Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Ако пътник в зимна нощ
Печатно издание
ISBN
978-954-529-616-1
Цена
9.00 лв.
(12.00 лв.)
Купи

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-25%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (4)
Мнения (3)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
285 гр.
Страници
250
Превод
Нева Мичева
Дата на издаване
15 юли 2008

Ако пътник в зимна нощ

„Развих най-пълно идеята си за „апокрифните“ романи – уж написани от автор, който не съм аз и който дори не съществува – в „Ако пътник в зимна нощ“. Роман за удоволствието от четенето на романи. Главен герой е Читателят, който десет поредни пъти начева нова книга, но по независещи от него обстоятелства не успява да я завърши. Затова написах началата на десет романа от въображаеми автори, различни от мен и един от друг... Постарах се не толкова да се идентифицирам с тях, колкото с читателя. Да представя повече удоволствието от четенето на определен жанр, отколкото самия текст... Най-много обаче гледах да изтъкна обстоятелството, че всяка книга се ражда в присъствието на други книги, във взаимоотношения и съпоставка с тях.“ (Калвино, Буенос Айрес, 1984 г.)

За автора

Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отраства в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният виконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.

Откъс

ИТАЛО КАЛВИНО
АКО ПЪТНИК В ЗИМНА НОЩ

След малко ще зачетеш новия роман „Ако пътник в зимна нощ“ на Итало Калвино. Отпусни се. Съсредоточи се. Отърси се от всяка друга мисъл. Остави околния свят да се разтвори в нищото. Вратата по-добре я затвори, оттатък телевизорът е постоянно включен. Кажи си веднага, кажи на другите: „Не, не желая да гледам телевизия!“ Повиши тон, ако не ти обръщат внимание: „Чета! Не искам да ме безпокоят!“ Може би не са те чули в тази залисия, кажи им го по-силно, извикай: „Започвам да чета новия роман на Итало Калвино!“ Ако пък не щеш, не се обаждай, дано просто те оставят на мира.
Заеми най-удобното положение – седнал, проснат, сгушен, излегнат. Излегнат по гръб, на хълбок, по корем. На фотьойл, на диван, на люлеещ се стол, на шезлонг, на отоманка. На хамак, ако имаш хамак. На леглото, разбира се, или в леглото. Можеш и да виснеш с главата надолу, в йогистка поза. С обърната книга, естествено.
Известно е, че идеалното положение за четене така и не се намира. Някога хората четяли на крак, пред пюпитър. Били навикнали да стоят прави, без да шавват. Така си почивали, като се уморели да яздят. Досега никому не е хрумвало да чете на кон, но ето че идеята да четеш на седлото, с книга, облегната върху гривата на коня и евентуално прикрепена към ушите му с нарочно приспособление, изведнъж ти се струва привлекателна. Сигурно е много удобно да се чете с нозе в стремената – отлепянето на нозете от земята е първото условие за наслада от четенето.
Е, какво чакаш? Опъни крака, вдигни стъпалата си на възглавничка или две, на страничните облегалки на дивана, на подлакътниците на фотьойла, на чаената масичка, на писалището, на пианото, на географския глобус. Преди това си свали обувките. Но само ако искаш да отлепиш нозе от земята, ако не, обуй ги отново. Хайде сега, недей да стърчиш там с обувки в едната ръка и книга в другата. Настрой осветлението така, че да не ти измори зрението. Направи го незабавно, защото, щом четенето те погълне, мърдане няма да има. Гледай страницата да не остава в сянка – гмеж от черни букви на сив фон, неотличими като мише котило. Внимавай и да не я изложиш на сноп ослепителна светлина, която да рикошира о жестоката белота на хартията и да наяде сенките на знаците като южно пладне. Постарай се да предвидиш отсега всичко, което ще ти помогне да не си прекъсваш четенето. Цигарите да са в обсега на ръката ти, ако пушиш, както и пепелникът. Друго ли те притеснява? Малка нужда? Е, ти си знаеш.
Не че очакваш нещо конкретно от конкретно тази книга. Ти по принцип си човек, който вече нищо отникъде не очаква. Толкова много са онези, по-млади или по-стари от теб, които живеят в очакване на изключителни изживявания – от книгите, от хората, от пътешествията, от събитията, от всичко, което им готви утрешният ден. Не и ти. Ти знаеш, че най-доброто, което може да те сполети, е да избегнеш най-лошото. Това е изводът, до който си стигнал както в личния си живот, така и в по-общ, даже световен план. А книгите? Така, именно защото си го изкоренил във всички други области, смяташ, че поне в тяхната ограничена сфера ти се полага младежкото удоволствие от очакването – тук може да ти провърви или не, но рискът от разочарование не е голям.
И тъй, видял си във вестника, че е излязла „Ако пътник в зимна нощ“, новата книга на Итало Калвино, който нищо не е публикувал от години. Прескочил си през книжарницата и си купил романа. И с право.
Още от витрината забелязваш корицата с търсеното заглавие. Устремен към тази визуална стръв, си проправяш път в магазина през барикадите от Никога Нечетени Книги, които те поглеждат свъсено от плотовете и рафтовете в опит да ти вземат страха. Но ти знаеш, че не бива да допускаш да те сплашат, че сред тях се простират с хектари и хектари Книгите Които Спокойно Можеш Да Не Прочетеш, Книгите Които Стават За Всичко Само Не И За Четене и Книгите Неразгръщани Но Вече Познати Поради Принадлежността Си Към Категорията На Прочетеното Далеч Преди Да Е Било Написано. И така, преодоляваш първия пояс от укрепления и те връхлита пехотата на Книгите Които Охотно Би Прелистил Ако Разполагаше С Още Няколко Живота Но За Съжаление Дните Ти На Тоя Свят Са Броени. С чевръста маневра ги прескачаш и се озоваваш посред фалангите на Книгите Които Възнамеряваш Да Прочетеш Но Не И Преди Някои По-Наложителни, Прекалено Скъпите Книги Които Би Могъл Да Изчакаш И Да Купиш Като Ги Пуснат На Половин Цена, Прекалено Скъпите Книги Отложени За Когато Излязат В Джобен Формат, Книгите Които Можеш Да Помолиш Някой Да Ти Заеме, Масово Четените Книги Които Имаш Чувството Че И Ти Си Чел. Отбиваш атаката им и се придвижваш под кулите на укреплението, където отпор дават Книгите Които От Сума Време Се Заричаш Да Прочетеш, Книгите Които От Години Търсиш И Не Намираш, Книгите Посветени На Нещото С Което Се Занимаваш В Момента,
Книгите Които Искаш За Да Са Ти Подръка Постоянно,
Книгите Които Ти Се Ще Да Си Заделиш За Прочит Примерно Това Лято,
Книгите Които Ти Липсват За Окомплектуване На Поредици В Твоята Библиотека,
Книгите Които Пораждат У Теб Внезапно Трескаво И Необяснимо С Думи Прости Любопитство.
Ето че успя да сведеш легионите до множество, което, колкото и да е обемно, все пак се състои от краен брой елементи. Въпреки че относителното ти облекчение от това обстоятелство скоро е нарушено от засадата на Четените Преди Сто Години Книги Които Подлежат На Незабавно Препрочитане редом с Книгите Които Винаги Си Се Правил Че Си Чел И Е Крайно Време Да Се Стегнеш И Да Прочетеш Наистина.

ИТАЛО КАЛВИНО
АКО ПЪТНИК В ЗИМНА НОЩ

След малко ще зачетеш новия роман „Ако пътник в зимна нощ“ на Итало Калвино. Отпусни се. Съсредоточи се. Отърси се от всяка друга мисъл. Остави околния свят да се разтвори в нищото. Вратата по-добре я затвори, оттатък телевизорът е постоянно включен. Кажи си веднага, кажи на другите: „Не, не желая да гледам телевизия!“ Повиши тон, ако не ти обръщат внимание: „Чета! Не искам да ме безпокоят!“ Може би не са те чули в тази залисия, кажи им го по-силно, извикай: „Започвам да чета новия роман на Итало Калвино!“ Ако пък не щеш, не се обаждай, дано просто те оставят на мира.
Заеми най-удобното положение – седнал, проснат, сгушен, излегнат. Излегнат по гръб, на хълбок, по корем. На фотьойл, на диван, на люлеещ се стол, на шезлонг, на отоманка. На хамак, ако имаш хамак. На леглото, разбира се, или в леглото. Можеш и да виснеш с главата надолу, в йогистка поза. С обърната книга, естествено.
Известно е, че идеалното положение за четене така и не се намира. Някога хората четяли на крак, пред пюпитър. Били навикнали да стоят прави, без да шавват. Така си почивали, като се уморели да яздят. Досега никому не е хрумвало да чете на кон, но ето че идеята да четеш на седлото, с книга, облегната върху гривата на коня и евентуално прикрепена към ушите му с нарочно приспособление, изведнъж ти се струва привлекателна. Сигурно е много удобно да се чете с нозе в стремената – отлепянето на нозете от земята е първото условие за наслада от четенето.
Е, какво чакаш? Опъни крака, вдигни стъпалата си на възглавничка или две, на страничните облегалки на дивана, на подлакътниците на фотьойла, на чаената масичка, на писалището, на пианото, на географския глобус. Преди това си свали обувките. Но само ако искаш да отлепиш нозе от земята, ако не, обуй ги отново. Хайде сега, недей да стърчиш там с обувки в едната ръка и книга в другата. Настрой осветлението така, че да не ти измори зрението. Направи го незабавно, защото, щом четенето те погълне, мърдане няма да има. Гледай страницата да не остава в сянка – гмеж от черни букви на сив фон, неотличими като мише котило. Внимавай и да не я изложиш на сноп ослепителна светлина, която да рикошира о жестоката белота на хартията и да наяде сенките на знаците като южно пладне. Постарай се да предвидиш отсега всичко, което ще ти помогне да не си прекъсваш четенето. Цигарите да са в обсега на ръката ти, ако пушиш, както и пепелникът. Друго ли те притеснява? Малка нужда? Е, ти си знаеш.
Не че очакваш нещо конкретно от конкретно тази книга. Ти по принцип си човек, който вече нищо отникъде не очаква. Толкова много са онези, по-млади или по-стари от теб, които живеят в очакване на изключителни изживявания – от книгите, от хората, от пътешествията, от събитията, от всичко, което им готви утрешният ден. Не и ти. Ти знаеш, че най-доброто, което може да те сполети, е да избегнеш най-лошото. Това е изводът, до който си стигнал както в личния си живот, така и в по-общ, даже световен план. А книгите? Така, именно защото си го изкоренил във всички други области, смяташ, че поне в тяхната ограничена сфера ти се полага младежкото удоволствие от очакването – тук може да ти провърви или не, но рискът от разочарование не е голям.
И тъй, видял си във вестника, че е излязла „Ако пътник в зимна нощ“, новата книга на Итало Калвино, който нищо не е публикувал от години. Прескочил си през книжарницата и си купил романа. И с право.
Още от витрината забелязваш корицата с търсеното заглавие. Устремен към тази визуална стръв, си проправяш път в магазина през барикадите от Никога Нечетени Книги, които те поглеждат свъсено от плотовете и рафтовете в опит да ти вземат страха. Но ти знаеш, че не бива да допускаш да те сплашат, че сред тях се простират с хектари и хектари Книгите Които Спокойно Можеш Да Не Прочетеш, Книгите Които Стават За Всичко Само Не И За Четене и Книгите Неразгръщани Но Вече Познати Поради Принадлежността Си Към Категорията На Прочетеното Далеч Преди Да Е Било Написано. И така, преодоляваш първия пояс от укрепления и те връхлита пехотата на Книгите Които Охотно Би Прелистил Ако Разполагаше С Още Няколко Живота Но За Съжаление Дните Ти На Тоя Свят Са Броени. С чевръста маневра ги прескачаш и се озоваваш посред фалангите на Книгите Които Възнамеряваш Да Прочетеш Но Не И Преди Някои По-Наложителни, Прекалено Скъпите Книги Които Би Могъл Да Изчакаш И Да Купиш Като Ги Пуснат На Половин Цена, Прекалено Скъпите Книги Отложени За Когато Излязат В Джобен Формат, Книгите Които Можеш Да Помолиш Някой Да Ти Заеме, Масово Четените Книги Които Имаш Чувството Че И Ти Си Чел. Отбиваш атаката им и се придвижваш под кулите на укреплението, където отпор дават Книгите Които От Сума Време Се Заричаш Да Прочетеш, Книгите Които От Години Търсиш И Не Намираш, Книгите Посветени На Нещото С Което Се Занимаваш В Момента,
Книгите Които Искаш За Да Са Ти Подръка Постоянно,
Книгите Които Ти Се Ще Да Си Заделиш За Прочит Примерно Това Лято,
Книгите Които Ти Липсват За Окомплектуване На Поредици В Твоята Библиотека,
Книгите Които Пораждат У Теб Внезапно Трескаво И Необяснимо С Думи Прости Любопитство.
Ето че успя да сведеш легионите до множество, което, колкото и да е обемно, все пак се състои от краен брой елементи. Въпреки че относителното ти облекчение от това обстоятелство скоро е нарушено от засадата на Четените Преди Сто Години Книги Които Подлежат На Незабавно Препрочитане редом с Книгите Които Винаги Си Се Правил Че Си Чел И Е Крайно Време Да Се Стегнеш И Да Прочетеш Наистина.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Ужкимските романи в романа ми харесват най-много, а от тях - поледният просто кърти мивки.

Оценка: +3

no puk si zaslujavashe:-)

Оценка: +3

eeeeh, naj-setne. otkoga q 4akame tazi kniga:):):)

Оценка: +2

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-616-1
Купи
Цена
9.00 лв.
(12.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени