Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Призраците на Гоя
Печатно издание
ISBN
978-954-529-583-6
Цена
5.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (0)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
320 гр.
Страници
286
Превод
Анна Ватева
Дата на издаване
07 март 2008

Призраците на Гоя

Испания, 1791 г. На престола току-що се е възкачил Карлос IV. Докато старият континент е разкъсван от войните, последвали Френската революция, Испанската инквизиция възстановява религиозното мракобесие. Романът пресъздава един отрязък от живота на великия испански художник Франсиско Гоя, в който неговата муза Инес е обвинена в ерес от Лоренсо Касамарес, един от най-влиятелните монаси в Светата служба. Разкъсван между непреодолимото си влечение към красивата Инес и дълга си към Бог, Лоренцо попада в клопката на собствения си екстремизъм и се принуждава да избяга във Франция. Петнайсет години по-късно, той се завръща в Испания, преобразен в яростен защитник на революционните идеали... Франсиско Гоя е проницателният наблюдател на тази вълнуваща история за религиозни страсти, любов, предателства, заблуди и илюзии, вплетена в превратностите на една бурна.

Световноизвестният драматург, сценарист и писател Жан-Клод Кариер е автор на единайсет книги, между които „Невидимият филм“, публикувана на български от издателство „Колибри“ през 2003 г. Той е работил с едни от най-големите имена в европейското кино като Луис Бунюел, Жан-Люк Годар, Карлос Саура и Анджей Вайда. „Призраците на Гоя“ е първата му съвместна книга със знаменития режисьор на „Полет над кукувиче гнездо“ и „Амадеус“ Милош Форман. Двамата автори пресъздават романа на големия екран в едноименния филм, излязъл през 2007 г.

За автора

Започнал като писател в края на 50-те години, той скоро става един от най-високо ценените драматурзи в киното. Това се дължи най-вече на изключително плодотворното му сътрудничество с Луис Бунюел: във филма от „Дневникът на една камериерка“ до „Този неясен обект на желанието“. Но освен на Бунюел, Кариер е имал честта да бъде съавтор и на знаменити режисьори от ранга на Луи Мал, Пиер Етекс, Милош Форман, Фолкер Шльондорф, Жан-Пол Рапно, Уейн Уонг, Патрис Шеро, Жан-Люк Годар, Карлос Саура, Анджей Вайда и Питър Брук. Оригиналните сценарии са само една страна от богатото творчество на Кариер. Не по-малко значима е славата му на вещ майстор на филмовата адаптация. По негови сценарии са заснети екранизации по Октав Мирбо, Понтер Грас, Жан Жьоне, Чехов, Балзак, Исмаил Кадаре, Марсел Пруст, Достоевски, Милан Кундера, Флобер, Мишел Турние и братя Стругацки.

Милош Форман

Милош Форман (1932) е американски кинорежисьор, сценарист, продуцент и актьор от чешки произход. Ранните филми на Форман, реализирани в тогавашна Чехословакия (разделена през 1993 година на Чешка Република и Словакия): „Черен Петър“ (1964), спечелил голямата награда на кинофестивала в Локарно, „Любовта на русокосата" (1965) и „Балът на пожарникарите“ (1967), утвърждават младия режисьор като всепризнат лидер на така наречената „Чешка нова вълна“ или „Чешко филмово чудо“.

Едни от важните филми на Форман, предизвикали фурор по цял свят, са: филмът по романа на Кен Киси „Полет над кукувиче гнездо“ ("One Flew Over the Cuckoo's Nest", 1975), спечелил всичките пет „Оскар”-а в основните категории, включително за най-добра режисура; киноверсията на нашумелия през 1967 г. бродуейски мюзикъл „Коса“ ("Hair", 1979); екранизацията на романа на Едгар Доктороу „Рагтайм“ ("Ragtime", 1981); спечелилият отново няколко „Оскар“-а наведнъж и множество други награди филм „Амадеус“ ("Amadeus", 1984), екранизация на едноименната пиеса на Питър Шафър; "Народът срещу Лари Флинт" ("The People vs. Larry Flynt", 1996), отличен със Златна мечка на Берлинале'97; "Човек на луната" ("Man on the Moon", 1999), „Призраците на Гоя“ ("Goya's Ghosts", 2006).

От 1975 година до днес Милош Форман преподава в кинофакултета към Колумбийския университет.

Още книги от автора
Още заглавия от същия жанр
Откъс

ЖАН-КЛОД КАРИЕР, МИЛОШ ФОРМАН
ПРИЗРАЦИТЕ НА ГОЯ

Лоренсо Касамарес току-що е навършил трийсет и една години. Роден в едно затънтено мурсийско село, четвърто дете в семейство на бедни селяни, той е прекарал детството си на полето, в баберкуване на житни класове, в бране на диви плодове, в събиране на конски изпражнения с дървена лопатка, босоног даже и през зимата. Ловил е риба в потоците с голи ръце, хващал е птици с помощта на плоски камъни, подпрени на пръчица. Крал е смокини и грозде с идването на есента. Два-три пъти са го хващали и са го налагали с коприва. Той знае колко тежък може да бъде животът на тази земя още откакто се е родил.
Знае също, че има един друг живот и че единствен той е от значение.
Още на седемгодишна възраст Лоренсо бе забелязан от енорийския свещеник, комуто се случваше да се опълчи по време на задължителната петъчна изповед. Поразен от интелигентността на детето, от живия му ум, от силната му любознателност към тайнствата на вярата, от дълбокия спонтанен плам, който го обладаваше, свещеникът намери начин да го изпрати на девет години в колеж, където да получи безплатно общо образование. Семейството с радост прие тази твърде рядко срещана по онова време привилегия. Пък и така щеше да има едно гърло по-малко за хранене.
Изключителен ученик, работлив и обсебен от религиозните въпроси, безкрайно набожен, но и увлечен по игрите и боя, малкият Лоренсо бързо се научи да чете и да пише и за две години навакса закъснението си. Работеше скришом на свещ през нощта и се молеше Господ да му даде сила да се пребори с липсата на сън.
На тринайсет години, освен кастилски, владееше доста добре латински и дори малко гръцки. Учението беше неговата страст. С всеки изминал ден то му разкриваше неподозирания свят на познанието, било то за човешкия или за Божия мир. В учението намираше и територия, където можеше да се чувства равен с деца от други среди, със синовете на търговци и дори на земевладелци, които бяха арогантни, но в повечето случаи не се отличаваха с изключителен ум и бяха безлични и неспособни ученици. За Лоренсо това равенство пред портите на познанието въплъщаваше истинското Божие творение.
На шестнайсет години съчиняваше стихове на латински и рецитираше Псалмите наизуст. Бе популярен сред приятелите си, на които беше водач, но и будеше завистта им. Колко пъти се беше случвало да го наклеветят, изобличавайки грубостта и надменността му. Той винаги успяваше да обърне нещата в своя полза. Беше най-добрият почти по всички предмети.
Когато дойде време, влезе в монашески орден. Богословието го привличаше неудържимо. Възприемаше го като необятен терен за игрите на ума си. В компанията на светии, ангели и архангели той откриваше неочаквани умозрения, божествени йерархии, безкрайни светове, които бяха още по-вълнуващи, понеже си оставаха невидими и непроницаеми.
Тъй като чистотата на вярата очевидно бе неговата най-голяма грижа, го насочиха към доминиканците – монашески орден, чието основно призвание беше борбата срещу всякакви форми на изкривяване и ерес. Заради пословичната злост на членовете му една латинска игра на думи ги определяше като domini canes, господните кучета.
Лоренсо изкара послушничеството си, последвано в 1779 година от едно колективно посещение в Рим. Групата испански монаси, към която принадлежеше, бе приета от Светия отец на частна аудиенция, продължила близо два часа. Папата им говори за истинското царство, което имаха за мисия да прославят, но и да защитават, и им каза, че Испания е най-сигурната крепост на вечната истина. На два пъти ги нарече „Христови воини“. Тези думи оказаха силно въздействие върху Лоренсо, който в присъствието на първия между християните – Божия пратеник на земята – си мислеше за босоногото си детство.
На двайсет и четири години той поиска да влезе в така наречената Света служба, иначе казано: Инквизицията.
Бе приет незабавно.
*
Първият папа, прибягнал до инквизиторски методи, е безмилостният ИнокентийIII в борбата си срещу албигойците в началото на XIII век. Самата Инквизиция е основана от Григорий IX в 1231 година. Поверена на доминиканците, тя трябвало да бди с помощта на тайни разследвания над стриктното спазване на римокатолическата догма.
Към края на XVIII век, по времето, когато Лоренсо прониква в Испанската инквизиция, тя е остаряла. Безмилостният й, мрачен и дори страховит облик отпреди два века постепенно е избледнял и отслабнал. На теория Испания все още е традиционна католическа монархия, незасегната от протестантската реформа. Редовната изповед и причастието са задължителни, жителите дори са принудени да си вадят удостоверение, което способства за развитието на черния пазар в градовете.
Както навремето, членовете на Инквизицията могат да влизат навсякъде, даже и в стаите на чужденците, без предупреждение, търсейки забранени брошури, картинки и книги, отпечатани зад граница. Лоренсо е обучен още от малък на тази техника. Знае как да разкрива обичайните скривалища.
Испания се опитва да противостои – или поне дава вид, че го прави – на проникването на новите идеи, идващи от Северна Европа и най-вече от Франция. Трудовете, които се смятат за опасни, са официално забранени под заплаха от глоба или даже затвор. Волтер, Хюм, Русо и даже Монтескьо са низвергнати.
Въпреки мерките, нещо в съзнанието, както и в нравите на хората се е променило. Ясното и удивително слово на философите – този нов начин на мислене, това възвание за прогрес и разум в пълно противоречие с деспотичната власт – преминава пиренейската бариера в торбите на контрабандистите. Размирнически листовки, описващи падането на Бастилията, са намирани в подплатата на шапки, продавани в Кадис, в най-южната част на Иберийския полуостров. Покрай испанските брегове моряци хвърлят във водата революционни послания, като Декларацията за правата на човека, запечатани в консервени кутии. Кутиите плуват на повърхността с помощта на коркови тапи, закачени с връв за тях. Достатъчно е да ги забележиш и да ги изтеглиш. Това се прави нощем, на светлината на фенери.
Някои от тези послания стигат до Барселона и Мадрид. Лоренсо и други монаси, които обискират домове, ги намират скрити в дюшеците, под плочите или пък под гредите. Разумът се разпространява като чума. Много е труден за овладяване. Почти неизлечим.
Някои испанци са били в Лондон и Париж. Те са видели, чули и прочели. В самия Мадрид, където излизат няколко покорно сатирични вестника на име „Ел Пенсадор“ или „Ел Сенсор“, човек би могъл да си купи разрешително за четене на забранени книги. Любознателността си има цена.

ЖАН-КЛОД КАРИЕР, МИЛОШ ФОРМАН
ПРИЗРАЦИТЕ НА ГОЯ

Лоренсо Касамарес току-що е навършил трийсет и една години. Роден в едно затънтено мурсийско село, четвърто дете в семейство на бедни селяни, той е прекарал детството си на полето, в баберкуване на житни класове, в бране на диви плодове, в събиране на конски изпражнения с дървена лопатка, босоног даже и през зимата. Ловил е риба в потоците с голи ръце, хващал е птици с помощта на плоски камъни, подпрени на пръчица. Крал е смокини и грозде с идването на есента. Два-три пъти са го хващали и са го налагали с коприва. Той знае колко тежък може да бъде животът на тази земя още откакто се е родил.
Знае също, че има един друг живот и че единствен той е от значение.
Още на седемгодишна възраст Лоренсо бе забелязан от енорийския свещеник, комуто се случваше да се опълчи по време на задължителната петъчна изповед. Поразен от интелигентността на детето, от живия му ум, от силната му любознателност към тайнствата на вярата, от дълбокия спонтанен плам, който го обладаваше, свещеникът намери начин да го изпрати на девет години в колеж, където да получи безплатно общо образование. Семейството с радост прие тази твърде рядко срещана по онова време привилегия. Пък и така щеше да има едно гърло по-малко за хранене.
Изключителен ученик, работлив и обсебен от религиозните въпроси, безкрайно набожен, но и увлечен по игрите и боя, малкият Лоренсо бързо се научи да чете и да пише и за две години навакса закъснението си. Работеше скришом на свещ през нощта и се молеше Господ да му даде сила да се пребори с липсата на сън.
На тринайсет години, освен кастилски, владееше доста добре латински и дори малко гръцки. Учението беше неговата страст. С всеки изминал ден то му разкриваше неподозирания свят на познанието, било то за човешкия или за Божия мир. В учението намираше и територия, където можеше да се чувства равен с деца от други среди, със синовете на търговци и дори на земевладелци, които бяха арогантни, но в повечето случаи не се отличаваха с изключителен ум и бяха безлични и неспособни ученици. За Лоренсо това равенство пред портите на познанието въплъщаваше истинското Божие творение.
На шестнайсет години съчиняваше стихове на латински и рецитираше Псалмите наизуст. Бе популярен сред приятелите си, на които беше водач, но и будеше завистта им. Колко пъти се беше случвало да го наклеветят, изобличавайки грубостта и надменността му. Той винаги успяваше да обърне нещата в своя полза. Беше най-добрият почти по всички предмети.
Когато дойде време, влезе в монашески орден. Богословието го привличаше неудържимо. Възприемаше го като необятен терен за игрите на ума си. В компанията на светии, ангели и архангели той откриваше неочаквани умозрения, божествени йерархии, безкрайни светове, които бяха още по-вълнуващи, понеже си оставаха невидими и непроницаеми.
Тъй като чистотата на вярата очевидно бе неговата най-голяма грижа, го насочиха към доминиканците – монашески орден, чието основно призвание беше борбата срещу всякакви форми на изкривяване и ерес. Заради пословичната злост на членовете му една латинска игра на думи ги определяше като domini canes, господните кучета.
Лоренсо изкара послушничеството си, последвано в 1779 година от едно колективно посещение в Рим. Групата испански монаси, към която принадлежеше, бе приета от Светия отец на частна аудиенция, продължила близо два часа. Папата им говори за истинското царство, което имаха за мисия да прославят, но и да защитават, и им каза, че Испания е най-сигурната крепост на вечната истина. На два пъти ги нарече „Христови воини“. Тези думи оказаха силно въздействие върху Лоренсо, който в присъствието на първия между християните – Божия пратеник на земята – си мислеше за босоногото си детство.
На двайсет и четири години той поиска да влезе в така наречената Света служба, иначе казано: Инквизицията.
Бе приет незабавно.
*
Първият папа, прибягнал до инквизиторски методи, е безмилостният ИнокентийIII в борбата си срещу албигойците в началото на XIII век. Самата Инквизиция е основана от Григорий IX в 1231 година. Поверена на доминиканците, тя трябвало да бди с помощта на тайни разследвания над стриктното спазване на римокатолическата догма.
Към края на XVIII век, по времето, когато Лоренсо прониква в Испанската инквизиция, тя е остаряла. Безмилостният й, мрачен и дори страховит облик отпреди два века постепенно е избледнял и отслабнал. На теория Испания все още е традиционна католическа монархия, незасегната от протестантската реформа. Редовната изповед и причастието са задължителни, жителите дори са принудени да си вадят удостоверение, което способства за развитието на черния пазар в градовете.
Както навремето, членовете на Инквизицията могат да влизат навсякъде, даже и в стаите на чужденците, без предупреждение, търсейки забранени брошури, картинки и книги, отпечатани зад граница. Лоренсо е обучен още от малък на тази техника. Знае как да разкрива обичайните скривалища.
Испания се опитва да противостои – или поне дава вид, че го прави – на проникването на новите идеи, идващи от Северна Европа и най-вече от Франция. Трудовете, които се смятат за опасни, са официално забранени под заплаха от глоба или даже затвор. Волтер, Хюм, Русо и даже Монтескьо са низвергнати.
Въпреки мерките, нещо в съзнанието, както и в нравите на хората се е променило. Ясното и удивително слово на философите – този нов начин на мислене, това възвание за прогрес и разум в пълно противоречие с деспотичната власт – преминава пиренейската бариера в торбите на контрабандистите. Размирнически листовки, описващи падането на Бастилията, са намирани в подплатата на шапки, продавани в Кадис, в най-южната част на Иберийския полуостров. Покрай испанските брегове моряци хвърлят във водата революционни послания, като Декларацията за правата на човека, запечатани в консервени кутии. Кутиите плуват на повърхността с помощта на коркови тапи, закачени с връв за тях. Достатъчно е да ги забележиш и да ги изтеглиш. Това се прави нощем, на светлината на фенери.
Някои от тези послания стигат до Барселона и Мадрид. Лоренсо и други монаси, които обискират домове, ги намират скрити в дюшеците, под плочите или пък под гредите. Разумът се разпространява като чума. Много е труден за овладяване. Почти неизлечим.
Някои испанци са били в Лондон и Париж. Те са видели, чули и прочели. В самия Мадрид, където излизат няколко покорно сатирични вестника на име „Ел Пенсадор“ или „Ел Сенсор“, човек би могъл да си купи разрешително за четене на забранени книги. Любознателността си има цена.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-583-6
изчерпана
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени