Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Как се възпитават момичета
Печатно издание
ISBN
978-954-529-576-8
Цена
10.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
250 гр.
Страници
220
Дата на издаване
16 февруари 2008

Как се възпитават момичета

Авторката Гизела Пройшоф, психолог и съветник по възпитанието на децата, навлиза дълбочинно в емоционалното и физическото развитие на момичетата на възраст от една до 16 години. Това е съдържателно и вдъхновяващо практическо ръководство за родители, които искат да отгледат пълноценни, уверени в себе си и във възможностите си момичета. Не случайно предговорът е написан от Стив Бидълф - автор на „Как се възпитават момчета“, една революционна книга, разкрила на стотици хиляди родители, че децата трябва да възпитават по различен начин в зависимост от техния пол. Бидълф нарича книгата на Пройшоф „най-доброто ръководство за отглеждане и възпитание на момичета, която изобщо някога съм виждал“. Вниманието на родителите се фокусира не само върху душевното и физическо развитие и равновесие на детето, но и върху социалното обуславяне, отношенията с родителите, братята и сестрите и всички аспекти на отглеждането и възпитанието. Ще прочетете по какво се различават момчетата и момичетата в своето поведение и емоционалност, как да се преборим със страховете, да възпитаме самочувствие, да се преборим със синдрома „аз съм безпомощно момиченце“, как обществото обуславя момичетата, как да избегнем половите стереотипи по отношение на играчките, как се чувстват момиченцата в забавачници и детски градини, как се отнасят към математиката и точните науки, как родителите да насърчават дъщерите в техните усилия да постигнат успех, как да се отнасят към тях по време на трудния пубертет, огромното значение на бащата във възпитанието на дъщерите и още много важни проблеми.

За автора

Гизела Пройшоф е психолог и съветник по възпитанието на децата. Издала е над двадесет книги, засягащи теми като самоуважението, общуването, взаимоотношенията и възпитанието на децата.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Гизела Пройшоф - „Как се възпитават момичета“

Всички родители се тревожат за децата си. Родителите искат да вършат най-доброто, което могат, и правят почти всичко както трябва, или поне избягват грубите грешки. В наши дни повечето от родителските надежди, възлагани на синовете, са твърде сходни с тези, които се възлагат на дъщерите. Те просто искат тяхното дете да бъде силно – в смисъл да бъде обществено отговорно, независимо, някак си по-самоуверено, умно и привързано. При това искат детето им да може да се справя с всички задачи, които животът ще поставя пред него.

Много преди бебето да се появи на бял свят, в умовете на родителите се върти един филм; те се опитват да си представят как ще изглежда животът им с бебето и често имат съвсем определени представи за качествата, които трябва да притежават момченцето и момиченцето. Това е съвсем нормално – то е забавно и усилва радостта им в очакване на детето. Докато е била бременна с момиченце, една жена е записала в дневника си: „Имам чувството, че мога да извадя от чекмеджето завършена снимка на една отлично оформена вътре в мен малка фигурка. Като че ли тя се беше родила, защото моите представи вече я бяха оформили; тя е красиво, силно, самоуверено и интелигентно същество“. От друга страна, бащата на това малко момиченце си го е представял като обичливо, сладко, нежно момиченце, което ще може да притисне до себе си и да го гушка. Независимо от тези представи, родителите трябва да се опитат да запомнят, че има много предразсъдъци по отношение на пола и че повечето деца се развиват по начин, твърде различен от онзи, който родителите им са си представяли в своите мечти. В никакъв случай момичетата не са винаги спокойни, любящи и добри, така както момчетата невинаги автоматично стават необуздани, агресивни и интелигентни. Всяко дете е неповторимо; всяко едно от тях навлиза в света със своята специфична индивидуалност и всяко се формира според средата, която го заобикаля. Повечето жени, които знаят, че бебето, което носят в себе си, е момиче, се идентифицират изцяло с още неродената си рожба. В бебето те виждат една собствена тяхна миниатюрна версия и усещат една силна симбиоза с детето в утробата им: „Ние сме едно цяло – искаме едни и същи неща и се интересуваме от едни и същи неща“.

Какво ни говорят биологичните факти? През първата седмица от бременността, когато жените по правило дори и не предполагат, че са бременни, мъжките и женските ембриони са идентични, тъй като имат базовите структури едновременно както на мъжките, така и на женските полови органи. Различават се единствено по половите си хромозоми (ХY при момчетата и ХХ при момичетата). Х хромозомите произхождат от майчината яйцеклетка, докато сперматозоидът на бащата притежава или Х, или Y хромозом. Ако яйцеклетката бъде оплодена от Х сперматозоид, ембрионът ще се превърне в момиченце; ако случаят не такъв, се ражда момче. Повечето гени са разположени в Х хромозомите, а те са около 2000, между които е генът на интелигентността. Репродуктивните гени плуват в Y хромозомите. От чисто статистическа гледна точка много по-често се зачеват момчета в сравнение с момичета, но много повече са и случаите на спонтанен аборт или мъртвородени при плод от мъжки пол в сравнение с женския пол. Никой не знае точно на какво се дължи това. Допуска се, че или мъжките ембриони са по-чувствителни към вредните влияния на околната среда, или че имунната система на майката разпознава мъжкия ембрион като чуждо тяло и го атакува по погрешка като „неприятел“. Може ли всичко това да има нещо общо с помислите на майката? В шестата седмица от бременността мъжките Y хромозоми подават команда за оформяне на мъжките полови жлези; Х хромозомите в нарастващия женски плод индуцират развитието на яйчниците едва след дванайсетата седмица. По време на бременността мъжките полови жлези и яйчниците отделят полови хормони, които участват във формирането на физическите белези, но влияят и върху бъдещото поведение. „Мъжките“ полови хормони се наричат андрогени и включват тестостерона; „женските“ са естрогена и прогестерона. Направих тази класификация, като използвах кавички, защото всички тези хормони са налице както в мъжките, така и при женските организми, въпреки че са застъпени в различни количества. Когато физиологът говори за „скрития в жената мъж“ или за „женствената страна на мъжа“, той има предвид точно този факт. Всички ние носим мъжки и женски компоненти в себе си и очевидно използваме и двата вида! Ако ембрионът е натрупал достатъчно андрогени, започва да расте пенис, а женските полови органи закърняват и изчезват. При женския ембрион започва оформянето на вагината, фалопиевите тръби и матката, като същевременно мъжките му полови органи отмират. Фалопиевите тръби на женския ембрион съдържат вече 6–7 милиона яйцеклетки, но с настъпване на пубертета тази цифра спада до 400 000. От друга страна, момчетата започват да произвеждат сперматозоиди чак в пубертета. Едновременно с половата диференциация мозъците на мъжките и женските ембриони започват да се развиват по различен начин. Най-очебийна е разлика при хипоталамуса, хормоналния център или „релейната централа“ на челната и средната част на мозъка. От него се регулират редица телесни функции – сексуалната възбуда, усещането за глад, жажда, за топло и студено, както и всички физиологични промени, провокирани от стрес или заплаха. Тук са разположени група от клетки с форма на главата на топлийка, така наречените терциерни междинни ядра на предния хипоталамус. Смята се, че тази зона контролира сексуалното желание. Докато момчетата и момичетата са в младенческа възраст, размерът на тази група клетки е един и същ, но той започва да се увеличава при момчетата след десетата им година; така че при настъпване на пубертета момчетата имат два и половина пъти повече нервни клетки от този тип в сравнение с момичетата.

Най-често оспорваната разлика между мъжкия и женския мозък обаче засяга снопа от нервни клетки, който свързва лявата и дясната церебрална половина. Този мост, наречен corpus callosum, е определено по-голям при жените и може би с това се обяснява разликата между мисловните процеси при мъжа и жената. Момичетата и жените използват и двете мозъчни половини едновременно, докато мъжете използват в даден момент само едната. Доказано е също, че лявата церебрална половина при момичетата узрява по-бързо в сравнение с тази при момчетата. Тъй като говорният център се намира в нея момченцата, по принцип, проговарят по-късно в сравнение с момиченцата. Дясната церебрална половина на мозъка, която е отговорна при решаването на пространствено-визуалните проблеми, се развива по-късно у момиченцата, а това обяснява защо те често срещат трудности, когато трябва да си представят даден обект от различни перспективни ъгли, както и когато трябва да се ориентират пространствено. Повечето жени, които знаят, че ще родят момиченце, виждат в нероденото си дете свое копие. В наше време към жената с нейното тяло и душевна нагласа често се отнасят с пренебрежение. Като правило раждането на едно момченце трае час и половина по-дълго в сравнение с раждането на момичето, вероятно поради факта, че момчетата имат 5 % по-голямо тегло по време на раждането в сравнение с момичетата. Ако новороденото момиченце изглежда много спокойно например, това може би се дължи на лекото раждане, при което детето не е изпитало родови травми. През 1987 година във Финландия е било установено, че при новородените момчета се наблюдава 20 % по-висок риск от незадоволителен индекс на Апгар (системата на Апгар е всъщност индекс, създаден от американската лекарка Вирджиния Апгар, който отчита виталните белези при новородените: измерват се параметрите на дишане, пулс, цвят на кожата, външен вид, рефлекси). Преждевременните раждания, податливостта към душевни разстройства и инфекции, както и вероятността от усложнения са значително по-ниски при момичетата. Родителите на момичетата са щастливи родители, защото женските рожби са по-издръжливи и по-здрави от мъжките. Можем само да гадаем за всички фактори, които допринасят за този дисбаланс, но убедено можем да кажем, че кортизолът – стресовият хормон – и тестостеронът, които се натрупват при момчетата, увеличават уязвимостта на имунната система при мъжките бебета. Изглежда фактът, че момиченцата след раждането си се пригаждат към околната среда по-лесно и поддържат визуален контакт по-дълго време в сравнение с момчетата, също може да се обясни с по-високата вероятност за добро здравословно състояние при тях. Те реагират също така по-активно на шумове или на присъствието на други хора в стаята, плачат по-рядко и могат да бъдат успокоени по-лесно. Дори по време на бременността женският плод е три седмици напред в развитието на костната система в сравнение с момченцата. От гледна точка на общото развитие момиченцата при раждането си са изпреварили момченцата с четири до шест седмици. През пубертетната възраст повечето момичета съвсем видимо и ясно изразено са поне две години напред в своето развитие в сравнение със съучениците си – очевидно тези разлики започват да се проявяват много рано при момичетата. Женската кожа е значително по-тънка от мъжката и като че ли има нужда да бъде докосвана по-често. Хормонът, който провокира желанието да бъде докосвана, е окситоцинът. Затова не е учудващо, че жените, чиито рецептори са десет пъти по чувствителни, от колкото при мъжете, смятат за толкова важно да докосват и прегръщат своите съпрузи, деца и приятели. Родителите говорят по-често на бебетата момиченца, което също може да обясни защото те слушат по-съсредоточено. Доколкото малките момиченца в сравнение с момчетата задържат погледа си върху лицата на родителите си по-дълго време, те „изискват“ от тях да им бъде отделяно повече внимание, да им се усмихват и да им говорят. Всяко бебе започва да различава женския от мъжкия глас много отрано. Момиченцето разпознава гласовете на родителите си още по време на утробното си развитие. Оттук започва и процесът на по-детайлна класификация: по-ниският глас например означава по-груби черти на лицето и по-груба кожа. Бебето събира информация, която години по-късно оформя представите на момичето за „мъжко“ и „женско“. На шестгодишна възраст малките момиченца са вече по-независими от своите момчета приятелчета: чувстват се щастливи сред играчките си и могат да се успокоят сами, захапали палец, или като се залъжат с изтъканите върху килимчето зайчета. Най-значимата разлика през първите месеци е скоростта, с която момиченцата растат. Те наддават на тегло и ръст по-бързо, а кучешките им зъби пробиват по-рано в сравнение с тези на момчетата. На седеммесечна възраст момиченцата могат да се обръщат от една страна на друга (често те вече могат и да пълзят), умело държат лъжичката, могат да драскат линии и да отварят цип. Тези разлики в развитието продължават да се увеличават. В предучилищна възраст фините двигателни умения при момичетата са значително по-добри. Момичетата започват да говорят по-рано и имат по-развито чувство за самоконтрол (вж. стр. 32) И така, между момченцата и момиченцата има определени, биологично обусловени различия. Те се усилват или намаляват вследствие на поведението на родителите им, както и от цялата заобикаляща ги среда.

Интересно е да се отбележи, че при експерименти, при които хората виждат група бебета, облечени в жълти гащеризони, те не са в състояние да посочат кои бебенца са момчета и кои – момичета. Въпреки че заявяват, че могат! В момента, в който разберат от какъв пол е детето обаче, те започват да се държат с момиченцата по различен начин в сравнение с момчетата. Една майка е записала в дневника си, в който описва живота на дъщеря си през първите й три години (детето се родило в началото на 1980 година), как веднъж нейна приятелка, като видяла новороденото й бебе, казала: „Кати ще върти мъжете на малкия си пръст“. Самата майка била убедена, че „за да има право една жена да се подвизава в света на мъжете, тя трябва да изглежда добре“. Необходимостта човек да изглежда елегантен и красив не е била никога така силна, както в наши дни, като момичетата страдат повече от момчетата, ако не й се подчинят. Ще се върна на този факт по-късно. Почти всеки е забелязал, че родителите обличат и гиздят с изключителна грижовност малките си дъщерички и че „естественото“ предразположение на момичетата да се кипрят се посреща като желано и се поощрява от възрастните. Изследователите на женската природа са забелязали, че родителите се грижат с много по-голяма нежност за малките си дъщери, отколкото за невръстните си синове. И това като че ли е свързано с широко разпространената илюзорна представа, че „мъжете“ трябва да не се глезят и че поначало те не са толкова чувствителни. Както видяхме, мъжете не са толкова чувствителни физически, колкото жените, но откъде накъде този биологичен факт трябва да се простира и върху емоционалната им чувствителност? Без съмнение родителите, които очакват бебе, прекарват много време в размисъл за пола на неродената си рожба. Това се случи през 1987 година. Мъжът ми и аз вече имахме трима сина, а аз отново бях бременна. „Ако отново ще е син, бих искала да съм подготвена за това – мислех си тогава, – а ако е момиче, ще се чувствам изключително щастлива – не мога да го отрека.“ Ето защо се подложих на аминосинтезис тест, който понастоящем е заменен, слава Богу, от видеозон, въпреки че доста бях мислила за страничните му ефекти и усложнения. Щях ли да поискам да абортирам детето, ако то се окажеше непълноценно? За щастие не се наложи да отговарям на този въпрос. Дълбоко в себе си бях осъзнала факта, че решението ми ще бъде в полза на детето. Накрая родих здраво момиченце. Важното все пак беше, че ми съобщиха за пола на детето, когато прекъсването на бременността беше вече невъзможно. Както ми бе обяснено, „законът не разрешава децата да се махат, защото полът им е бил „сбъркан“.

Понякога забравяме, че всичко зависи от самоопознаването. Що за човек съм? Как се държа? Какъв пример давам на детето си? Колкото по-добре познавате себе си и усещате своите тревоги, чувства и желания, толкова по-малка е вероятността да натикате детето си в някакъв калъп или да му прехвърляте своите тревоги. Което практически означава, че най-трудната част от отглеждането на децата – независимо дали са момчета или момичета – е работата, която трябва да извършите над себе си. Когато имате дъщеря, трябва да се запитате какво означава лично за вас да участвате във възпитанието на същество, на което предстои да стане жена, и как разбирате женствеността. И тук сте длъжна да бъдете честна. Малките деца бързо усещат фалша. Какво означава понятието момиче за вас? Кукли Барби, букли, кончета, високи токове, розови сукманчета и малки памучни дрешки? А може би умни жени, вещици, баби, жени-президенти, астронавтки или шофьорки на таксита? Днес женствеността е многолика.

Гизела Пройшоф - „Как се възпитават момичета“

Всички родители се тревожат за децата си. Родителите искат да вършат най-доброто, което могат, и правят почти всичко както трябва, или поне избягват грубите грешки. В наши дни повечето от родителските надежди, възлагани на синовете, са твърде сходни с тези, които се възлагат на дъщерите. Те просто искат тяхното дете да бъде силно – в смисъл да бъде обществено отговорно, независимо, някак си по-самоуверено, умно и привързано. При това искат детето им да може да се справя с всички задачи, които животът ще поставя пред него.

Много преди бебето да се появи на бял свят, в умовете на родителите се върти един филм; те се опитват да си представят как ще изглежда животът им с бебето и често имат съвсем определени представи за качествата, които трябва да притежават момченцето и момиченцето. Това е съвсем нормално – то е забавно и усилва радостта им в очакване на детето. Докато е била бременна с момиченце, една жена е записала в дневника си: „Имам чувството, че мога да извадя от чекмеджето завършена снимка на една отлично оформена вътре в мен малка фигурка. Като че ли тя се беше родила, защото моите представи вече я бяха оформили; тя е красиво, силно, самоуверено и интелигентно същество“. От друга страна, бащата на това малко момиченце си го е представял като обичливо, сладко, нежно момиченце, което ще може да притисне до себе си и да го гушка. Независимо от тези представи, родителите трябва да се опитат да запомнят, че има много предразсъдъци по отношение на пола и че повечето деца се развиват по начин, твърде различен от онзи, който родителите им са си представяли в своите мечти. В никакъв случай момичетата не са винаги спокойни, любящи и добри, така както момчетата невинаги автоматично стават необуздани, агресивни и интелигентни. Всяко дете е неповторимо; всяко едно от тях навлиза в света със своята специфична индивидуалност и всяко се формира според средата, която го заобикаля. Повечето жени, които знаят, че бебето, което носят в себе си, е момиче, се идентифицират изцяло с още неродената си рожба. В бебето те виждат една собствена тяхна миниатюрна версия и усещат една силна симбиоза с детето в утробата им: „Ние сме едно цяло – искаме едни и същи неща и се интересуваме от едни и същи неща“.

Какво ни говорят биологичните факти? През първата седмица от бременността, когато жените по правило дори и не предполагат, че са бременни, мъжките и женските ембриони са идентични, тъй като имат базовите структури едновременно както на мъжките, така и на женските полови органи. Различават се единствено по половите си хромозоми (ХY при момчетата и ХХ при момичетата). Х хромозомите произхождат от майчината яйцеклетка, докато сперматозоидът на бащата притежава или Х, или Y хромозом. Ако яйцеклетката бъде оплодена от Х сперматозоид, ембрионът ще се превърне в момиченце; ако случаят не такъв, се ражда момче. Повечето гени са разположени в Х хромозомите, а те са около 2000, между които е генът на интелигентността. Репродуктивните гени плуват в Y хромозомите. От чисто статистическа гледна точка много по-често се зачеват момчета в сравнение с момичета, но много повече са и случаите на спонтанен аборт или мъртвородени при плод от мъжки пол в сравнение с женския пол. Никой не знае точно на какво се дължи това. Допуска се, че или мъжките ембриони са по-чувствителни към вредните влияния на околната среда, или че имунната система на майката разпознава мъжкия ембрион като чуждо тяло и го атакува по погрешка като „неприятел“. Може ли всичко това да има нещо общо с помислите на майката? В шестата седмица от бременността мъжките Y хромозоми подават команда за оформяне на мъжките полови жлези; Х хромозомите в нарастващия женски плод индуцират развитието на яйчниците едва след дванайсетата седмица. По време на бременността мъжките полови жлези и яйчниците отделят полови хормони, които участват във формирането на физическите белези, но влияят и върху бъдещото поведение. „Мъжките“ полови хормони се наричат андрогени и включват тестостерона; „женските“ са естрогена и прогестерона. Направих тази класификация, като използвах кавички, защото всички тези хормони са налице както в мъжките, така и при женските организми, въпреки че са застъпени в различни количества. Когато физиологът говори за „скрития в жената мъж“ или за „женствената страна на мъжа“, той има предвид точно този факт. Всички ние носим мъжки и женски компоненти в себе си и очевидно използваме и двата вида! Ако ембрионът е натрупал достатъчно андрогени, започва да расте пенис, а женските полови органи закърняват и изчезват. При женския ембрион започва оформянето на вагината, фалопиевите тръби и матката, като същевременно мъжките му полови органи отмират. Фалопиевите тръби на женския ембрион съдържат вече 6–7 милиона яйцеклетки, но с настъпване на пубертета тази цифра спада до 400 000. От друга страна, момчетата започват да произвеждат сперматозоиди чак в пубертета. Едновременно с половата диференциация мозъците на мъжките и женските ембриони започват да се развиват по различен начин. Най-очебийна е разлика при хипоталамуса, хормоналния център или „релейната централа“ на челната и средната част на мозъка. От него се регулират редица телесни функции – сексуалната възбуда, усещането за глад, жажда, за топло и студено, както и всички физиологични промени, провокирани от стрес или заплаха. Тук са разположени група от клетки с форма на главата на топлийка, така наречените терциерни междинни ядра на предния хипоталамус. Смята се, че тази зона контролира сексуалното желание. Докато момчетата и момичетата са в младенческа възраст, размерът на тази група клетки е един и същ, но той започва да се увеличава при момчетата след десетата им година; така че при настъпване на пубертета момчетата имат два и половина пъти повече нервни клетки от този тип в сравнение с момичетата.

Най-често оспорваната разлика между мъжкия и женския мозък обаче засяга снопа от нервни клетки, който свързва лявата и дясната церебрална половина. Този мост, наречен corpus callosum, е определено по-голям при жените и може би с това се обяснява разликата между мисловните процеси при мъжа и жената. Момичетата и жените използват и двете мозъчни половини едновременно, докато мъжете използват в даден момент само едната. Доказано е също, че лявата церебрална половина при момичетата узрява по-бързо в сравнение с тази при момчетата. Тъй като говорният център се намира в нея момченцата, по принцип, проговарят по-късно в сравнение с момиченцата. Дясната церебрална половина на мозъка, която е отговорна при решаването на пространствено-визуалните проблеми, се развива по-късно у момиченцата, а това обяснява защо те често срещат трудности, когато трябва да си представят даден обект от различни перспективни ъгли, както и когато трябва да се ориентират пространствено. Повечето жени, които знаят, че ще родят момиченце, виждат в нероденото си дете свое копие. В наше време към жената с нейното тяло и душевна нагласа често се отнасят с пренебрежение. Като правило раждането на едно момченце трае час и половина по-дълго в сравнение с раждането на момичето, вероятно поради факта, че момчетата имат 5 % по-голямо тегло по време на раждането в сравнение с момичетата. Ако новороденото момиченце изглежда много спокойно например, това може би се дължи на лекото раждане, при което детето не е изпитало родови травми. През 1987 година във Финландия е било установено, че при новородените момчета се наблюдава 20 % по-висок риск от незадоволителен индекс на Апгар (системата на Апгар е всъщност индекс, създаден от американската лекарка Вирджиния Апгар, който отчита виталните белези при новородените: измерват се параметрите на дишане, пулс, цвят на кожата, външен вид, рефлекси). Преждевременните раждания, податливостта към душевни разстройства и инфекции, както и вероятността от усложнения са значително по-ниски при момичетата. Родителите на момичетата са щастливи родители, защото женските рожби са по-издръжливи и по-здрави от мъжките. Можем само да гадаем за всички фактори, които допринасят за този дисбаланс, но убедено можем да кажем, че кортизолът – стресовият хормон – и тестостеронът, които се натрупват при момчетата, увеличават уязвимостта на имунната система при мъжките бебета. Изглежда фактът, че момиченцата след раждането си се пригаждат към околната среда по-лесно и поддържат визуален контакт по-дълго време в сравнение с момчетата, също може да се обясни с по-високата вероятност за добро здравословно състояние при тях. Те реагират също така по-активно на шумове или на присъствието на други хора в стаята, плачат по-рядко и могат да бъдат успокоени по-лесно. Дори по време на бременността женският плод е три седмици напред в развитието на костната система в сравнение с момченцата. От гледна точка на общото развитие момиченцата при раждането си са изпреварили момченцата с четири до шест седмици. През пубертетната възраст повечето момичета съвсем видимо и ясно изразено са поне две години напред в своето развитие в сравнение със съучениците си – очевидно тези разлики започват да се проявяват много рано при момичетата. Женската кожа е значително по-тънка от мъжката и като че ли има нужда да бъде докосвана по-често. Хормонът, който провокира желанието да бъде докосвана, е окситоцинът. Затова не е учудващо, че жените, чиито рецептори са десет пъти по чувствителни, от колкото при мъжете, смятат за толкова важно да докосват и прегръщат своите съпрузи, деца и приятели. Родителите говорят по-често на бебетата момиченца, което също може да обясни защото те слушат по-съсредоточено. Доколкото малките момиченца в сравнение с момчетата задържат погледа си върху лицата на родителите си по-дълго време, те „изискват“ от тях да им бъде отделяно повече внимание, да им се усмихват и да им говорят. Всяко бебе започва да различава женския от мъжкия глас много отрано. Момиченцето разпознава гласовете на родителите си още по време на утробното си развитие. Оттук започва и процесът на по-детайлна класификация: по-ниският глас например означава по-груби черти на лицето и по-груба кожа. Бебето събира информация, която години по-късно оформя представите на момичето за „мъжко“ и „женско“. На шестгодишна възраст малките момиченца са вече по-независими от своите момчета приятелчета: чувстват се щастливи сред играчките си и могат да се успокоят сами, захапали палец, или като се залъжат с изтъканите върху килимчето зайчета. Най-значимата разлика през първите месеци е скоростта, с която момиченцата растат. Те наддават на тегло и ръст по-бързо, а кучешките им зъби пробиват по-рано в сравнение с тези на момчетата. На седеммесечна възраст момиченцата могат да се обръщат от една страна на друга (често те вече могат и да пълзят), умело държат лъжичката, могат да драскат линии и да отварят цип. Тези разлики в развитието продължават да се увеличават. В предучилищна възраст фините двигателни умения при момичетата са значително по-добри. Момичетата започват да говорят по-рано и имат по-развито чувство за самоконтрол (вж. стр. 32) И така, между момченцата и момиченцата има определени, биологично обусловени различия. Те се усилват или намаляват вследствие на поведението на родителите им, както и от цялата заобикаляща ги среда.

Интересно е да се отбележи, че при експерименти, при които хората виждат група бебета, облечени в жълти гащеризони, те не са в състояние да посочат кои бебенца са момчета и кои – момичета. Въпреки че заявяват, че могат! В момента, в който разберат от какъв пол е детето обаче, те започват да се държат с момиченцата по различен начин в сравнение с момчетата. Една майка е записала в дневника си, в който описва живота на дъщеря си през първите й три години (детето се родило в началото на 1980 година), как веднъж нейна приятелка, като видяла новороденото й бебе, казала: „Кати ще върти мъжете на малкия си пръст“. Самата майка била убедена, че „за да има право една жена да се подвизава в света на мъжете, тя трябва да изглежда добре“. Необходимостта човек да изглежда елегантен и красив не е била никога така силна, както в наши дни, като момичетата страдат повече от момчетата, ако не й се подчинят. Ще се върна на този факт по-късно. Почти всеки е забелязал, че родителите обличат и гиздят с изключителна грижовност малките си дъщерички и че „естественото“ предразположение на момичетата да се кипрят се посреща като желано и се поощрява от възрастните. Изследователите на женската природа са забелязали, че родителите се грижат с много по-голяма нежност за малките си дъщери, отколкото за невръстните си синове. И това като че ли е свързано с широко разпространената илюзорна представа, че „мъжете“ трябва да не се глезят и че поначало те не са толкова чувствителни. Както видяхме, мъжете не са толкова чувствителни физически, колкото жените, но откъде накъде този биологичен факт трябва да се простира и върху емоционалната им чувствителност? Без съмнение родителите, които очакват бебе, прекарват много време в размисъл за пола на неродената си рожба. Това се случи през 1987 година. Мъжът ми и аз вече имахме трима сина, а аз отново бях бременна. „Ако отново ще е син, бих искала да съм подготвена за това – мислех си тогава, – а ако е момиче, ще се чувствам изключително щастлива – не мога да го отрека.“ Ето защо се подложих на аминосинтезис тест, който понастоящем е заменен, слава Богу, от видеозон, въпреки че доста бях мислила за страничните му ефекти и усложнения. Щях ли да поискам да абортирам детето, ако то се окажеше непълноценно? За щастие не се наложи да отговарям на този въпрос. Дълбоко в себе си бях осъзнала факта, че решението ми ще бъде в полза на детето. Накрая родих здраво момиченце. Важното все пак беше, че ми съобщиха за пола на детето, когато прекъсването на бременността беше вече невъзможно. Както ми бе обяснено, „законът не разрешава децата да се махат, защото полът им е бил „сбъркан“.

Понякога забравяме, че всичко зависи от самоопознаването. Що за човек съм? Как се държа? Какъв пример давам на детето си? Колкото по-добре познавате себе си и усещате своите тревоги, чувства и желания, толкова по-малка е вероятността да натикате детето си в някакъв калъп или да му прехвърляте своите тревоги. Което практически означава, че най-трудната част от отглеждането на децата – независимо дали са момчета или момичета – е работата, която трябва да извършите над себе си. Когато имате дъщеря, трябва да се запитате какво означава лично за вас да участвате във възпитанието на същество, на което предстои да стане жена, и как разбирате женствеността. И тук сте длъжна да бъдете честна. Малките деца бързо усещат фалша. Какво означава понятието момиче за вас? Кукли Барби, букли, кончета, високи токове, розови сукманчета и малки памучни дрешки? А може би умни жени, вещици, баби, жени-президенти, астронавтки или шофьорки на таксита? Днес женствеността е многолика.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-576-8
изчерпана
Цена
10.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени