Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Алегро (ма;-) нон тропо
Печатно издание
ISBN
978-954-529-570-6
Цена
5.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
12/16.5
Страници
116
Превод
Нева Мичева
Дата на издаване
07 декември 2007

Алегро (ма;-) нон тропо

По популярност петте принципа на човешката глупост на Чипола се равняват на безбройните закони на Мърфи. С тази разлика, че Карло Чипола (1922-2000) не само е реална личност, но и подкрепя своите насмешливи наблюдения за света с авторитета си на икономист от международна величина. „Алегро (ма;-) нон тропо“ е термин, с който в музиката се задава „весело, но не прекалено“ темпо. Двете хумористични есета, от които е съставена тази книга, са именно такива – весели, но със сериозен, даже драматичен подтекст.

Чипола пише „Ролята на подправките (и в частност на черния пипер) за стопанското развитие през средните векове“ и „Принципи на човешката глупост“ през 70-те години на ХХ век за най-близките си приятели. Скоро обаче предаваните от ръка на ръка копия така неконтролируемо се размножават, че авторът се вижда принуден да ги публикува официално, преди окончателно да са добили славата на народно творчество. Огромният успех на неговата карикатурна версия на средновековна Европа и на подялбата на хората на балами, умници, разбойници и глупаци оттогава насам е константа. Тук личи защо.

За автора

Карло Мария Чипола е италиански икономист и един от водещите стопански историци от своето поколение, популярен с хумористичните си есета на икономически и други теми.

Откъс

КАРЛО М. ЧИПОЛА
АЛЕГРО (МА;-) НОН ТРОПО

Вместо увод

Животът е сериозно нещо – твърде често трагично, по някой път комично. Гърците от класическата епоха имали развито трагично чувство за живота и го култивирали. Римляните, като цяло по-практични, не го обръщали на драма, но все пак отчитали сериозността на битието, затова сред човешките качества особено тачели gravitas, тежестта, и слабо уважавали levitas, лекотата.
Какво е трагично не е сложно нито да се разбере, нито да се определи, и ако на някой му хрумне да се представи за трагична фигура, няма да се затрудни кой знае колко, дори и майчицата Природа да не го е надарила с необходимото за целта. Сериозността също е свойство, сравнително лесно за разбиране, за определяне и донякъде дори за упражняване. Това, което е трудно да се дефинира и не всекиму се удава да долови и оцени, е комичното. А хуморът – който се състои именно в способността да се разбира, цени и изразява комичното – въобще си е рядко срещана заложба.
Вярно, има нещо като общодостъпен хумор – недодялан, повърхностен, вулгарен или купешки (= виц). Но той не е истински, а имитация. Думата "хумор" идва от старогръцкото понятие за "телесна течност" и се употребява по повод едно фино и благоприятно душевно предразположение, което обикновено почива върху равновесието на психическо и физическо здраве. Пълчища от писатели, философи, епистемолози, езиковеди многократно са се опитвали да определят и обяснят чувството за хумор. Но да се даде обективна дефиниция на чувството за хумор е мъчна работа, да не кажем невъзможна. Ако събеседникът ви не възприеме вашата остроумна реплика като такава, няма смисъл да опитвате да му я обясните, най-много да предизвикате обратен на търсения ефект.
Чувството за хумор несъмнено е интелигентното, изящно умение да се разкрива и представя комичният аспект на действителността. Но то е и много повече. Преди всичко, както пише в тълковния речник на италианския език на Девото и Оли, хуморът не предполага враждебна позиция, а дълбока и често състрадателна човешка симпатия. Освен това той се отличава и с усет към момента и мястото, където върви да бъде проявен. Смешките за преходността на човешкия живот край нечий смъртен одър не са хумор. От другата страна обаче е онзи френски благородник, който се спънал по стъпалата към ешафода, обърнал се към пазачите си и възкликнал: "Олеле, това носи нещастие" – той със сигурност заслужавал да му пощадят главата.
Хуморът е толкова неразривно свързан с прецизния и своеобразен избор на словесната форма, с която му се дава израз, че трудно може да бъде преведен от един език на друг. Което означава също, че е така сраснат с характеристиките на произвелата го култура, че често се оказва напълно непонятен, когато се пренесе в чужда културна среда.
Хуморът трябва да се разграничи от иронията. Когато иронизира, човек се присмива на другите. Когато проявява чувство за хумор, се смее заедно с тях. Иронията залага напрежения и дрязги. Хуморът – ако се използва с мярка и навременно (защото, ако не се използва с мярка и навременно, просто не е хумор) – е най-доброто решение за разреждане на напрежението и излизане от иначе щекотливи ситуации, за улесняване на човешките отношения и връзки.
Моето съкровено убеждение е, че при всеки сгоден случай за проява на чувство за хумор, наше социално задължение е да не пропускаме случая. И от тази моя не особено оригинална идея се родиха двата очерка, които следват. Първоначалната им публикация датира отпреди години (първият е от 1973, вторият – от 1976 г.), на английски и в ограничен тираж, предназначен изцяло за приятели. Очерците обаче пожънаха неочакван успех и разни хора взеха да си търсят бройки чрез близки и познати; намериха се и такива, по-предприемчиви, които размножиха текстовете и скоро ксероксни и дори ръкописни копия започнаха да се разпространяват повече или по-малко нелегално. Явлението стигна до такива размери, че издателите от "Мулино" и пишещият тези редове най-накрая решиха да пуснат в обращение официалното, достъпно за широката публика издание, което държите в ръцете си, съществено отредактирано в сравнение със своята първа, полупозивна версия.
Във връзка с това официално издание смятам за свой дълг да направя две уточнения. В очерка за черния пипер читателят веднага ще забележи някое и друго иронично клъвване. Надявам се то да бъде изтълкувано като каквото е: добронамерена, миролюбива ирония, която – смея да вярвам – не се отдалечава прекалено от хумора.
Що се отнася до очерка за човешката глупост – той е ни повече, ни по-малко в жанра на онова, което ерудитите от ХVІІІ век щяха да нарекат "упражнение по духовитост", и истината е, че няма нищо общо с моя личен живот. Ще е грехота и черна неблагодарност към силите, които досега са направлявали живота ми, ако не призная, че винаги съм имал изключителен късмет във взаимоотношенията си с другите – повечето хора, с които съм общувал, като цяло са (били) щедри, добри и умни. И се надявам, докато четат тези страници, да не сметнат, че глупакът съм аз.

КАРЛО М. ЧИПОЛА
АЛЕГРО (МА;-) НОН ТРОПО

Вместо увод

Животът е сериозно нещо – твърде често трагично, по някой път комично. Гърците от класическата епоха имали развито трагично чувство за живота и го култивирали. Римляните, като цяло по-практични, не го обръщали на драма, но все пак отчитали сериозността на битието, затова сред човешките качества особено тачели gravitas, тежестта, и слабо уважавали levitas, лекотата.
Какво е трагично не е сложно нито да се разбере, нито да се определи, и ако на някой му хрумне да се представи за трагична фигура, няма да се затрудни кой знае колко, дори и майчицата Природа да не го е надарила с необходимото за целта. Сериозността също е свойство, сравнително лесно за разбиране, за определяне и донякъде дори за упражняване. Това, което е трудно да се дефинира и не всекиму се удава да долови и оцени, е комичното. А хуморът – който се състои именно в способността да се разбира, цени и изразява комичното – въобще си е рядко срещана заложба.
Вярно, има нещо като общодостъпен хумор – недодялан, повърхностен, вулгарен или купешки (= виц). Но той не е истински, а имитация. Думата "хумор" идва от старогръцкото понятие за "телесна течност" и се употребява по повод едно фино и благоприятно душевно предразположение, което обикновено почива върху равновесието на психическо и физическо здраве. Пълчища от писатели, философи, епистемолози, езиковеди многократно са се опитвали да определят и обяснят чувството за хумор. Но да се даде обективна дефиниция на чувството за хумор е мъчна работа, да не кажем невъзможна. Ако събеседникът ви не възприеме вашата остроумна реплика като такава, няма смисъл да опитвате да му я обясните, най-много да предизвикате обратен на търсения ефект.
Чувството за хумор несъмнено е интелигентното, изящно умение да се разкрива и представя комичният аспект на действителността. Но то е и много повече. Преди всичко, както пише в тълковния речник на италианския език на Девото и Оли, хуморът не предполага враждебна позиция, а дълбока и често състрадателна човешка симпатия. Освен това той се отличава и с усет към момента и мястото, където върви да бъде проявен. Смешките за преходността на човешкия живот край нечий смъртен одър не са хумор. От другата страна обаче е онзи френски благородник, който се спънал по стъпалата към ешафода, обърнал се към пазачите си и възкликнал: "Олеле, това носи нещастие" – той със сигурност заслужавал да му пощадят главата.
Хуморът е толкова неразривно свързан с прецизния и своеобразен избор на словесната форма, с която му се дава израз, че трудно може да бъде преведен от един език на друг. Което означава също, че е така сраснат с характеристиките на произвелата го култура, че често се оказва напълно непонятен, когато се пренесе в чужда културна среда.
Хуморът трябва да се разграничи от иронията. Когато иронизира, човек се присмива на другите. Когато проявява чувство за хумор, се смее заедно с тях. Иронията залага напрежения и дрязги. Хуморът – ако се използва с мярка и навременно (защото, ако не се използва с мярка и навременно, просто не е хумор) – е най-доброто решение за разреждане на напрежението и излизане от иначе щекотливи ситуации, за улесняване на човешките отношения и връзки.
Моето съкровено убеждение е, че при всеки сгоден случай за проява на чувство за хумор, наше социално задължение е да не пропускаме случая. И от тази моя не особено оригинална идея се родиха двата очерка, които следват. Първоначалната им публикация датира отпреди години (първият е от 1973, вторият – от 1976 г.), на английски и в ограничен тираж, предназначен изцяло за приятели. Очерците обаче пожънаха неочакван успех и разни хора взеха да си търсят бройки чрез близки и познати; намериха се и такива, по-предприемчиви, които размножиха текстовете и скоро ксероксни и дори ръкописни копия започнаха да се разпространяват повече или по-малко нелегално. Явлението стигна до такива размери, че издателите от "Мулино" и пишещият тези редове най-накрая решиха да пуснат в обращение официалното, достъпно за широката публика издание, което държите в ръцете си, съществено отредактирано в сравнение със своята първа, полупозивна версия.
Във връзка с това официално издание смятам за свой дълг да направя две уточнения. В очерка за черния пипер читателят веднага ще забележи някое и друго иронично клъвване. Надявам се то да бъде изтълкувано като каквото е: добронамерена, миролюбива ирония, която – смея да вярвам – не се отдалечава прекалено от хумора.
Що се отнася до очерка за човешката глупост – той е ни повече, ни по-малко в жанра на онова, което ерудитите от ХVІІІ век щяха да нарекат "упражнение по духовитост", и истината е, че няма нищо общо с моя личен живот. Ще е грехота и черна неблагодарност към силите, които досега са направлявали живота ми, ако не призная, че винаги съм имал изключителен късмет във взаимоотношенията си с другите – повечето хора, с които съм общувал, като цяло са (били) щедри, добри и умни. И се надявам, докато четат тези страници, да не сметнат, че глупакът съм аз.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-570-6
изчерпана
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени