Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Легационен секретар
Печатно издание
ISBN
978-954-529-562-1
Цена
5.00 лв.
Купи

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
280 гр.
Страници
Дата на издаване
24 ноември 2007

Легационен секретар

Книгата, която издателство „Колибри“ предлага на читателите, е смесица от реалност и въображение, от действително случили се събития и измислена, предполагам, любовна интрига, издържана в най-добрата наивна, сантиментална, розовееща традиция. И в това нямаше да има нищо необичайно, ако не ставаше въпрос за своего рода мемоар. При това мемоар, написан от дипломат от началото на XX в.

Героят – младият легационен секретар Жиро-Манжен, си „измисля“ държава – Славония, зад която всеки може да види България в началото на ХХ век или по-скоро в навечерието на Балканските войни.

За автора за съжаление не успях да намеря почти нищо. Освен, че е публикувал поне още един друг роман – “Ceux de Jadis”, издаден през 1921 г. и преиздаден през 1925 г. Вероятно е от Нант. Дали е същият автор, издал многократно цитирано съчинение върху архитектурата от времето на Луи ХІ в Нант, можем само да гадаем.

Така или иначе, остава удоволствието. Отдавна не бях чел с такова удоволствие или поне с такава усмивка мемоарна книга. С нейния много френски дух в добрия смисъл на думата.

Иван Илчев

За автора

Трудно е да се даде информация за автора на „Легационен секретар“. За Жиро-Манжен се знае, че е автор на поне още един роман - “Ceux de Jadis”, публикуван през 1921 г. Вероятно е роден в Нантес, но дали той е авторът на многократно цитираната книга за архитектурата на Нантес от времето на Луи XI, можем само да гадаем.

Откъс

ЖИРО-МАНЖЕН
ЛЕГАЦИОНЕН СЕКРЕТАР

Забавна нотка внася кавалкадата от журналисти – бъдещи военни кореспонденти, – които припряно пристигат с “Ориент-Експрес” от Лондон, Париж, Берлин, Виена и Рим. Те идват в Славо с гръм и трясък... точно в момента, когато запасняците предават оръжието и се прибират по домовете си.
Четири големи френски вестника са изпратили свои представители. Познавах ги от времето, когато бях в Ке д’Орсе, и ги посрещам възможно най-радушно в легацията.
Разочарованието им е голямо. Всички мислят като Верньой, че Славония е направила непростима грешка, като не е обявила незабавно война.
– За чий... сме тук, дявол да го вземе? – възкликва редакторът на парижкия орган на консерваторите.
– Ами ... за да се опитаме да правим нещо, драги колега – отговаря кореспондентът на вестника на радикал-социалистите.
Забелязал съм още в Ке дОрсе нещо много забавно: един редактор никога не поддържа дълбоко в себе си мнението на вестника си. Инстинктивно той минава на страната на опозицията и това личи по езика и обноските му.
Единственият от тези четирима мускетари на перото, който напомня известния типаж – изтъркан поради това, че е класически – на публициста бохем и бонвиван, е представителят на вестника, предпочитан от “здравомислещите” хора и по-специално от херцогините със златни очила и посивели къдрици, също толкова класически и изтъркани.
Независимо дали са консерватори или социалисти, всички тези странстващи рицари желаят да получат аудиенция от царя.
– За какво ви е?
– За да поискаме от Негово Величество мирни изявления, след като всичко се прави заради мира – казва единият гневно.
– За да ги препишем! – признава другият.
Всеки от тях ме привиква настрани и ме предупреждава, че царят несъмнено е свободен да не го приеме, но че ако впоследствие благоволи да направи изключение за колегата му, то това ще предизвика ужасна кампания в... Поставете последователно името на всеки от четирите вестника: думите им всъщност са абсолютно еднакви.

Хрумна ми идея, която не се боя да нарека остроумна. Никога – дори и за да получи “добри отзиви” в печата – царят няма да се съгласи да заяви четири пъти миролюбивите си намерения. Би предпочел да обяви война на Турция! Но може би ще се съгласи вестникарският квартет да му представи колективно почитанията си. Това няма да попречи на въпросните вестници да публикуват дълги кореспонденции от “специалните си пратеници” с различна, но винаги “сензационна” нотка.
Тази сутрин поканих господа журналистите на обяд в клуба. Много се забавлявах и ако зависеше само от мене, щях да ги задържа още няколко дни. За жалост те вече бяха интервюирали няколкото славонски политици, чието мнение се цени, и бяха получили нареждане да си заминат. Двама отиват на кратка обиколка в Македония; третият ще търси в Абисиния точни сведения за здравето на Менелик. Четвъртият ще се отправи чак в Китай, за да преследва неуловимия Де Там.
Няма съмнение, че след всичко, което са видели, чули и дори измислили, разговорът с тези хора е забавен. Дължа им увлекателни разкази за войната в Манджурия и за руската революция, чиито фази внимателно са проследили преди няколко години. И макар че вътрешната политика на Франция не е в техния ресор, те единодушно прогнозират, че до три месеца чичо ми ще състави следващия кабинет.
Тази вечер Трипон и съпругата му дават вечеря “в чест на френската преса”. Тава комично уточнение е нарочно изписано на поканата, която получих и приех – държейки да “почета” още веднъж “френската преса”.
Елегантният радикал-социалист веднага спечели одобрението на г-жа Трипон и на Марго.
– Никога не бих повярвала – довери ми домакинята, – че този господин е журналист!
Реших да си направя лоша шега и обясних, че става дума за “младеж от много добро семейство”, неженен и извънредно богат. И тъй като е луд по пътешествията, той любителски се занимава с писане на репортажи.
Ефектът от това разкритие беше мълниеносен и набеденият милионер бе подложен на скандално ухажване. По едно време, докато той разговаряше с мен, Марго, лениво отпусната във фотьойла в поза, която подчертаваше красотата на дръзкото й деколте, го повика отначало тихо, а после с висок и гальовен тон:
– Нали виждате, че не мога без вас?
– Господи, колко невъзпитано е това момиче! – прошушна ми измисленият богаташ, преди да отиде при нея.
Малко по-късно, докато се сбогувах заедно с останалите журналисти, Марго и майка й пожелаха да задържат интересния човек на перото под предлог, че искат да го разпитат за последното му пътуване в Кавказ.
Отегчен, той потърси някакво извинение и най-накрая го намери:
– Тази вечер трябва да пиша на жена си, която ще се разтревожи, ако няма новини от мен.
– Как! Нима сте женен? – не можа да се въздържи г-жа Трипон.
– Да, госпожо, женен и с деца!
Г-жа Трипон ми хвърля яростен поглед, но аз се преструвам, че съм изненадан.
– Бяха ми казали, господине – намесих се аз, – че сте ерген, много заможен и че се занимавате с журналистика като любител.
Той се разсмива и после тъжно добавя.
– Повярвайте ми, ако бях богат, нямаше да съм тук, а щях да си стоя при семейството...

ЖИРО-МАНЖЕН
ЛЕГАЦИОНЕН СЕКРЕТАР

Забавна нотка внася кавалкадата от журналисти – бъдещи военни кореспонденти, – които припряно пристигат с “Ориент-Експрес” от Лондон, Париж, Берлин, Виена и Рим. Те идват в Славо с гръм и трясък... точно в момента, когато запасняците предават оръжието и се прибират по домовете си.
Четири големи френски вестника са изпратили свои представители. Познавах ги от времето, когато бях в Ке д’Орсе, и ги посрещам възможно най-радушно в легацията.
Разочарованието им е голямо. Всички мислят като Верньой, че Славония е направила непростима грешка, като не е обявила незабавно война.
– За чий... сме тук, дявол да го вземе? – възкликва редакторът на парижкия орган на консерваторите.
– Ами ... за да се опитаме да правим нещо, драги колега – отговаря кореспондентът на вестника на радикал-социалистите.
Забелязал съм още в Ке дОрсе нещо много забавно: един редактор никога не поддържа дълбоко в себе си мнението на вестника си. Инстинктивно той минава на страната на опозицията и това личи по езика и обноските му.
Единственият от тези четирима мускетари на перото, който напомня известния типаж – изтъркан поради това, че е класически – на публициста бохем и бонвиван, е представителят на вестника, предпочитан от “здравомислещите” хора и по-специално от херцогините със златни очила и посивели къдрици, също толкова класически и изтъркани.
Независимо дали са консерватори или социалисти, всички тези странстващи рицари желаят да получат аудиенция от царя.
– За какво ви е?
– За да поискаме от Негово Величество мирни изявления, след като всичко се прави заради мира – казва единият гневно.
– За да ги препишем! – признава другият.
Всеки от тях ме привиква настрани и ме предупреждава, че царят несъмнено е свободен да не го приеме, но че ако впоследствие благоволи да направи изключение за колегата му, то това ще предизвика ужасна кампания в... Поставете последователно името на всеки от четирите вестника: думите им всъщност са абсолютно еднакви.

Хрумна ми идея, която не се боя да нарека остроумна. Никога – дори и за да получи “добри отзиви” в печата – царят няма да се съгласи да заяви четири пъти миролюбивите си намерения. Би предпочел да обяви война на Турция! Но може би ще се съгласи вестникарският квартет да му представи колективно почитанията си. Това няма да попречи на въпросните вестници да публикуват дълги кореспонденции от “специалните си пратеници” с различна, но винаги “сензационна” нотка.
Тази сутрин поканих господа журналистите на обяд в клуба. Много се забавлявах и ако зависеше само от мене, щях да ги задържа още няколко дни. За жалост те вече бяха интервюирали няколкото славонски политици, чието мнение се цени, и бяха получили нареждане да си заминат. Двама отиват на кратка обиколка в Македония; третият ще търси в Абисиния точни сведения за здравето на Менелик. Четвъртият ще се отправи чак в Китай, за да преследва неуловимия Де Там.
Няма съмнение, че след всичко, което са видели, чули и дори измислили, разговорът с тези хора е забавен. Дължа им увлекателни разкази за войната в Манджурия и за руската революция, чиито фази внимателно са проследили преди няколко години. И макар че вътрешната политика на Франция не е в техния ресор, те единодушно прогнозират, че до три месеца чичо ми ще състави следващия кабинет.
Тази вечер Трипон и съпругата му дават вечеря “в чест на френската преса”. Тава комично уточнение е нарочно изписано на поканата, която получих и приех – държейки да “почета” още веднъж “френската преса”.
Елегантният радикал-социалист веднага спечели одобрението на г-жа Трипон и на Марго.
– Никога не бих повярвала – довери ми домакинята, – че този господин е журналист!
Реших да си направя лоша шега и обясних, че става дума за “младеж от много добро семейство”, неженен и извънредно богат. И тъй като е луд по пътешествията, той любителски се занимава с писане на репортажи.
Ефектът от това разкритие беше мълниеносен и набеденият милионер бе подложен на скандално ухажване. По едно време, докато той разговаряше с мен, Марго, лениво отпусната във фотьойла в поза, която подчертаваше красотата на дръзкото й деколте, го повика отначало тихо, а после с висок и гальовен тон:
– Нали виждате, че не мога без вас?
– Господи, колко невъзпитано е това момиче! – прошушна ми измисленият богаташ, преди да отиде при нея.
Малко по-късно, докато се сбогувах заедно с останалите журналисти, Марго и майка й пожелаха да задържат интересния човек на перото под предлог, че искат да го разпитат за последното му пътуване в Кавказ.
Отегчен, той потърси някакво извинение и най-накрая го намери:
– Тази вечер трябва да пиша на жена си, която ще се разтревожи, ако няма новини от мен.
– Как! Нима сте женен? – не можа да се въздържи г-жа Трипон.
– Да, госпожо, женен и с деца!
Г-жа Трипон ми хвърля яростен поглед, но аз се преструвам, че съм изненадан.
– Бяха ми казали, господине – намесих се аз, – че сте ерген, много заможен и че се занимавате с журналистика като любител.
Той се разсмива и после тъжно добавя.
– Повярвайте ми, ако бях богат, нямаше да съм тук, а щях да си стоя при семейството...

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-562-1
Купи
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени