Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Нечистота
Печатно издание
ISBN
978-954-529-524-9
Цена
5.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (0)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
240 гр.
Страници
300
Превод
Росица Ташева
Дата на издаване
03 октомври 2007

Нечистота

На един хълм, сред великолепни гори и градини, в луксозни къщи живеят луксозни хора. Всичко изглежда прекрасно в този най-добър от възможните светове, но само на излъсканата повърхност. Под нея се крие не една драма – Лиза се удавя при неизяснени обстоятелства, нейният загадъчен и безмълвен брат Еви е може би замесен в смъртта ѝ, приятелите им лекуват меланхолията си с алкохол и наркотици. От другата страна на бездната са родителите – актьори, писатели, критици, бивши и сегашни наркомани, баща, който посяга на приятелката на сина си, майка, готова да размени секс срещу роля във филм… И на фона на цялата тази нечистота сияе чистата и безутешна любов на Еви към Габи – един контрапункт, типичен за стила на Джиан и изпълнен с обичайното му майсторство.

За автора

Култовият френски автор Филип Джиан (1949) е написал 23 романа, три от които са известни на българския читател: „37,2° сутринта“ („Бети Блу“), „Проклета въртележка“ и „Навън към себе си“ – и трите издадени от ИК „Колибри“. Възхваляван и оспорван от френската критика, той е „настолният“ писател на поколението, съзряло в края на двайсети век, смятано от мнозина за наследник на бийт-културата. Книгите му са преведени на повече от двайсет езика, а успехът му е колкото траен, толкова и неоспорим. „Нечистота“ излиза през 2005 г., след което Джиан слага началото на амбициозен проект – роман с продължение, от който вече е издал три тома.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

ФИЛИП ДЖИАН - НЕЧИСТОТА

Осем месеца след смъртта на сестра си Еви се събуждаше все така внезапно и все преди зазоряване. Вече нямаше нужда да му чукат на вратата, да говорят високо или да дърпат пердетата, за да го накарат да стане.
Домът на Тренделови не се оживяваше до късно сутринта. Докато Еви се обличаше във все още тъмната си спалня, в къщата цареше пълна тишина.
Това поне му харесваше. Спокойствието, утринната, почти съвършена самота, пустата кухня, в която изпиваше голяма чаша черно кафе, без да закусва – е да, вече никой не ходеше подире му.
Доста неща се бяха променили след смъртта на Лиза.
Майка му вече не си даваше труда да слиза за закуска. Почти нямаше опасност да я срещне преди обяд. Понякога се озоваваше в кухнята с баща си, но обстановката бързо ставаше потискаща.
Общо взето, гледаше да напусне къщата възможно най-бързо.

* * *

В областта имаше много езера. Бяха открили Лиза на дъното на едно от тях през един слънчев и мразовит февруарски ден, който сияеше върху костюмите на водолазите и хвърляше върху пневматичната им лодка отблясъци, подобни на огнени езици от бяло течно злато, непредвещаващи нищо добро.
Полицията се бе опитала да спести гледката на семейството, но Ришар Трендел и синът му стояха като вкопани на брега с крака, почти потопени във водата, с разрошени от вятъра коси. Лор не намери сили да слезе от колата.
От този ден нататък Еви закусваше съвсем сам. Тъй като кухнята беше с източно изложение, нерядко можеше да види как първите слънчеви лъчи танцуват през игличките на елите покрай пътя или блещукат в басейна на съседите. Еви си мислеше, че така е най-добре, че това е най-доброто решение.

* * *

Момичетата от класа му го харесваха и понякога втренчено го гледаха в очите с лакоми устни, но поради съмненията около смъртта на Лиза бяха станали не толкова предприемчиви, не толкова дръзки, колкото обикновено. Наблюдавах всичко това с голям интерес.
Никой не твърдеше, че Еви е убил сестра си. По тялото на Лиза нямаше следи от насилие и не я бяха намерили гола, както подхвърляха някои деликатни души, но нямаше свидетели, никой не бе присъствал, за да потвърди разказа му – аз също не бях там тогава. Всички някак му се сърдеха, че са принудени да вярват само на неговите думи, но какво друго да направят?
Било нещастен случай. Случайно падане в ледената вода. Никога не каза нещо повече и никога не каза нещо друго. Питаше какви точно подробности искат, споменаваше за спъване, за загуба на равновесие, за падане през борда, само това разказваше и не виждаше какво още може да добави. С риск да го вземат за умствено недоразвит.
Заради мълчанието му една вечер майка му избухна като буре с барут, полято с чисто уиски. Сграбчи го, разтърси го, оглуши го с виковете си, от устата й хвърчаха слюнки, от очите й се стичаха сълзи, обсипваше го с удари с надеждата да му изтръгне няколко думи в повече, но не получи никаква допълнителна информация. Еви не се противеше, но и не говореше.
Намеси се Ришар, който дръпна настрани жена си и изпитателно погледна сина си. Впоследствие се опита да приложи друг метод и през един тих следобед го закара на брега на езерото. “Знаеш, че това ще ни се отрази добре, на майка ти и на мен” – каза му.
Ришар бе задържал ръцете си на волана, а Еви бе тикнал своите под мишниците си и десет дълги минути двамата наблюдаваха мишелова, който описваше бавни кръгове над гората. После Ришар рязко обърна колата.
Та за момичетата. Не всички смятаха смъртта на Лиза за непрежалима загуба.

ФИЛИП ДЖИАН - НЕЧИСТОТА

Осем месеца след смъртта на сестра си Еви се събуждаше все така внезапно и все преди зазоряване. Вече нямаше нужда да му чукат на вратата, да говорят високо или да дърпат пердетата, за да го накарат да стане.
Домът на Тренделови не се оживяваше до късно сутринта. Докато Еви се обличаше във все още тъмната си спалня, в къщата цареше пълна тишина.
Това поне му харесваше. Спокойствието, утринната, почти съвършена самота, пустата кухня, в която изпиваше голяма чаша черно кафе, без да закусва – е да, вече никой не ходеше подире му.
Доста неща се бяха променили след смъртта на Лиза.
Майка му вече не си даваше труда да слиза за закуска. Почти нямаше опасност да я срещне преди обяд. Понякога се озоваваше в кухнята с баща си, но обстановката бързо ставаше потискаща.
Общо взето, гледаше да напусне къщата възможно най-бързо.

* * *

В областта имаше много езера. Бяха открили Лиза на дъното на едно от тях през един слънчев и мразовит февруарски ден, който сияеше върху костюмите на водолазите и хвърляше върху пневматичната им лодка отблясъци, подобни на огнени езици от бяло течно злато, непредвещаващи нищо добро.
Полицията се бе опитала да спести гледката на семейството, но Ришар Трендел и синът му стояха като вкопани на брега с крака, почти потопени във водата, с разрошени от вятъра коси. Лор не намери сили да слезе от колата.
От този ден нататък Еви закусваше съвсем сам. Тъй като кухнята беше с източно изложение, нерядко можеше да види как първите слънчеви лъчи танцуват през игличките на елите покрай пътя или блещукат в басейна на съседите. Еви си мислеше, че така е най-добре, че това е най-доброто решение.

* * *

Момичетата от класа му го харесваха и понякога втренчено го гледаха в очите с лакоми устни, но поради съмненията около смъртта на Лиза бяха станали не толкова предприемчиви, не толкова дръзки, колкото обикновено. Наблюдавах всичко това с голям интерес.
Никой не твърдеше, че Еви е убил сестра си. По тялото на Лиза нямаше следи от насилие и не я бяха намерили гола, както подхвърляха някои деликатни души, но нямаше свидетели, никой не бе присъствал, за да потвърди разказа му – аз също не бях там тогава. Всички някак му се сърдеха, че са принудени да вярват само на неговите думи, но какво друго да направят?
Било нещастен случай. Случайно падане в ледената вода. Никога не каза нещо повече и никога не каза нещо друго. Питаше какви точно подробности искат, споменаваше за спъване, за загуба на равновесие, за падане през борда, само това разказваше и не виждаше какво още може да добави. С риск да го вземат за умствено недоразвит.
Заради мълчанието му една вечер майка му избухна като буре с барут, полято с чисто уиски. Сграбчи го, разтърси го, оглуши го с виковете си, от устата й хвърчаха слюнки, от очите й се стичаха сълзи, обсипваше го с удари с надеждата да му изтръгне няколко думи в повече, но не получи никаква допълнителна информация. Еви не се противеше, но и не говореше.
Намеси се Ришар, който дръпна настрани жена си и изпитателно погледна сина си. Впоследствие се опита да приложи друг метод и през един тих следобед го закара на брега на езерото. “Знаеш, че това ще ни се отрази добре, на майка ти и на мен” – каза му.
Ришар бе задържал ръцете си на волана, а Еви бе тикнал своите под мишниците си и десет дълги минути двамата наблюдаваха мишелова, който описваше бавни кръгове над гората. После Ришар рязко обърна колата.
Та за момичетата. Не всички смятаха смъртта на Лиза за непрежалима загуба.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-524-9
изчерпана
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени