Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Народна топка
Печатно издание
ISBN
978-954-529-533-1
Цена
5.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (1)
Мнения (1)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
240 гр.
Страници
212
Дата на издаване
28 август 2007

Народна топка

Михал Вивег е най-четеният и превеждан чешки писател от поколението след Кундера. Книгите му се четат на над двайсет езика. Заради огромната му популярност го наричат Феномена Вивег и единствения автор в Чехия, който може да си изкарва хляба само с писане. Освен с ярък и запомнящ се изказ Михал Вивег се отличава и със забележителната способност да поставя значими за своето поколение житейски проблеми, ненатрапчиво да вплита в тях литературната си ерудиция и да показва трагичните житейски развръзки сякаш с предизвестие, без да шокира читателя, свикнал в последно време с усилията на всички изкуства и медии да шокират изморените му сетива. Може би това е ключът към изключителния успех на Михал Вивег сред читателите. Той разказва случки, комични и парадоксални ситуации, на които всеки от нас би могъл да бъде не само свидетел, но и пряк участник, взети непосредствено от живота на пражките квартали и най-вече от живота на чешкото училище. През 2002 „Колибри“ издаде романа му „Възпитаване на девойки в Чехия“.

За автора

Михал Вивег е най-четеният и превеждан чешки писател от поколението след Кундера. Книгите му се четат на над двайсет езика. Заради огромната му популярност го наричат „Феномена Вивег“ и „единствения автор в Чехия, който може да си изкарва хляба само с писане“. Освен с ярък и запомнящ се изказ Михал Вивег се отличава и със забележителната способност да поставя значими за своето поколение житейски проблеми, ненатрапчиво да вплита в тях литературната си ерудиция и да показва трагичните житейски развръзки сякаш с предизвестие, без да шокира читателя, свикнал в последно време с усилията на всички изкуства и медии да шокират изморените му сетива. Може би това е ключът към изключителния успех на Михал Вивег сред читателите. Той разказва случки, комични и парадоксални ситуации, на които всеки от нас би могъл да бъде не само свидетел, но и пряк участник, взети непосредствено от живота на пражките квартали и най-вече от живота на чешкото училище. През 2002 „Колибри“ издаде романа му „Възпитаване на девойки в Чехия“.

Откъс

МИХАЛ ВИВЕГ
НАРОДНА ТОПКА

Ако човек е на двайсет години, животът на квартира с двама връстници може да е направо супер; на четирийсет и една обаче никак не е весел.
Понякога посред нощ те събужда началната фаза на махмурлук и жажда, така че ставаш и отиваш да пиеш хлорирана вода от чешмата, защото е абсолютно излишно да се опитваш да намериш в хладилника собствената си бира или минерална вода. Мързи те да си търсиш чехлите в тъмнината, така че, както мрачно си предполагал, с босите си ходила усещаш втвърдени трохи, чипс с пипер, изрезките от нокти на Скипи, настъпени маслини в чеснова марината и кой знае какво още. В следващия момент се хлъзгаш по разхвърляни проспекти на Евротел*. Скипи три пъти годишно си купува нов мобилен телефон, всеки месец сменя избраната тарифа и постоянно изчислява оставащите му минути, въпреки че много-много няма на кого да се обажда. Като мен – и двамата имаме толкова оставащи минути, че можем да раздаваме. От Единицата и от Тройката се чува хъркането на двамата ми съквартиранти, а на корковата дъска в тъмнината се откроява бяло хартиено квадратче с последния безуспешен опит за месечно разпределение на дежурства за почистване. Тихо отваряш вратата към банята, пипнешком намираш гумената вагина, която през един дъждовен уикенд преди две години Скипи инсталира на стената вместо електрически ключ, притискаш срамните устни една към друга и запалваш лампата. После бавно отваряш очи: на невероятно мръсната мивка има три самобръсначки. Огледалото над тях е опръскано с толкова пасти за зъби, че започва да напомня несполучлива абстрактна живопис. Пускаш водата, източваш я и наблюдаваш бръчките под очите си и на челото. Слушаш как водата изчезва в канала – в тишината на нощния апартамент този звук ти се струва сякаш по-значим, отколкото през деня. Като че ли съдържа някакво кодирано послание – послание до теб: Нищо свястно, а, приятел? И по-зле ще става.
Дори не се изненадваш много. Може би даже леко кимаш с глава и пак отиваш да си легнеш. В своята стая. Двойката.

МИХАЛ ВИВЕГ
НАРОДНА ТОПКА

Ако човек е на двайсет години, животът на квартира с двама връстници може да е направо супер; на четирийсет и една обаче никак не е весел.
Понякога посред нощ те събужда началната фаза на махмурлук и жажда, така че ставаш и отиваш да пиеш хлорирана вода от чешмата, защото е абсолютно излишно да се опитваш да намериш в хладилника собствената си бира или минерална вода. Мързи те да си търсиш чехлите в тъмнината, така че, както мрачно си предполагал, с босите си ходила усещаш втвърдени трохи, чипс с пипер, изрезките от нокти на Скипи, настъпени маслини в чеснова марината и кой знае какво още. В следващия момент се хлъзгаш по разхвърляни проспекти на Евротел*. Скипи три пъти годишно си купува нов мобилен телефон, всеки месец сменя избраната тарифа и постоянно изчислява оставащите му минути, въпреки че много-много няма на кого да се обажда. Като мен – и двамата имаме толкова оставащи минути, че можем да раздаваме. От Единицата и от Тройката се чува хъркането на двамата ми съквартиранти, а на корковата дъска в тъмнината се откроява бяло хартиено квадратче с последния безуспешен опит за месечно разпределение на дежурства за почистване. Тихо отваряш вратата към банята, пипнешком намираш гумената вагина, която през един дъждовен уикенд преди две години Скипи инсталира на стената вместо електрически ключ, притискаш срамните устни една към друга и запалваш лампата. После бавно отваряш очи: на невероятно мръсната мивка има три самобръсначки. Огледалото над тях е опръскано с толкова пасти за зъби, че започва да напомня несполучлива абстрактна живопис. Пускаш водата, източваш я и наблюдаваш бръчките под очите си и на челото. Слушаш как водата изчезва в канала – в тишината на нощния апартамент този звук ти се струва сякаш по-значим, отколкото през деня. Като че ли съдържа някакво кодирано послание – послание до теб: Нищо свястно, а, приятел? И по-зле ще става.
Дори не се изненадваш много. Може би даже леко кимаш с глава и пак отиваш да си легнеш. В своята стая. Двойката.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Много хубава книга. Финалът е блестящ. Ако е вярно, че поколението, което авторът описва, е в такава безпътица, то толкова по-жалко за братята чехи. Иска ми се да вярвам, че е преувеличил, че не е толкова зле. Същото се отнася и за нас, българите. Не съм съгласен обаче, че „бившите съученици, любовта и алкохолът са главните герои в книгата“ (такива глупости четох някъде). Главните герои са двама, по-точно - две, ако трябва да съгласувам родово - младостта и старостта. Специално заради един цитат от Стефан Цвайг, звучащ особено болезнено днес в България, ще намеря време да се запозная с творчеството на австрийския писател. Не зная дали има значение, но в момента карам 40-тата си година и снощи присъствах на среща на випуска... организирана от мен :)))) Накратко - прочетете тази книга!
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-533-1
изчерпана
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени