Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Съкровени вкуснотии
Печатно издание
ISBN
978-954-529-503-4
Цена
9.00 лв.
(12.00 лв.)
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (2)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
12/16.5
Тегло
180 гр.
Страници
164
Превод
Боряна Дукова
Дата на издаване
03 август 2007

Съкровени вкуснотии

Философски трактат за кухнята

С книгата „Съкровени вкуснотии“ (1998 г.) писателката отново ни въвежда в света на екзотичната мексиканска кухня и на магическата вселена на огъня и любовта чрез интересните си истории и любопитни размисли за модерния свят, представени в разкази, статии и беседи.

Живият, увлекателен и изненадващ стил на Лаура Ескивел превръщат разказаното не само в увлекателно четиво, но и в истинско преживяване.

Човек е това, което яде, но също толкова важно е с кого и как го яде.

Готвенето е обред на сливане с вселената.

Дълбокият смисъл на храненето има връзка с жаждата ни за вечност. Може би затова почти всички богове са оставили свое присъствие в храните. Ритуалът, осъществяващ се около масата, е акт с дълбок и изначален религиозен смисъл.

За автора

Лаура Ескивел е родена през 1950 г. в Мексико. Авторка е на световни бестселъри като „Като гореща вода за шоколад“ (преведен на 35 езика и продаден в 4,5 милиона екземпляра) „Малинче“ и „Законът на любовта“.

В първия си роман „Като гореща вода за шоколад“, издаден през 1989 г., Лаура Ескивел използва прийомите на магическия реализъм, за да комбинира ежедневното и свръхестественото, по подобие на Исабел Алиенде. Романът, ситуиран във времето на революцията в Мексико в началото на 20 век, демонстрира значението на дома и кухнята в живота на Ескивел. Тя вярва, че кухнята е най-важното място в дома и я характеризира като източник на познание и проникновение, което носи наслада. Заглавието на романа препраща към разговорен израз, използван в испанския език, който е свързан с изключителност на усещанията, а метафората за кипенето е свързана с гнева, страстта, сексуалността. Книгата „Като гореща вода за шоколад“ се радва на огромен международен успех. В продължение на три години заема първо място в класацията за бестселъри в Мексико и е преведена на 35 езика. Българският превод е дело на Илинда Маркова; книгата е издадена през 2004 г. и преиздадена през 2011 г. по повод гостуването на Ескивел в България. През 1994 година романът е екранизиран по сценарий, създаден от самата писателка.

Откъс

ЛАУРА ЕСКИВЕЛ
СЪКРОВЕНИ ВКУСНОТИИ

БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА И ИДВАЙ ПАК!

За всичките ми нещастия е виновна Чоле. Аполонио е невинен, каквото и да говорят. Работата е там, че никой не го разбира. Ако от време на време ме биеше, то е, защото аз го разочаровах, а не защото е лош човек. Той винаги ме е обичал. По свой начин, но ме е обичал. Никой не може да ме убеди в противното. Щом толкова направи, за да приема любовницата му, то е, защото ме обичаше. Нямаше никаква нужда да ми го разкрива. Спокойно можеше да я пази в тайна, но казва, че го хванало страх да не науча случайно за похожденията му и да го изоставя. Той не понасяше мисълта да ме загуби, защото аз бях единствената, която го разбира. Съседките могат да разправят каквото си искат, но да видим кой от техните съпрузи им разказва за купищата любовници, които си има наляво и надясно? Никой. Не, единственият честен измежду тях е моят Аполонио. Единственият, който се грижи за мен. Единственият, който се тревожи за мен. При тоя спин стана много опасно това, дето мъжете са като разгонени псета. Ето защо, вместо да ходи с много, той реши да се жертва и да има само една постоянна любовница. Така не рискуваше да ме зарази с онази болест. Това е любов, а не кръшкане! Но те не могат да го разберат!
Е, добре, трябва да призная, че в началото на мен също си костваше усилие да го проумея. Нещо повече, за първи път му казах „не“. Адела, дъщерята на кумата ми, беше много по-млада от мен и ужасно се страхувах, че Аполонио ще предпочете нея. Но моят Апо, ме убеди, че това никога няма да се случи, че Адела в действителност не го интересува. Работата била там, че изпитвал нужда да оползотвори последните си години на активен мъжкар, защото после вече нямало да има този шанс. Аз го попитах защо не го стори с мен, а той ми взе да ми обяснява, докато разбера, че не можел, че това бил единият от проблемите на мъжете, който ние, жените, не сме в състояние да проумеем. В това да си ляга с мен нямало никаква тръпка, аз съм му съпруга и съм му на разположение, когато пожелае. Той имал нужда да си увери, че може да завоюва млади момичета. Ако не го правел, щял да се травмира, да се комплексира и тогава вече дори с мен нямало да може да изпълнява задълженията си. Това вече наистина ме стресна.
Казах му «добре» и че приемам да си има любовница. Тогава ме заведе при Адела да си поговоря с нея, защото на Аделита, която ме знаеше от дете, й било много мъчно и искала да чуе от моите уста, че й давам разрешение да е любовница на Аполонио. Обясни ми, че нямало да ми го вземе. Единственото, което искала, било да помогне на нашия брак и че било за предпочитане Аполонио да ходи с нея, а не с някоя непозната, която действително да желае да ми го отнеме. Аз й благодарих за добрите чувства и ми се стори, че дори я благослових. Често казано, бях й признателна, защото тя също се жертваше за мен.
Адела, на нейните години, спокойно можеше да се омъжи, а вместо това беше готова да е постоянна любовница на Аполонио, просто от добро сърце.
Та така, в деня, в който тя дойде, си поговорихме надълго и нашироко и всичко си изяснихме. Разписанието, дните за посещение и прочие. Предполага се, че след това би трябвало да съм съвсем спокойна. Всичко беше под контрол. Аполонио щеше да се успокои и всички да сме доволни и щастливи. Но не знам защо бях унила.
Когато знаех, че Аполонио е с Адела, не можех да спя. По цяла нощ си представях какво най-вероятно правят те. Е, не ми беше необходимо много въображение, за да си го представя. Знаех го и това е. И не можех да престана да се терзая. Най-лошото е, че трябваше да се правя на заспала, защото не исках да измъчвам моя Апо.
Той не заслужаваше това. Ала един ден го видях, когато се прибра, свари ме будна. Побесня. Каза ми, че го шантажирам, че не го оставям да се наслаждава спокойно, че той не може да ми даде по-голямо доказателство за любовта си, а аз в замяна го шпионирам, тормозя с разплаканите си очи и със страховете си, че няма да се върне. Та нима някога не ми засвидетелствал уважение? Вярно беше, връщаше си в пет или в шест сутринта, но винаги се връщаше.
Нямаше защо да се тревожа. Би трябвало да съм по-щастлива от всякога и само Бог знае защо не се чувствах така! Нещо повече, започнах да се поболявам от гневните скандали, които ми спретваше подлецът Аполонио. Вбесявах се, като виждах, че купува на Адела неща, които на мен никога не беше купувал. Че я води на танци, когато мен никога не беше водил. Нито дори на рождения ми ден, когато пя Селия Крус и го умолявах да ме заведе! От чиста ярост очите ми започнаха да пожълтяват, черният ми дроб се поду, дъхът ми стана отровен, погледът ми помрачня, по кожата ми избиха петна и тогава Чоле ми каза, че най-доброто за подобни случаи е да сложа в един литър текила шепа чай от болдо и да пия по чашка на гладно. Текилата с болдо намалява жлъчта и изкарва яда от тялото. Без да се помайвам, отидох до дюкана на ъгъла, купих от Дон Педро бутилка текила и сложих в нея билката. На следващата сутрин, пих от нея и ми подейства много добре.
Не само се почувствах вътрешно облекчена, но и радостна и щастлива, както не се бях усещала от много време. С течение на времето въздействието на цяра ставаше все по-ефикасно. Аполонио, виждайки ме усмихната и спокойна, започна да излиза все по-често с Адела, а аз да си пия по чашка всеки път, когато това се случваше, било на гладно или не, за да не ми наврежда жлъчта. Посещенията ми в дюкяна на дон Педро ставаха неотложни. Ако в началото една бутилка текила ми стигаше за месец, дойде момент, в който ми стигаше за един ден. Тогава вече бях сигурна, че не е останала и капка жлъч в тялото ми! Чувствах се толкова добре, че дори си помислих, че текилата с болдо е чудотворна. Стичаше се в гърлото ми, като прочистваше, повдигаше духа, изцеряваше, укрепваше силите и стопляше цялото ми тяло, караше ме да го чувствам живо, живо, живо!
В деня, в който Дон Педро ми каза, че не може да ми даде на вересия нито една бутилка повече, си помислих, че ще умра. Вече не можех да изкарам и ден без моята текила. Започнах да го умолявам. Като ме видя тъй отчаяна, му дожаля за мен и прие да платя по друг начин. Безбожникът му с безбожник открай време ме желаеше. Аз, често казано, с толкова топлина в тялото, също усещах повечко желание и така там, на тезгяха, Аполонио ни свари да отпускаме края на тия свои желания.
Аполонио ме изостави като пияница и курва. Сега живее с Адела. Аз съм обречена на падение. И всичко по вина на гадната Чоле и нейните лекове!

ЛАУРА ЕСКИВЕЛ
СЪКРОВЕНИ ВКУСНОТИИ

БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА И ИДВАЙ ПАК!

За всичките ми нещастия е виновна Чоле. Аполонио е невинен, каквото и да говорят. Работата е там, че никой не го разбира. Ако от време на време ме биеше, то е, защото аз го разочаровах, а не защото е лош човек. Той винаги ме е обичал. По свой начин, но ме е обичал. Никой не може да ме убеди в противното. Щом толкова направи, за да приема любовницата му, то е, защото ме обичаше. Нямаше никаква нужда да ми го разкрива. Спокойно можеше да я пази в тайна, но казва, че го хванало страх да не науча случайно за похожденията му и да го изоставя. Той не понасяше мисълта да ме загуби, защото аз бях единствената, която го разбира. Съседките могат да разправят каквото си искат, но да видим кой от техните съпрузи им разказва за купищата любовници, които си има наляво и надясно? Никой. Не, единственият честен измежду тях е моят Аполонио. Единственият, който се грижи за мен. Единственият, който се тревожи за мен. При тоя спин стана много опасно това, дето мъжете са като разгонени псета. Ето защо, вместо да ходи с много, той реши да се жертва и да има само една постоянна любовница. Така не рискуваше да ме зарази с онази болест. Това е любов, а не кръшкане! Но те не могат да го разберат!
Е, добре, трябва да призная, че в началото на мен също си костваше усилие да го проумея. Нещо повече, за първи път му казах „не“. Адела, дъщерята на кумата ми, беше много по-млада от мен и ужасно се страхувах, че Аполонио ще предпочете нея. Но моят Апо, ме убеди, че това никога няма да се случи, че Адела в действителност не го интересува. Работата била там, че изпитвал нужда да оползотвори последните си години на активен мъжкар, защото после вече нямало да има този шанс. Аз го попитах защо не го стори с мен, а той ми взе да ми обяснява, докато разбера, че не можел, че това бил единият от проблемите на мъжете, който ние, жените, не сме в състояние да проумеем. В това да си ляга с мен нямало никаква тръпка, аз съм му съпруга и съм му на разположение, когато пожелае. Той имал нужда да си увери, че може да завоюва млади момичета. Ако не го правел, щял да се травмира, да се комплексира и тогава вече дори с мен нямало да може да изпълнява задълженията си. Това вече наистина ме стресна.
Казах му «добре» и че приемам да си има любовница. Тогава ме заведе при Адела да си поговоря с нея, защото на Аделита, която ме знаеше от дете, й било много мъчно и искала да чуе от моите уста, че й давам разрешение да е любовница на Аполонио. Обясни ми, че нямало да ми го вземе. Единственото, което искала, било да помогне на нашия брак и че било за предпочитане Аполонио да ходи с нея, а не с някоя непозната, която действително да желае да ми го отнеме. Аз й благодарих за добрите чувства и ми се стори, че дори я благослових. Често казано, бях й признателна, защото тя също се жертваше за мен.
Адела, на нейните години, спокойно можеше да се омъжи, а вместо това беше готова да е постоянна любовница на Аполонио, просто от добро сърце.
Та така, в деня, в който тя дойде, си поговорихме надълго и нашироко и всичко си изяснихме. Разписанието, дните за посещение и прочие. Предполага се, че след това би трябвало да съм съвсем спокойна. Всичко беше под контрол. Аполонио щеше да се успокои и всички да сме доволни и щастливи. Но не знам защо бях унила.
Когато знаех, че Аполонио е с Адела, не можех да спя. По цяла нощ си представях какво най-вероятно правят те. Е, не ми беше необходимо много въображение, за да си го представя. Знаех го и това е. И не можех да престана да се терзая. Най-лошото е, че трябваше да се правя на заспала, защото не исках да измъчвам моя Апо.
Той не заслужаваше това. Ала един ден го видях, когато се прибра, свари ме будна. Побесня. Каза ми, че го шантажирам, че не го оставям да се наслаждава спокойно, че той не може да ми даде по-голямо доказателство за любовта си, а аз в замяна го шпионирам, тормозя с разплаканите си очи и със страховете си, че няма да се върне. Та нима някога не ми засвидетелствал уважение? Вярно беше, връщаше си в пет или в шест сутринта, но винаги се връщаше.
Нямаше защо да се тревожа. Би трябвало да съм по-щастлива от всякога и само Бог знае защо не се чувствах така! Нещо повече, започнах да се поболявам от гневните скандали, които ми спретваше подлецът Аполонио. Вбесявах се, като виждах, че купува на Адела неща, които на мен никога не беше купувал. Че я води на танци, когато мен никога не беше водил. Нито дори на рождения ми ден, когато пя Селия Крус и го умолявах да ме заведе! От чиста ярост очите ми започнаха да пожълтяват, черният ми дроб се поду, дъхът ми стана отровен, погледът ми помрачня, по кожата ми избиха петна и тогава Чоле ми каза, че най-доброто за подобни случаи е да сложа в един литър текила шепа чай от болдо и да пия по чашка на гладно. Текилата с болдо намалява жлъчта и изкарва яда от тялото. Без да се помайвам, отидох до дюкана на ъгъла, купих от Дон Педро бутилка текила и сложих в нея билката. На следващата сутрин, пих от нея и ми подейства много добре.
Не само се почувствах вътрешно облекчена, но и радостна и щастлива, както не се бях усещала от много време. С течение на времето въздействието на цяра ставаше все по-ефикасно. Аполонио, виждайки ме усмихната и спокойна, започна да излиза все по-често с Адела, а аз да си пия по чашка всеки път, когато това се случваше, било на гладно или не, за да не ми наврежда жлъчта. Посещенията ми в дюкяна на дон Педро ставаха неотложни. Ако в началото една бутилка текила ми стигаше за месец, дойде момент, в който ми стигаше за един ден. Тогава вече бях сигурна, че не е останала и капка жлъч в тялото ми! Чувствах се толкова добре, че дори си помислих, че текилата с болдо е чудотворна. Стичаше се в гърлото ми, като прочистваше, повдигаше духа, изцеряваше, укрепваше силите и стопляше цялото ми тяло, караше ме да го чувствам живо, живо, живо!
В деня, в който Дон Педро ми каза, че не може да ми даде на вересия нито една бутилка повече, си помислих, че ще умра. Вече не можех да изкарам и ден без моята текила. Започнах да го умолявам. Като ме видя тъй отчаяна, му дожаля за мен и прие да платя по друг начин. Безбожникът му с безбожник открай време ме желаеше. Аз, често казано, с толкова топлина в тялото, също усещах повечко желание и така там, на тезгяха, Аполонио ни свари да отпускаме края на тия свои желания.
Аполонио ме изостави като пияница и курва. Сега живее с Адела. Аз съм обречена на падение. И всичко по вина на гадната Чоле и нейните лекове!

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-503-4
изчерпана
Цена
9.00 лв.
(12.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени