Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Френското завещание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-519-5
Цена
12.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (0)
Мнения (1)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
200 гр.
Страници
290
Превод
Георги Ангелов
Дата на издаване
30 май 2007

Френското завещание

„Френското завещание“ е автобиографичен роман, възхвала на френската цивилизация и призоваване на едно изпълнено с емоции минало. В него Макин разказва за живота на своята бабушка Шарлот Льомоние, родена в Париж в началото на века, която се оказва изгубена в руската степ, омъжена за народен съдия в сталинската империя. Нейните спомени от Франция са истинска мина от невероятни съкровища за малчугана: менюто на банкета в чест на руските владетели при пристигането им в Шербург, дендита и принцеси от „Шосе-д’Антен“, Марсел Пруст, който играе тенис на булевард „Бино“! Уви, чудесата на тази „френска Атлантида“ с годините са помрачени от други разкрития: семейни рани, майчини тайни, завещани от Берия кошмари, сатрапът Сталин с харем от изнасилени жени. Руснак или французин, на кой завет трябва да остане верен? – пита се разказвачът, избрал езика на насладата и мъката, който го е приспивал от най-ранното му детство.

За автора

Андрей Макин е роден в Сибир през 1957 г. Завършва висше образование в Москва, преподава философия в Новгород, сътрудничи на литературни списания, има неприятности с режима на Брежнев. По време на перестройката емигрира, защото бизнесът според него убива всяко литературно творчество. Пристига в Париж през 1987 г. и започва да пише на френски, „за да не бъде преследван от твърде близките сенки на Чехов, Толстой или Достоевски“. Изпраща ръкописите си на различни издатели, като ги представя за „преводи от руски“, за да събуди по-голям интерес, но получава оскърбителни откази. Макин не отстъпва, многократно променя името си, заглавията, пренаписва първите страници, продължава неотменно да изпраща своите текстове. През 1990 г. успява да публикува първия си роман „Дъщеря на един герой на Съветския съюз“. Признанието на публиката и на критиката идва с четвъртия му роман „Френското завещание“ (1995), за който му присъждат наградите „Гонкур“, „Медиси“ и „Гонкур на учениците“. Цялото творчество на Макин е написано на френски език. Романите му са преведени на трийсет езика. На българския читател е познат с романа „Музиката на един живот“.

Откъс

АНДРЕЙ МАКИН
ФРЕНСКОТО ЗАВЕЩАНИЕ

Избата, отдалечена от добрите квартали на Боярск, й харесваше. В тесните криви улички, потънали в сняг, бедността им не личеше толкова. Пък и така хубаво беше, на връщане от училище, да се изкачи по старите дървени стълби, скърцащи под стъпките й, да мине по тъмния коридор със стените от заскрежени, големи кръгли талпи и да бутне тежката врата, която се отваряше с кратка жива въздишка. А в стаята можеше да остане известно време без да пали лампата, да наблюдава как малкото ниско прозорче попива виолетовия сумрак, заслушана в снежните пориви на вятъра срещу стъклото. Облегната на горещата широка страна на голямата печка, Шарлот усещаше топлината бавно да прониква под палтото й. Поставяше измръзналите си ръце на затопления камък – печката й изглеждаше като огромно сърце на старата изба. А под подметките на плъстените й валенки се топяха последните снежинки.
Веднъж парче лед изхрущя под крака й с необичаен звук. Шарлот се учуди – бе се прибрала преди повече от половин час и всичкият сняг от палтото и ушанката й вече се бе стопил и изсъхнал. Откъде лед... Наведе се да го вдигне. Оказа се стъкло! Тънкото стъкло на счупена ампула...
Така в живота й навлезе ужасната дума морфин. И обясни мълчанието зад завесата, витаещите сенки в очите на майка й, абсурдния и неизбежен като съдбата Сибир.
Албертин нямаше какво повече да крие от дъщеря си. От този ден вече Шарлот ходеше до аптеката и притеснено промълвяваше: “За лекарството на госпожа Льомоние...”
Прибираше се винаги сама, като прекосяваше обширни пустеещи местности, които деляха предградието от последните улици на града с неговите магазини и осветление. Често над мъртвите пространства се извиваше снежна буря. Една вечер, изтощена от борбата с изпълнения с ледени кристали вятър, оглушена от воя му, Шарлот се спря насред снежната пустиня, с гръб към вихрушките и поглед, зареян в главозамайващия полет на снежинките. С все сила почувства живота си, топлината на слабото си тяло, съсредоточено в едно мъничко аз. Усещаше гъделичкането на капката, която се стичаше под наушника на ушанката й, и биенето на сърцето си, а до сърцето си – крехкото присъствие на ампулите, които бе купила. “Това съм аз – внезапно в нея отекна приглушен глас, – аз в снежния вихър, на края на света, в Сибир, аз, Шарлот Льомоние, аз, която нямам нищо общо с тези диви места, нито с това небе, нито с тази замръзнала земя. Нито с тези хора. Аз съм тук, съвсем сама и нося морфин на майка си...” Стори й се, че духът й залитна, преди да пропадне в бездна, където целият този внезапно разкрит абсурд щеше да е съвсем обикновен. Тръсна глава: не, сибирската пустиня все някъде свършваше и там съществуваше град с широки авенюта с кестени от двете страни, с осветени кафенета, апартаментът на чичо й и книгите, които се отваряха на така скъпите, само заради вида на буквите им, думи. Съществуваше Франция...

АНДРЕЙ МАКИН
ФРЕНСКОТО ЗАВЕЩАНИЕ

Избата, отдалечена от добрите квартали на Боярск, й харесваше. В тесните криви улички, потънали в сняг, бедността им не личеше толкова. Пък и така хубаво беше, на връщане от училище, да се изкачи по старите дървени стълби, скърцащи под стъпките й, да мине по тъмния коридор със стените от заскрежени, големи кръгли талпи и да бутне тежката врата, която се отваряше с кратка жива въздишка. А в стаята можеше да остане известно време без да пали лампата, да наблюдава как малкото ниско прозорче попива виолетовия сумрак, заслушана в снежните пориви на вятъра срещу стъклото. Облегната на горещата широка страна на голямата печка, Шарлот усещаше топлината бавно да прониква под палтото й. Поставяше измръзналите си ръце на затопления камък – печката й изглеждаше като огромно сърце на старата изба. А под подметките на плъстените й валенки се топяха последните снежинки.
Веднъж парче лед изхрущя под крака й с необичаен звук. Шарлот се учуди – бе се прибрала преди повече от половин час и всичкият сняг от палтото и ушанката й вече се бе стопил и изсъхнал. Откъде лед... Наведе се да го вдигне. Оказа се стъкло! Тънкото стъкло на счупена ампула...
Така в живота й навлезе ужасната дума морфин. И обясни мълчанието зад завесата, витаещите сенки в очите на майка й, абсурдния и неизбежен като съдбата Сибир.
Албертин нямаше какво повече да крие от дъщеря си. От този ден вече Шарлот ходеше до аптеката и притеснено промълвяваше: “За лекарството на госпожа Льомоние...”
Прибираше се винаги сама, като прекосяваше обширни пустеещи местности, които деляха предградието от последните улици на града с неговите магазини и осветление. Често над мъртвите пространства се извиваше снежна буря. Една вечер, изтощена от борбата с изпълнения с ледени кристали вятър, оглушена от воя му, Шарлот се спря насред снежната пустиня, с гръб към вихрушките и поглед, зареян в главозамайващия полет на снежинките. С все сила почувства живота си, топлината на слабото си тяло, съсредоточено в едно мъничко аз. Усещаше гъделичкането на капката, която се стичаше под наушника на ушанката й, и биенето на сърцето си, а до сърцето си – крехкото присъствие на ампулите, които бе купила. “Това съм аз – внезапно в нея отекна приглушен глас, – аз в снежния вихър, на края на света, в Сибир, аз, Шарлот Льомоние, аз, която нямам нищо общо с тези диви места, нито с това небе, нито с тази замръзнала земя. Нито с тези хора. Аз съм тук, съвсем сама и нося морфин на майка си...” Стори й се, че духът й залитна, преди да пропадне в бездна, където целият този внезапно разкрит абсурд щеше да е съвсем обикновен. Тръсна глава: не, сибирската пустиня все някъде свършваше и там съществуваше град с широки авенюта с кестени от двете страни, с осветени кафенета, апартаментът на чичо й и книгите, които се отваряха на така скъпите, само заради вида на буквите им, думи. Съществуваше Франция...

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Мислех, че акцентът ще е върху френската баба, живяла в Сибир, но мен повече ме развълнува вътрешната драма на внука (самия автор), разкъсан между две тотално различни нации - руската и френската, като естественият контраст между двете е засилен допълнително през годините на комунизма, създал пропасти между народи, между хора от едно семейство, видоизменил цели поколения... Струва ми се, че да си французин (по произход или възпитание) е нещо незаличимо, но да си руснак (дори не стопроцентов) е просто орис...

Оценка: +2

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-519-5
изчерпана
Цена
12.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени