Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Ханибал Лектър
Печатно издание
ISBN
978-954-529-496-9
Цена
5.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (4)
Мнения (6)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
310 гр.
Страници
276
Превод
Радосвета Гетова
Дата на издаване
13 април 2007

Ханибал Лектър

Зараждането на злото

В предишните романи на Томас Харис „Червения дракон“ и „Мълчанието на агнетата“ читателите научават, че по време на Втората световна война доктор Лектър е изгубил цялото си семейство в Източна Европа. Новият роман е хроника на ранните години на доктор Лектър и хвърля светлина върху обстоятелствата на тяхната смърт и най-вече върху спомените му за Миша, неговата по-малка сестра. Читателите най-сетне ще проследят развитието на злото у него от самото начало.

„Шедьовър… Смразяващо възхитителен“
Вестник „Обзървър“

„Най-просто казано заковаващ, блестящ трилър.“
Вестник „Дейли Мирър“

„Тръпките, ужасът, лукавата ерудираност и бляскав стил превръщат това произведение в нещо толкова повече от роман за сериен убиец... Авторът достига в заключението невиждано готическо величие. Как не могат всички бестселъри да дават толкова много!“
Вестник „Гардиан“

„Това е най-добре написаният трилър и той години наред ще доминира на пазара с остроумието, ерудицията и финеса на превърналия се в нарицателно доктор Лектър. Той не е просто злодей от световна класа, а литературно събуждане на духовете на Гьоте и Гогол. Честна дума!"
Вестник „Таймс"

„Читателите, очаквали появата на Ханибал, питат единствено дали е на нивото на „Червения дракон" и „Мълчанието на агнетата". За мен е удоволствие да дам отрицателен отговор. Много по-добър е.
Стивън Кинг

„Ръководство и върхов пример как се пише съспенс. Харис е чисто и просто най-добрият автор на трилъри в наше време."
Вестник „Вашингтон пост"

За автора

Томас Харис е роден през 1940 в щата Тенеси, САЩ. Работи като журналист. Написва първия си роман през 1975, който веднага му донася световна слава. До този момент Томас Харис е публикувал 5 книги с главен герой незабравимото превъплъщение на злото - доктор Ханибал Лектър. И петте романа: „Черна неделя“, „Червения дракон“, „Мълчанието на агнетата“, „Ханибал“ и новият „Ханибал Лектър: Зараждането на злото“ са адаптирани в киното с огромен успех, а „Мълчанието на агнетата“, с Джоди Фостър и Антъни Хопкинс в ролята на психиатъра Ханибал – канибала, е награден с „Оскар“ за главна мъжка роля през 1991.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

ТОМАС ХАРИС
ХАНИБАЛ ЛЕКТЪР - ЗАРАЖДАНЕТО НА ЗЛОТО

Ханибал Зловещия (1365–1428) построи замъка Лектър за пет години с труда на войниците, които бе пленил в битката при Жалгирис. През първия ден, в който флагът му се развя над завършената крепост, той събра затворниците в зеленчуковата градина, качи се на камъка за екзекуции, за да им говори оттам, и освободи мъжете да се върнат по домовете си, точно както им бе обещал. Мнозина избраха да останат на служба при него заради добрата храна, която им осигуряваше.
Петстотин години по-късно Ханибал Лектър, осемгодишен и осми поред със същото име, стоеше в зеленчуковата градина заедно с малката си сестричка Миша и хвърляше хляб на черните лебеди в черната вода на крепостния ров. Миша стискаше ръката на Ханибал за равновесие и на няколко пъти дори не можа да уцели рова. Едри шарани разбутваха листата на лилиите и водните кончета се разлитаха над тях.
Лебедът-водач излезе от водата и се заклати тежко към децата на късите си крака, съскайки предизвикателно. Лебедът познаваше Ханибал, откакто се помнеше, но въпреки това настъпваше към него, закривайки част от небето с черните си криле.
– Ооо, Аниба! – извика Миша и се скри зад брат си.
Ханибал вдигна ръце на височината на раменете си, както го беше учил баща му, и ги удължи с върбовите клонки, които стискаше в юмруци. Лебедът спря, прецени, че Ханибаловите криле са по-широки от неговите, и се оттегли по-навътре във водата.
– Всеки ден едно и също – каза Ханибал на птицата.
Ала днешният ден не бе като другите и той се запита къде ли можеха да избягат лебедите.
От вълнение Миша изпусна хляба си на мократа земя. Когато Ханибал се наведе да й помогне, тя с удоволствие мацна носа му с кал с малката си звездообразна ръчичка. Той също мацна малко кал на крайчето на носа й и двамата се разсмяха на отраженията си в рова.
После усетиха три силни, глухи труса под краката си и водата потрепери, замъглявайки отраженията им. През полята се разнесе тътен от далечни експлозии. Ханибал грабна сестра си и се затича към замъка.
Ловджийският фургон бе във вътрешния двор. Вече бяха впрегнали огромния товарен кон Цезар. Бернт с конярската си престилка и домашният прислужник Лотар товареха три малки сандъка в багажника на фургона. Готвача донесе обяд.
– Млади господарю, госпожата ви вика в стаята си – каза Готвача.
Ханибал предаде Миша на Бавачката и се затича нагоре по изтърканите стъпала.
Ханибал обичаше стаята на майка си с многото й миризми, с изваяните в дървенията лица, с рисуваните тавани. Госпожа Лектър, която произхождаше по една линия от рода Сфорца, по друга – от рода Висконти, беше донесла стаята със себе си от Милано.
Сега тя бе развълнувана и в кафявите й очи проблясваха червеникави искрици. Ханибал здраво хвана ковчежето, а майка му натисна устните на едно ангелче в дърворезбата, за да отвори тайното чекмедженце. После изгреба оттам бижутата си и ги пусна в ковчежето. Заедно с тях пусна и връзка писма – за повече нямаше място.
Ханибал си каза, че майка му прилича на миниатюрния портрет на баба си, който тупна в кутията.
Облаците, нарисувани на тавана. Когато беше бебе и сучеше, често отваряше очи и виждаше гръдта на майка си, която се сливаше с облаците. Усещаше краищата на блузата й до лицето си. Когато пък бе в прегръдките на Дойката, златното й кръстче проблясваше като слънце през невероятните облаци и го натискаше по бузата, а тя разтриваше отпечатъка от кръстчето по кожата му, за да го изличи, преди Госпожата да го е видяла.
Но сега баща му стоеше в рамката на вратата със счетоводните книги в ръце.
– Симонета, трябва да тръгваме.
Бебешкото спално бельо бе опаковано и подредено в медната ваничка на Миша. Госпожата постави ковчежето между чаршафчетата. Огледа стаята и взе от триножника на шкафа една малка рисунка, изобразяваща Венеция, размисли за момент, после я подаде на Ханибал.
– Дай това на Готвача. Дръж го за рамката. – Усмихна му се. – Внимавай да не изцапаш гърба.
Лотар отнесе ваничката до фургона в двора, където Миша капризничеше, възбудена от вълнението наоколо.
Ханибал вдигна Миша и я приближи до муцуната на Цезар. Тя натисна няколко пъти коня по ноздрите, за да провери дали ще избибитка. Ханибал взе в шепата си зърно и изписа с него “М” по земята в двора. Гълъбите се скупчиха отгоре, оформяйки на земята живо “М” от птици. Ханибал очерта буквата по дланта на Миша – беше вече почти тригодишна и му се струваше, че никога няма да се научи да чете.
– “М” като Миша! – каза й.
Тя изтича, смеейки се, към птиците и те се разхвърчаха около нея, закръжиха край кулите, после накацаха по камбанарията.
Готвача – висок мъж в бели кухненски одежди, донесе обяда. Конят извъртя око към Готвача и го проследи с наострено ухо – когато Цезар беше още млад жребец, Готвача многократно го бе гонил от зеленчуковата градина с грозни ругатни, шибайки го по хълбоците с метлата.
– Ще ти помогна да натовариш кухнята – обърна се господин Яков към Готвача.
– Вървете с момчето! – каза Готвача.
Граф Лектър вдигна Миша, сложи я във фургона и Ханибал я прегърна. Граф Лектър обхвана лицето на Ханибал в шепата си. Учуден от гъделичкащото усещане, което изпита от допира на ръката, Ханибал погледна отблизо баща си в лицето.
– Три самолета са бомбардирали железопътната станция. Полковник Тимка казва, че разполагаме поне с една седмица, ако изобщо стигнат дотук, но дори тогава боевете ще се водят покрай главните шосета. В ловната хижа ще ни е добре.
Беше вторият ден на операция “Барбароса” – светкавичния поход на Хитлер през Източна Европа към Русия.

ТОМАС ХАРИС
ХАНИБАЛ ЛЕКТЪР - ЗАРАЖДАНЕТО НА ЗЛОТО

Ханибал Зловещия (1365–1428) построи замъка Лектър за пет години с труда на войниците, които бе пленил в битката при Жалгирис. През първия ден, в който флагът му се развя над завършената крепост, той събра затворниците в зеленчуковата градина, качи се на камъка за екзекуции, за да им говори оттам, и освободи мъжете да се върнат по домовете си, точно както им бе обещал. Мнозина избраха да останат на служба при него заради добрата храна, която им осигуряваше.
Петстотин години по-късно Ханибал Лектър, осемгодишен и осми поред със същото име, стоеше в зеленчуковата градина заедно с малката си сестричка Миша и хвърляше хляб на черните лебеди в черната вода на крепостния ров. Миша стискаше ръката на Ханибал за равновесие и на няколко пъти дори не можа да уцели рова. Едри шарани разбутваха листата на лилиите и водните кончета се разлитаха над тях.
Лебедът-водач излезе от водата и се заклати тежко към децата на късите си крака, съскайки предизвикателно. Лебедът познаваше Ханибал, откакто се помнеше, но въпреки това настъпваше към него, закривайки част от небето с черните си криле.
– Ооо, Аниба! – извика Миша и се скри зад брат си.
Ханибал вдигна ръце на височината на раменете си, както го беше учил баща му, и ги удължи с върбовите клонки, които стискаше в юмруци. Лебедът спря, прецени, че Ханибаловите криле са по-широки от неговите, и се оттегли по-навътре във водата.
– Всеки ден едно и също – каза Ханибал на птицата.
Ала днешният ден не бе като другите и той се запита къде ли можеха да избягат лебедите.
От вълнение Миша изпусна хляба си на мократа земя. Когато Ханибал се наведе да й помогне, тя с удоволствие мацна носа му с кал с малката си звездообразна ръчичка. Той също мацна малко кал на крайчето на носа й и двамата се разсмяха на отраженията си в рова.
После усетиха три силни, глухи труса под краката си и водата потрепери, замъглявайки отраженията им. През полята се разнесе тътен от далечни експлозии. Ханибал грабна сестра си и се затича към замъка.
Ловджийският фургон бе във вътрешния двор. Вече бяха впрегнали огромния товарен кон Цезар. Бернт с конярската си престилка и домашният прислужник Лотар товареха три малки сандъка в багажника на фургона. Готвача донесе обяд.
– Млади господарю, госпожата ви вика в стаята си – каза Готвача.
Ханибал предаде Миша на Бавачката и се затича нагоре по изтърканите стъпала.
Ханибал обичаше стаята на майка си с многото й миризми, с изваяните в дървенията лица, с рисуваните тавани. Госпожа Лектър, която произхождаше по една линия от рода Сфорца, по друга – от рода Висконти, беше донесла стаята със себе си от Милано.
Сега тя бе развълнувана и в кафявите й очи проблясваха червеникави искрици. Ханибал здраво хвана ковчежето, а майка му натисна устните на едно ангелче в дърворезбата, за да отвори тайното чекмедженце. После изгреба оттам бижутата си и ги пусна в ковчежето. Заедно с тях пусна и връзка писма – за повече нямаше място.
Ханибал си каза, че майка му прилича на миниатюрния портрет на баба си, който тупна в кутията.
Облаците, нарисувани на тавана. Когато беше бебе и сучеше, често отваряше очи и виждаше гръдта на майка си, която се сливаше с облаците. Усещаше краищата на блузата й до лицето си. Когато пък бе в прегръдките на Дойката, златното й кръстче проблясваше като слънце през невероятните облаци и го натискаше по бузата, а тя разтриваше отпечатъка от кръстчето по кожата му, за да го изличи, преди Госпожата да го е видяла.
Но сега баща му стоеше в рамката на вратата със счетоводните книги в ръце.
– Симонета, трябва да тръгваме.
Бебешкото спално бельо бе опаковано и подредено в медната ваничка на Миша. Госпожата постави ковчежето между чаршафчетата. Огледа стаята и взе от триножника на шкафа една малка рисунка, изобразяваща Венеция, размисли за момент, после я подаде на Ханибал.
– Дай това на Готвача. Дръж го за рамката. – Усмихна му се. – Внимавай да не изцапаш гърба.
Лотар отнесе ваничката до фургона в двора, където Миша капризничеше, възбудена от вълнението наоколо.
Ханибал вдигна Миша и я приближи до муцуната на Цезар. Тя натисна няколко пъти коня по ноздрите, за да провери дали ще избибитка. Ханибал взе в шепата си зърно и изписа с него “М” по земята в двора. Гълъбите се скупчиха отгоре, оформяйки на земята живо “М” от птици. Ханибал очерта буквата по дланта на Миша – беше вече почти тригодишна и му се струваше, че никога няма да се научи да чете.
– “М” като Миша! – каза й.
Тя изтича, смеейки се, към птиците и те се разхвърчаха около нея, закръжиха край кулите, после накацаха по камбанарията.
Готвача – висок мъж в бели кухненски одежди, донесе обяда. Конят извъртя око към Готвача и го проследи с наострено ухо – когато Цезар беше още млад жребец, Готвача многократно го бе гонил от зеленчуковата градина с грозни ругатни, шибайки го по хълбоците с метлата.
– Ще ти помогна да натовариш кухнята – обърна се господин Яков към Готвача.
– Вървете с момчето! – каза Готвача.
Граф Лектър вдигна Миша, сложи я във фургона и Ханибал я прегърна. Граф Лектър обхвана лицето на Ханибал в шепата си. Учуден от гъделичкащото усещане, което изпита от допира на ръката, Ханибал погледна отблизо баща си в лицето.
– Три самолета са бомбардирали железопътната станция. Полковник Тимка казва, че разполагаме поне с една седмица, ако изобщо стигнат дотук, но дори тогава боевете ще се водят покрай главните шосета. В ловната хижа ще ни е добре.
Беше вторият ден на операция “Барбароса” – светкавичния поход на Хитлер през Източна Европа към Русия.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Здравейте, Книгата е абсолютно изкупена от всякъде. Можете ли да споделите дали се планира нов тираж?:)
Здравейте, не, за съжаление не е налична.

Оценка: -2

Здравейте, налична ли е книгата в момента и на каква цена?
Здравейте, да, налична е, можете да си я поръчате от сайта на промоционална цена от 5 лв.!

Оценка: +1

Книгата налична ли е?

Оценка: +1

книгата е удивителна с това как от разглезено малко момче младият Ханибал се превръща в брутален маниакален убиец книгата си струва да се купи пожелавам ви приятно четене послепис Доктор Ханибал Лектър

Оценка: +1

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-496-9
изчерпана
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени