Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Ванга - автентично
Печатно издание
ISBN
954-529-475-2
Цена
9.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (0)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
238 гр.
Страници
216
Дата на издаване
15 ноември 2006

Ванга - автентично

За пръв път оригинален документален запис от филм се трансформира в книга, която по своята същност е изключително свидетелство и изследване на феномена Ванга. Но не за сензационната Ванга, още приживе превърнала се в мит и легенда, отричана и възвисявана, обявена за светица, а за човека Ванга с всичките й личностни особености, странности като реакция на различните житейски драми, с необикновената й дарба да общува с невидимото, с неразгаданата тайна, която отнесе със себе си.

Тази книга предлага не само записите от епизодите, включени във филма, но и целия онзи материал, останал по една или друга причина извън него.

Категории
За автора

Невена Тошева е кинорежисьор, една от авторите на модерното българско документално кино. Нейни са филмите „Толкова ли съм лош“, „И нещо остава“, „Звеното“, „Моми“, „Учители“, „Пансионът“, „Рак“, „В ателието“. „Феномен“ за Ванга е сниман през 1976 г.

Откъс

ВАНГА - АВТЕНТИЧНО

(Разговор със сестра й)

***

— Тя е много весела иначе, много весел човек, но ей така като се претовари, като преминат много хора при нея, се чувства като пребита. Какво изчерпва от себе си, какво се случва с нея при тия контакти, не знам. Има хора, които приема с радост, има някои, които изобщо не приема.
— Ще я накараме ли да изпее една песен, една народна песен?
— Не. Снощи за коняка се смееха много, иначе — не.
— Когато е сред хора като кума на сватба или при кръщаване на бебета като кръстница, става ли център на внимание? Тя е кръстница на много деца, в тия случаи как се държат хората с нея?
— Заради името й се трупат много хора около нея, но тя стана кума на моя син и сватбата мина много весело, Ванга игра, пя, беше много щастлива.
— Знаем, че Ванга е религиозна?
— Вижте какво, тя е религиозна, но по своему религиозна, и човечна, може много да не се кръсти, може много да не се кланя, обаче разбиранията й са много чисти и мисля, че трябва да се прави разлика между нейната религия и религията на другите, защото тя...
— Е, разбира се, тя се изживява като Христова невяста. Вие знаете ли такова нещо?
— Не. Не мога да знам.
— Така е казала тя, преди да се омъжи.
— Не съм чула.
— И на мен ми го каза...
— Не. Такова нещо не е казвала. Няма да слушате такива работи. Тя има своя религия, в смисъл, хуманна религия, щото има много религиозни, каквито виждаме днес, ходят на църква, кланят се, па ако може душата ти да извадят. Нашите разбирания са съвсем други... според Ванга най-напред трябва да си човек, преди всичко човек, и ако може да услужиш, да помогнеш, да направиш добро. Ето, според нея, това е религията.
— И все пак тя взима причастие.
— Да, да. Веднъж в годината се причестява.
— Пости ли?
— Пости, да. В началото на всеки пост пости по една седмица, после си яде.
— А има ли примирение, да кажем, когато нещо не се получава?
— Не, според нея това не е нужно.
— Тя вчера каза някои неща от Библията, чели ли са й?
— Сигурно са й чели, това е чула някъде, четеме й ние понякога Библията, но тя си има свои разбирания, свои убеждения, не се ръководи много от всичко това.
— Много легенди съпровождат такива феномени. Казвала ли е Ванга пред вас: „Взехме ти твоите телесни очи и ти даваме духовни, чрез които ти ще виждаш това, което другите не виждат?“
— Не съм чула такова нещо.
— За нас е важен този разговор, за да разберем как се създават легендите около един човек.
— В такъв смисъл, не. От сестра ми не съм чула такова нещо.
— Как се създават легендите, ако Ванга каже: да - това за нас е извънредно интересно, ако каже — няма такова нещо — тогава става интересно откъде на другите им се струва, че това, което се говори, го е казала?
— Точно това е много интересно. Тя, сестра ми, хиляди пъти е казвала, че като я е влачила вихрушката, я е влачила на известно разстояние, доста далече, но такова нещо тя нито е чула, нито е видяла. Никога не ни е казвала на нас такова нещо.
— Тя каза вчера, че освен вихрушката не помни какво точно е станало.
 — Тя каза, жената, че е чула глас, който постоянно я съпровожда навсякъде, че я предупреждава и й предсказва, че това и това ще стане, това е самата истина, чула съм го от нея и го казвам, ама такова нещо за телесните и духовните очи не съм чула.
— Но тя каза, че появата на гласа свързва с по-късно време.
— Точно така.
— Говорих с нея относно ослепяването и лечението й. Какво си спомняте вие по този въпрос?
— Три пъти й е правена операция и трите пъти тя проглеждаше. Аз например един път си я спомням като излезе от болницата, така, с къса косичка, с гребенче отстрани, и виждаше, седеше до едно прозорче и гледаше. Но лошите условия, бяхме много бедни, лекарите бяха казали, че трябва специален режим, по-силна храна, понеже тя беше много слабичка, изтощена, и след като много време живя при най-тежки условия, пак зрението й отслабна, пак ослепя. И вече...
— Имаше известно подобрение?
— Три пъти е проглеждала. Три пъти! След операциите проглежда и пак ослепява. При последната операция татко не е можал да плати 1000 динара, тогава бяхме в Югославия. Лекарят казал, че за трите хиляди динара, които татко е дал, ще оперира половината перде. Дали това е така, или не е... Според него не сме имали достатъчно пари да платим цялата операция.
— Това е просто невероятно, което може да направи един лекар. То говори за самия лекар.
— Най-ужасното е, че този лекар дойде при нея, когато тя вече беше започнала да „гледа“. Той дойде и на нея й стана лошо, и като взе каквото имаше в чантата, старите снимки, документи за лечението, хвърли ги пред него и каза: „Докторе, всичко вземи сега. Ти ме остави навремето без очи, защото нямах пари да платя за операцията...“
— Как се казва този лекар?
— Сава Савич, той е още жив. Мисля, че в Охрид живее.
— Всъщност той е македонец.
— Сърбин, сърбин е някакъв.
— Живее в Охрид, очен лекар?
— И като направил операцията, тя започнала да вижда хората от кръста нагоре, от кръста надолу не ги вижда. Попитала го защо вижда хората наполовина — „Ами, защото татко ти немаше пари да плати, ако беше дал цялата сума, операцията щеше да бъде много по-сполучлива.“
— Странен човек.
— Абсолютно странен. По-късно вече имахме пари да платим за операция, но вече беше късно. И затова тя никога не желае да й се разказва за очите. Много й е мъчно, като я питаме за очите или й напомним с нещо за тях. Направо лежи болна. Много й е тежко. Само заради средствата, които не сме имали да платим.
— А защо идва този лекар сега?
— Защото е получил паркинсон, целият се люлее. И тя го засече веднага: „Представете си, че има лекар, който може да ви помогне и тази ваша болест ще спре, а вие нямате пари да платите за лечението?...“ Той каза: „Е, тогава са били такива времената, такъв е бил начинът на живот тогава, така се е плащало, такива са били условията. Сега, ако трябва да помогна на някого, ако аз оздравея, бих направил хиляда операции, без да се плаща.“ Той призна това нещо точно така... Много й е тежко, че е сляпа, и нищо друго не я вълнува, само това, че не вижда. Много й е трудно...
— Много тежко ли го преживява?
— Ами да. Много тежко и сега, и сега...
— Човек се примирява...
— Ами, какво примирение — тя ходи, ходи и се бутне в нещо. Ходи, ходи и се удари. Понякога с дни не може да се примири. Тука бяха пратили едно момче да прави записи и то не съобразило и поставило масата на средата на стаята. Тя, без да знае, че има маса, като излезе и като се блъсна, точно през корема, и й стана лошо.

ВАНГА - АВТЕНТИЧНО

(Разговор със сестра й)

***

— Тя е много весела иначе, много весел човек, но ей така като се претовари, като преминат много хора при нея, се чувства като пребита. Какво изчерпва от себе си, какво се случва с нея при тия контакти, не знам. Има хора, които приема с радост, има някои, които изобщо не приема.
— Ще я накараме ли да изпее една песен, една народна песен?
— Не. Снощи за коняка се смееха много, иначе — не.
— Когато е сред хора като кума на сватба или при кръщаване на бебета като кръстница, става ли център на внимание? Тя е кръстница на много деца, в тия случаи как се държат хората с нея?
— Заради името й се трупат много хора около нея, но тя стана кума на моя син и сватбата мина много весело, Ванга игра, пя, беше много щастлива.
— Знаем, че Ванга е религиозна?
— Вижте какво, тя е религиозна, но по своему религиозна, и човечна, може много да не се кръсти, може много да не се кланя, обаче разбиранията й са много чисти и мисля, че трябва да се прави разлика между нейната религия и религията на другите, защото тя...
— Е, разбира се, тя се изживява като Христова невяста. Вие знаете ли такова нещо?
— Не. Не мога да знам.
— Така е казала тя, преди да се омъжи.
— Не съм чула.
— И на мен ми го каза...
— Не. Такова нещо не е казвала. Няма да слушате такива работи. Тя има своя религия, в смисъл, хуманна религия, щото има много религиозни, каквито виждаме днес, ходят на църква, кланят се, па ако може душата ти да извадят. Нашите разбирания са съвсем други... според Ванга най-напред трябва да си човек, преди всичко човек, и ако може да услужиш, да помогнеш, да направиш добро. Ето, според нея, това е религията.
— И все пак тя взима причастие.
— Да, да. Веднъж в годината се причестява.
— Пости ли?
— Пости, да. В началото на всеки пост пости по една седмица, после си яде.
— А има ли примирение, да кажем, когато нещо не се получава?
— Не, според нея това не е нужно.
— Тя вчера каза някои неща от Библията, чели ли са й?
— Сигурно са й чели, това е чула някъде, четеме й ние понякога Библията, но тя си има свои разбирания, свои убеждения, не се ръководи много от всичко това.
— Много легенди съпровождат такива феномени. Казвала ли е Ванга пред вас: „Взехме ти твоите телесни очи и ти даваме духовни, чрез които ти ще виждаш това, което другите не виждат?“
— Не съм чула такова нещо.
— За нас е важен този разговор, за да разберем как се създават легендите около един човек.
— В такъв смисъл, не. От сестра ми не съм чула такова нещо.
— Как се създават легендите, ако Ванга каже: да - това за нас е извънредно интересно, ако каже — няма такова нещо — тогава става интересно откъде на другите им се струва, че това, което се говори, го е казала?
— Точно това е много интересно. Тя, сестра ми, хиляди пъти е казвала, че като я е влачила вихрушката, я е влачила на известно разстояние, доста далече, но такова нещо тя нито е чула, нито е видяла. Никога не ни е казвала на нас такова нещо.
— Тя каза вчера, че освен вихрушката не помни какво точно е станало.
 — Тя каза, жената, че е чула глас, който постоянно я съпровожда навсякъде, че я предупреждава и й предсказва, че това и това ще стане, това е самата истина, чула съм го от нея и го казвам, ама такова нещо за телесните и духовните очи не съм чула.
— Но тя каза, че появата на гласа свързва с по-късно време.
— Точно така.
— Говорих с нея относно ослепяването и лечението й. Какво си спомняте вие по този въпрос?
— Три пъти й е правена операция и трите пъти тя проглеждаше. Аз например един път си я спомням като излезе от болницата, така, с къса косичка, с гребенче отстрани, и виждаше, седеше до едно прозорче и гледаше. Но лошите условия, бяхме много бедни, лекарите бяха казали, че трябва специален режим, по-силна храна, понеже тя беше много слабичка, изтощена, и след като много време живя при най-тежки условия, пак зрението й отслабна, пак ослепя. И вече...
— Имаше известно подобрение?
— Три пъти е проглеждала. Три пъти! След операциите проглежда и пак ослепява. При последната операция татко не е можал да плати 1000 динара, тогава бяхме в Югославия. Лекарят казал, че за трите хиляди динара, които татко е дал, ще оперира половината перде. Дали това е така, или не е... Според него не сме имали достатъчно пари да платим цялата операция.
— Това е просто невероятно, което може да направи един лекар. То говори за самия лекар.
— Най-ужасното е, че този лекар дойде при нея, когато тя вече беше започнала да „гледа“. Той дойде и на нея й стана лошо, и като взе каквото имаше в чантата, старите снимки, документи за лечението, хвърли ги пред него и каза: „Докторе, всичко вземи сега. Ти ме остави навремето без очи, защото нямах пари да платя за операцията...“
— Как се казва този лекар?
— Сава Савич, той е още жив. Мисля, че в Охрид живее.
— Всъщност той е македонец.
— Сърбин, сърбин е някакъв.
— Живее в Охрид, очен лекар?
— И като направил операцията, тя започнала да вижда хората от кръста нагоре, от кръста надолу не ги вижда. Попитала го защо вижда хората наполовина — „Ами, защото татко ти немаше пари да плати, ако беше дал цялата сума, операцията щеше да бъде много по-сполучлива.“
— Странен човек.
— Абсолютно странен. По-късно вече имахме пари да платим за операция, но вече беше късно. И затова тя никога не желае да й се разказва за очите. Много й е мъчно, като я питаме за очите или й напомним с нещо за тях. Направо лежи болна. Много й е тежко. Само заради средствата, които не сме имали да платим.
— А защо идва този лекар сега?
— Защото е получил паркинсон, целият се люлее. И тя го засече веднага: „Представете си, че има лекар, който може да ви помогне и тази ваша болест ще спре, а вие нямате пари да платите за лечението?...“ Той каза: „Е, тогава са били такива времената, такъв е бил начинът на живот тогава, така се е плащало, такива са били условията. Сега, ако трябва да помогна на някого, ако аз оздравея, бих направил хиляда операции, без да се плаща.“ Той призна това нещо точно така... Много й е тежко, че е сляпа, и нищо друго не я вълнува, само това, че не вижда. Много й е трудно...
— Много тежко ли го преживява?
— Ами да. Много тежко и сега, и сега...
— Човек се примирява...
— Ами, какво примирение — тя ходи, ходи и се бутне в нещо. Ходи, ходи и се удари. Понякога с дни не може да се примири. Тука бяха пратили едно момче да прави записи и то не съобразило и поставило масата на средата на стаята. Тя, без да знае, че има маса, като излезе и като се блъсна, точно през корема, и й стана лошо.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
954-529-475-2
изчерпана
Цена
9.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени