Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Само един поглед
Печатно издание
ISBN
954-529-413-2
Цена
12.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (0)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
397 гр.
Страници
361
Превод
Теодор Михайлов
Дата на издаване
23 август 2006

Само един поглед

Най-новият майстор на големия американски трилър Харлан Коубън ни поднася разтърсващо пътуване в емоционалното влакче на ужасите, задавайки въпроса: докъде бихте стигнали, за да защитите семейството си?

Една най-обикновена фотография, и целият свят на заможната средностатистическа съпруга и майка се срива из основи. След като взема от училище двете си деца, Грейс Лосън преглежда току-що прибраните от фотоателието снимки и открива сред тях една, чието място изобщо не е там – тайнствено изображение отпреди 25-30 години, на която се виждат петима мъже, четирима от които Грейс не е в състояние да разпознае. Петото лице обаче й е добре познато – това на нейния съпруг от времето, когато тя още не го познава.

Когато същата вечер показва снимката на мъжа си, той излиза от дома им и потегля нанякъде, без да й даде обяснение. Грейс не знае къде той отива, нито защо. И дали изобщо ще се върне. Тя не си дава сметка и колко опасно ще се окаже за семейството й неговото издирване. Защото от миналото на нейния мъж и от тайнствената снимка се интересуват и други хора, някои от тях опасни убийци, които не се спират пред нищо.

Изпълнената с болезнени съмнения Грейс трябва да надникне в мрачните кътчета на собственото си трагично минало, да научи истината, да открие съпруга си и да спаси семейството си.

Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната.

Дан Браун
Автор на Шифърът на „Леонардо“

За автора

Xарлан Коубън  е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа - „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати – класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. 

Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация – едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. 

Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. 

Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). 

Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.

Откъс

ХАРЛАН КОУБЪН
САМО ЕДИН ПОГЛЕД

Да можеше да използва пистолета сега. Коляното й така пулсираше от болка, сякаш бе взривено с бомба. Едва сдържаше сълзите си. Не знаеше дали ще може да стъпва, когато спрат. От време на време хвърляше бегли погледи към инквизитора си, за да установи, че той постоянно я наблюдава с леко учудено изражение. Тя се опита да мисли, да се съсредоточи, но вниманието й постоянно се връщаше към дланта му, която остана върху коляното й. Той й бе причинил болка съвсем равнодушно, като че вършеше някаква ежедневна дейност. Без стръв, без агресия. Ако бе поискал, можеше да й отвинти капачката на коляното й като капачка на бутилка.
Пресякоха границата на щата и сега се намираха вече в Ню Йорк, по междущатски път 287 в посока към Тапън Зий Бридж. Грейс не се осмеляваше да каже и дума. Мисълта й се върна към децата. Емма и Макс трябва да бяха излезли от училището. Сигурно са я търсили. Дали са били отведени в учителската стая? Кора бе видяла Грейс край двора, други майки – също. Какво ли си бяха помислили и дали са предприели нещо?
Но тутакси реши, че в момента всичко това е ненужно и дори напразно хабене на умствена енергия. Нищо не можеше да направи. По-добре да се съсредоточи върху непосредствените обстоятелства.
Мисли за пистолета.
Опита се да направи наум репетиция как ще стане. Ще протегне надолу и двете си ръце. Ще вдигне крачола с лявата и ще дръпне пистолета с дясната. Как точно бе прикрепен? През капака май минаваше каишка. Тя самата я бе закопчала. Трябва първо да я откопчае и тогава да изтегли пистолета. Кой ще е удобният момент? Този мъж очевидно притежаваше невероятна физическа сила, а сигурно и голям опит в упражняването на насилие. Затова тя трябва да издебне действително подходящ момент. Когато не е заета с шофиране. Може би при спиране на някой светофар... Не, по-добре след като слязат от колата. Второ, вниманието му трябва да е притъпено. Той я наблюдава през цялото време. Той също е въоръжен. Има пистолет в колана. При всяко положение ще го извади по-бързо, отколкото тя своя. Значи тя трябва да е сигурна, че не гледа към нея, че погледът му се е отклонил за миг.
– Завийте по този път – чу се гласът му.
Табела “Армънк”. Бяха се движили по път 287 не повече от три-четири мили. Ясно стана, че няма да прекосят Тапън Зий Бридж. Хрумна й, че иначе мостът може би щеше да й даде някаква възможност. Там има караулки. Може да се опита да направи някакъв знак. Но веднага отхвърли мисълта си като нереалистична. Азиатецът непременно ще го забележи, а дланта му не се отлепяше от коляното й. Пътят зави наляво и се заизкачва нагоре. Тя продължи да напряга мозъка си. Май е най-добре да изчака, докато не стигнат целта на пътуването. Ако той наистина я води при Джак, ще трябва да стигнат до него – логично.
Освен това при пристигането всеки от тях ще слезе от своята страна. Това можеше да предостави някаква възможност.
И отново направи мислена репетиция. При слизането ще отвори вратата и докато си вади краката навън, ще вдигне крачола. Краката й ще са на земята и скрити от колата. Той ще слезе от другата страна с гръб към нея. Именно в този момент тя ще може да извади оръжието.
– Следва завой надясно и после веднага наляво.
Вече се движеха през непознато за нея градче. В него имаше повече зеленина и дървета, отколкото в Каселтън. Къщите изглеждаха по-стари и по-уютни.
– Сега свийте по онази алея. Третата вляво.
Стисна, изпълни предписанието и продължи да кара, докато той не й каза да спре пред една къща.
Тя си пое въздух и го зачака да отвори вратата и да слезе.

ХАРЛАН КОУБЪН
САМО ЕДИН ПОГЛЕД

Да можеше да използва пистолета сега. Коляното й така пулсираше от болка, сякаш бе взривено с бомба. Едва сдържаше сълзите си. Не знаеше дали ще може да стъпва, когато спрат. От време на време хвърляше бегли погледи към инквизитора си, за да установи, че той постоянно я наблюдава с леко учудено изражение. Тя се опита да мисли, да се съсредоточи, но вниманието й постоянно се връщаше към дланта му, която остана върху коляното й. Той й бе причинил болка съвсем равнодушно, като че вършеше някаква ежедневна дейност. Без стръв, без агресия. Ако бе поискал, можеше да й отвинти капачката на коляното й като капачка на бутилка.
Пресякоха границата на щата и сега се намираха вече в Ню Йорк, по междущатски път 287 в посока към Тапън Зий Бридж. Грейс не се осмеляваше да каже и дума. Мисълта й се върна към децата. Емма и Макс трябва да бяха излезли от училището. Сигурно са я търсили. Дали са били отведени в учителската стая? Кора бе видяла Грейс край двора, други майки – също. Какво ли си бяха помислили и дали са предприели нещо?
Но тутакси реши, че в момента всичко това е ненужно и дори напразно хабене на умствена енергия. Нищо не можеше да направи. По-добре да се съсредоточи върху непосредствените обстоятелства.
Мисли за пистолета.
Опита се да направи наум репетиция как ще стане. Ще протегне надолу и двете си ръце. Ще вдигне крачола с лявата и ще дръпне пистолета с дясната. Как точно бе прикрепен? През капака май минаваше каишка. Тя самата я бе закопчала. Трябва първо да я откопчае и тогава да изтегли пистолета. Кой ще е удобният момент? Този мъж очевидно притежаваше невероятна физическа сила, а сигурно и голям опит в упражняването на насилие. Затова тя трябва да издебне действително подходящ момент. Когато не е заета с шофиране. Може би при спиране на някой светофар... Не, по-добре след като слязат от колата. Второ, вниманието му трябва да е притъпено. Той я наблюдава през цялото време. Той също е въоръжен. Има пистолет в колана. При всяко положение ще го извади по-бързо, отколкото тя своя. Значи тя трябва да е сигурна, че не гледа към нея, че погледът му се е отклонил за миг.
– Завийте по този път – чу се гласът му.
Табела “Армънк”. Бяха се движили по път 287 не повече от три-четири мили. Ясно стана, че няма да прекосят Тапън Зий Бридж. Хрумна й, че иначе мостът може би щеше да й даде някаква възможност. Там има караулки. Може да се опита да направи някакъв знак. Но веднага отхвърли мисълта си като нереалистична. Азиатецът непременно ще го забележи, а дланта му не се отлепяше от коляното й. Пътят зави наляво и се заизкачва нагоре. Тя продължи да напряга мозъка си. Май е най-добре да изчака, докато не стигнат целта на пътуването. Ако той наистина я води при Джак, ще трябва да стигнат до него – логично.
Освен това при пристигането всеки от тях ще слезе от своята страна. Това можеше да предостави някаква възможност.
И отново направи мислена репетиция. При слизането ще отвори вратата и докато си вади краката навън, ще вдигне крачола. Краката й ще са на земята и скрити от колата. Той ще слезе от другата страна с гръб към нея. Именно в този момент тя ще може да извади оръжието.
– Следва завой надясно и после веднага наляво.
Вече се движеха през непознато за нея градче. В него имаше повече зеленина и дървета, отколкото в Каселтън. Къщите изглеждаха по-стари и по-уютни.
– Сега свийте по онази алея. Третата вляво.
Стисна, изпълни предписанието и продължи да кара, докато той не й каза да спре пред една къща.
Тя си пое въздух и го зачака да отвори вратата и да слезе.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
954-529-413-2
изчерпана
Цена
12.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени