Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Мъжо, мъртъв си
Печатно издание
ISBN
954-529-452-3
Цена
5.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (0)
Мнения (1)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
330 гр.
Страници
304
Превод
Силвия Борисова
Дата на издаване
07 август 2006

Мъжо, мъртъв си

Какво правиш, ако законният съпруг ти е омръзнал до смърт? Развеждаш се. Ами ако ти си омръзнала до смърт на богатия си съпруг, като на всичкото отгоре се отличаваш със зъл нрав, безпросветна тъпота и петдесетина излишни килца? Тогава виждаш сметката на съпруга, прибираш парите и имотите му и си живееш живота, без да ти пука за броя на калориите. Значи въпросът е решен – съпругът трябва да умре. Остава само да се измисли подходящ начин да бъде отправен на оня свят. И героинята на новия детектив на Йоанна Хмелевска започва да изброява на ум начините на убийство, един от друг по-екзотични. Защото не е достатъчно просто да го убиеш мръсника, ами и добре да заметеш всички следи, да си изфабрикуваш безупречно алиби, да внушиш на евентуалните свидетели колко много си го обичала...

Пани Хмелевска ни радва с характерния си забавен и повдигащ настроението стил, познат ни от предишния публикуван у нас неин роман „Всичко е червено“.

За автора

Легендарната основателка на жанра „ироничен детектив“ Йоанна Хмелевска е родена през 1931 г. във Варшава в семейство на банкер. Възпитавана е само от жени - мама, баба и две лели, които я учат на чужди езици и й вдъхват любов към литературата. Въпреки това бъдещата най-четена полска авторка завършва архитектура. Веднъж във Франция обаче вижда един малък параклис, разбира, че никога няма да създаде нещо толкова съвършено, зарязва попрището си и започва да пише. Първият й роман - „Клин клин избива“ - излиза през 1964 г., а тази година излиза и нейният юбилеен 50-и ироничен детектив. Хмелевска е най-превежданата и популярна полска авторка. В Русия книгите се печатат в небивали за последно време тиражи. По света непрекъснато се основават клубове на нейни почитатели и броят им расте с всеки изминал ден.

Още книги от автора
Откъс

Йоанна Хмелевска
Мъжо, мъртъв си

Малвина Волска седеше до прозореца на гостната в своята красива къща, гледаше изливащия се от небето дъжд и замисляше убийство.
Доста дълго не й беше минавало през ума извърши престъпление, чак сега й просветна и се оказа, че то е единственият разумен изход. Този подлец трябваше да бъде убит, разбира се.
Подлецът беше нейният съпруг.
Извършила това откритие някъде преди пет минути и тутакси взела съответното решение, Малвина усети как я обземат адреналиновите тръпки. Да, решението беше намерено. Щом не иска доброволно да се разболее от някаква смъртоносна болест, а нещастните случаи упорито го подминаваха, на съдбата трябваше да се помогне и това трябваше да стори именно тя, неговата благоверна. За жалост, собственоръчно.
В противен случай ще си остане с пръст в уста. Ще й се изплъзне всичко трупано и умножавано вече двайсет години. На теория ще й се полага половината, обаче той знае как да изработи нещата така, че да присвои всичко или почти всичко и да я остави на тая възраст на улицата. Така остатъкът от живота й на застаряваща жертва ще бъде тежък и мрачен, какво ти - направо свършен.
Без да обръща внимание на потоците вода от небето, Малвина веднага пристъпи към преглед на възможните начини, които й се самопредлагаха нахално, макар и все още хаотично. В картините, възникващи една подир друга пред взора й, изведнъж проникна и някакъв звук.
- Искате ли всичко това да бъде задушено? - питаше от вратата на гостната Хелена, тъй наречената домашна помощница.
- Да - отвърна отмъстително и начаса Малвина. - Да се задуши.
- Това знам. Ама отсега ли, питам?
- Колкото по-бързо, толкоз по-добре. Веднага.
Хелена почака още малко, но не получи повече нареждания. Нейната работодателка продължаваше да изучава дъждовните струи, а тихото й мърморене явно не бе на кулинарна тема. Дочуваха се думи като “въже”, “газ”, “корда” и нещо като “четири минути”, така че със сигурност не можеше да се отнасят към задушаването, особено тия четири минути, глупости, изобщо не стигаха. Хелена сви рамене.
- Слагам го на слаб огън – заяви тя и се прибра в кухнята.
Малвина изобщо не я забеляза, както не забелязваше и дъжда, макар че го гледаше, и дори не осъзна, че е провела разговор. Пред очите й беше само този подлец мъжът й. Карол.
Той отдавна й беше дошъл до гуша, но от вчера се бе превърнал в неин смъртен враг. Вчера бе произнесъл една ужасяваща дума. “Развод”.

Йоанна Хмелевска
Мъжо, мъртъв си

Малвина Волска седеше до прозореца на гостната в своята красива къща, гледаше изливащия се от небето дъжд и замисляше убийство.
Доста дълго не й беше минавало през ума извърши престъпление, чак сега й просветна и се оказа, че то е единственият разумен изход. Този подлец трябваше да бъде убит, разбира се.
Подлецът беше нейният съпруг.
Извършила това откритие някъде преди пет минути и тутакси взела съответното решение, Малвина усети как я обземат адреналиновите тръпки. Да, решението беше намерено. Щом не иска доброволно да се разболее от някаква смъртоносна болест, а нещастните случаи упорито го подминаваха, на съдбата трябваше да се помогне и това трябваше да стори именно тя, неговата благоверна. За жалост, собственоръчно.
В противен случай ще си остане с пръст в уста. Ще й се изплъзне всичко трупано и умножавано вече двайсет години. На теория ще й се полага половината, обаче той знае как да изработи нещата така, че да присвои всичко или почти всичко и да я остави на тая възраст на улицата. Така остатъкът от живота й на застаряваща жертва ще бъде тежък и мрачен, какво ти - направо свършен.
Без да обръща внимание на потоците вода от небето, Малвина веднага пристъпи към преглед на възможните начини, които й се самопредлагаха нахално, макар и все още хаотично. В картините, възникващи една подир друга пред взора й, изведнъж проникна и някакъв звук.
- Искате ли всичко това да бъде задушено? - питаше от вратата на гостната Хелена, тъй наречената домашна помощница.
- Да - отвърна отмъстително и начаса Малвина. - Да се задуши.
- Това знам. Ама отсега ли, питам?
- Колкото по-бързо, толкоз по-добре. Веднага.
Хелена почака още малко, но не получи повече нареждания. Нейната работодателка продължаваше да изучава дъждовните струи, а тихото й мърморене явно не бе на кулинарна тема. Дочуваха се думи като “въже”, “газ”, “корда” и нещо като “четири минути”, така че със сигурност не можеше да се отнасят към задушаването, особено тия четири минути, глупости, изобщо не стигаха. Хелена сви рамене.
- Слагам го на слаб огън – заяви тя и се прибра в кухнята.
Малвина изобщо не я забеляза, както не забелязваше и дъжда, макар че го гледаше, и дори не осъзна, че е провела разговор. Пред очите й беше само този подлец мъжът й. Карол.
Той отдавна й беше дошъл до гуша, но от вчера се бе превърнал в неин смъртен враг. Вчера бе произнесъл една ужасяваща дума. “Развод”.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Благодаря на Колибри ! Отдавна не бях се смяла така! Гледам да ми е подръка, ако ми се развали настроението, веднага я отварям! Пускайте повече такива книги!
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
954-529-452-3
изчерпана
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени