Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Върховната тайна
Печатно издание
ISBN
954-529-412-4
Цена
12.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (0)
Мнения (4)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
410 гр.
Страници
376
Превод
Румяна Гецова
Дата на издаване
22 май 2006

Върховната тайна

Преди два милиона години човешкият мозък изобретява оръдието на труда.
Преди петдесет години човешкият мозък изобретява първите програми за изкуствен интелект.
Преди пет години компютрите започват да разсъждават самостоятелно.
Преди една седмица един човешки мозък, подпомогнат от компютър, получава достъп до „Върховната тайна“.

Блестящият невролог и световен шампион по шахмат Самюел Финшер умира в обятията на красавицата Наташа Андерсен. От любовен екстаз – твърди полицията. Двама журналисти – Люкрес Немрод и Изидор Каценберг – се усъмняват и започват разследване, което ги води от моргата в Кан до психиатричната клиника на остров Света Маргарита.

Може ли човек да умре от удоволствие? Неограничени ли са възможностите на човешкия мозък? Кое мотивира действията ни? Каква е „Върховната тайна“ и защо откривателят й се е опитал да я скрие от човечеството? На тези въпроси се заемат да отговорят героите на поредната завладяваща книга от автора на „Мравките“, в която фантастиката се опира на реално съществуващи научни експерименти и открития.

За автора

Бернар Вербер (1961) следва криминология, след което завършва журналистика и става редовен сътрудник на сп. „Нувел Обсерватьор“. През 1991 г. издава романа „Мравките“, с който придобива световна известност. Следват „Денят на мравките“ и „Революцията на мравките“. Вербер е автор и на трилогията „Танатонавтите“, „Империята на ангелите“ и „Ние, боговете“, както и на т.нар. експериментални книги, сред които изключително популярната „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“.

Според най-авторитетната френска класация Бернар Вербер е най-четеният писател във Франция. Книгите му са преведени на 30 езика и са издадени в 15 милиона екземпляра. А в Русия той е най-издаваният и популярен френски писател.

Откъс

БЕРНАР ВЕРБЕР
ВЪРХОВНАТА ТАЙНА

Мъжът с очила от черупка на костенурка се състезава с компютъра Дийп Блу IV в тишината на голямата зала на Фестивалния дворец в Кан. Залогът е световната шампионска титла по шах. Ръката му трепери. Той рови трескаво в джоба си. Решил е да спре цигарите. Но напрежението е непоносимо.
Толкова по-зле.
Слага цигарата в уста. Сладникав дъх на ароматизиран тютюн изпълва гърлото му, излиза от ноздрите му и се разнася, докосвайки плюшените завеси, червените фотьойли; златистожълтият облак рисува кръгчета, които се преплитат в безкрайни осмици.
Противникът му, компютърът – внушителен стоманен еднометров врящ куб. От решетката за проветряване се носи мирис на озон и на гореща мед.
Мъжът е блед и изтощен.
Трябва да спечеля,мисли той.
Телевизионни камери предават директно на множество огромни екрани изпитото му лице с трескав поглед. Странна гледка представлява луксозната зала, събрала близо хиляда и двеста души публика, която следи с отворена уста един безмълвен и абсолютно неподвижен мъж. Един мъж, потънал в мисли.
На сцената, отляво – яркочервен фотьойл, на който седи шахматистът, подвил крак под себе си.
По средата – маса, шахматна дъска с фигури, бакелитов часовник с два циферблата.
Отдясно – метална сгъваема ръка на робот, свързана с кабел към голям сребрист куб, върху който с готически букви е изписано “Дийп Блу IV”. Малка камера, кацнала на един триножник, позволява на компютъра да вижда шахматната дъска. Единственият ясен звук идва от часовника. Тик. Так. Тик. Так.
Двубоят продължава цяла седмица. А днес играят вече шест часа. Никой не знае дали отвън е нощ или ден. Внезапно се разнася досадно жужене. В залата е влязла муха.
Да не се разконцентрирам.
Мъжът и машината са с изравнени шансове. Всеки има по три спечелени партии. Този, който спечели играещата се в момента, печели и мача. Той изтрива капчиците пот по челото си и смачква фаса.
Ръката насреща се протяга. Машината премества черния кон.
На екрана на Дийп Блу IV се изписва “Шах на царя”.
Раздвижване в залата.
Стоманеният пръст натиска копчето на часовника. Той започва да отброява минутите, припомняйки на мъжа с очилата, че и той се бори с времето.
По-бързомислещият робот е взел значителна преднина.
Мухата кръжи. Огромният таван на залата й позволява да изпълнява шеметни лупинги. След всеки лупинг тя се доближава все по-близо до шахматната дъска.
Мъжът чува мухата.
Да не се разсейва. Най-важното е да не се разсейва.
Мухата се връща.
Мъжът се старае да се абстрахира от жуженето.
Добре да огледам играта.
Шахматната дъска. Човешкото око. Зад него – зрителният нерв. Зрителното поле на тилния лоб. Мозъчната кора.
В сивото вещество на шахматиста прозвучава призив за борба. Задвижват се милиони нервни клетки. По цялата им дължина прескачат микроскопични електрически заряди, които изпращат сигнали към окончанията си. Налице имаме бърза и интензивна мисловна дейност. Мислите препускат като стотици възбудени мишлета из огромния таван-лабиринт на мозъка му. Сравняване на разположението на фигурите в настоящата партия с това от предишни партии, победи и поражения. Преглед на възможни бъдещи отигравания. Приливът се насочва в обратна посока.
Мозъчната кора. Гръбначният мозък. Нервът на мускула на пръста. Дървената шахматна дъска.
Мъжът оттегля белия си цар и временно го спасява.
Дийп Блу IV стеснява окото на обектива на видеокамерата си.
“Функция анализ. Начало. Изчисление.”
Шахматната дъска. Обективът на видеокамерата на компютъра. Зад него – оптичният кабел. Картата. Централният процесор.
Във вътрешността на процесора – град с безброй разклонения, прорязан от микроскопични булеварди; медни, златни и сребърни жички се преплитат сред високи силициеви здания. Електрическите импулси се движат във всички посоки, също като забързани автомобили.
Машината търси начин да нанесе смъртоносния удар възможно най-бързо. Сравняване на сегашната ситуация с милиони предварително записани заключителни части на партии шах.
След като анализира всички възможни ходове, Дийп Блу IV обявява избора си. Металната му ръка премества черния тур и блокира последния квадрат, позволяващ на царя да се спаси.
На ход е човекът.
Тик. Так.
Часовникът повдига по-високо завесата на времето.
Бързо. Би било прекалено глупаво да загуби по време.
Мухата каца направо върху шахматната дъска.
Тик. Так. Тик. Так.
“Бззз”, жужи подло мухата, търкайки очи с предните си крачета.
Да не мисля за мухата.
Без да прецени докрай своя ход, ръката от плът се насочва към царя, но в последния момент премисля и играе с друга фигура.
С офицера.
Със светкавично движение мъжът вдига фигурата и размазва мухата, кацнала върху едно бяло квадратче. После пръстът натиска копчето на часовника, за да пусне времето в противниковия лагер. Само още няколко секунди, преди да се спусне завесата. В залата цари потискаща тишина.
Двете сърдечни стомахчета на човека пулсират неравномерно. Като в забавен кадър дробовете му изтласкват въздушна струя до гласните струни. Той отваря уста.
Времето спира.
 - Шах и мат – произнася той.
Оживление в залата.
Компютърът проверява за евентуален спасителен изход, след което стоманената ръка нежно взема своя цар и го поставя легнал върху дъската в знак на подчинение.
В залата на Фестивалния дворец в Кан се надига огромна овация, последвана от луди аплодисменти.
Самюел Финшер току-що е победил световния шампион по шахмат – компютъра Дийп Блу IV!
Човекът затваря очи, за да се успокои.

Същата вечер доктор Самюел Финшер е намерен мъртъв във вилата му в Кап д’Антиб.

БЕРНАР ВЕРБЕР
ВЪРХОВНАТА ТАЙНА

Мъжът с очила от черупка на костенурка се състезава с компютъра Дийп Блу IV в тишината на голямата зала на Фестивалния дворец в Кан. Залогът е световната шампионска титла по шах. Ръката му трепери. Той рови трескаво в джоба си. Решил е да спре цигарите. Но напрежението е непоносимо.
Толкова по-зле.
Слага цигарата в уста. Сладникав дъх на ароматизиран тютюн изпълва гърлото му, излиза от ноздрите му и се разнася, докосвайки плюшените завеси, червените фотьойли; златистожълтият облак рисува кръгчета, които се преплитат в безкрайни осмици.
Противникът му, компютърът – внушителен стоманен еднометров врящ куб. От решетката за проветряване се носи мирис на озон и на гореща мед.
Мъжът е блед и изтощен.
Трябва да спечеля,мисли той.
Телевизионни камери предават директно на множество огромни екрани изпитото му лице с трескав поглед. Странна гледка представлява луксозната зала, събрала близо хиляда и двеста души публика, която следи с отворена уста един безмълвен и абсолютно неподвижен мъж. Един мъж, потънал в мисли.
На сцената, отляво – яркочервен фотьойл, на който седи шахматистът, подвил крак под себе си.
По средата – маса, шахматна дъска с фигури, бакелитов часовник с два циферблата.
Отдясно – метална сгъваема ръка на робот, свързана с кабел към голям сребрист куб, върху който с готически букви е изписано “Дийп Блу IV”. Малка камера, кацнала на един триножник, позволява на компютъра да вижда шахматната дъска. Единственият ясен звук идва от часовника. Тик. Так. Тик. Так.
Двубоят продължава цяла седмица. А днес играят вече шест часа. Никой не знае дали отвън е нощ или ден. Внезапно се разнася досадно жужене. В залата е влязла муха.
Да не се разконцентрирам.
Мъжът и машината са с изравнени шансове. Всеки има по три спечелени партии. Този, който спечели играещата се в момента, печели и мача. Той изтрива капчиците пот по челото си и смачква фаса.
Ръката насреща се протяга. Машината премества черния кон.
На екрана на Дийп Блу IV се изписва “Шах на царя”.
Раздвижване в залата.
Стоманеният пръст натиска копчето на часовника. Той започва да отброява минутите, припомняйки на мъжа с очилата, че и той се бори с времето.
По-бързомислещият робот е взел значителна преднина.
Мухата кръжи. Огромният таван на залата й позволява да изпълнява шеметни лупинги. След всеки лупинг тя се доближава все по-близо до шахматната дъска.
Мъжът чува мухата.
Да не се разсейва. Най-важното е да не се разсейва.
Мухата се връща.
Мъжът се старае да се абстрахира от жуженето.
Добре да огледам играта.
Шахматната дъска. Човешкото око. Зад него – зрителният нерв. Зрителното поле на тилния лоб. Мозъчната кора.
В сивото вещество на шахматиста прозвучава призив за борба. Задвижват се милиони нервни клетки. По цялата им дължина прескачат микроскопични електрически заряди, които изпращат сигнали към окончанията си. Налице имаме бърза и интензивна мисловна дейност. Мислите препускат като стотици възбудени мишлета из огромния таван-лабиринт на мозъка му. Сравняване на разположението на фигурите в настоящата партия с това от предишни партии, победи и поражения. Преглед на възможни бъдещи отигравания. Приливът се насочва в обратна посока.
Мозъчната кора. Гръбначният мозък. Нервът на мускула на пръста. Дървената шахматна дъска.
Мъжът оттегля белия си цар и временно го спасява.
Дийп Блу IV стеснява окото на обектива на видеокамерата си.
“Функция анализ. Начало. Изчисление.”
Шахматната дъска. Обективът на видеокамерата на компютъра. Зад него – оптичният кабел. Картата. Централният процесор.
Във вътрешността на процесора – град с безброй разклонения, прорязан от микроскопични булеварди; медни, златни и сребърни жички се преплитат сред високи силициеви здания. Електрическите импулси се движат във всички посоки, също като забързани автомобили.
Машината търси начин да нанесе смъртоносния удар възможно най-бързо. Сравняване на сегашната ситуация с милиони предварително записани заключителни части на партии шах.
След като анализира всички възможни ходове, Дийп Блу IV обявява избора си. Металната му ръка премества черния тур и блокира последния квадрат, позволяващ на царя да се спаси.
На ход е човекът.
Тик. Так.
Часовникът повдига по-високо завесата на времето.
Бързо. Би било прекалено глупаво да загуби по време.
Мухата каца направо върху шахматната дъска.
Тик. Так. Тик. Так.
“Бззз”, жужи подло мухата, търкайки очи с предните си крачета.
Да не мисля за мухата.
Без да прецени докрай своя ход, ръката от плът се насочва към царя, но в последния момент премисля и играе с друга фигура.
С офицера.
Със светкавично движение мъжът вдига фигурата и размазва мухата, кацнала върху едно бяло квадратче. После пръстът натиска копчето на часовника, за да пусне времето в противниковия лагер. Само още няколко секунди, преди да се спусне завесата. В залата цари потискаща тишина.
Двете сърдечни стомахчета на човека пулсират неравномерно. Като в забавен кадър дробовете му изтласкват въздушна струя до гласните струни. Той отваря уста.
Времето спира.
 - Шах и мат – произнася той.
Оживление в залата.
Компютърът проверява за евентуален спасителен изход, след което стоманената ръка нежно взема своя цар и го поставя легнал върху дъската в знак на подчинение.
В залата на Фестивалния дворец в Кан се надига огромна овация, последвана от луди аплодисменти.
Самюел Финшер току-що е победил световния шампион по шахмат – компютъра Дийп Блу IV!
Човекът затваря очи, за да се успокои.

Същата вечер доктор Самюел Финшер е намерен мъртъв във вилата му в Кап д’Антиб.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Зад металически студената обективност и леко роботизиран стил на автора, могат да се открият много истини: за живота, мотивацията, а защо не и любовта. Книга, за хора който четат с полу-кибернетичен суров разум, а не за лигави почитатели на Бегбеде.
кажете ако я преиздават :)
Някой знае ли дали книгата ще се преиздава. Много искам да си я взема, но е с изчврпан тираж ...

Оценка: +1

Другите му книги ми бяха страшно интересни:) Ще си взема и тази!!
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
954-529-412-4
изчерпана
Цена
12.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени