Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Жив съм!
Печатно издание
ISBN
954-529-437-X
Цена
5.00 лв.
Купи

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
190 гр.
Страници
220
Превод
Екатерина Лимончева
Дата на издаване
05 май 2006

Жив съм!

Жерар Депарийо е не само най-известният и обичан актьор на Франция, но и един от нейните символи. Този излъчващ неукротима енергия мъжага с вид на мечок, покорил сърцата на милиони зрители по света, досега беше непроницаема загадка. Разбули я първата книга с негови интервюта „Жив съм!“, които френският журналист Лоран Ньоман е записвал в продължение на четири месеца в дома на Депарийо или на снимачната площадка, във Франция или в Мароко. В нея незабравимият актьор от „Сирано дьо Бержерак“, „Последното метро“ или „Под слънцето на сатаната“ разкрива истинската си природа на човек, влюбен в живота, и без излишен свян изповядва, че е любител на крайностите в храната, пиенето и любовта. В своите интервюта-изповеди той неизменно казва истината – за бурната си младост, за дебюта си в театъра и киното, за проблемите с алкохола, за парите, религията, политиката, за скандалните си приятелства, за бизнеса си, за страстта към виното, за двадесет и осемте години психоанализа, за здравословните си проблеми, за съмненията и угризенията, за кризите си... Интригуващо и с чувство за хумор той разказва за най-важните филми в кариерата си, за работата си с най-великите режисьори (Рене, Ферери, Бертолучи, Трюфо, Пиала), за актрисите, които е държал в обятията си (Орнела Мути, Миу-Миу, Катрин Деньов, Сигърни Уивър, Анди Макдауъл, Изабел Юпер, Изабел Аджани, Софи Марсо).

Книгата съдържа подарък DVD с филма Руби и Куентин.

За автора

Жерар Депардийо e френски писател. Актьорската му кариера започва през 70-те години и до началото на 80-те е вече водеща актьорска фигура във Франция. Депардийо е един от най-високоплатените актьори във френската филмова индустрия. Освен че е участвал в около 150 филма, също е и режисирал и продуцирал филми в своята компания "DD Productions". През 2005 издаде готварска книга, озаглавена „Жерар Депардийо: Моята готварска книга“.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

ЖЕРАР ДЕПАРДИЙО
ЖИВ СЪМ!

– Преди да поговорим за близките ти, бих искал да знам как си – сега, в този момент.
– Чувствам се сравнително добре. Abbastanza bene. Да, общо взето съм добре, но вече нямам енергията от трийсетте или четирийсетте си години. Не казвам от двайсетте, защото на 20 енергията ми не беше много-много канализирана. Не са ме възпитавали. Възпитанието си получих от другите, от улицата. Нямах юношество. Още в детството си бях възрастен, с качествата и недостатъците на възрастен. Първото ми преживяване на възрастен е, когато бях на 8 години.
– Какъв тип преживяване?
– Безсънна нощ. Тръгнах ей така, без да предупредя родителите си, на един панаир. Прекарах цялата нощ с американски войници от военната база в Шатору. Бях на 8 години и вече ме привличаха откритите пространства. А за мен това беше улицата. Бях на 8 и си дадох сметка, че трябва да си възрастен, за да избягаш от всичко това – от семейството, от училището, от двустайната квартира на улица “Марешал-Жофр”, където живеехме. За късмет, родителите ми не ми забраняваха нищо. Можех да правя абсолютно всичко, което искам. И когато на тази възраст нищо не ти е забранено, преминаваш директно от детството в света на възрастните. Юношеството ме настигна доста по-късно.
– Искаш да кажеш, че твърде рано си престанал да бъдеш безгрижен?
– О, да, преди много време! (Смее се.) Да кажем, че днес понякога ми се случва да си позволя лукса да бъда безгрижен. Проблемът е, че до такава степен го осъзнавам, че то става почти неприятно за близките ми и за самия мен. Ето например, четейки “Изповедите” на Свети Августин (той слага ръка върху книгата, която се намира на бюрото му), преоткрих неща, които живеят у мен.
– Вярата?
– Не, не вярата. Вярвам в Бога, макар и да не знам в кой. Но не мога да кажа, че имам вяра. В замяна на това от Свети Августин разбрах, виждайки смелостта, която му е била необходима, за да извърви пътя си, че аз също съм живо същество. Може би вече нямам енергията от трийсетте си години, но съм ЖИВ! Ще бъде наистина претенциозно да твърдя, че съм добре. Всъщност истината е, че това е въпрос, който никога не си задавам.
– Но можеш да разбереш, че другите си го задават! През юли 2000 г. преживя петорен байпас (три в гръдния кош и два в бедрото) в болницата “Фош дьо Сюрен”, в отделението на професор Жил Драйфюс. И изобщо не говоря за множеството ти инциденти с мотор, за проблемите ти, свързани с алкохола, за развода ти и грижите около здравето на сина ти Гийом... Всичко това е много само за един човек!
– Няма такова нещо! Аз съм “достатъчно добре”. Всичко това е част от “добре”, такъв е животът. В замяна на това “достатъчно” е част от мен самия – проблем между мен и моята съвест, между мен и съмненията ми. Алкохолът, например, и рисковете, които води след себе си: винаги съм вярвал, че не съм алкохолик. Днес обаче си задавам въпроси. И си казвам, че може би все пак съм алкохолик. (Жерар пали втората си цигара “Житан”.)
– Това, че го приемаш, е нещо ново. Преди 10 години ти отхвърляше очевидното с думите, че можеш да спреш да пиеш, когато поискаш...
– Да, вярно е, но днес знам, че пиенето е проблем. Може би защото след 28 години психоанализа се справям по-лесно с някои истини.
– Двайсет и осем години психоанализа!
– Да, 28 години! Дори погребах двама психоаналитици, единият от които изигра важна роля в живота ми. Казваше се Франсис Паш – прекрасен човек, фройдист, член на Института. Само той успя да ми разкрие истини за самия мен. Но нещата никога не свършват със сеанса. Може би по тази причина все още не съм се решил да пиша за себе си... Някои го правят, за да се почувстват добре. Невероятно е в колко романи и автобиографии авторите разкриват тайните на личния си живот. Наричам го катарзисно писане. Аз нямам организацията на мисълта, която подобно писане предполага. Ще пиша, когато съм наясно със себе си. Моментът още не е настъпил.
– Многократно си казвал, че си се разминал на косъм със смъртта, че си виждал прословутата “бяла светлинка”. Подобен опит не променя ли човека?
– Аз излязох от тази ситуация различен – с нова увереност и с добри решения. Но отново се поддадох на слабостта, попаднах в ежедневието, пренебрегвайки тази “блещукаща светлинка”, която според Свети Августин е част от вярата. Честно казано, има моменти, в които бих искал да имам постоянна вяра. Но уви, моята е на периоди. Ето, това е: аз имам периодична вяра в спектакъла. (Смее се.) Или периодична вяра в зрителя, ако предпочиташ. Всъщност ежедневните гадости  ме карат да забравя, че съм видял тази бяла светлинка. И освен това то ми е в природата. Идва такава възраст, в която, както казва Митеран, не можеш да промениш един мъж...

ЖЕРАР ДЕПАРДИЙО
ЖИВ СЪМ!

– Преди да поговорим за близките ти, бих искал да знам как си – сега, в този момент.
– Чувствам се сравнително добре. Abbastanza bene. Да, общо взето съм добре, но вече нямам енергията от трийсетте или четирийсетте си години. Не казвам от двайсетте, защото на 20 енергията ми не беше много-много канализирана. Не са ме възпитавали. Възпитанието си получих от другите, от улицата. Нямах юношество. Още в детството си бях възрастен, с качествата и недостатъците на възрастен. Първото ми преживяване на възрастен е, когато бях на 8 години.
– Какъв тип преживяване?
– Безсънна нощ. Тръгнах ей така, без да предупредя родителите си, на един панаир. Прекарах цялата нощ с американски войници от военната база в Шатору. Бях на 8 години и вече ме привличаха откритите пространства. А за мен това беше улицата. Бях на 8 и си дадох сметка, че трябва да си възрастен, за да избягаш от всичко това – от семейството, от училището, от двустайната квартира на улица “Марешал-Жофр”, където живеехме. За късмет, родителите ми не ми забраняваха нищо. Можех да правя абсолютно всичко, което искам. И когато на тази възраст нищо не ти е забранено, преминаваш директно от детството в света на възрастните. Юношеството ме настигна доста по-късно.
– Искаш да кажеш, че твърде рано си престанал да бъдеш безгрижен?
– О, да, преди много време! (Смее се.) Да кажем, че днес понякога ми се случва да си позволя лукса да бъда безгрижен. Проблемът е, че до такава степен го осъзнавам, че то става почти неприятно за близките ми и за самия мен. Ето например, четейки “Изповедите” на Свети Августин (той слага ръка върху книгата, която се намира на бюрото му), преоткрих неща, които живеят у мен.
– Вярата?
– Не, не вярата. Вярвам в Бога, макар и да не знам в кой. Но не мога да кажа, че имам вяра. В замяна на това от Свети Августин разбрах, виждайки смелостта, която му е била необходима, за да извърви пътя си, че аз също съм живо същество. Може би вече нямам енергията от трийсетте си години, но съм ЖИВ! Ще бъде наистина претенциозно да твърдя, че съм добре. Всъщност истината е, че това е въпрос, който никога не си задавам.
– Но можеш да разбереш, че другите си го задават! През юли 2000 г. преживя петорен байпас (три в гръдния кош и два в бедрото) в болницата “Фош дьо Сюрен”, в отделението на професор Жил Драйфюс. И изобщо не говоря за множеството ти инциденти с мотор, за проблемите ти, свързани с алкохола, за развода ти и грижите около здравето на сина ти Гийом... Всичко това е много само за един човек!
– Няма такова нещо! Аз съм “достатъчно добре”. Всичко това е част от “добре”, такъв е животът. В замяна на това “достатъчно” е част от мен самия – проблем между мен и моята съвест, между мен и съмненията ми. Алкохолът, например, и рисковете, които води след себе си: винаги съм вярвал, че не съм алкохолик. Днес обаче си задавам въпроси. И си казвам, че може би все пак съм алкохолик. (Жерар пали втората си цигара “Житан”.)
– Това, че го приемаш, е нещо ново. Преди 10 години ти отхвърляше очевидното с думите, че можеш да спреш да пиеш, когато поискаш...
– Да, вярно е, но днес знам, че пиенето е проблем. Може би защото след 28 години психоанализа се справям по-лесно с някои истини.
– Двайсет и осем години психоанализа!
– Да, 28 години! Дори погребах двама психоаналитици, единият от които изигра важна роля в живота ми. Казваше се Франсис Паш – прекрасен човек, фройдист, член на Института. Само той успя да ми разкрие истини за самия мен. Но нещата никога не свършват със сеанса. Може би по тази причина все още не съм се решил да пиша за себе си... Някои го правят, за да се почувстват добре. Невероятно е в колко романи и автобиографии авторите разкриват тайните на личния си живот. Наричам го катарзисно писане. Аз нямам организацията на мисълта, която подобно писане предполага. Ще пиша, когато съм наясно със себе си. Моментът още не е настъпил.
– Многократно си казвал, че си се разминал на косъм със смъртта, че си виждал прословутата “бяла светлинка”. Подобен опит не променя ли човека?
– Аз излязох от тази ситуация различен – с нова увереност и с добри решения. Но отново се поддадох на слабостта, попаднах в ежедневието, пренебрегвайки тази “блещукаща светлинка”, която според Свети Августин е част от вярата. Честно казано, има моменти, в които бих искал да имам постоянна вяра. Но уви, моята е на периоди. Ето, това е: аз имам периодична вяра в спектакъла. (Смее се.) Или периодична вяра в зрителя, ако предпочиташ. Всъщност ежедневните гадости  ме карат да забравя, че съм видял тази бяла светлинка. И освен това то ми е в природата. Идва такава възраст, в която, както казва Митеран, не можеш да промениш един мъж...

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
954-529-437-X
Купи
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени