Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Афродита
Печатно издание
ISBN
954-529-418-3
Цена
16.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (0)
Мнения (1)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
430 гр.
Страници
400
Превод
Катя Диманова
Дата на издаване
14 април 2006

Афродита

Приказки, рецепти и други афродизиаци

„Афродита“ е поредното доказателство за невероятно богатото въображение и забележителния разказвачески талант на Исабел Алиенде. С много хумор, от дума на дума, от история на история текстът ни завладява с живописната и жизнерадостна картина на човешките увлечения, стремежи и слабости през вековете до ден-днешен. Алиенде се забавлява, забавлява и читателите с анекдоти от собствения си живот, с преживявания по време на многобройните си пътувания, като ни поднася своеобразен коктейл от кулинарни рецепти, съвети за пробуждане на сетивата и обширна библиография за чувствеността, ползвайки народната мъдрост за афродизиаците, исторически романи, поеми, източни еротични текстове, социологически изследвания и дори магически и алхимически формули. Всеки читател със сигурност ще открие в тази книга нещо любопитно и непознато за себе си.

„Няма нищо по-сладострастно от сияйната и изпълнена с цветове проза на авторката. Това са най-бляскавите страници, излезли изпод перото й. Това е книга, която почива на хумора, на женския поглед към света, на жизнерадост, която със сигурност й е коствала много усилия, които, разбира се, тя спестява на читателя“.
Хоакин Марко, АВС Литерарио

„Замислена като пресечна точка на поне две жанрови структури, както и на няколко литературни жанра, „Афродита“ е преди всичко една удивително забавна книга. В нея съжителстват пътеписа – по-точно спомена за преживяното по време на пътувания, като вкусът и ароматът са двете главни опорни точки на този спомен, – и схемата на книга с рецепти… Всичко това погледнато през оптиката на Ерос. И именно той, Ерос, е водещият в тези рецепти с история, замислени така, че да очароват.“
Роса Переда, Бабелия, Ел Паис, 10.01.1998

Книгата е преведена вече на 15 езика, послужила е за основа на кино и театрални спектакли.

За автора

Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Перу. Десет години от своя живот посвещава на журналистиката в родината си. Емигрира във Венесуела, където работи във в. „Ел Насионал“ до 1984 г.

Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и произведения за деца. Смята се, че е най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена, и я сравняват единствено с Габриел Гарсия Маркес като мащабност на повествованието и богатство на езика. Сред световноизвестните й книги са трилогията „Къщата на духовете“ (1982), „Дъщеря на съдбата“ (1999) и „Портрет в сепия“ (2000), „Ева Луна“ (1987) и „Приказки за Ева Луна“ (1989), „За любовта и сянката“ (1985), „Паула“ (1994) и много други. Исабел Алиенде е носителка на Националната награда за литература на Чили за 2010 г. Официален сайт на писателката: www.isabelallende.com

Откъс

ИСАБЕЛ АЛИЕНДЕ
АФРОДИТА

Да намериш оправдание за поредния сборник от рецепти и еротични съвети не е лесно. Всяка година се появяват хиляди подобни и, откровено казано, не знам кой ги купува, защото още не съм срещала човек, който да готви или да се люби по учебник. Ние, хората, които печелим хляба си с труд и се молим скришом, като вас и мен, импровизираме доколкото можем с тенджерите и в леглото, използвайки всичко, което намерим под ръка, без много да му мислим и без особени превземки, благодарни на огромния късмет, че все още имаме зъби и кого да прегърнем. Защо тогава пиша тази книга? Защото идеята да научим нещо за афродизиаците ми се струва забавна и се надявам да се окаже такава и за вас. Следващите страници са опит да се доближа до истината, макар че това невинаги е възможно. Какво бихме могли да кажем, например, за магданоза? Понякога човек трябва и да си измисля...
От незапомнени времена човечеството е прибягвало до вещества, трикове, магии и игри, заклеймявани като перверзии от сериозните и добродетелни люде, за да стимулира любовното желание и плодовитостта. В случая последната не ни интересува – достатъчно много чужди деца има вече по света, така че ще се съсредоточим върху удоволствието. В една книга за чародейство и любовни отвари сред купищата подобни писания върху бюрото ми, са записани средновековни, а и по-древни формули, някои от които все още се използват – например да набодеш с карфици някоя злочеста жива жаба и после да я заровиш в земята в петъчна нощ, шепнейки заклинания. Предполага се, че петък е денят на жената, останалите шест принадлежат на мъжа. Попаднах, между другото, на магия за задържане на неверен любим, която все още се практикува в някои селски области на Великобритания. Жената замесва брашно с вода и мас, навлажнява тестото със слюнка, после го поставя между краката си, за да поеме очертанията и мириса на интимните й части, изпича го и поднася питката на обекта на своите въжделения. Навремето забърквали кръв – доста често elixir rubeus, т.е. менструална – с други телесни течности и ги оставяли да ферментират в човешки череп на лунна светлина. Най-добре било, ако черепът е на злодей, увиснал на бесилката. Изненадващо е разнообразието от подобни афродизиаци, но тук ще се ограничим само до онези, които могат да се родят от нормалните съзнание и кухня. В наши дни малцина разполагат с време за месене, а още по-малко – с череп на обесен. Целта на афродизиаците е да подбуждат към плътска любов, а губим ли време и сили за тяхното приготвяне, не бихме могли да се насладим на ефекта им; затова сме избегнали дългите рецепти, освен в няколко крайни случая, като при нашите блюда за оргии. Съзнателно изключваме и кръвожадните предписания. Ако някому се наложи да прекара деня във варене на гозба от езици на канарчета, не виждам как по-късно ще се отдаде на сластни упражнения. Мисълта да похарчиш спестяванията си за дузина от тези мили птички, а после да им изтръгнеш безмилостно езиците, би заличило либидото ми завинаги. Робърт Шектер, автор на илюстрациите със сатєри и нимфи към книгата ни, е бил пилот през Втората световна война, но най-тежките му кошмари не са свързани с бомбардировки и трупове, а с една разсеяна патица, която той прострелял с ловната си пушка. Когато се приближил и я видял как бие с криле, предпочел да й извие врата, за да сложи край на мъките й. Оттогава е вегетарианец. Изглежда, че патицата е сплескала при падането си и някоя маруля, защото той не вкусва и този зеленчук. Как да приготвиш еротична вечеря за човек с подобни ограничения? Робърт никога нямаше да участва в проекта ми, ако той включваше изтерзани канарчета.
Тук няма да срещнете нито перки от акула, нито тестикули от потентен гном, защото не успяхме да ги открием в близките супермаркети. Ако изпитвате нужда от такива крайности, за да засилите либидото или желанието си да се любите, нашият съвет е да се обърнете към психиатър или да смените партньора си. Ние ще говорим само за чувственото изкуство на храненето и неговото отражение върху любовното изживяване, ще ви предложим рецепти с продукти, които могат да се приемат през устата и не причиняват смърт – поне не внезапна, – а освен това са и вкусни. Затова изключваме броколи. Ограничили сме се до най-обикновените афродизиаци като стридите, които можеш да всмукнеш от устните на любимия, според незаменимата рецепта на Казанова, послужила му да съблазни две палави послушници, или ефирния крем от мед и стрити бадеми, който избраниците на Клеопатра облизвали от срамните й части и изпадали в захлас, както и до някои съвременни рецепти с по-малко калории и холестерол. Не предлагаме свръхестествени отвари, защото това е практична книга и знаем колко е трудно да се снабдиш с лапа от коала, око от саламандър или урина от девица – три природни вида на изчезване.
Чревоугодничеството е най-прекият път към сладострастието, а напреднеш ли още малко – към погубването на душата. Затова лутерани, калвинисти и някои други претенденти за християнско съвършенство се хранят зле. За разлика от тях католиците, които се раждат примирени с първородния грях и човешките слабости, а чрез тайнството на изповедта се пречистват и отново добиват правото да грешат, са много по-отворени към добрата трапеза и дори са изковали израза “кардиналско блюдо” за дефиниране на нещо особено вкусно. Добре, че съм отгледана сред последните, та да мога да си похапвам лакомства до насита, без да мисля за ада, а само за талията си; но не ми беше така лесно да се отърся от забраните по отношение на еротиката. Аз принадлежа към поколението жени, които се омъжваха за онзи, с когото “най-напред са стигнали до края”, защото веднъж загубена девствеността, цената им на брачния пазар спадаше рязко, въпреки че в повечето случаи партньорите им бяха не по-малко неопитни от самите тях и рядко правеха разлика между девственост и хитрина. Ако не бяха противозачатъчните хапчета, хипитата и женската еманципация, много от нас още щяхме да бъдем в плен на принудителното еднобрачие. В еврейско-християнската култура, която разделя индивида на тяло и душа, любовта сред простосмъртните и сред боговете, както и всичко, свързано със сексуалността, с изключение на размножаването, е нещо безобразно. Стигало се е до крайността непорочните девици да се любят през избродиран върху нощницата им отвор с формата на кръст. Само Ватиканът може да измисли нещо толкова порнографско! В останалата част от света сексуалността е съставка на доброто здраве, тя вдъхновява съзиданието и е част от пътя на душата, не се свързва с провинения и тайни, защото свещената и простосмъртната любов произтичат от един и същи източник, а се предполага, че боговете одобряват човешката наслада. За съжаление на мен ми бяха нужни трийсет години, за да го открия. На санскритски има дума, която означава удоволствие от зачатието, и тя е сходна с тази за чувствено блаженство. В Тибет съвкуплението се извършвало като духовно упражнение, а при тантризма то е форма на медитация. Мъжът седи в поза “лотос”, жената го е яхнала и двамата дишат в унисон с освободено от всякаква мисъл съзнание, устремили душите си към висините, докато телата им се сливат кротко и изящно. Да ти е драго да медитираш по този начин.

ИСАБЕЛ АЛИЕНДЕ
АФРОДИТА

Да намериш оправдание за поредния сборник от рецепти и еротични съвети не е лесно. Всяка година се появяват хиляди подобни и, откровено казано, не знам кой ги купува, защото още не съм срещала човек, който да готви или да се люби по учебник. Ние, хората, които печелим хляба си с труд и се молим скришом, като вас и мен, импровизираме доколкото можем с тенджерите и в леглото, използвайки всичко, което намерим под ръка, без много да му мислим и без особени превземки, благодарни на огромния късмет, че все още имаме зъби и кого да прегърнем. Защо тогава пиша тази книга? Защото идеята да научим нещо за афродизиаците ми се струва забавна и се надявам да се окаже такава и за вас. Следващите страници са опит да се доближа до истината, макар че това невинаги е възможно. Какво бихме могли да кажем, например, за магданоза? Понякога човек трябва и да си измисля...
От незапомнени времена човечеството е прибягвало до вещества, трикове, магии и игри, заклеймявани като перверзии от сериозните и добродетелни люде, за да стимулира любовното желание и плодовитостта. В случая последната не ни интересува – достатъчно много чужди деца има вече по света, така че ще се съсредоточим върху удоволствието. В една книга за чародейство и любовни отвари сред купищата подобни писания върху бюрото ми, са записани средновековни, а и по-древни формули, някои от които все още се използват – например да набодеш с карфици някоя злочеста жива жаба и после да я заровиш в земята в петъчна нощ, шепнейки заклинания. Предполага се, че петък е денят на жената, останалите шест принадлежат на мъжа. Попаднах, между другото, на магия за задържане на неверен любим, която все още се практикува в някои селски области на Великобритания. Жената замесва брашно с вода и мас, навлажнява тестото със слюнка, после го поставя между краката си, за да поеме очертанията и мириса на интимните й части, изпича го и поднася питката на обекта на своите въжделения. Навремето забърквали кръв – доста често elixir rubeus, т.е. менструална – с други телесни течности и ги оставяли да ферментират в човешки череп на лунна светлина. Най-добре било, ако черепът е на злодей, увиснал на бесилката. Изненадващо е разнообразието от подобни афродизиаци, но тук ще се ограничим само до онези, които могат да се родят от нормалните съзнание и кухня. В наши дни малцина разполагат с време за месене, а още по-малко – с череп на обесен. Целта на афродизиаците е да подбуждат към плътска любов, а губим ли време и сили за тяхното приготвяне, не бихме могли да се насладим на ефекта им; затова сме избегнали дългите рецепти, освен в няколко крайни случая, като при нашите блюда за оргии. Съзнателно изключваме и кръвожадните предписания. Ако някому се наложи да прекара деня във варене на гозба от езици на канарчета, не виждам как по-късно ще се отдаде на сластни упражнения. Мисълта да похарчиш спестяванията си за дузина от тези мили птички, а после да им изтръгнеш безмилостно езиците, би заличило либидото ми завинаги. Робърт Шектер, автор на илюстрациите със сатєри и нимфи към книгата ни, е бил пилот през Втората световна война, но най-тежките му кошмари не са свързани с бомбардировки и трупове, а с една разсеяна патица, която той прострелял с ловната си пушка. Когато се приближил и я видял как бие с криле, предпочел да й извие врата, за да сложи край на мъките й. Оттогава е вегетарианец. Изглежда, че патицата е сплескала при падането си и някоя маруля, защото той не вкусва и този зеленчук. Как да приготвиш еротична вечеря за човек с подобни ограничения? Робърт никога нямаше да участва в проекта ми, ако той включваше изтерзани канарчета.
Тук няма да срещнете нито перки от акула, нито тестикули от потентен гном, защото не успяхме да ги открием в близките супермаркети. Ако изпитвате нужда от такива крайности, за да засилите либидото или желанието си да се любите, нашият съвет е да се обърнете към психиатър или да смените партньора си. Ние ще говорим само за чувственото изкуство на храненето и неговото отражение върху любовното изживяване, ще ви предложим рецепти с продукти, които могат да се приемат през устата и не причиняват смърт – поне не внезапна, – а освен това са и вкусни. Затова изключваме броколи. Ограничили сме се до най-обикновените афродизиаци като стридите, които можеш да всмукнеш от устните на любимия, според незаменимата рецепта на Казанова, послужила му да съблазни две палави послушници, или ефирния крем от мед и стрити бадеми, който избраниците на Клеопатра облизвали от срамните й части и изпадали в захлас, както и до някои съвременни рецепти с по-малко калории и холестерол. Не предлагаме свръхестествени отвари, защото това е практична книга и знаем колко е трудно да се снабдиш с лапа от коала, око от саламандър или урина от девица – три природни вида на изчезване.
Чревоугодничеството е най-прекият път към сладострастието, а напреднеш ли още малко – към погубването на душата. Затова лутерани, калвинисти и някои други претенденти за християнско съвършенство се хранят зле. За разлика от тях католиците, които се раждат примирени с първородния грях и човешките слабости, а чрез тайнството на изповедта се пречистват и отново добиват правото да грешат, са много по-отворени към добрата трапеза и дори са изковали израза “кардиналско блюдо” за дефиниране на нещо особено вкусно. Добре, че съм отгледана сред последните, та да мога да си похапвам лакомства до насита, без да мисля за ада, а само за талията си; но не ми беше така лесно да се отърся от забраните по отношение на еротиката. Аз принадлежа към поколението жени, които се омъжваха за онзи, с когото “най-напред са стигнали до края”, защото веднъж загубена девствеността, цената им на брачния пазар спадаше рязко, въпреки че в повечето случаи партньорите им бяха не по-малко неопитни от самите тях и рядко правеха разлика между девственост и хитрина. Ако не бяха противозачатъчните хапчета, хипитата и женската еманципация, много от нас още щяхме да бъдем в плен на принудителното еднобрачие. В еврейско-християнската култура, която разделя индивида на тяло и душа, любовта сред простосмъртните и сред боговете, както и всичко, свързано със сексуалността, с изключение на размножаването, е нещо безобразно. Стигало се е до крайността непорочните девици да се любят през избродиран върху нощницата им отвор с формата на кръст. Само Ватиканът може да измисли нещо толкова порнографско! В останалата част от света сексуалността е съставка на доброто здраве, тя вдъхновява съзиданието и е част от пътя на душата, не се свързва с провинения и тайни, защото свещената и простосмъртната любов произтичат от един и същи източник, а се предполага, че боговете одобряват човешката наслада. За съжаление на мен ми бяха нужни трийсет години, за да го открия. На санскритски има дума, която означава удоволствие от зачатието, и тя е сходна с тази за чувствено блаженство. В Тибет съвкуплението се извършвало като духовно упражнение, а при тантризма то е форма на медитация. Мъжът седи в поза “лотос”, жената го е яхнала и двамата дишат в унисон с освободено от всякаква мисъл съзнание, устремили душите си към висините, докато телата им се сливат кротко и изящно. Да ти е драго да медитираш по този начин.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Ще има ли нов тираж книгата?

Оценка: +1

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
954-529-418-3
изчерпана
Цена
16.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени