Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Съпругата помежду ни
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0245-5
Цена
19.00 лв.
Купи

Доставка - 2 лв. / София, 2.50 лв. / България
Безплатна за поръчки над 30 лв. + Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (9)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
328 гр.
Страници
424
Дата на издаване
15 юни 2018
Превод
Надя Баева

Съпругата помежду ни

Един мъж, годеницата му и ревнивата му бивша съпруга, която отчаяно се стреми да възпрепятства втория му брак, съставляват сложния любовен триъгълник в „Съпругата помежду ни“, завладяващ трилър от Гриър Хендрикс и Сара Пеканен. Но дали всичко е такова, каквото изглежда? Или сме заблудени да мислим, че нещо е реално, когато то не е?

Историята е разказвана от името на Нели и Ванеса, които са обичали един и същ мъж. Ричард е очарователен, щедър, финансово независим, с налагаща се самоличност. Кара Нели да се чувства защитена. Колкото до Ванеса, някогашната любов е изместена от неприязън и недоверие. А също и от страх. Но кой кого наблюдава? Кой кого манипулира? Кой е агресорът и кой жертвата? На кого да вярваме? 

Сара Пеканен има предишни романи, също белязани от неочакван обрат в сюжета. В тази книга нейна съавторка е начинаещата Гриър Хендрикс.

За автора

Гриър Хендрикс работи над две десетилетия като редактор. Текстовете й са публикувани в Ню Йорк Таймс и Пъблишърс Уийкли. Съпругата помежду ни е първият й роман, написан в съавторство със Сара Пеканен.

Сара Пеканен

Сара Пеканен е автор на световноизвестни бестселъри, като всички са белязани от неочакван обрат в сюжета. В Съпругата помежду ни нейна съавторка е начинаещата Гриър Хендрикс. 

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Гриър Хендрикс и Сара Пеканен – „Съпругата помежду ни”

Нели не знаеше какво я събуди. Ала когато отвори очи, до отсрещната табла на леглото ѝ стоеше жена, облечена в нейната бяла дантелена сватбена рокля, и я гледаше.
Гърлото на Нели се стегна за писък и тя светкавично посегна към бейзболната бухалка, подпряна на нощното ѝ шкафче. Тогава зрението ѝ привикна с дрезгавата утринна светлина и блъскането на сърцето ѝ позатихна.
Засмя се кратко и отсечено, като осъзна, че е в безопасност. Илюзията се създаваше от това, че сватбената ѝ рокля висеше на вратата на дрешника, където самата тя я бе окачила вчера, след като я взе от булчинския магазин. Беше поставена в пластмасов калъф и в бюстието и разкроената пола беше натъпкана тънка хартия, за да поддържа формата. Нели се отпусна немощно на възглавницата. Когато дишането ѝ се успокои, погледна плътните сини цифри върху часовника на тоалетката си. Отново твърде рано.
Протегна ръце над главата си, с лявата изключи алармата, преди да е засветила, и усети непознатата тежест върху пръста си на диамантения пръстен, който Ричард ѝ бе дал.
Още като дете Нели никога не заспиваше лесно. Майка ѝ нямаше търпение за протяжни ритуали преди заспиване, но баща ѝ нежно потъркваше гърба ѝ и изписваше изречения по тъканта на нощничката ѝ. „Обичам те“ или „Ти си суперспециална“, такива неща пишеше, а тя се мъчеше да отгатне посланието. Друг път чертаеше фигури – кръгове, звезди, триъгълници. Това продължи до деветгодишната ѝ възраст, докато родителите ѝ не се разведоха и той не се изнесе. После вече лежеше самичка в тясното си легло под юрганчето на розови и лилави райета и се взираше в петното от влага на тавана.
Когато най-сетне се унесеше, обикновено спеше непробудно седем-осем часа – тежък сън без сънища, заради който майка ѝ често казваше, че Нели „спи като заклана“.
Но след една октомврийска вечер през последната ѝ година в колежа това ненадейно се промени.
Безсънието ѝ рязко се влоши и спането ѝ беше накъсвано от ярки сънища и внезапно събуждане. Веднъж беше слязла на закуска в къщата, където живееше с други състудентки, и нейна съквартирантка ѝ каза, че крещяла нещо неразбираемо. Нели се опита да омаловажи случката.
– Просто съм притеснена заради наближаващата сесия – каза. – Държавният изпит по психология бил убийствено труден. – После стана от масата да си сипе още едно кафе.
Беше се насилила да посети психоложката на колежа, но въпреки ласкавата настойчивост на жената Нели не можа да се накара да говори за онази топла есенна вечер, започнала с бутилки водка и смях и завършила с полицейски сирени и отчаяние. Нели проведе два сеанса с терапевтката, а третия отмени и никога повече не се върна.
Беше споделила няколко подробности с Ричард при събуждане от кошмар – повтаряха се все същите, – след като усети ръцете му да се стягат около нея и плътния му глас да шепне в ухото ѝ:
– Тук съм, мила. С мен си в безопасност.
Гушната до него изпитваше сигурност, за каквато бе копняла през целия си живот, дори преди инцидента. С Ричард до себе си Нели най-после можа да се остави отново на уязвимото състояние на дълбок сън. Сякаш нестабилният терен под краката ѝ се бе превърнал в твърда земя.
Ала през изминалата нощ беше сама в апартамента си на партера в сградата от кафяв камък. Ричард замина по работа в Чикаго, а съквартирантката ѝ и най-добра приятелка Саманта отиде да преспи при най-новото си гадже. Звуците на Ню Йорк проникваха през стените: клаксони на коли, подвиквания, лаещи кучета... Нищо че в Горен Ист Сайд нивото на престъпността беше най-ниско в целия район, че на прозорците имаше стоманени решетки, а на вратата – три ключалки, включително дебелото резе, което Нели уреди да поставят при нанасянето ѝ. Въпреки всичко това ѝ беше нужна още една чаша шардоне, та да може да заспи.
Разтърка очи и бавно се надигна от леглото. Навлече хавлиения си халат, отново огледа сватбената рокля и се почуди дали да не отвори място в миниатюрния си дрешник за нея. Но полата беше толкова разкроена. В булчинския бутик сред пищните си, обсипани с пайети посестрими беше изглеждала елегантно семпла. Ала редом с разбърканите дрехи и библиотеката от „Икеа“ в тясната ѝ стаичка беше като същинска премяна за принцеса от „Дисни“.
Само че беше вече късно да я смени. Сватбата стремглаво приближаваше и всичко беше уговорено и подготвено чак до украсата на тортата – русата булка и красивия младоженец, замръзнали в съвършен миг.
– Боже мой, дори приличат на вас – възкликна Саманта, когато Нели ѝ показа снимка на порцелановите фигурки, пратена по имейл от Ричард. Принадлежали бяха на родителите му и Ричард ги бе открил в сутеренния склад в жилищната си сграда, след като ѝ беше направил предложението. Саманта сбърчи нос.
– Минавало ли ти е през ума, че е прекалено съвършен, за да е истински?
Ричард беше на трийсет и шест, девет години по-възрастен от Нели, и имаше успешна кариера на управляващ хедж фонд. Беше с жилеста фигура на бегач и усмивка, от която тъмносините му очи заблестяваха.
На първата им среща я беше завел във френски ресторант и компетентно беше обсъждал вината със сомелиера. На втората, в една снежна събота, я предупреди да се облече топло и се появи, понесъл две яркозелени пластмасови шейни.
– Знам кой е най-добрият хълм за пързаляне в Сентрал Парк – осведоми я.
Тогава беше облечен в избелели джинси, които му седяха също толкова добре, колкото отлично скроените костюми.
Нели изобщо не се шегуваше, когато отговори на въпроса на Саманта:
– Кажи-речи, всеки ден.
Сподави прозявка, докато слизаше по седемте стъпала към малката кухня; голите ѝ стъпала мръзнеха от студения линолеум. Светна лампата и видя, че Саманта беше сътворила голяма бъркотия с бурканчето мед, от което си беше подсладила чая... отново. Гъстата течност беше преляла върху плота и една хлебарка се бореше да се измъкне от лепкавата кехлибарена локвичка. Дори след като бе живяла години наред в Манхатън, гледката я погнуси. Нели грабна една от мръсните чаши на Сам от мивката и затисна хлебарката под нея. „Тя да ѝ бере грижата“, каза си. Докато чакаше кафето да заври, отвори лаптопа и започна да проверява имейлите – ваучер от „Гап“, майка ѝ, която очевидно бе станала вегетарианка, настояваше Нели да се увери, че на сватбения обяд ще присъства и безмесен вариант на меню; уведомление, че е дошло време за вноска по кредитната ѝ карта.
Наля си кафето в чаша с изрисувани по нея сърчица и с надпис „Учител №1 в света“. Двете със Саманта, която преподаваше в същата предучилищна забавачка като нея, имаха някъде към дузина такива, натикани в шкафа. Отпи с наслада. Днес имаше насрочени десет срещи с родители на тригодишните си питомци. Без кофеин я заплашваше опасност да задреме в ъгъла за отдих, а трябваше да е в пълна форма. Първи бяха семейство Портър, които неотдавна бяха изразили тревога, че в класната ѝ стая отсъства креативност в стила на Уес Андерсън. Препоръчали бяха да замени голямата кукленска къща с конусовидна индианска шатра и впоследствие ѝ бяха изпратили линк към сайт, където такава се продаваше за 229 долара.
Семейство Портър щяха да ѝ липсват, кажи-речи, колкото хлебарките, когато се преместеше при Ричард, отсече пред себе си Нели. Погледна чашата на Саманта, усети да я пробожда вина, взе една салфетка, хвана с нея насекомото и го пусна в тоалетната чиния.
Докато нагласяше водата на душа, телефонът ѝ иззвъня. Уви се в хавлиена кърпа и забърза към чантичката си в стаята. Само че телефонът ѝ не беше там, все го оставяше където ѝ падне. Накрая го изрови измежду гънките на завивката си.
– Ало? – каза.
Никакъв отговор.
Обаждащият се беше блокирал номера си. Миг по-късно на екрана се появи съобщение за гласова поща.
Тя натисна бутона да го чуе, но отсреща се носеше само тих ритмичен шум. Дишане.
Каза си, че вероятно някой се опитва да ѝ продава нещо, и захвърли телефона обратно на леглото. Не беше голямо чудо. Реакцията ѝ беше преувеличена както обикновено. Имаше много грижи на главата си. Само след няколко седмици щеше да стегне багажа си и да се нанесе при Ричард. Щеше да влезе в новия си живот с букет бели рози в ръце. Заключи, че промяната е нещо притеснително, особено като настъпеше така внезапно.
И все пак това бе третото такова обаждане за три седмици.
Погледна към входната врата. Масивното резе си беше все така залостено.
Тръгна към банята, после се върна и взе телефона със себе си. Постави го на ръба на умивалника, заключи вратата, метна кърпата на лирата и влезе под душа. Отскочи встрани, когато я поля твърде студена струя, засили горещата вода и разтърка настръхналите си ръце. Пара изпълни малкото пространство, докато тя се остави водата да облива стегналите се мускули на раменете и гърба ѝ. След сватбата щеше да промени фамилното си име. Може би и телефонния си номер щеше да смени.
Облече ленена рокля и положи спирала върху русите си мигли – слагаше си грим и хубави дрехи само за срещите с родители и за края на учебната година. И ето че телефонът ѝ отново завибрира с остър звук върху порцелановата мивка. Тя трепна и четката на спиралата остави черна резка под веждата ѝ.
Погледна надолу и видя, че се бе получило съобщение от Ричард:
Нямам търпение да те видя довечера, красавице. Броя минутите. Обичам те.
Докато се взираше в посланието на годеника си, гърдите ѝ, стегнати цяла сутрин, се отпуснаха и тя задиша свободно.
Довечера щеше да му каже за телефонните обаждания, а през това време Ричард щеше да ѝ налее чаша вино и да я гушне в скута си. Може пък той да откриеше начин да проследи скрития номер. Нели довърши подготовката си, метна през рамо голямата си чанта и излезе навън под бледата светлина на пролетното слънце.

Събужда ме пищенето на чайника на леля Шарлот. През пролуките на щорите се процежда слаба слънчева светлина и нашарва на райета тялото ми, сгушено в поза на зародиш. Как е възможно вече да е сутрин? Дори след като месеци вече съм спала в единично легло, а не на широкото, което някога споделях с Ричард, все още се свивам от лявата страна. Чаршафите до мен са студени. Отварям място за призрак.
Сутрин е най-тежко, защото за кратък момент мозъкът ми е прояснен. Равносметката е жестока. Лежа под юргана, съшит от разноцветни парчета, и имам усещането, че ме е затиснала щанга.
Ричард вероятно сега е с хубавичката ми млада заместничка и тъмносините му очи са приковани в нея, докато проследява с пръст контура на бузата ѝ. Понякога почти чувам нежностите, които някога ми шепнеше.
Обожавам те. Ще те направя безкрайно щастлива. Ти си моят свят.
Сърцето ми пулсира и всеки равномерен удар е почти болезнен. Дишай дълбоко, напомням си. Не действа. Никога не ми помага.
Когато наблюдавам жената, заради която Ричард ме напусна, винаги съм поразена от това колко е блага и невинна. Като мен в началото на познанството ни с Ричард, когато той обхващаше лицето ми между дланите си нежно, сякаш бе крехко цвете и се боеше да не го нарани.
Дори през онези първи главозамайващи месеци на моменти всичко случващо се, той най-вече, ми изглеждаше някак нереално, но не се задълбочавах. Ричард беше внимателен, харизматичен, знаеше много за света. Влюбих се в него моментално. И вярвах безрезервно, че и той ме обича.

Гриър Хендрикс и Сара Пеканен – „Съпругата помежду ни”

Нели не знаеше какво я събуди. Ала когато отвори очи, до отсрещната табла на леглото ѝ стоеше жена, облечена в нейната бяла дантелена сватбена рокля, и я гледаше.
Гърлото на Нели се стегна за писък и тя светкавично посегна към бейзболната бухалка, подпряна на нощното ѝ шкафче. Тогава зрението ѝ привикна с дрезгавата утринна светлина и блъскането на сърцето ѝ позатихна.
Засмя се кратко и отсечено, като осъзна, че е в безопасност. Илюзията се създаваше от това, че сватбената ѝ рокля висеше на вратата на дрешника, където самата тя я бе окачила вчера, след като я взе от булчинския магазин. Беше поставена в пластмасов калъф и в бюстието и разкроената пола беше натъпкана тънка хартия, за да поддържа формата. Нели се отпусна немощно на възглавницата. Когато дишането ѝ се успокои, погледна плътните сини цифри върху часовника на тоалетката си. Отново твърде рано.
Протегна ръце над главата си, с лявата изключи алармата, преди да е засветила, и усети непознатата тежест върху пръста си на диамантения пръстен, който Ричард ѝ бе дал.
Още като дете Нели никога не заспиваше лесно. Майка ѝ нямаше търпение за протяжни ритуали преди заспиване, но баща ѝ нежно потъркваше гърба ѝ и изписваше изречения по тъканта на нощничката ѝ. „Обичам те“ или „Ти си суперспециална“, такива неща пишеше, а тя се мъчеше да отгатне посланието. Друг път чертаеше фигури – кръгове, звезди, триъгълници. Това продължи до деветгодишната ѝ възраст, докато родителите ѝ не се разведоха и той не се изнесе. После вече лежеше самичка в тясното си легло под юрганчето на розови и лилави райета и се взираше в петното от влага на тавана.
Когато най-сетне се унесеше, обикновено спеше непробудно седем-осем часа – тежък сън без сънища, заради който майка ѝ често казваше, че Нели „спи като заклана“.
Но след една октомврийска вечер през последната ѝ година в колежа това ненадейно се промени.
Безсънието ѝ рязко се влоши и спането ѝ беше накъсвано от ярки сънища и внезапно събуждане. Веднъж беше слязла на закуска в къщата, където живееше с други състудентки, и нейна съквартирантка ѝ каза, че крещяла нещо неразбираемо. Нели се опита да омаловажи случката.
– Просто съм притеснена заради наближаващата сесия – каза. – Държавният изпит по психология бил убийствено труден. – После стана от масата да си сипе още едно кафе.
Беше се насилила да посети психоложката на колежа, но въпреки ласкавата настойчивост на жената Нели не можа да се накара да говори за онази топла есенна вечер, започнала с бутилки водка и смях и завършила с полицейски сирени и отчаяние. Нели проведе два сеанса с терапевтката, а третия отмени и никога повече не се върна.
Беше споделила няколко подробности с Ричард при събуждане от кошмар – повтаряха се все същите, – след като усети ръцете му да се стягат около нея и плътния му глас да шепне в ухото ѝ:
– Тук съм, мила. С мен си в безопасност.
Гушната до него изпитваше сигурност, за каквато бе копняла през целия си живот, дори преди инцидента. С Ричард до себе си Нели най-после можа да се остави отново на уязвимото състояние на дълбок сън. Сякаш нестабилният терен под краката ѝ се бе превърнал в твърда земя.
Ала през изминалата нощ беше сама в апартамента си на партера в сградата от кафяв камък. Ричард замина по работа в Чикаго, а съквартирантката ѝ и най-добра приятелка Саманта отиде да преспи при най-новото си гадже. Звуците на Ню Йорк проникваха през стените: клаксони на коли, подвиквания, лаещи кучета... Нищо че в Горен Ист Сайд нивото на престъпността беше най-ниско в целия район, че на прозорците имаше стоманени решетки, а на вратата – три ключалки, включително дебелото резе, което Нели уреди да поставят при нанасянето ѝ. Въпреки всичко това ѝ беше нужна още една чаша шардоне, та да може да заспи.
Разтърка очи и бавно се надигна от леглото. Навлече хавлиения си халат, отново огледа сватбената рокля и се почуди дали да не отвори място в миниатюрния си дрешник за нея. Но полата беше толкова разкроена. В булчинския бутик сред пищните си, обсипани с пайети посестрими беше изглеждала елегантно семпла. Ала редом с разбърканите дрехи и библиотеката от „Икеа“ в тясната ѝ стаичка беше като същинска премяна за принцеса от „Дисни“.
Само че беше вече късно да я смени. Сватбата стремглаво приближаваше и всичко беше уговорено и подготвено чак до украсата на тортата – русата булка и красивия младоженец, замръзнали в съвършен миг.
– Боже мой, дори приличат на вас – възкликна Саманта, когато Нели ѝ показа снимка на порцелановите фигурки, пратена по имейл от Ричард. Принадлежали бяха на родителите му и Ричард ги бе открил в сутеренния склад в жилищната си сграда, след като ѝ беше направил предложението. Саманта сбърчи нос.
– Минавало ли ти е през ума, че е прекалено съвършен, за да е истински?
Ричард беше на трийсет и шест, девет години по-възрастен от Нели, и имаше успешна кариера на управляващ хедж фонд. Беше с жилеста фигура на бегач и усмивка, от която тъмносините му очи заблестяваха.
На първата им среща я беше завел във френски ресторант и компетентно беше обсъждал вината със сомелиера. На втората, в една снежна събота, я предупреди да се облече топло и се появи, понесъл две яркозелени пластмасови шейни.
– Знам кой е най-добрият хълм за пързаляне в Сентрал Парк – осведоми я.
Тогава беше облечен в избелели джинси, които му седяха също толкова добре, колкото отлично скроените костюми.
Нели изобщо не се шегуваше, когато отговори на въпроса на Саманта:
– Кажи-речи, всеки ден.
Сподави прозявка, докато слизаше по седемте стъпала към малката кухня; голите ѝ стъпала мръзнеха от студения линолеум. Светна лампата и видя, че Саманта беше сътворила голяма бъркотия с бурканчето мед, от което си беше подсладила чая... отново. Гъстата течност беше преляла върху плота и една хлебарка се бореше да се измъкне от лепкавата кехлибарена локвичка. Дори след като бе живяла години наред в Манхатън, гледката я погнуси. Нели грабна една от мръсните чаши на Сам от мивката и затисна хлебарката под нея. „Тя да ѝ бере грижата“, каза си. Докато чакаше кафето да заври, отвори лаптопа и започна да проверява имейлите – ваучер от „Гап“, майка ѝ, която очевидно бе станала вегетарианка, настояваше Нели да се увери, че на сватбения обяд ще присъства и безмесен вариант на меню; уведомление, че е дошло време за вноска по кредитната ѝ карта.
Наля си кафето в чаша с изрисувани по нея сърчица и с надпис „Учител №1 в света“. Двете със Саманта, която преподаваше в същата предучилищна забавачка като нея, имаха някъде към дузина такива, натикани в шкафа. Отпи с наслада. Днес имаше насрочени десет срещи с родители на тригодишните си питомци. Без кофеин я заплашваше опасност да задреме в ъгъла за отдих, а трябваше да е в пълна форма. Първи бяха семейство Портър, които неотдавна бяха изразили тревога, че в класната ѝ стая отсъства креативност в стила на Уес Андерсън. Препоръчали бяха да замени голямата кукленска къща с конусовидна индианска шатра и впоследствие ѝ бяха изпратили линк към сайт, където такава се продаваше за 229 долара.
Семейство Портър щяха да ѝ липсват, кажи-речи, колкото хлебарките, когато се преместеше при Ричард, отсече пред себе си Нели. Погледна чашата на Саманта, усети да я пробожда вина, взе една салфетка, хвана с нея насекомото и го пусна в тоалетната чиния.
Докато нагласяше водата на душа, телефонът ѝ иззвъня. Уви се в хавлиена кърпа и забърза към чантичката си в стаята. Само че телефонът ѝ не беше там, все го оставяше където ѝ падне. Накрая го изрови измежду гънките на завивката си.
– Ало? – каза.
Никакъв отговор.
Обаждащият се беше блокирал номера си. Миг по-късно на екрана се появи съобщение за гласова поща.
Тя натисна бутона да го чуе, но отсреща се носеше само тих ритмичен шум. Дишане.
Каза си, че вероятно някой се опитва да ѝ продава нещо, и захвърли телефона обратно на леглото. Не беше голямо чудо. Реакцията ѝ беше преувеличена както обикновено. Имаше много грижи на главата си. Само след няколко седмици щеше да стегне багажа си и да се нанесе при Ричард. Щеше да влезе в новия си живот с букет бели рози в ръце. Заключи, че промяната е нещо притеснително, особено като настъпеше така внезапно.
И все пак това бе третото такова обаждане за три седмици.
Погледна към входната врата. Масивното резе си беше все така залостено.
Тръгна към банята, после се върна и взе телефона със себе си. Постави го на ръба на умивалника, заключи вратата, метна кърпата на лирата и влезе под душа. Отскочи встрани, когато я поля твърде студена струя, засили горещата вода и разтърка настръхналите си ръце. Пара изпълни малкото пространство, докато тя се остави водата да облива стегналите се мускули на раменете и гърба ѝ. След сватбата щеше да промени фамилното си име. Може би и телефонния си номер щеше да смени.
Облече ленена рокля и положи спирала върху русите си мигли – слагаше си грим и хубави дрехи само за срещите с родители и за края на учебната година. И ето че телефонът ѝ отново завибрира с остър звук върху порцелановата мивка. Тя трепна и четката на спиралата остави черна резка под веждата ѝ.
Погледна надолу и видя, че се бе получило съобщение от Ричард:
Нямам търпение да те видя довечера, красавице. Броя минутите. Обичам те.
Докато се взираше в посланието на годеника си, гърдите ѝ, стегнати цяла сутрин, се отпуснаха и тя задиша свободно.
Довечера щеше да му каже за телефонните обаждания, а през това време Ричард щеше да ѝ налее чаша вино и да я гушне в скута си. Може пък той да откриеше начин да проследи скрития номер. Нели довърши подготовката си, метна през рамо голямата си чанта и излезе навън под бледата светлина на пролетното слънце.

Събужда ме пищенето на чайника на леля Шарлот. През пролуките на щорите се процежда слаба слънчева светлина и нашарва на райета тялото ми, сгушено в поза на зародиш. Как е възможно вече да е сутрин? Дори след като месеци вече съм спала в единично легло, а не на широкото, което някога споделях с Ричард, все още се свивам от лявата страна. Чаршафите до мен са студени. Отварям място за призрак.
Сутрин е най-тежко, защото за кратък момент мозъкът ми е прояснен. Равносметката е жестока. Лежа под юргана, съшит от разноцветни парчета, и имам усещането, че ме е затиснала щанга.
Ричард вероятно сега е с хубавичката ми млада заместничка и тъмносините му очи са приковани в нея, докато проследява с пръст контура на бузата ѝ. Понякога почти чувам нежностите, които някога ми шепнеше.
Обожавам те. Ще те направя безкрайно щастлива. Ти си моят свят.
Сърцето ми пулсира и всеки равномерен удар е почти болезнен. Дишай дълбоко, напомням си. Не действа. Никога не ми помага.
Когато наблюдавам жената, заради която Ричард ме напусна, винаги съм поразена от това колко е блага и невинна. Като мен в началото на познанството ни с Ричард, когато той обхващаше лицето ми между дланите си нежно, сякаш бе крехко цвете и се боеше да не го нарани.
Дори през онези първи главозамайващи месеци на моменти всичко случващо се, той най-вече, ми изглеждаше някак нереално, но не се задълбочавах. Ричард беше внимателен, харизматичен, знаеше много за света. Влюбих се в него моментално. И вярвах безрезервно, че и той ме обича.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0245-5
Купи
Цена
19.00 лв.

Доставка - 2 лв. / София, 2.50 лв. / България
Безплатна за поръчки над 30 лв. + Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2018 © Всички права запазени