Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Ние сме нашият мозък
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0146-5
Купи
Цена
18.00 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0147-2
Купи
Цена
11.00 лв.
(18.00 лв.)
-7лв.
Информация
Рейтинг (17)
Мнения (4)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
145/213
Тегло
412 гр.
Страници
448
Дата на издаване
26 януари 2018
Превод
Мария Енчева
Корица
Стефан Касъров

Ние сме нашият мозък

От утробата до Алцхаймер

Именити учени от цял свят се стремят да разгадаят тайните на мозъка. Сред тях се откроява Дик Сваб (р. 1944 г.), професор по невробиология към Амстердамския университет и директор на Нидерландския институт за мозъчни изследвания в продължение на 30 години. През 1985 г. основава Нидерландската мозъчна банка, която ръководи до 2005 г. Днес той е гост-професор в Дружеството за научни изследвания „Макс Планк“ в Мюнхен, Станфордския университет и Университета в Ханджоу, Китай.

Зад паравана на нашия череп в резултат на множество биологични процеси възниква индивидуалността ни. Човешкият мозък – тази органична маса, тежаща килограм и половина, снабдена с над 100 милиарда нервни клетки – съхранява информация, направлява тялото и формира съзнанието. В него се разиграва онова, което прави всеки от нас уникален.

Дик Сваб ни повежда на удивително пътешествие из най-сложно устроения човешки орган от развитието в майчината утроба до неизменния му край. С тази изчерпателна, задълбочена биография на мозъка, превърнала се в световен бестселър, той отправя научно послание не само към специалистите по неврология и психология, но и към всички, любопитни да узнаят как действа сивото им вещество.

За автора

Именити учени от цял свят се стремят да разгадаят тайните на мозъка. Сред тях се откроява Дик Сваб (р. 1944 г.), професор по невробиология към Амстердамския университет и директор на Нидерландския институт за мозъчни изследвания в продължение на 30 години. През 1985 г. основава Нидерландската мозъчна банка, която ръководи до 2005 г. Днес той е гост-професор в Дружеството за научни изследвания „Макс Планк“ в Мюнхен, Станфордския университет и Университета в Ханджоу, Китай.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Дик Сваб – „Ние сме нашият мозък
От утробата до Алцхаймер“

ДЕЛИКАТНОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ МАЙКАТА И ДЕТЕТО ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕТО

Раждането е прекалено важно, за да го оставите в ръцете на майка си.

Поздравявам майка си в този ден на болка за нея и ѝ благодаря, че ме е довела на този свят. (Есемес от китайска рожденичка до майка ѝ)

Според някои близки съм станал мозъчен изследовател, понеже баща ми работел като гинеколог. Избрал съм бил органа, който е най-далеч от неговия терен на действие. Това психоаналитично тълкувание се опровергава от факта, че при изследване на ролята на майчиния и детския мозък при раждането си сътрудничих с гинеколози като Кейс Бур от Университетската болница на Амстердам. В своята докторска дисертация Бур заключва, че за да протече едно раждане гладко, е необходимо да има добро взаимодействие между мозъка на майката и детето.
И мозъкът на майката, и този на детето могат да ускорят хода на раждането чрез хормона окситоцин, който попада в кръвоносната система и кара матката да се контрахира. Биологичният часовник на майката регулира ритъма на сън и бодърстване. Поради това повечето раждания започват в часовете на покой: нощем и рано сутрин. Това и е времето, в което раждането протича най-бързо и изисква най-малко чужда намеса.
Пониженото ниво на кръвна захар у плода е сигнал за начало на раждането; то показва, че майката не е в състояние да снабдява растящото дете с достатъчно хранителни вещества. Михел Хофман изчисли, че родилните болки се появяват тогава, когато детето започне да изразходва приблизително 15 % от майчините хранителни ресурси. При многоплодна бременност този момент настъпва по-рано, което е и причина за по-ранното раждане. Мозъчните клетки в хипоталамуса на нероденото дете реагират на понижената кръвна захар по същия начин, по кой то „възрастният“ хипоталамус реагира на недостига на храна. Активира се т.нар. ос на стреса и у детето настъпват редица хормонални промени, от които матката започва да се контрахира. Подсилвани от окситоцина, родилните болки карат бебешката главичка да се притисне към изхода на матката. Натискът на свой ред задейства рефлекс, чрез който през гръбначния си мозък майката подава допълнително количество окситоцин, за да може главата на детето да се притисне още по-силно и да стимулира производството на повече окситоцин. Край на този омагьосан кръг слага раждането.
Някои психични нарушения имат пряка връзка с усложненията при раждане. Шизофренията например отдавна се свързва с усложнения като използването на форцепс или вакуум екстрактор, ниското тегло, недоносеността, преждевременното спукване на околоплодния мехур и необходимостта от поставяне в кувьоз. Дълго време се предполагаше, че трудното раждане причинява мозъчни увреждания и води до шизофрения. Днес вече знаем, че шизофренията представлява ранно, предимно генетично нарушение в развитието на мозъка, поради което усложненията при раждането може да се приемат и за неосъществено взаимодействие между мозъка на майката и детето и следователно за първи симптом на шизофрения, макар болестта да се проявява едва в пубертета. Същото се отнася и до честите проблеми при раждането на деца с аутизъм – друго ранно нарушение в мозъчното развитие. Неотдавна бе доказано, че момичетата с хранителни разстройства като анорексия или булимия нерядко са се появили на този свят с усложнения, включително с ниско тегло. Колкото повече проблеми са имали тези момичета при раждането си, толкова по-рано настъпва хранителното разстройство. Тъй като пониженото ниво на кръвна захар задейства родилния процес, не е нелогично да се запитаме дали вината не е в хипоталамуса на детето и в неправилно тълкуване на сигналите на понижената кръвна захар. Тоест усложненията при раждане биха могли да са и първи симптом на проблеми с хипоталамуса, които впоследствие да прераснат до хранително разстройство.
Дори в романите може да срещнем откъси, които загатват за активното участие на детето в раждането. Така например в „Братя Соледад“ Джордж Джаксън пише: „На 23 декември 1941 г. се изтръгнах от слабините на майка си против нейната воля – почувствах се свободен“. Веднага след раждането си Оскар от „Тенекиеният барабан“ на Гюнтер Грас усеща разочарование от външния свят и се замисля дали да не се върне обратно в утробата; за жалост, междувременно акушерката е прерязала пъпната връв.
С две думи, гладкото раждане е въпрос на прецизно взаимодействие между майката и детето. Ако развитието на мозъка е нарушено, детето не може да изпълни ключовата си роля в раждането. На нас като възрастни не ни остава друго, освен да свикнем с мисълта, че децата имат тежката дума още от самото си раждане.

МАЙЧИНСКОТО ПОВЕДЕНИЕ

Пред теб стоят два коня, които на пръв поглед са еднакво големи и с еднакво телосложение. Как ще разбереш кой е майката и кой – детето? Хвърли им сено. Майката ще изтика сеното към детето си. (Учението на Буда )

Още през бременността мозъкът на жената бива програмиран да се държи майчински. Хормоните предизвикват промени в мозъка, които се затвърждават с появата на детето. Тези изменения в майчиния мозък са дългосрочни, вероятно и постоянни. Не са малко децата, които – отдавна пораснали – продължават да се оплакват, че майките им така и не са прерязали пъпната връв, нито пък са малко майките, които се жалват, че грижите и страховете за децата им няма да ги напуснат никога. Някои майки твърдят, че са предусетили ден по-рано лошото, сполетяло децата им. Няма как да е другояче, след като тези жени се тревожат за децата си денонощно.
През бременността хормонът пролактин отключва инстинкта за гнездене. Къщата трябва да се изчисти, а детската стая – да се пребоядиса. Когато веднъж влязох в лабораторията при плъховете, върху които провеждах дисертационните си изслед вания, реших, че някой е разменил местата на клетката с възрастни мъжки и клетката с бременни женски. Плъховете пред очите ми си бяха свили огромни гнезда в триците. Оказа се, че това са все същите мъжки, чиито действия бяха продиктувани от инжектирания предишния ден пролактин – хормона на бременността, секретиран от хипофизата. В пансион „Вилхелмина“, който едно време беше част от Университетската болница на Амстердам, имаше пациент от мъжки пол с тумор на хипофизата, отделящ пролактин. Любимото занимание на този пациент беше да помага на санитарите да бършат праха. В края на бременността мозъчните клетки и на майката, и на нероденото дете започват да отделят споменатия вече хормон окситоцин, който попада в кръвообращението. Този хормон има няколко функции. Всеки от нас знае, че окситоцинът е веществото, което предизвиква раждането; за да стимулират лактацията след раждането, някои майки ползват спрей за нос, съдържащ окситоцин. Окситоцинът усилва контракциите в края на бременността, като по този начин ускорява родилния процес. Нощем мозъкът на майките произвежда повече окситоцин, а и в малките часове матката е по-чувствителна към този хормон. Затова и контракциите най-често започват във фазата на покой. Когато главичката на детето притисне изхода на матката, производството на окситоцин нараства неимоверно. Този сигнал се пренася през гръбначния до главния мозък на майката, който подава нова доза хормон и на свой ред усилва контракциите допълнително. Ако в този момент майка та получи обезболяващо, сигналът от бебето няма да стигне до мозъка ѝ, поради което хипофизата на майката ще секретира по-малко окситоцин и ще се наложи поставянето на система за предизвикване на контракции.
Окситоцинът има грижата и да помогне на кърмата да по тече. Когато новороденото засмуче зърното, майчиният мозък автоматично произвежда окситоцин, който помага на млечните жлези да отделят кърма. Не след дълго този рефлекс се задейс тва с едно-единствено проплакване на детето и още с първите трели се секретира такова количество окситоцин, че кърма та руква от само себе си. Ако жената е навън, това може да я постави в неловко положение. Впрочем този рефлекс е познат на животновъдите от векове. Когато краварят влезе в обора с дрънчащата кофа, млякото само теква от вимето на кравата.
За майката плачът на детето е „стартовият изстрел“, при който тя се спуска към малкото, за да го нахрани; в същия мо мент от гърдите ѝ потича кърма. През последните години се пот върди предположението, че окситоцинът играе важна роля и за социалните взаимоотношения, което му отреди и нови имена. Чрез въздействието си върху мозъка на майката и детето той създава връзка между двамата. Тази връзка укрепва още в края на бременността, когато нивата на хормона се повишават. До пълнителното подаване на окситоцин, типично за естественото раждане, не се наблюдава при цезаровото сечение. Вероятно това обяснява защо след операцията мозъкът на майката реаги ра по-слабо на детския плач и майчинското поведение се акти вира по-бавно. При кърмене окситоцинът чрез въздействието си върху мозъка успокоява майката и я подтиква да общува с детето и да проявява нежност към него. Затова окситоцинът вече е известен и като „хормон на гушкането“. И обратно – ни вата на окситоцин в кръвта на деца, израснали по домове, са по-ниски от тези на деца, отгледани в семейства. Малчугани, които са били пренебрегвани в ранна възраст, дори на третата година от осиновяването си не могат да възстановят нивото на окситоцин в кръвта си при близък контакт с новите си родители. Привързването на такива деца към осиновителите им е затруд нено в дългосрочен план. Едно актуално проучване сред жени, които в детството си са били емоционално пренебрегвани, мал третирани или са ставали жертви на сексуален тормоз, показва, че ефектът от подобни действия е дълготраен. При тези жени нивото на окситоцин в ликворната течност е силно занижено, което предполага, че следващото поколение може да наследи техните проблеми. Окситоцинът потиска оста на стреса. Когато момичета на възраст между 7 и 12 години изпитват сценична треска преди изява пред непознати, майчиният жест на успоко ение стимулира отделянето на окситоцин. В този случай няма значение дали детето ще получи прегръдка, или успокоителните думи ще бъдат изречени по телефона.

Дик Сваб – „Ние сме нашият мозък
От утробата до Алцхаймер“

ДЕЛИКАТНОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ МАЙКАТА И ДЕТЕТО ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕТО

Раждането е прекалено важно, за да го оставите в ръцете на майка си.

Поздравявам майка си в този ден на болка за нея и ѝ благодаря, че ме е довела на този свят. (Есемес от китайска рожденичка до майка ѝ)

Според някои близки съм станал мозъчен изследовател, понеже баща ми работел като гинеколог. Избрал съм бил органа, който е най-далеч от неговия терен на действие. Това психоаналитично тълкувание се опровергава от факта, че при изследване на ролята на майчиния и детския мозък при раждането си сътрудничих с гинеколози като Кейс Бур от Университетската болница на Амстердам. В своята докторска дисертация Бур заключва, че за да протече едно раждане гладко, е необходимо да има добро взаимодействие между мозъка на майката и детето.
И мозъкът на майката, и този на детето могат да ускорят хода на раждането чрез хормона окситоцин, който попада в кръвоносната система и кара матката да се контрахира. Биологичният часовник на майката регулира ритъма на сън и бодърстване. Поради това повечето раждания започват в часовете на покой: нощем и рано сутрин. Това и е времето, в което раждането протича най-бързо и изисква най-малко чужда намеса.
Пониженото ниво на кръвна захар у плода е сигнал за начало на раждането; то показва, че майката не е в състояние да снабдява растящото дете с достатъчно хранителни вещества. Михел Хофман изчисли, че родилните болки се появяват тогава, когато детето започне да изразходва приблизително 15 % от майчините хранителни ресурси. При многоплодна бременност този момент настъпва по-рано, което е и причина за по-ранното раждане. Мозъчните клетки в хипоталамуса на нероденото дете реагират на понижената кръвна захар по същия начин, по кой то „възрастният“ хипоталамус реагира на недостига на храна. Активира се т.нар. ос на стреса и у детето настъпват редица хормонални промени, от които матката започва да се контрахира. Подсилвани от окситоцина, родилните болки карат бебешката главичка да се притисне към изхода на матката. Натискът на свой ред задейства рефлекс, чрез който през гръбначния си мозък майката подава допълнително количество окситоцин, за да може главата на детето да се притисне още по-силно и да стимулира производството на повече окситоцин. Край на този омагьосан кръг слага раждането.
Някои психични нарушения имат пряка връзка с усложненията при раждане. Шизофренията например отдавна се свързва с усложнения като използването на форцепс или вакуум екстрактор, ниското тегло, недоносеността, преждевременното спукване на околоплодния мехур и необходимостта от поставяне в кувьоз. Дълго време се предполагаше, че трудното раждане причинява мозъчни увреждания и води до шизофрения. Днес вече знаем, че шизофренията представлява ранно, предимно генетично нарушение в развитието на мозъка, поради което усложненията при раждането може да се приемат и за неосъществено взаимодействие между мозъка на майката и детето и следователно за първи симптом на шизофрения, макар болестта да се проявява едва в пубертета. Същото се отнася и до честите проблеми при раждането на деца с аутизъм – друго ранно нарушение в мозъчното развитие. Неотдавна бе доказано, че момичетата с хранителни разстройства като анорексия или булимия нерядко са се появили на този свят с усложнения, включително с ниско тегло. Колкото повече проблеми са имали тези момичета при раждането си, толкова по-рано настъпва хранителното разстройство. Тъй като пониженото ниво на кръвна захар задейства родилния процес, не е нелогично да се запитаме дали вината не е в хипоталамуса на детето и в неправилно тълкуване на сигналите на понижената кръвна захар. Тоест усложненията при раждане биха могли да са и първи симптом на проблеми с хипоталамуса, които впоследствие да прераснат до хранително разстройство.
Дори в романите може да срещнем откъси, които загатват за активното участие на детето в раждането. Така например в „Братя Соледад“ Джордж Джаксън пише: „На 23 декември 1941 г. се изтръгнах от слабините на майка си против нейната воля – почувствах се свободен“. Веднага след раждането си Оскар от „Тенекиеният барабан“ на Гюнтер Грас усеща разочарование от външния свят и се замисля дали да не се върне обратно в утробата; за жалост, междувременно акушерката е прерязала пъпната връв.
С две думи, гладкото раждане е въпрос на прецизно взаимодействие между майката и детето. Ако развитието на мозъка е нарушено, детето не може да изпълни ключовата си роля в раждането. На нас като възрастни не ни остава друго, освен да свикнем с мисълта, че децата имат тежката дума още от самото си раждане.

МАЙЧИНСКОТО ПОВЕДЕНИЕ

Пред теб стоят два коня, които на пръв поглед са еднакво големи и с еднакво телосложение. Как ще разбереш кой е майката и кой – детето? Хвърли им сено. Майката ще изтика сеното към детето си. (Учението на Буда )

Още през бременността мозъкът на жената бива програмиран да се държи майчински. Хормоните предизвикват промени в мозъка, които се затвърждават с появата на детето. Тези изменения в майчиния мозък са дългосрочни, вероятно и постоянни. Не са малко децата, които – отдавна пораснали – продължават да се оплакват, че майките им така и не са прерязали пъпната връв, нито пък са малко майките, които се жалват, че грижите и страховете за децата им няма да ги напуснат никога. Някои майки твърдят, че са предусетили ден по-рано лошото, сполетяло децата им. Няма как да е другояче, след като тези жени се тревожат за децата си денонощно.
През бременността хормонът пролактин отключва инстинкта за гнездене. Къщата трябва да се изчисти, а детската стая – да се пребоядиса. Когато веднъж влязох в лабораторията при плъховете, върху които провеждах дисертационните си изслед вания, реших, че някой е разменил местата на клетката с възрастни мъжки и клетката с бременни женски. Плъховете пред очите ми си бяха свили огромни гнезда в триците. Оказа се, че това са все същите мъжки, чиито действия бяха продиктувани от инжектирания предишния ден пролактин – хормона на бременността, секретиран от хипофизата. В пансион „Вилхелмина“, който едно време беше част от Университетската болница на Амстердам, имаше пациент от мъжки пол с тумор на хипофизата, отделящ пролактин. Любимото занимание на този пациент беше да помага на санитарите да бършат праха. В края на бременността мозъчните клетки и на майката, и на нероденото дете започват да отделят споменатия вече хормон окситоцин, който попада в кръвообращението. Този хормон има няколко функции. Всеки от нас знае, че окситоцинът е веществото, което предизвиква раждането; за да стимулират лактацията след раждането, някои майки ползват спрей за нос, съдържащ окситоцин. Окситоцинът усилва контракциите в края на бременността, като по този начин ускорява родилния процес. Нощем мозъкът на майките произвежда повече окситоцин, а и в малките часове матката е по-чувствителна към този хормон. Затова и контракциите най-често започват във фазата на покой. Когато главичката на детето притисне изхода на матката, производството на окситоцин нараства неимоверно. Този сигнал се пренася през гръбначния до главния мозък на майката, който подава нова доза хормон и на свой ред усилва контракциите допълнително. Ако в този момент майка та получи обезболяващо, сигналът от бебето няма да стигне до мозъка ѝ, поради което хипофизата на майката ще секретира по-малко окситоцин и ще се наложи поставянето на система за предизвикване на контракции.
Окситоцинът има грижата и да помогне на кърмата да по тече. Когато новороденото засмуче зърното, майчиният мозък автоматично произвежда окситоцин, който помага на млечните жлези да отделят кърма. Не след дълго този рефлекс се задейс тва с едно-единствено проплакване на детето и още с първите трели се секретира такова количество окситоцин, че кърма та руква от само себе си. Ако жената е навън, това може да я постави в неловко положение. Впрочем този рефлекс е познат на животновъдите от векове. Когато краварят влезе в обора с дрънчащата кофа, млякото само теква от вимето на кравата.
За майката плачът на детето е „стартовият изстрел“, при който тя се спуска към малкото, за да го нахрани; в същия мо мент от гърдите ѝ потича кърма. През последните години се пот върди предположението, че окситоцинът играе важна роля и за социалните взаимоотношения, което му отреди и нови имена. Чрез въздействието си върху мозъка на майката и детето той създава връзка между двамата. Тази връзка укрепва още в края на бременността, когато нивата на хормона се повишават. До пълнителното подаване на окситоцин, типично за естественото раждане, не се наблюдава при цезаровото сечение. Вероятно това обяснява защо след операцията мозъкът на майката реаги ра по-слабо на детския плач и майчинското поведение се акти вира по-бавно. При кърмене окситоцинът чрез въздействието си върху мозъка успокоява майката и я подтиква да общува с детето и да проявява нежност към него. Затова окситоцинът вече е известен и като „хормон на гушкането“. И обратно – ни вата на окситоцин в кръвта на деца, израснали по домове, са по-ниски от тези на деца, отгледани в семейства. Малчугани, които са били пренебрегвани в ранна възраст, дори на третата година от осиновяването си не могат да възстановят нивото на окситоцин в кръвта си при близък контакт с новите си родители. Привързването на такива деца към осиновителите им е затруд нено в дългосрочен план. Едно актуално проучване сред жени, които в детството си са били емоционално пренебрегвани, мал третирани или са ставали жертви на сексуален тормоз, показва, че ефектът от подобни действия е дълготраен. При тези жени нивото на окситоцин в ликворната течност е силно занижено, което предполага, че следващото поколение може да наследи техните проблеми. Окситоцинът потиска оста на стреса. Когато момичета на възраст между 7 и 12 години изпитват сценична треска преди изява пред непознати, майчиният жест на успоко ение стимулира отделянето на окситоцин. В този случай няма значение дали детето ще получи прегръдка, или успокоителните думи ще бъдат изречени по телефона.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Много увлекателна и лека за четене книга, дори и от лаици. Препоръчвам я на всички, които се интересуват на от невронаука и невробиология.
Впечатляваща книга. Започнах да я чета и мога да кажа, че е възхитително и доста дълбоко четиво. Защото, да, наистина...ние сме нашия мозък!

Оценка: -1 +2

Точно като за мен!!! Нямам търпение :-)

Оценка: -1 +3

Интересно заглавие… Щом „ние сме нашият мозък“, какво става със свободната воля? И дали този тайнствен програмиран компютър в черепа не предопределя всичките ни действия? Любопитно ми е да узная мнението за тази философска концепция на такъв изявен учен и изследовател на мозъка като Дик Сваб.

Оценка: -2 +4

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0146-5
Купи
Цена
18.00 лв.

Доставка - 2 лв. / София, 2.50 лв. / България
Безплатна за поръчки над 30 лв. + Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0147-2
Купи
Цена
11.00 лв.
(18.00 лв.)

* 7 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-7лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2018 © Всички права запазени