Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Каин
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0148-9
Купи
Цена
14.00 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0149-6
Купи
Цена
9.00 лв.
(14.00 лв.)
-5лв.
Информация
Рейтинг (8)
Мнения (4)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
175 гр.
Страници
168
Дата на издаване
12 януари 2018
Превод
Даринка Кирчева

Каин

Последният роман на Жозе Сарамаго, „Каин“, е своеобразен „римейк“ на част от Стария завет. Историята обхваща периода от момента когато още в райската градина Бог осъзнава, че е забравил да даде на Адам и Ева дара на речта, до „акостирането“ на Ноевия ковчег на планината Арарат. Главният герой е презреният братоубиец Каин.

Осъден да се скита завинаги след като убива Авел, Каин обикаля света в компанията на своя осел и става свидетел и участник в множество библейски истории и епизоди. Люби се със злата царица Лилит, взема страната на Йов в облога между Бог и Сатаната, пътува с Ноевия ковчег. Каин смята, че действията на Бог са жестоки и несправедливи, противопоставя му се, спори с него.

Написан през последните години от живота на големия писател, романът засяга много морални въпроси, по които Сарамаго, също като героя си, спори с властния и авторитарен Бог още от провокативното „Евангелие по Исуса Христа“. „Каин“ е стряскаща книга – завладяваща, чувствена, иронична. Достоен завършек на литературната кариера на един огромен талант.

Този проект е финансиран с подкрепата на програма "Творческа Европа" на Европейската комисия.
This project has been funded with support from the Creative Europe Programme of the European Commission.

Creative Europe Programme

За автора

Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.

80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира там от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“. „Евангелието по Исуса Христа“ е забележително във всички отношения – от ненадейно живото звучене на своята отдавна завързана завръзка до проникновения превод.

Световноизвестният португалски писател почина на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.

Още за Жозе Сарамаго
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Жозе Сарамаго - „Каин“

Когато господ, известен и като бог, забелязал, че на адам и ева, наглед съвършени във всичко, не им излиза и дума от устата, нито издават поне някакъв прост първичен звук, сигурно се е ядосал на самия себе си, тъй като в едемската градина нямало никой друг, когото да вини за твърде сериозния пропуск, при положение че другите твари, всичките плод, както и двамата човеци, на божието да бъде, едни с мучене и ръмжене, други с грухтене, чуруликане, свирукане и кудкудякане, се радвали вече на собствен глас. В пристъп на гняв, изненадващ у онзи, който би могъл да оправи всичко с друго скорострелно fiat, изтичал при двамата и един след друг, безцеремонно, без увъртания, им набутал език вътре в гърлото. От писанията, в които с течение на времето са били предадени малко наслуки събитията от онези далечни епохи, било подлежащи на бъдещо канонично потвърждение или плод на апокрифни и неизбежно еретични измислици, не се изяснява въпросът какъв ще да е бил този език, дали гъвкавият влажен мускул, който мърда и шава в устната кухина, а понякога и извън нея, или говорът, наричан и език, който господ, за съжаление, пропуснал и не знаем какъв е бил, тъй като от него не е останала и най-малка следа, поне едно изрязано върху дървесна кора сърце със сантиментален надпис, нещо от рода на обичам те, ева. Понеже по принцип едното не би следвало да върви без другото, вероятно друга цел на грубия тласък, който господ дал на немите езици на своите отроци, е била да ги свърже с най-дълбоките съкровения на телесното същество, така наречените несгоди на битието, за да могат в бъдеще, вече с известно познание, да говорят за своята мрачна и лутаща се обърканост, от чийто прозорец, устата, вече започвали да надничат. Всичко е възможно. Очевидно с единствено подхождащата му добросъвестност на изкусен творец, освен че оправил с нужната скромност предишното недоглеждане, господ пожелал да се увери, че грешката му е била поправена, и така попитал адам, Ти, как се казваш, а мъжът отговорил, Аз съм адам, твоят първороден син, господи. След това създателят се обърнал към жената, А ти, как се казваш. Аз съм ева, господи, първата дама, отговорила тя съвсем излишно, тъй като нямало друга. Господ останал доволен, сбогувал се с едно бащинско До скоро, и отишъл да си гледа живота. Тогава за първи път адам казал на ева, Хайде да си лягаме.

Сит, третият син в семейството, ще се появи на бял свят едва сто и трийсет години по-късно, не защото майчината бременност се е нуждаела от толкова време, за да завърши произвеждането на нов потомък, а защото на детеродните органи на бащата и на майката, съответно тестисите и матката, е отнело повече от столетие да съзреят и развият достатъчна размножителна мощ. На припрените следва да се каже, че онова да бъде е станало веднъж и никога повече, че един мъж и една жена не са машини за пълнене на колбаси, хормоните са много сложно нещо, не се произвеждат на бърза ръка, не се намират в аптеките и супермаркетите, трябва да им се даде нужното време. Преди сит се появили на бял свят, с малка разлика помежду им, първо каин и после авел. Това, което следва да бъде незабавно упоменато, е дълбокото отегчение от толкова години без съседи, без развлечения, без пълзящо дете между кухнята и дневната, без други посещения освен господните, а дори и те съвсем кратки и малобройни, разредени с дълги десет-, петнайсет-, двайсет-, петдесетгодишни периоди на отсъствие, представяме си колко малко е трябвало на самотните обитатели на земния рай да възприемат себе си като бедни сираци, изоставени във вселенската гора, макар че не са били в състояние да обяснят какво точно е сираци и изоставеност. Вярно е, че през ден, а много често и всеки ден, адам казвал на ева, Хайде да си лягаме, но брачната рутина, утежнена при тях двамата от нулевото разнообразие в позите поради липса на опит, още тогава се оказала толкова разрушителна, колкото напаст от дървояди, прояждащи домашната греда. Отвън, освен някой ситен прашец, изпадащ тук и там от миниатюрни дупчици, покушението едва се забелязва, ала отвътре шествието е друго, не след дълго ще се срути онова, което е изглеждало тъй непоклатимо. В такива случаи някои изтъкват, че раждането на дете може да подейства живително, ако не на либидото, което е дело на много по-сложни химически процеси от това да научиш как се сменя пелена, поне на чувствата, което, нека признаем, си е немалка придобивка. Що се отнася до господа и редките му посещения, първото било, за да види дали адам и ева са имали проблеми с битовото устройване, второто, за да разбере дали са извлекли някаква полза от опита с полския живот, и третото, за да предупреди, че не очаква скоро да се върне, тъй като трябва да наобиколи другите райски селения из небесната шир. Действително, щял да се появи много по-късно, на неотбелязана никъде дата, за да изгони нещастната двойка от едемската градина заради гнусното злодеяние, че са вкусили плода на дървото на познанието на доброто и злото. Този епизод, породил първото определение на един непознат дотогава първороден грях, така си и остава недобре изяснен. На първо място, дори най-елементарният ум без всякаква трудност би проумял, че осведомеността винаги ще е за предпочитане пред незнанието, особено в такива деликатни области като доброто и злото, в които всеки рискува, без да го осъзнава, да бъде осъден на вечни мъки в пъкъл, който тогава още не е бил измислен. На второ място, ще избоде очите непредвидливостта на господ, който, ако действително не е искал да му ядат от въпросния плод, е имал лесно решение подръка, достатъчно е било да не засажда дървото или пък да го постави на друго място, или да го опаше с ограда от бодлива тел. И на трето място, адам и ева открили, че са голи не защото не се подчинили на божията заповед. Голи-голенички те били вече, когато си лягали, и ако господ изобщо не забелязал такава явна липса на свян, виновна е родителската му слепота, очевидно нелечима, същата, която ни пречи да видим, че децата ни всъщност са толкова добри или толкова лоши, колкото и другите. Процедурен въпрос. Преди да продължим този поучителен и окончателен разказ за каин, с който сме се нагърбили с невиждана дързост, може би е препоръчително, за да не се обърква повторно чи- тателят от анахронични мерки и теглилки, да въведем някои критерии в хронологията на събитията. Така и ще постъпим, като най-напред изясним едно лукаво подмятано съмнение дали адам все още е бил в състояние да направи дете на сто и трийсет годишна възраст. На пръв поглед, не, ако се придържаме само към показателите за плодовитост в модерните времена, но тези сто и трийсет години в онова детство на света едва ли са представлявали нещо повече от обикновено напращяло юношество, което и най-преждевременно развитият казанова би желал да има. Освен това, редно е да се напомни, че адам е живял до деветстотин и трийсет години, следователно безмалко да умре удавен във всемирния потоп, щом като се споминал в дните, когато е живял ламех, бащата на ной, бъдещия строител на ковчега. Значи е имал предостатъчно време да направи децата, които е създал, и много повече, ако го е влечало натам. Както вече казахме, вторият, роден след каин, бил авел, русоляв, добре сложен младеж, който, след като господ му засвидетелствал своето благоволение, свършил твърде зле. Третият, както също беше казано, бил наречен сит, но той няма да влезе в повествуванието, което съставяме стъпка по стъпка с историческа скрупульозност, затова го оставяме тук, просто едно име и нищо повече. Някои твърдят, че в неговата глава се зародила идеята да създаде религия, но с тези деликатни въпроси сме се занимавали вече другаде в миналото, с осъдително лекомислие според някои експерти и с изрази, които твърде вероятно само ще ни навредят при доводите на страшния съд, когато било поради излишък, било поради недостиг всички души бъдат осъдени. Сега ни интересува само семейството, чиято глава е адам, и то каква лоша глава, не виждаме как да го наречем другояче, след като било достатъчно жената да му занесе забранения плод за познаване на доброто и злото и непоследователният пръв патриарх, след като се назлъндисвал, всъщност повече за да погали самочувствието си, отколкото по истинско убеждение, се задавил с него, оставяйки нас, мъжете, завинаги белязани с това дразнещо парче ябълка, което ни се връща, ни поглъща. Намират се и такива, които твърдят, че адам не успял да преглътне напълно съдбоносния плод, защото господ се появил изведнъж пред тях и попитал какво става там. Още сега, и преди да забравим съвсем или продължението на разказа да направи споменаването ненавременно и закъсняло, ще разкрием тайното, полунелегално посещение, което господ извършил в едемската градина през една топла лятна нощ. Както обикновено, адам и ева спели голи, един до друг, без да се докосват, възвеличаващ, но измамен образ на най-съвършената невинност. Не се събудили те и господ не ги събудил. Там го водело намерението да поправи един фабричен дефект, който, както забелязал най-сетне, сериозно загрозявал неговите създания и бил, представете си, липсата на пъп. Белезникавата кожна повърхност на неговите отроци, на която мекото райско слънце не успяло да придаде загар, изглеждала прекалено гола, прекалено изложена, някак си неприлична, ако тогава думата е съществувала вече. Незабавно, да не би да се събудят, бог протегнал ръка и лекичко натиснал с върха на показалеца корема на адам, след това направил бързо въртеливо движение и пъпът се появил. Същото действие, извършено после върху ева, дало подобни резултати, но с тази важна разлика, че нейният пъп се получил значително подобрен откъм рисунък, очертания и нежни гънки. Това бил последният път, когато господ огледал свое творение и го намерил за добро.

Жозе Сарамаго - „Каин“

Когато господ, известен и като бог, забелязал, че на адам и ева, наглед съвършени във всичко, не им излиза и дума от устата, нито издават поне някакъв прост първичен звук, сигурно се е ядосал на самия себе си, тъй като в едемската градина нямало никой друг, когото да вини за твърде сериозния пропуск, при положение че другите твари, всичките плод, както и двамата човеци, на божието да бъде, едни с мучене и ръмжене, други с грухтене, чуруликане, свирукане и кудкудякане, се радвали вече на собствен глас. В пристъп на гняв, изненадващ у онзи, който би могъл да оправи всичко с друго скорострелно fiat, изтичал при двамата и един след друг, безцеремонно, без увъртания, им набутал език вътре в гърлото. От писанията, в които с течение на времето са били предадени малко наслуки събитията от онези далечни епохи, било подлежащи на бъдещо канонично потвърждение или плод на апокрифни и неизбежно еретични измислици, не се изяснява въпросът какъв ще да е бил този език, дали гъвкавият влажен мускул, който мърда и шава в устната кухина, а понякога и извън нея, или говорът, наричан и език, който господ, за съжаление, пропуснал и не знаем какъв е бил, тъй като от него не е останала и най-малка следа, поне едно изрязано върху дървесна кора сърце със сантиментален надпис, нещо от рода на обичам те, ева. Понеже по принцип едното не би следвало да върви без другото, вероятно друга цел на грубия тласък, който господ дал на немите езици на своите отроци, е била да ги свърже с най-дълбоките съкровения на телесното същество, така наречените несгоди на битието, за да могат в бъдеще, вече с известно познание, да говорят за своята мрачна и лутаща се обърканост, от чийто прозорец, устата, вече започвали да надничат. Всичко е възможно. Очевидно с единствено подхождащата му добросъвестност на изкусен творец, освен че оправил с нужната скромност предишното недоглеждане, господ пожелал да се увери, че грешката му е била поправена, и така попитал адам, Ти, как се казваш, а мъжът отговорил, Аз съм адам, твоят първороден син, господи. След това създателят се обърнал към жената, А ти, как се казваш. Аз съм ева, господи, първата дама, отговорила тя съвсем излишно, тъй като нямало друга. Господ останал доволен, сбогувал се с едно бащинско До скоро, и отишъл да си гледа живота. Тогава за първи път адам казал на ева, Хайде да си лягаме.

Сит, третият син в семейството, ще се появи на бял свят едва сто и трийсет години по-късно, не защото майчината бременност се е нуждаела от толкова време, за да завърши произвеждането на нов потомък, а защото на детеродните органи на бащата и на майката, съответно тестисите и матката, е отнело повече от столетие да съзреят и развият достатъчна размножителна мощ. На припрените следва да се каже, че онова да бъде е станало веднъж и никога повече, че един мъж и една жена не са машини за пълнене на колбаси, хормоните са много сложно нещо, не се произвеждат на бърза ръка, не се намират в аптеките и супермаркетите, трябва да им се даде нужното време. Преди сит се появили на бял свят, с малка разлика помежду им, първо каин и после авел. Това, което следва да бъде незабавно упоменато, е дълбокото отегчение от толкова години без съседи, без развлечения, без пълзящо дете между кухнята и дневната, без други посещения освен господните, а дори и те съвсем кратки и малобройни, разредени с дълги десет-, петнайсет-, двайсет-, петдесетгодишни периоди на отсъствие, представяме си колко малко е трябвало на самотните обитатели на земния рай да възприемат себе си като бедни сираци, изоставени във вселенската гора, макар че не са били в състояние да обяснят какво точно е сираци и изоставеност. Вярно е, че през ден, а много често и всеки ден, адам казвал на ева, Хайде да си лягаме, но брачната рутина, утежнена при тях двамата от нулевото разнообразие в позите поради липса на опит, още тогава се оказала толкова разрушителна, колкото напаст от дървояди, прояждащи домашната греда. Отвън, освен някой ситен прашец, изпадащ тук и там от миниатюрни дупчици, покушението едва се забелязва, ала отвътре шествието е друго, не след дълго ще се срути онова, което е изглеждало тъй непоклатимо. В такива случаи някои изтъкват, че раждането на дете може да подейства живително, ако не на либидото, което е дело на много по-сложни химически процеси от това да научиш как се сменя пелена, поне на чувствата, което, нека признаем, си е немалка придобивка. Що се отнася до господа и редките му посещения, първото било, за да види дали адам и ева са имали проблеми с битовото устройване, второто, за да разбере дали са извлекли някаква полза от опита с полския живот, и третото, за да предупреди, че не очаква скоро да се върне, тъй като трябва да наобиколи другите райски селения из небесната шир. Действително, щял да се появи много по-късно, на неотбелязана никъде дата, за да изгони нещастната двойка от едемската градина заради гнусното злодеяние, че са вкусили плода на дървото на познанието на доброто и злото. Този епизод, породил първото определение на един непознат дотогава първороден грях, така си и остава недобре изяснен. На първо място, дори най-елементарният ум без всякаква трудност би проумял, че осведомеността винаги ще е за предпочитане пред незнанието, особено в такива деликатни области като доброто и злото, в които всеки рискува, без да го осъзнава, да бъде осъден на вечни мъки в пъкъл, който тогава още не е бил измислен. На второ място, ще избоде очите непредвидливостта на господ, който, ако действително не е искал да му ядат от въпросния плод, е имал лесно решение подръка, достатъчно е било да не засажда дървото или пък да го постави на друго място, или да го опаше с ограда от бодлива тел. И на трето място, адам и ева открили, че са голи не защото не се подчинили на божията заповед. Голи-голенички те били вече, когато си лягали, и ако господ изобщо не забелязал такава явна липса на свян, виновна е родителската му слепота, очевидно нелечима, същата, която ни пречи да видим, че децата ни всъщност са толкова добри или толкова лоши, колкото и другите. Процедурен въпрос. Преди да продължим този поучителен и окончателен разказ за каин, с който сме се нагърбили с невиждана дързост, може би е препоръчително, за да не се обърква повторно чи- тателят от анахронични мерки и теглилки, да въведем някои критерии в хронологията на събитията. Така и ще постъпим, като най-напред изясним едно лукаво подмятано съмнение дали адам все още е бил в състояние да направи дете на сто и трийсет годишна възраст. На пръв поглед, не, ако се придържаме само към показателите за плодовитост в модерните времена, но тези сто и трийсет години в онова детство на света едва ли са представлявали нещо повече от обикновено напращяло юношество, което и най-преждевременно развитият казанова би желал да има. Освен това, редно е да се напомни, че адам е живял до деветстотин и трийсет години, следователно безмалко да умре удавен във всемирния потоп, щом като се споминал в дните, когато е живял ламех, бащата на ной, бъдещия строител на ковчега. Значи е имал предостатъчно време да направи децата, които е създал, и много повече, ако го е влечало натам. Както вече казахме, вторият, роден след каин, бил авел, русоляв, добре сложен младеж, който, след като господ му засвидетелствал своето благоволение, свършил твърде зле. Третият, както също беше казано, бил наречен сит, но той няма да влезе в повествуванието, което съставяме стъпка по стъпка с историческа скрупульозност, затова го оставяме тук, просто едно име и нищо повече. Някои твърдят, че в неговата глава се зародила идеята да създаде религия, но с тези деликатни въпроси сме се занимавали вече другаде в миналото, с осъдително лекомислие според някои експерти и с изрази, които твърде вероятно само ще ни навредят при доводите на страшния съд, когато било поради излишък, било поради недостиг всички души бъдат осъдени. Сега ни интересува само семейството, чиято глава е адам, и то каква лоша глава, не виждаме как да го наречем другояче, след като било достатъчно жената да му занесе забранения плод за познаване на доброто и злото и непоследователният пръв патриарх, след като се назлъндисвал, всъщност повече за да погали самочувствието си, отколкото по истинско убеждение, се задавил с него, оставяйки нас, мъжете, завинаги белязани с това дразнещо парче ябълка, което ни се връща, ни поглъща. Намират се и такива, които твърдят, че адам не успял да преглътне напълно съдбоносния плод, защото господ се появил изведнъж пред тях и попитал какво става там. Още сега, и преди да забравим съвсем или продължението на разказа да направи споменаването ненавременно и закъсняло, ще разкрием тайното, полунелегално посещение, което господ извършил в едемската градина през една топла лятна нощ. Както обикновено, адам и ева спели голи, един до друг, без да се докосват, възвеличаващ, но измамен образ на най-съвършената невинност. Не се събудили те и господ не ги събудил. Там го водело намерението да поправи един фабричен дефект, който, както забелязал най-сетне, сериозно загрозявал неговите създания и бил, представете си, липсата на пъп. Белезникавата кожна повърхност на неговите отроци, на която мекото райско слънце не успяло да придаде загар, изглеждала прекалено гола, прекалено изложена, някак си неприлична, ако тогава думата е съществувала вече. Незабавно, да не би да се събудят, бог протегнал ръка и лекичко натиснал с върха на показалеца корема на адам, след това направил бързо въртеливо движение и пъпът се появил. Същото действие, извършено после върху ева, дало подобни резултати, но с тази важна разлика, че нейният пъп се получил значително подобрен откъм рисунък, очертания и нежни гънки. Това бил последният път, когато господ огледал свое творение и го намерил за добро.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Абсолютен гений! Благодаря за прекрасното издание!

Оценка: -1 +1

Сарамаго е моят личен БОГ! Благодаря ви, че издавате неговите книги!

Оценка: -1 +1

Боготворя този човек, чието творчество е развенчаване на най-големия и най-вреден универсален мит - този за вездесъщия, всесилен и справедлив бог, без значение какво е името му. Неслучайно богът на Сарамаго се пише с малка буква. Книгите на Сарамаго са поразителни алегории, а "Каин" и "Евангелието..." са сред безспорните му шедьоври. Добре че е Сарамаго, за да ни напомня, че достойнството на човека е подложено на изпитание всеки ден.

Оценка: -1 +3

Абсолютен фен съм на Сарамаго, харесвам вашите преводи и на заплата смятам да си я купя :-)

Оценка: -1 +2

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0148-9
Купи
Цена
14.00 лв.

Доставка - 2 лв. / София, 2.50 лв. / България
Безплатна за поръчки над 30 лв. + Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0149-6
Купи
Цена
9.00 лв.
(14.00 лв.)

* 5 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-5лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2018 © Всички права запазени