Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Тълкуване на сънищата
Печатно издание
ISBN
978-954-529-138-8
Цена
15.00 лв.
Купи

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (4)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
230 гр.
Страници
304
Превод
Росица Ташева
Дата на издаване
07 септември 2015

Тълкуване на сънищата

Сънят е мостът, прехвърлен над пропастта, която разделя несъзнаваното от съзнанието. Той изразява дълбоката ни личност, истинската ни същност. Той ни среща със самите нас.

Но сънят ни предава своето послание чрез образи, които никога не бива да се приемат буквално. Как да ги разтълкуваме? И можем ли да сторим това сами?

Белгийският психиатър Пиер Дако, автор на излезлите вече в България христоматийни трудове „Фантастичните победи на модерната психология“, „Триумфът на психоанализата“ и „Жената и нейната дълбинна психология“, ни въвежда в завладяващия свят на сънищата и тяхната символика. Запознава ни с най-разпространените сюжети и тяхното значение. Посвещава ни в символиката на цветовете, животните, посоките, числата. Цитира многобройни „обикновени“ сънища и „големи съновидения“. Показва ни как правилното декодиране на съня може да ни доведе до вътрешно обновление.

Да, можем сами да тълкуваме сънищата си при условие, че им отдадем вниманието, което заслужават, че се запознаем със символиката им и приемем неоспоримата истина - ние сме това, което си мислим.

За автора

Белгийският психиатър Пиер Дако е учен с богат клиничен опит и талантлив популяризатор. Автор е на множество произведения, предназначени за професионалисти и широк кръг читатели, от които най-известни са „Фантастичните победи на модерната психология“ („Колибри“, 1995) и „Триумфът на психоанализата“ („Колибри“, 1998). До смъртта си през 1992 г. Пиер Дако е член на Международния институт по психотерапия в Женева и на Международната фондация по аналитична психология.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Пиер Дако - „Тълкуване на сънищата“

Дълъг е пътят на съня през вековете. Той минава през античния Рим, където по-впечатляващите съновидения са били разглеждани от Сената, отклонява се към свещениците и магьосниците, които са ги тълкували по свой начин, и достига до Декарт, въвел съня в империята на науката!
И все пак днес, както и преди, по-простоватите хора вярват, че сънищата им предават послания от отвъдното, съобщения от починали близки. Според някои примитивни схващания сънищата са ни донесени от душата, която се отделя от тялото, докато спим, и отива да разговаря с душите на мъртвите.
Според други твърдения сънят се дължи единствено на физиологични причини – затруднено храносмилане, сърдечни неразположения, болки, или пък бива предизвикан от нещо преживяно през деня, от външен шум и т.н.
Да цитираме и Бергсон, за когото сънят е пряката връзка между усещането и паметта, и да се обърнем към съвременната психоанализа. Първите психоаналитици започнали да изслушват сънищата, разказвани им от пациентите. Можем да си представим до каква степен са били поразени от този бурен цъфтеж на несъзнаваното! Още повече че пациентите като че ли му придавали огромно значение. Така психоаналитиците се озовали в лабиринтите на несъзнаваното, в огромните му пещери, където хората внезапно ставали хиляди пъти „по-обширни“, „по-грандиозни“, отколкото във всекидневието...
Защото освен привидно баналните сънища имало и „големи съновидения“. Те били като нощни облаци със своите архаични, универсални, митични, цветни, диаболични, вълшебни и често незабравими образи, преминаващи през пространството и времето вплетени един в друг като нишките на една и съща тъкан...
Така тълкуването на сънищата се превърнало не само във важна част от психологията на дълбинното, но и самият сън влязъл в историята на човешката мисъл.

Съновниците

Редно е да поговорим за тях, тъй като голям брой хора се допитват до този вид ръководства. Трябва ли да ги отхвърлим с презрение, или да допуснем, че са относително приемливи? Всичко зависи, разбира се, от начина на съставянето им и от подхода на авторите към символите, появяващи се в сънищата. Притежавам един доста съвременен съновник, в който чета: „падане на зъби – знак за болест или смърт“.
Ясно е как би се почувствал човек, прочел подобно „тълкуване“, след като наистина е сънувал, че му падат зъбите. А това е извънредно разпространен сън, който вероятно се явява в една нощ на десетки милиони души само на един континент! Защо тогава този континент досега не се е обезлюдил?
Така че всяко „тълкуване“ от такъв род направо буди смях. На какво всъщност се опират авторите му, за да го направят? Дали пък просто не са си го измислили? Не са. Но са опростили общата символика на зъбите до степен, при която сънят губи истинския си смисъл.
Ще видим това по-нататък.
Тук ще кажем само, че в цитирания съновник идеята за „смъртта“ се свързва по най-елементарен начин с идеята за „падналите зъби“. (Това впрочем съответства на едно все още разпространено народно вярване.) Простичкият читател веднага ще си помисли за физическата смърт, което е нелепо. Преводът на всеки символ трябва да се опира на психологията. Падането на зъбите насън е символ на „кастрация“, тоест на принизяване на личността (страхове, тревожност, чувство за малоценност, страх от неуспеха и т.н.). Което е разбираемо, след като знаем, че здравите зъби са знак за мощ (да си спомним за акробатите, които висят на зъбите си!). И на това ще се върнем. Да отречем ли всички съновници?
Обикновеният съновник не върши работа. Но речникът на символите в различните цивилизации и през различните векове е друго нещо.
Добрият речник на символите предлага богата гама от нюанси; един и същ символ „се разклонява“ в многобройни значения. Ще видим по-нататък, че нито един символ не притежава веднъж завинаги фиксиран смисъл, приложим към всеки отделен случай. Представете си, че някой каже: „Сънувах освирепял кон“. Какво би могло да означава това? Само по себе си – нищо, защото всичко зависи от „контекста“. Здрав ли е човекът, или е болен? Интроверт ли е, или екстроверт? Какви са му социалните, културните, семейните, психологическите „мерки“?...

За какво служат сънищата?

Сънищата са абсолютно необходими за душевното и психологичното равновесие. Те са не по-малко важни от храненето и спането. Представляват нещо като жироскоп, като прът за балансиране, който ни задържа върху опънатото въже на равновесието. Отсъствието на сънища може да доведе до афективни и умствени смущения, до недостиг на животински белтъчини с всичките им драматични последици.
Сънят е нещо като психологическо дишане. Той е преди всичко друго „отдушник“ на много от поривите, които потискаме през деня. Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от надеждите, претенциите, желанията. И главно – изтиква на повърхността вътрешните ни трудности, като често ни сочи как да ги преодолеем. Всичко това е дело на един огромен компютър – нашето несъзнавано.

Тайният ни разузнавач

Сънят е също нашият таен и най-ценен разузнавач. Той е образът на пълната ни самота. В съня ние общуваме със себе си без никаква възможност за хитруване. Нищо друго не съществува извън нас. И повечето лица, които ни се присънват, често са просто други аспекти на личността ни. Ясно е при това положение колко е важно да декодираме радиограмите на нашия разузнавач, за да ги разберем и да извлечем полза от тях.

Равносметка на афективния живот

Има сънища, които ни разкриват колко сме недоволни – понякога несъзнателно – от живота си. В други прозира нашата враждебност, дори омразата ни към себе си.
Но сънят изпълнява функцията и на компенсаторен механизъм. Той противодейства на носталгията, на съжаленията, на безсилието. Нощите изобилстват от сънища, в които човек лети във въздуха с поразителна лекота или се проявява като непобедим воин, или пък, ако през деня робува на своите принципи и на мнимата си добродетел, се превръща в „плейбой“, заобиколен от красиви жени и не по-малко прекрасни автомобили! Колко ли хора са обект на безкрайна любов насън!
Понякога обаче картината рязко се изменя. Тогава човек бива разоряван, осмиван, обругаван, унижаван, изоставян; проваля се във всяко начинание, свършва в затвора, изпуска всички влакове на света, разпилява багажа си по огромни, отчайващо пусти перони...
Ето така сънищата показват, че повечето хора изобщо не са това, за което се мислят...

Нощен дневник

Човек доста рядко си спомня изцяло съня си (с изключение на „големите съновидения“, за които ще стане дума по-нататък). Но често се събужда поразен от една или друга негова част. Истината е, че всеки от нас, дори и да не си дава сметка за това, сънува не по-малко от час или два на нощ! Ако си дадем труд да изчислим, ще видим, че сборът от сънищата ни би изпълнил един дебел том. Нека само си представим какво огромно количество умствен материал никога не докосва съзнанието ни и какви неподозирани възможности на мозъка остават неизползваеми през дневния ни живот.
Можем все пак да си припомним голяма част от сънищата си, ако ги запишем веднага щом отворим очи (или ако ги разкажем пред магнетофон). Според Фройд забравянето на съня се дължи на изтласкването му. Това означава, че след като се събуди, човешкото същество изтласква в несъзнаваното тревожните елементи от живота, разкрити му от съня.
Едно отлично средство да запомним сънищата си е да си кажем (когато си легнем), че ще сънуваме. То е все едно, че сме вкарали щепсел в контакта и по този начин сме създали допълнителни „електрически връзки“ между невроните си.
Така че, след като всеки от нас изживява няколко години от живота си в сънища, носители на важни послания, не си ли струва да се поспре на тях?

Можем ли да тълкуваме собствените си сънища?

По принцип всеки е способен да разтълкува доста правилно сънищата си. Но на практика непрофесионалистът бързо се сблъсква с някои трудности, които ще се опитам да изложа.

Четири главни условия за тълкуване

Първото условие е да отделим на сънищата си вниманието, което заслужават! Както в дневния живот понякога прекосяваме възхитителни пейзажи, без дори да ги забележим, така можем да подминем сънища, които при правилно тълкуване и осмисляне биха променили живота ни.
Второто условие е да познаваме възможно най-добре „езика“ на съня. Той е винаги символичен (макар понякога да не изглежда такъв), затова трябва да знаем какво означава един или друг символ. Доказано е: сънят никога не прибягва до „бинарно“ изобразяване на действителността (ще разгледаме този термин след малко). Въпреки това всеки сън притежава голяма вътрешна логика и свързаност. Така че налага се да се задоволим с използваните от съня символи и да направим всичко възможно, за да ги разгадаем. Съгласен съм с вас – жалко е, че сънят ни съобщава нещо на очевидно тайнствен език, но какво да се прави? Защо трябва наистина някой да сънува, че се е заплел в съдържанието на изкормения си куфар насред булеварда или че се разхожда по дрипи и е станал за посмешище? Нямаше ли да е по-просто да се види насън като човек с чувство за малоценност, който се бои да не се провали или просто има не особено ласкаво мнение за себе си?
Разбираемо е, че такъв ясен сън не може да съществува; как да „се обрисува“ чувството за малоценност или страхът от провал? Нали това са абстрактни усещания, единствено преводими чрез знаци, образи и символи?
Все едно. Нека повторим – много е трудно да се разтълкува докрай един символ. За тази цел човек трябва да е едновременно психоаналитик, да познава историята на религиите, да е специалист по митовете и да е наясно с всеобщите и частните символи... Изключително рядко се случва едно-единствено същество да притежава такава камара от знания. Затова ще трябва да поопростим нещата...
Третото условие е да си кажем и пак да си кажем, че всеки сън е отправен от нас към нас. Че не засяга никого другиго освен нас. Сънят е състояние на тотална самота. Трябва да бъдем убедени, че не бива никога да го приемаме буквално. Достатъчно е да си спомним многобройните сънища, в които човек убива родител или приятел, изоставя детето си, в които жената е бременна или присъства на смъртта на близко същество (или смятано за близко!...). Сънят описва онова, което става дълбоко в личността на сънуващия и засяга само него. Нищо повече. Но изпълнението на това трето условие се сблъсква с някои трудности – ще видим какви…
Четвъртото условие е да знаем, че истинската ни същност почти никога не е такава, каквато ни се струва. Че в несъзнаваното ни кръжат „комплекси“ – нормални или не – като спътници около планета; че върху някои от тях са положени предпазни плочи, а в най-дълбокото блуждаят безброй изтласквания!
Именно за да възвърнат на личността нейната автентичност, съществуват психоанализата... и анализът на сънищата.
От тези четири условия следва, че за да тълкуваме сънищата си сами, е необходимо да знаем:
а) какви сме;
б) какво търсим.
Ако даден индивид е подчинил личността си на поведение, което му дава илюзията за сила, интелигентност и себепознание, той рискува да премине покрай някой значим сън, без да го забележи. Защо? Защото отказва (поради неосъзнат страх) да постави под въпрос и най-дребното нещо, което го засяга лично. Защото се плъзга по повърхността на нещата.
Да си представим човек, за когото е жизненоважно „да е винаги прав“ (или „никога да не греши“). Но ето, появява се сън, който му подшушва, че подобна нагласа прикрива инфантилност и страхове, пренесени в чист вид от детството му. Почти сигурно е, че този човек няма да насочи погледа си към съня, а където и да е другаде. С риск да издигне още няколко защитни стени около и без това зазиданата си личност.

„Бинарните“ личности

Те изобилстват в западната цивилизация. „Бинарната“ личност прилича на махало на часовник, което обявява, че истината се намира единствено в двата края на собствения му мах, и отрича съществуването на безкрайната гама от точки, разположени по средата. За „бинарната“ личност всичко е бяло или черно. Вярно или невярно. Другият е прав или не е. Всичко е „да“ или „не“. Този род индивиди отказват да приемат наличието на огромен брой сиви оттенъци. Не разбират, че за всяко нещо всеки е прав или крив в зависимост от критерия. Превръщат живота в низ от дребни „абсолютни истини“, закостенели и сухи, съвършено стереотипни, а според тях – неопровержими. Схващат реката като съществуваща само при извора и делтата й, без да се замислят, че тя дълго тече и лъкатуши през безчет пейзажи. Ясно е, че такива личности не биха съумели сами да разтълкуват един сън, който винаги следва криволиците на живота... и на неговите истини. Те страдат от афективно блокиране, характерно с това, че удавя всяка интелигентност в абсурда на „бинарното“ поведение. Нещата стават още по-лоши, когато подобни хора се заловят да „четат морал“ – това е добро, онова е лошо; това се прави, онова не се прави; те или безусловно приемат, или категорично отхвърлят. Как биха могли тогава да „се вслушат“ в сънищата си, които никога не са „бинарни“, а се нагаждат към колебанията, свойствени на всяка човешка личност?

Пиер Дако - „Тълкуване на сънищата“

Дълъг е пътят на съня през вековете. Той минава през античния Рим, където по-впечатляващите съновидения са били разглеждани от Сената, отклонява се към свещениците и магьосниците, които са ги тълкували по свой начин, и достига до Декарт, въвел съня в империята на науката!
И все пак днес, както и преди, по-простоватите хора вярват, че сънищата им предават послания от отвъдното, съобщения от починали близки. Според някои примитивни схващания сънищата са ни донесени от душата, която се отделя от тялото, докато спим, и отива да разговаря с душите на мъртвите.
Според други твърдения сънят се дължи единствено на физиологични причини – затруднено храносмилане, сърдечни неразположения, болки, или пък бива предизвикан от нещо преживяно през деня, от външен шум и т.н.
Да цитираме и Бергсон, за когото сънят е пряката връзка между усещането и паметта, и да се обърнем към съвременната психоанализа. Първите психоаналитици започнали да изслушват сънищата, разказвани им от пациентите. Можем да си представим до каква степен са били поразени от този бурен цъфтеж на несъзнаваното! Още повече че пациентите като че ли му придавали огромно значение. Така психоаналитиците се озовали в лабиринтите на несъзнаваното, в огромните му пещери, където хората внезапно ставали хиляди пъти „по-обширни“, „по-грандиозни“, отколкото във всекидневието...
Защото освен привидно баналните сънища имало и „големи съновидения“. Те били като нощни облаци със своите архаични, универсални, митични, цветни, диаболични, вълшебни и често незабравими образи, преминаващи през пространството и времето вплетени един в друг като нишките на една и съща тъкан...
Така тълкуването на сънищата се превърнало не само във важна част от психологията на дълбинното, но и самият сън влязъл в историята на човешката мисъл.

Съновниците

Редно е да поговорим за тях, тъй като голям брой хора се допитват до този вид ръководства. Трябва ли да ги отхвърлим с презрение, или да допуснем, че са относително приемливи? Всичко зависи, разбира се, от начина на съставянето им и от подхода на авторите към символите, появяващи се в сънищата. Притежавам един доста съвременен съновник, в който чета: „падане на зъби – знак за болест или смърт“.
Ясно е как би се почувствал човек, прочел подобно „тълкуване“, след като наистина е сънувал, че му падат зъбите. А това е извънредно разпространен сън, който вероятно се явява в една нощ на десетки милиони души само на един континент! Защо тогава този континент досега не се е обезлюдил?
Така че всяко „тълкуване“ от такъв род направо буди смях. На какво всъщност се опират авторите му, за да го направят? Дали пък просто не са си го измислили? Не са. Но са опростили общата символика на зъбите до степен, при която сънят губи истинския си смисъл.
Ще видим това по-нататък.
Тук ще кажем само, че в цитирания съновник идеята за „смъртта“ се свързва по най-елементарен начин с идеята за „падналите зъби“. (Това впрочем съответства на едно все още разпространено народно вярване.) Простичкият читател веднага ще си помисли за физическата смърт, което е нелепо. Преводът на всеки символ трябва да се опира на психологията. Падането на зъбите насън е символ на „кастрация“, тоест на принизяване на личността (страхове, тревожност, чувство за малоценност, страх от неуспеха и т.н.). Което е разбираемо, след като знаем, че здравите зъби са знак за мощ (да си спомним за акробатите, които висят на зъбите си!). И на това ще се върнем. Да отречем ли всички съновници?
Обикновеният съновник не върши работа. Но речникът на символите в различните цивилизации и през различните векове е друго нещо.
Добрият речник на символите предлага богата гама от нюанси; един и същ символ „се разклонява“ в многобройни значения. Ще видим по-нататък, че нито един символ не притежава веднъж завинаги фиксиран смисъл, приложим към всеки отделен случай. Представете си, че някой каже: „Сънувах освирепял кон“. Какво би могло да означава това? Само по себе си – нищо, защото всичко зависи от „контекста“. Здрав ли е човекът, или е болен? Интроверт ли е, или екстроверт? Какви са му социалните, културните, семейните, психологическите „мерки“?...

За какво служат сънищата?

Сънищата са абсолютно необходими за душевното и психологичното равновесие. Те са не по-малко важни от храненето и спането. Представляват нещо като жироскоп, като прът за балансиране, който ни задържа върху опънатото въже на равновесието. Отсъствието на сънища може да доведе до афективни и умствени смущения, до недостиг на животински белтъчини с всичките им драматични последици.
Сънят е нещо като психологическо дишане. Той е преди всичко друго „отдушник“ на много от поривите, които потискаме през деня. Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от надеждите, претенциите, желанията. И главно – изтиква на повърхността вътрешните ни трудности, като често ни сочи как да ги преодолеем. Всичко това е дело на един огромен компютър – нашето несъзнавано.

Тайният ни разузнавач

Сънят е също нашият таен и най-ценен разузнавач. Той е образът на пълната ни самота. В съня ние общуваме със себе си без никаква възможност за хитруване. Нищо друго не съществува извън нас. И повечето лица, които ни се присънват, често са просто други аспекти на личността ни. Ясно е при това положение колко е важно да декодираме радиограмите на нашия разузнавач, за да ги разберем и да извлечем полза от тях.

Равносметка на афективния живот

Има сънища, които ни разкриват колко сме недоволни – понякога несъзнателно – от живота си. В други прозира нашата враждебност, дори омразата ни към себе си.
Но сънят изпълнява функцията и на компенсаторен механизъм. Той противодейства на носталгията, на съжаленията, на безсилието. Нощите изобилстват от сънища, в които човек лети във въздуха с поразителна лекота или се проявява като непобедим воин, или пък, ако през деня робува на своите принципи и на мнимата си добродетел, се превръща в „плейбой“, заобиколен от красиви жени и не по-малко прекрасни автомобили! Колко ли хора са обект на безкрайна любов насън!
Понякога обаче картината рязко се изменя. Тогава човек бива разоряван, осмиван, обругаван, унижаван, изоставян; проваля се във всяко начинание, свършва в затвора, изпуска всички влакове на света, разпилява багажа си по огромни, отчайващо пусти перони...
Ето така сънищата показват, че повечето хора изобщо не са това, за което се мислят...

Нощен дневник

Човек доста рядко си спомня изцяло съня си (с изключение на „големите съновидения“, за които ще стане дума по-нататък). Но често се събужда поразен от една или друга негова част. Истината е, че всеки от нас, дори и да не си дава сметка за това, сънува не по-малко от час или два на нощ! Ако си дадем труд да изчислим, ще видим, че сборът от сънищата ни би изпълнил един дебел том. Нека само си представим какво огромно количество умствен материал никога не докосва съзнанието ни и какви неподозирани възможности на мозъка остават неизползваеми през дневния ни живот.
Можем все пак да си припомним голяма част от сънищата си, ако ги запишем веднага щом отворим очи (или ако ги разкажем пред магнетофон). Според Фройд забравянето на съня се дължи на изтласкването му. Това означава, че след като се събуди, човешкото същество изтласква в несъзнаваното тревожните елементи от живота, разкрити му от съня.
Едно отлично средство да запомним сънищата си е да си кажем (когато си легнем), че ще сънуваме. То е все едно, че сме вкарали щепсел в контакта и по този начин сме създали допълнителни „електрически връзки“ между невроните си.
Така че, след като всеки от нас изживява няколко години от живота си в сънища, носители на важни послания, не си ли струва да се поспре на тях?

Можем ли да тълкуваме собствените си сънища?

По принцип всеки е способен да разтълкува доста правилно сънищата си. Но на практика непрофесионалистът бързо се сблъсква с някои трудности, които ще се опитам да изложа.

Четири главни условия за тълкуване

Първото условие е да отделим на сънищата си вниманието, което заслужават! Както в дневния живот понякога прекосяваме възхитителни пейзажи, без дори да ги забележим, така можем да подминем сънища, които при правилно тълкуване и осмисляне биха променили живота ни.
Второто условие е да познаваме възможно най-добре „езика“ на съня. Той е винаги символичен (макар понякога да не изглежда такъв), затова трябва да знаем какво означава един или друг символ. Доказано е: сънят никога не прибягва до „бинарно“ изобразяване на действителността (ще разгледаме този термин след малко). Въпреки това всеки сън притежава голяма вътрешна логика и свързаност. Така че налага се да се задоволим с използваните от съня символи и да направим всичко възможно, за да ги разгадаем. Съгласен съм с вас – жалко е, че сънят ни съобщава нещо на очевидно тайнствен език, но какво да се прави? Защо трябва наистина някой да сънува, че се е заплел в съдържанието на изкормения си куфар насред булеварда или че се разхожда по дрипи и е станал за посмешище? Нямаше ли да е по-просто да се види насън като човек с чувство за малоценност, който се бои да не се провали или просто има не особено ласкаво мнение за себе си?
Разбираемо е, че такъв ясен сън не може да съществува; как да „се обрисува“ чувството за малоценност или страхът от провал? Нали това са абстрактни усещания, единствено преводими чрез знаци, образи и символи?
Все едно. Нека повторим – много е трудно да се разтълкува докрай един символ. За тази цел човек трябва да е едновременно психоаналитик, да познава историята на религиите, да е специалист по митовете и да е наясно с всеобщите и частните символи... Изключително рядко се случва едно-единствено същество да притежава такава камара от знания. Затова ще трябва да поопростим нещата...
Третото условие е да си кажем и пак да си кажем, че всеки сън е отправен от нас към нас. Че не засяга никого другиго освен нас. Сънят е състояние на тотална самота. Трябва да бъдем убедени, че не бива никога да го приемаме буквално. Достатъчно е да си спомним многобройните сънища, в които човек убива родител или приятел, изоставя детето си, в които жената е бременна или присъства на смъртта на близко същество (или смятано за близко!...). Сънят описва онова, което става дълбоко в личността на сънуващия и засяга само него. Нищо повече. Но изпълнението на това трето условие се сблъсква с някои трудности – ще видим какви…
Четвъртото условие е да знаем, че истинската ни същност почти никога не е такава, каквато ни се струва. Че в несъзнаваното ни кръжат „комплекси“ – нормални или не – като спътници около планета; че върху някои от тях са положени предпазни плочи, а в най-дълбокото блуждаят безброй изтласквания!
Именно за да възвърнат на личността нейната автентичност, съществуват психоанализата... и анализът на сънищата.
От тези четири условия следва, че за да тълкуваме сънищата си сами, е необходимо да знаем:
а) какви сме;
б) какво търсим.
Ако даден индивид е подчинил личността си на поведение, което му дава илюзията за сила, интелигентност и себепознание, той рискува да премине покрай някой значим сън, без да го забележи. Защо? Защото отказва (поради неосъзнат страх) да постави под въпрос и най-дребното нещо, което го засяга лично. Защото се плъзга по повърхността на нещата.
Да си представим човек, за когото е жизненоважно „да е винаги прав“ (или „никога да не греши“). Но ето, появява се сън, който му подшушва, че подобна нагласа прикрива инфантилност и страхове, пренесени в чист вид от детството му. Почти сигурно е, че този човек няма да насочи погледа си към съня, а където и да е другаде. С риск да издигне още няколко защитни стени около и без това зазиданата си личност.

„Бинарните“ личности

Те изобилстват в западната цивилизация. „Бинарната“ личност прилича на махало на часовник, което обявява, че истината се намира единствено в двата края на собствения му мах, и отрича съществуването на безкрайната гама от точки, разположени по средата. За „бинарната“ личност всичко е бяло или черно. Вярно или невярно. Другият е прав или не е. Всичко е „да“ или „не“. Този род индивиди отказват да приемат наличието на огромен брой сиви оттенъци. Не разбират, че за всяко нещо всеки е прав или крив в зависимост от критерия. Превръщат живота в низ от дребни „абсолютни истини“, закостенели и сухи, съвършено стереотипни, а според тях – неопровержими. Схващат реката като съществуваща само при извора и делтата й, без да се замислят, че тя дълго тече и лъкатуши през безчет пейзажи. Ясно е, че такива личности не биха съумели сами да разтълкуват един сън, който винаги следва криволиците на живота... и на неговите истини. Те страдат от афективно блокиране, характерно с това, че удавя всяка интелигентност в абсурда на „бинарното“ поведение. Нещата стават още по-лоши, когато подобни хора се заловят да „четат морал“ – това е добро, онова е лошо; това се прави, онова не се прави; те или безусловно приемат, или категорично отхвърлят. Как биха могли тогава да „се вслушат“ в сънищата си, които никога не са „бинарни“, а се нагаждат към колебанията, свойствени на всяка човешка личност?

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-138-8
Купи
Цена
15.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени