Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
През девет планини
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0033-8
Купи
Цена
15.00 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0034-5
Купи
Цена
10.00 лв.
(15.00 лв.)
-5лв.
Информация
Рейтинг (14)
Мнения (3)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
145/200
Тегло
80 гр.
Страници
72
Дата на издаване
26 май 2017

През девет планини

В стиховете на Катерина Хапсали са приютени думите на една жена, подобна на всички жени от Ева насам – думи на радост и болка, думи на майка и любима.

Кротка, напоителна и нежна, тази поезия е за четене в спокойна нощ и в бурен ден. Тя съпровожда живота, не го превръща в неразбираема метафора, а го побира в песен.

Тези стихове могат да се четат и когато си сам, и когато си с някого. Могат да се пеят и шепнат. С тях можеш да кажеш и „добър ден“, и „сбогом“.

Многолика и търсеща, Катерина Хапсали е вложила в тях душата и ума си, откривайки вдъхновението си във вечното им противоборство.
Стиховете й свързват с корените и дават простор, дълбаят зад видимото без насилие и претенциозност.

Женска поезия в най-истинската ѝ форма – сила зад кадифе, проста истина зад красива метафора.

За автора

Катерина Хапсали е дългогодишен журналист. С романа си „Гръцко кафе“ влиза устремно и в писателските среди. „Кафето“, както бързо става известно сред читателите, грабва наградата „Перото“ в категория проза за 2015 г., както и приза „Цветето на Хеликон“ за 2016 г.

В момента Хапсали оглавява новото списание DIVA!, чието безкомпромисно мото гласи: „Истории, разказани със стил“.

„През девет планини“ е нейната дебютна стихосбирка.

Още книги от автора
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Катерина Хапсали  - „През девет планини“

От автора

Думите нямат нужда да бъдат обяснявани от своя родител.
Авторът просто ги разбърква прецизно в своята нажежена глава и ги пуска във въздуха – да се оправят както могат. И те политат. За някои са вълшебен прашец, за други се оказват досадни полени…
Но думите имат свойството да се ориентират. Да намират пътя към читателите си. И веднъж излетели, не принадлежат вече на своя автор.
Стават ваши.
А вие знаете най-добре защо и кога те, думите, имат способността да ви развълнуват. И как. Само вие може да назовете трепета, който предизвиква във вас едно стихотворение.
Затова не обичам заглавията.
Оставям ги на вас, читателите.
Знам, че всеки би дал различно име на емоциите, които даден стих ще отприщи.
И това е чудесно!
Защото точно в момента, в който думите станат споделени и доизмислени по хиляди начини, истинската полифония на чувствата отеква в тях.
Единствената творба в тази стихосбирка, която си позволих да „кръстя“, е „През девет планини“. Така се нарича и книгата, която вече разлистихте.
Защо „През девет планини“? Не, няма да ви дам някакво стройно обяснение (обещах това в самото начало на този текст.) Просто ще споделя какво значи за мен това заглавие. Лично, интимно дори.
Неслучайно думите „през девет планини“ са прошепвани толкова често в любимите ни приказки. Защото сме свикнали красивото да е трудно достижимо, да е винаги някъде там – в далечината. И сме готови да дирим щастието, вперили поглед все напред и нависоко, отвъд хоризонта на ежедневието. През девет планини в десета, нали! Все си мисля, че ако не беше този порив да катерим вертикала на живота, голяма част от неговия смисъл щеше да остане невидим за нас. Но пък често иронията е, че след като пребродим деветте планини, откриваме щастието в собствения си двор…
В ръцете си държите една книга с 42 състояния. Съкровени и истински. Излетели от мен, кацнали като перца в ръцете ви. Вече сте мои съавтори.
Въпреки числото 42 (неволно напомнящо „онзи“ отговор на Дъглас Адамс), тук няма да намерите отговори. А емоционални – понякога нежни, друг път озъбени – питанки.
Честно казано, аз още не знам къде се крият жизненоважните отговори.
Може би узряват нейде дълбоко в нас.
А понякога, за да стигнем до сърцевината си, минаваме неизбежно през девет планини.

Господи, дал си ми всичко.
Две очи, за да виждам зората.
И уши, за да слушам Бах. Тихо.
И ръце, за да спирам Земята.
Нос – за ухание топло на питка.
И уста – да целувам детето си.
И крака, за да влизам във битки.
Хладен ум за живота от делници.
Но едно, Боже мой, не ми каза.
И те питам открито, без страх:
Със сърцето защо ме наказа?
Да го сложиш в Човека е грях.

Катерина Хапсали  - „През девет планини“

От автора

Думите нямат нужда да бъдат обяснявани от своя родител.
Авторът просто ги разбърква прецизно в своята нажежена глава и ги пуска във въздуха – да се оправят както могат. И те политат. За някои са вълшебен прашец, за други се оказват досадни полени…
Но думите имат свойството да се ориентират. Да намират пътя към читателите си. И веднъж излетели, не принадлежат вече на своя автор.
Стават ваши.
А вие знаете най-добре защо и кога те, думите, имат способността да ви развълнуват. И как. Само вие може да назовете трепета, който предизвиква във вас едно стихотворение.
Затова не обичам заглавията.
Оставям ги на вас, читателите.
Знам, че всеки би дал различно име на емоциите, които даден стих ще отприщи.
И това е чудесно!
Защото точно в момента, в който думите станат споделени и доизмислени по хиляди начини, истинската полифония на чувствата отеква в тях.
Единствената творба в тази стихосбирка, която си позволих да „кръстя“, е „През девет планини“. Така се нарича и книгата, която вече разлистихте.
Защо „През девет планини“? Не, няма да ви дам някакво стройно обяснение (обещах това в самото начало на този текст.) Просто ще споделя какво значи за мен това заглавие. Лично, интимно дори.
Неслучайно думите „през девет планини“ са прошепвани толкова често в любимите ни приказки. Защото сме свикнали красивото да е трудно достижимо, да е винаги някъде там – в далечината. И сме готови да дирим щастието, вперили поглед все напред и нависоко, отвъд хоризонта на ежедневието. През девет планини в десета, нали! Все си мисля, че ако не беше този порив да катерим вертикала на живота, голяма част от неговия смисъл щеше да остане невидим за нас. Но пък често иронията е, че след като пребродим деветте планини, откриваме щастието в собствения си двор…
В ръцете си държите една книга с 42 състояния. Съкровени и истински. Излетели от мен, кацнали като перца в ръцете ви. Вече сте мои съавтори.
Въпреки числото 42 (неволно напомнящо „онзи“ отговор на Дъглас Адамс), тук няма да намерите отговори. А емоционални – понякога нежни, друг път озъбени – питанки.
Честно казано, аз още не знам къде се крият жизненоважните отговори.
Може би узряват нейде дълбоко в нас.
А понякога, за да стигнем до сърцевината си, минаваме неизбежно през девет планини.

Господи, дал си ми всичко.
Две очи, за да виждам зората.
И уши, за да слушам Бах. Тихо.
И ръце, за да спирам Земята.
Нос – за ухание топло на питка.
И уста – да целувам детето си.
И крака, за да влизам във битки.
Хладен ум за живота от делници.
Но едно, Боже мой, не ми каза.
И те питам открито, без страх:
Със сърцето защо ме наказа?
Да го сложиш в Човека е грях.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
И аз харесвам такава трескава, жива, „органична” поезия. От стихове, които не са натруфени, а са естествено продължение на предизвикалите ги чувства... Писнало ми е от чупки заради самите чупки (и от бели стихове, прикриващи липсата на талант). Браво за смелостта на Хапсали.

Оценка: -1 +1

Много лесно раздавате определения, Велислава. На мен пък ми хареса. И откога Евтим Евтимов, големият български поет, е обидно сравнение? Да не би да харесвате поезия за кръв и сперма, каквато се шири масово в момента? Стихосбирката на Хапсали е като за хората, които са свикнали да четат поезия с рими и прости думи, която отразява техните чувства. Може да не е Уитман, но дори и ако е като Евтимов и Станка Пенчева, това не е упрек. Добре е, че има още такива стихотворения.

Оценка: -2 +1

Не ми е ясно как реномирано издателство като Колибри, което не издава българска поезия, може да пусне това стихоплетство в стил Евтим Евтимов. Естрада, чалга.

Оценка: -1 +13

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0033-8
Купи
Цена
15.00 лв.

Доставка - 2 лв. / София, 2.50 лв. / България
Безплатна за поръчки над 30 лв. + Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0034-5
Купи
Цена
10.00 лв.
(15.00 лв.)

* 5 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-5лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2017 © Всички права запазени