Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Мълчание
Печатно издание
ISBN
978-619-150-969-0
Купи
Цена
15.20 лв.
(19.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-20%
Електронно издание
ISBN
978-619-150-970-6
Купи
Цена
10.00 лв.
(19.00 лв.)
-9лв.
Информация
Рейтинг (17)
Мнения (4)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
290 гр.
Страници
312
Превод
Маргарита Укегава
Дата на издаване
03 януари 2017

Мълчание

Япония, 1614 година. Шогунът е издал указ за изгонването на всички католически мисионери. Но въпреки гоненията християнството продължава тайното си съществуване. В същото време в Рим, в средите на Римокатолическата църква, се разнася мълва, че Крищовау Ферейра, високоуважаван мисионер в Япония, се е отрекъл от вярата си. Трима млади португалски свещеници заминават за Страната на изгряващото слънце, за да установят истината за учителя си, както и за да продължат разпространяването на християнството по тези далечни земи.

В „Мълчание“ Шюсаку Ендо осветлява една слабо позната част от историята на своята страна. Описаните събития дават храна за размисъл върху универсалния характер на религиите и дълбокия смисъл на християнското милосърдие, като разкриват сложните отношения между Япония и Запада.

За автора

Наричан с основание японският Греъм Грийн, в своите романи Шюсаку Ендо засяга теми, които по значимост далеч надхвърлят границите на Япония и му носят световно признание. Една от тях е темата за християнската вяра и по-специално за съдбата на католицизма в родината му.

Ендо е роден през 1923 г. в Токио и заедно със семейството си още на тригодишна възраст попада в Далян, Манджурия. Колкото и да е малък Шюсаку, многоликият другоезичен град, в който прекарва детството си, не може да не остави следа в душата му. По-късно се връща в Япония, където на единайсет годишна възраст бива покръстен. Ендо завършва френска литература в университета Кейо – един от най-престижните в Япония. През 1950 г. получава стипендия да продължи образованието си във Франция, където изучава френската католическа литература в Лионския университет. Влиянието на френски писатели като Жорж Бернанос и Франсоа Мориак върху стила му на писане е очевидно.

След завръщането си в Япония се посвещава на писане. Автор е на „Белият човек“, удостоен с литературната награда  Рюноске Акутагава, „Море и отрова“, „Уважаеми господин глупак“, „Вулкан“ и др. През 1966 г. излиза романът му „Мълчание“, за който е удостоен с наградата Джуничиро Танидзаки, както и с други отличия. Това е и романът, който се смята за негов творчески връх.  

През 1967 г. е избран за председател на Съюза на японските писатели. Удостоен е с литературната награда  Йомиури. И до ден днешен Ендо е много обичан в страната си, в Нагасаки дори има музей, който е посветен на него. Книгите му са преведени на множество чужди езици.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Шюсаку Ендо – „Мълчание“

През 1635 г. в Рим била проведена среща на пре­подобния падре Рубино с още четирима духовници. Целта на срещата била да се състави план как да бъде изчистено накърненото име на Светата църква след измяната на Ферейра, като на всяка цена да се достигне до бедстваща Япония, където тайната про­поведническа мисия да бъде продължена.
Отначало църковните власти сметнали идеята за безразсъдна и не дали съгласието си за осъщест­вяването ѝ. Макар и да разбирали ентусиазма и мисионерския дух, отговорната позиция, която за­емали, не им позволявала с лека ръка да изпратят нови свещеници в тази страна на езичници, които да бъдат изложени на смъртна опасност. Все пак било трудно да се примирят, че в страната, където благо­дарение на делото на свети Франциск Ксавие било посято най-чистото семе на вярата в целия Изток, вярващите може да бъдат лишени от духовен водач и постепенно да загубят кураж и упование. Още по­вече че от позицията на Европа по онова време фак­тът, че Ферейра е бил принуден да се отрече от вя­рата си в тази малка страна на самия край на света, не бил просто индивидуално падение, а унизително отстъпление за християнската мисъл и вяра в цяла Европа. Подобни мнения постепенно надделели и в крайна сметка след редица маневри планът на падре Рубино и четиримата му съмишленици за отплаване към Япония получил окончателно одобрение.
По същото време в Португалия трима млади све­щеници обмисляли сходен план за тайно прониква­ не в Япония, но тяхното основание било по-различ­но. И тримата били възпитаници на старинния ма­настир в Кампо Лидо, където изучавали богословие и техен учител бил самият Ферейра. За Франсишку Гарпе, Хуан де Санта Марта и Себащиау Родригеш било невъзможно да повярват, че техният обичан и дълбоко уважаван учител, бидейки изправен пред възможността за славно мъченичество, е избрал да пълзи като куче в краката на неверниците. Напълно завладени от подобни чувства, тримата млади свещеници се срещнали с висшето духовенство в Пор­тугалия и подробно изложили обзелите ги терзания. Да отидат до Япония, да разберат истината и да се уверят със собствените си очи – това било катего­ричното желание и на тримата. Както и в Италия, и тук висшата църковна инстанция не бързала с реше­нията си, но в крайна сметка, по всяка вероятност покорена от искрената настойчивост на младите свещеници, дала позволението си за опасната ми­сия към Япония. Всичко това се случило през 1637 година.
И така, тримата млади духовници без никакво отлагане се заели с подготовката за много дълго пътуване. Обичайният начин, който по онова време отправилите се на изток португалски мисионери из­бирали, бил да се присъединят към флотата, която пътувала от Лисабон към Индия. За тогавашен Ли­сабон отплаването на Индийската флота е било едно от най-вълнуващите ежегодни събития. Пред очите на тримата образите на един Изток, за който досега са мислили буквално като за другия край на света, и за една Япония, която се намирала в най-отдалечена­та точка на този край, вече придобивали съвсем от­ четливи очертания. Когато отворели картата, отвъд Африка се виждала Индия, португалска територия по онова време, след това били разпръснати мно­ гобройните острови и страни на Азия. И после там, където Изтокът свършвал, с форма досущ като на гъсеница била нарисувана незначителната фигура на Япония. За да стигнат до там, първо трябвало да отидат до Гоа в Индия, след което отново ги очаквало плаване – безкрайни дни и месеци по морета и океани. Още от времето на свети Франциск Ксавие Гоа е служела за град – отправна точка за всички мисии към Далечния изток. Имало е две семинарии, в които се обучавали студенти от всички части на Азия, където също така европейските мисионери получавали подробна информация за ситуацията в страните, към които се били отправили. Тук освен това било мястото, където понякога шест месеца или дори година мисионерите изчаквали подходящ  кораб, който да ги отведе до отредената им дести­нация.
Тримата свещеници положили големи усилия да научат всичко възможно за Япония. За щастие, от времето на Луис Фройс до сега е имало много сведения за Япония, изпратени от португалските мисионери, пребивавали там. Всички те описвали как новият шогун Иемицу възприема политиката на репресии, още по-жестока от тази на баща му и на дядо му. Особено в Нагасаки през 1629 г., кога­то губернаторът на града Такенака Унеме прилагал възможно най-нечовешки и брутални мъчения над последователите на християнската вяра – потапяне на пленените в извори с кипяща вода, заставяне да се отрекат от вярата си и да я сменят с друга. Съ­ществували описани безумни случаи, когато броят на жертвите достигал до шейсет-седемдесет на ден. Достоверността на тези сведения не можело да бъде поставена под съмнение  – самият Ферейра изпра­ щал новини с подобно съдържание до родината си. Във всеки случай младите мисионери трябвало още в началото да осъзнаят, че съдбата, която ще ги споходи след изнурителното пътуване, може да се ока­же по-ужасна от всичко, с което са се срещали по пътя си досега.
Себащиау Родригеш се родил в известния с мини­те си град Таско и постъпил в Семинарията, когато бил на седемнайсет. Хуан де Санта Марта и Фран­сишку Гарпе, и двамата произхождащи от Лисабон, били приятели с Родригеш още от времето, когато учили в Семинарията към манастира в Кампо Лидо. Още от първите си години на семинаристи, докато израствали заедно или делели един чин, съвсем ясно помнели своя учител Ферейра, който ги въвел в тай­ните на богословието.
И сега, някъде там в Япония, живеел той – сами­ят Ферейра. Родригеш и приятелите му не спирали да мислят как ли мъченията на японците са проме­нили изражението на учителя – ясния му син поглед, меката светлина, обгръщаща лицето му. Невъзмож­но било да повярват, че ликът му е могъл да бъде изкривен от униженията, нито че падре Ферейра би могъл да се отрече от Бог или да загърби онази своя благост. Тримата решили на всяка цена да стигнат до Япония и да научат истината за съдбата на Ферейра.

* * *

На 25 март 1638 г. от устието на река Тахо вели­чествено потеглила Индийската флотилия под съп­ровода на поздравителни залпове, носещи се от кре­постта Белем. След като получили благословение от епископ Жоао Даско, тримата мисионери се качили на борда на флагманския кораб „Санта Изабела“ за­едно с капитана на цялата флотилия. Корабите бав­но се откъснали от жълтите води на речното устие и когато по пладне навлезли в яркосиньото море, тримата мисионери се облегнали на палубата и не можели да откъснат очи от носа и планините, окъпа­ни в златна светлина. Там били и червените стени на фермите. Църквата. Гласът на църковните камбани, изпровождащ мореплавателите, идвал от кулата и понесен от вятъра, навлизал в морето чак до палубата.
В онези дни, за да се стигне до Източна Индия, е трябвало да се заобиколи цяла Южна Африка. На третия ден от отплаването, когато минавала покрай западния бряг на континента, флотилията била зас­тигната от ураган.
На 2 април стигнали до остров Порто Санто, скоро след това Мадейра и на 6 април Канарските острови, където валял непрестанен дъжд при пълно безветрие. Завлечени от приливното течение, те се отклонили с два градуса северна ширина и се озова­ ли при бреговете на Гвинея.
Без дори и лек повей на вятъра, жегата била не­поносима. За капак на всичко, зараза обхванала всички кораби и повалила голяма част от екипажи­те. Само на „Санта Изабела“ болните, стенещи по палубата и по пода на целия кораб, били повече от стотина. Родригеш и другарите му обикаляли навред и помагали при кръвопускането на заболелите.
На 25 юли, на празника на свети Яков, корабите най-сетне заобиколили нос Добра надежда. В същия ден се извила страшна буря, под напора на вятъра главното платно на гротмачтата на „Санта Изабела“ се откъснало и гръмко се сринало на палубата. Всички на кораба, включително и болните, се вкопчили в мач­тите, за да спасят останалите платна от подобна участ. Точно когато ситуацията се позакрепила, корабът се ударил в подводна скала, която щяла да стане лобното място на „Санта Изабела“ , ако не били останалите съ­дове, които веднага се притекли на помощ.
След бурята отново последвало затишие. Плат­ната се полюшвали безжизнено, само катранено­ черната сянка на мачтата падала върху лицата и телата на болните, лежащи на палубата като мърт­ви. И така, дните минавали един след друг сред мо­нотонните вълни на нажежената от слънцето мор­ска шир. Различните премеждия удължили плаване­ то и запасите от храна и вода привършвали, когато на 9 октомври най-накрая достигнали до заветната цел – Гоа.
Веднага след пристигането си в Гоа, тримата мисионери успели да се осведомят за ситуация­та в Япония много по-подробно, отколкото биха могли в родината си. Научили, че пред октомври, годината преди да заминат, трийсет и пет хиляди християни се вдигнали на въстание с център Ши­мабара, което след последвалия кървав сблъсък с армията на бакуфу било безмилостно потушено и всички въстанали, без значение млади, стари, мъже или жени, били жестоко избити. След конфликта районът бил напълно опустошен, тук-там само се мяркала някоя уплашена сянка, останалите живи християни един по един били заловени. Новина­та, която най-силно шокирала тримата свещеници, била, че в резултат от размириците японците са преустановили всички търговски връзки и обмена с родната им Португалия. Имало официална забра­на за навлизането на португалски кораби в терито­риалните води на Япония.
Отчаяни, че няма да могат да проникнат в Япония на борда на роден кораб, тримата духовници прис­тигнали в Макао. Освен най-източна ключова база, свързана с делата на Португалия в региона, Макао бил и център на японо-китайската търговия. Ведна­га щом се озовали там, изпълнени с надежда и в оч­акване на рядък попътен късмет, Родригеш и прия­телите му трябвало да се срещнат с апостолическия делегат, самия падре Валиняно, който бил в Макао по същото време и им отправил недвусмислено предупреждение. Според него мисията в Япония била безнадеждно загубена и мисионерската общност в Макао смятала за немислимо да се изпращат пове­че мисионери при така създалата се крайно опасна ситуация.
Още преди десет години падре Валиняно създал в Макао духовна академия за подготовка на мисионери, заминаващи за Япония и Китай. Освен това на него било поверено ръководството на местната йезуитска общност още от началото на гоненията на християни в Япония.
Относно Ферейра, когато тримата споделили, че след стъпването си на японска земя възнамеря­ват да издирват следите му, падре Валиняно им дал следната информация: от 1633 г. насам получава­нето на всякакви новини от тайно пребиваващите мисионери в Япония било рязко преустановено. От холандски мореплаватели, връщащи се от Нагасаки в Макао, се разбрало, че Ферейра е бил заловен в Нагасаки и подложен на мъчения чрез провесване в яма. След това не било известно да има нови сведе­ния, няма и как да се проследят събитията, тъй като холандците отплавали насам в същия ден, в който Ферейра бил провесен в ямата. Знаело се също така, че Ферейра е бил подложен на кръстосан разпит от Иноуе – новоназначения губернатор, отговарящ за религиозните въпроси на провинция Чикуго. Вали­няно още веднъж ясно заявил, че няма начин мисио­ нерската общност в Макао да даде съгласието си за пътуване до Япония при сегашните условия. Такова било личното становище и на самия него.
В наши дни имаме възможност да се запознаем с няколко писма, написани от Себащиау Родригеш, съхраняващи се в Португалския институт за изслед­ване на историята на чуждите територии. Първото от тях започва по времето на горепосочения разго­вор с Валиняно, описващ ситуацията в Япония.

Шюсаку Ендо – „Мълчание“

През 1635 г. в Рим била проведена среща на пре­подобния падре Рубино с още четирима духовници. Целта на срещата била да се състави план как да бъде изчистено накърненото име на Светата църква след измяната на Ферейра, като на всяка цена да се достигне до бедстваща Япония, където тайната про­поведническа мисия да бъде продължена.
Отначало църковните власти сметнали идеята за безразсъдна и не дали съгласието си за осъщест­вяването ѝ. Макар и да разбирали ентусиазма и мисионерския дух, отговорната позиция, която за­емали, не им позволявала с лека ръка да изпратят нови свещеници в тази страна на езичници, които да бъдат изложени на смъртна опасност. Все пак било трудно да се примирят, че в страната, където благо­дарение на делото на свети Франциск Ксавие било посято най-чистото семе на вярата в целия Изток, вярващите може да бъдат лишени от духовен водач и постепенно да загубят кураж и упование. Още по­вече че от позицията на Европа по онова време фак­тът, че Ферейра е бил принуден да се отрече от вя­рата си в тази малка страна на самия край на света, не бил просто индивидуално падение, а унизително отстъпление за християнската мисъл и вяра в цяла Европа. Подобни мнения постепенно надделели и в крайна сметка след редица маневри планът на падре Рубино и четиримата му съмишленици за отплаване към Япония получил окончателно одобрение.
По същото време в Португалия трима млади све­щеници обмисляли сходен план за тайно прониква­ не в Япония, но тяхното основание било по-различ­но. И тримата били възпитаници на старинния ма­настир в Кампо Лидо, където изучавали богословие и техен учител бил самият Ферейра. За Франсишку Гарпе, Хуан де Санта Марта и Себащиау Родригеш било невъзможно да повярват, че техният обичан и дълбоко уважаван учител, бидейки изправен пред възможността за славно мъченичество, е избрал да пълзи като куче в краката на неверниците. Напълно завладени от подобни чувства, тримата млади свещеници се срещнали с висшето духовенство в Пор­тугалия и подробно изложили обзелите ги терзания. Да отидат до Япония, да разберат истината и да се уверят със собствените си очи – това било катего­ричното желание и на тримата. Както и в Италия, и тук висшата църковна инстанция не бързала с реше­нията си, но в крайна сметка, по всяка вероятност покорена от искрената настойчивост на младите свещеници, дала позволението си за опасната ми­сия към Япония. Всичко това се случило през 1637 година.
И така, тримата млади духовници без никакво отлагане се заели с подготовката за много дълго пътуване. Обичайният начин, който по онова време отправилите се на изток португалски мисионери из­бирали, бил да се присъединят към флотата, която пътувала от Лисабон към Индия. За тогавашен Ли­сабон отплаването на Индийската флота е било едно от най-вълнуващите ежегодни събития. Пред очите на тримата образите на един Изток, за който досега са мислили буквално като за другия край на света, и за една Япония, която се намирала в най-отдалечена­та точка на този край, вече придобивали съвсем от­ четливи очертания. Когато отворели картата, отвъд Африка се виждала Индия, португалска територия по онова време, след това били разпръснати мно­ гобройните острови и страни на Азия. И после там, където Изтокът свършвал, с форма досущ като на гъсеница била нарисувана незначителната фигура на Япония. За да стигнат до там, първо трябвало да отидат до Гоа в Индия, след което отново ги очаквало плаване – безкрайни дни и месеци по морета и океани. Още от времето на свети Франциск Ксавие Гоа е служела за град – отправна точка за всички мисии към Далечния изток. Имало е две семинарии, в които се обучавали студенти от всички части на Азия, където също така европейските мисионери получавали подробна информация за ситуацията в страните, към които се били отправили. Тук освен това било мястото, където понякога шест месеца или дори година мисионерите изчаквали подходящ  кораб, който да ги отведе до отредената им дести­нация.
Тримата свещеници положили големи усилия да научат всичко възможно за Япония. За щастие, от времето на Луис Фройс до сега е имало много сведения за Япония, изпратени от португалските мисионери, пребивавали там. Всички те описвали как новият шогун Иемицу възприема политиката на репресии, още по-жестока от тази на баща му и на дядо му. Особено в Нагасаки през 1629 г., кога­то губернаторът на града Такенака Унеме прилагал възможно най-нечовешки и брутални мъчения над последователите на християнската вяра – потапяне на пленените в извори с кипяща вода, заставяне да се отрекат от вярата си и да я сменят с друга. Съ­ществували описани безумни случаи, когато броят на жертвите достигал до шейсет-седемдесет на ден. Достоверността на тези сведения не можело да бъде поставена под съмнение  – самият Ферейра изпра­ щал новини с подобно съдържание до родината си. Във всеки случай младите мисионери трябвало още в началото да осъзнаят, че съдбата, която ще ги споходи след изнурителното пътуване, може да се ока­же по-ужасна от всичко, с което са се срещали по пътя си досега.
Себащиау Родригеш се родил в известния с мини­те си град Таско и постъпил в Семинарията, когато бил на седемнайсет. Хуан де Санта Марта и Фран­сишку Гарпе, и двамата произхождащи от Лисабон, били приятели с Родригеш още от времето, когато учили в Семинарията към манастира в Кампо Лидо. Още от първите си години на семинаристи, докато израствали заедно или делели един чин, съвсем ясно помнели своя учител Ферейра, който ги въвел в тай­ните на богословието.
И сега, някъде там в Япония, живеел той – сами­ят Ферейра. Родригеш и приятелите му не спирали да мислят как ли мъченията на японците са проме­нили изражението на учителя – ясния му син поглед, меката светлина, обгръщаща лицето му. Невъзмож­но било да повярват, че ликът му е могъл да бъде изкривен от униженията, нито че падре Ферейра би могъл да се отрече от Бог или да загърби онази своя благост. Тримата решили на всяка цена да стигнат до Япония и да научат истината за съдбата на Ферейра.

* * *

На 25 март 1638 г. от устието на река Тахо вели­чествено потеглила Индийската флотилия под съп­ровода на поздравителни залпове, носещи се от кре­постта Белем. След като получили благословение от епископ Жоао Даско, тримата мисионери се качили на борда на флагманския кораб „Санта Изабела“ за­едно с капитана на цялата флотилия. Корабите бав­но се откъснали от жълтите води на речното устие и когато по пладне навлезли в яркосиньото море, тримата мисионери се облегнали на палубата и не можели да откъснат очи от носа и планините, окъпа­ни в златна светлина. Там били и червените стени на фермите. Църквата. Гласът на църковните камбани, изпровождащ мореплавателите, идвал от кулата и понесен от вятъра, навлизал в морето чак до палубата.
В онези дни, за да се стигне до Източна Индия, е трябвало да се заобиколи цяла Южна Африка. На третия ден от отплаването, когато минавала покрай западния бряг на континента, флотилията била зас­тигната от ураган.
На 2 април стигнали до остров Порто Санто, скоро след това Мадейра и на 6 април Канарските острови, където валял непрестанен дъжд при пълно безветрие. Завлечени от приливното течение, те се отклонили с два градуса северна ширина и се озова­ ли при бреговете на Гвинея.
Без дори и лек повей на вятъра, жегата била не­поносима. За капак на всичко, зараза обхванала всички кораби и повалила голяма част от екипажи­те. Само на „Санта Изабела“ болните, стенещи по палубата и по пода на целия кораб, били повече от стотина. Родригеш и другарите му обикаляли навред и помагали при кръвопускането на заболелите.
На 25 юли, на празника на свети Яков, корабите най-сетне заобиколили нос Добра надежда. В същия ден се извила страшна буря, под напора на вятъра главното платно на гротмачтата на „Санта Изабела“ се откъснало и гръмко се сринало на палубата. Всички на кораба, включително и болните, се вкопчили в мач­тите, за да спасят останалите платна от подобна участ. Точно когато ситуацията се позакрепила, корабът се ударил в подводна скала, която щяла да стане лобното място на „Санта Изабела“ , ако не били останалите съ­дове, които веднага се притекли на помощ.
След бурята отново последвало затишие. Плат­ната се полюшвали безжизнено, само катранено­ черната сянка на мачтата падала върху лицата и телата на болните, лежащи на палубата като мърт­ви. И така, дните минавали един след друг сред мо­нотонните вълни на нажежената от слънцето мор­ска шир. Различните премеждия удължили плаване­ то и запасите от храна и вода привършвали, когато на 9 октомври най-накрая достигнали до заветната цел – Гоа.
Веднага след пристигането си в Гоа, тримата мисионери успели да се осведомят за ситуация­та в Япония много по-подробно, отколкото биха могли в родината си. Научили, че пред октомври, годината преди да заминат, трийсет и пет хиляди християни се вдигнали на въстание с център Ши­мабара, което след последвалия кървав сблъсък с армията на бакуфу било безмилостно потушено и всички въстанали, без значение млади, стари, мъже или жени, били жестоко избити. След конфликта районът бил напълно опустошен, тук-там само се мяркала някоя уплашена сянка, останалите живи християни един по един били заловени. Новина­та, която най-силно шокирала тримата свещеници, била, че в резултат от размириците японците са преустановили всички търговски връзки и обмена с родната им Португалия. Имало официална забра­на за навлизането на португалски кораби в терито­риалните води на Япония.
Отчаяни, че няма да могат да проникнат в Япония на борда на роден кораб, тримата духовници прис­тигнали в Макао. Освен най-източна ключова база, свързана с делата на Португалия в региона, Макао бил и център на японо-китайската търговия. Ведна­га щом се озовали там, изпълнени с надежда и в оч­акване на рядък попътен късмет, Родригеш и прия­телите му трябвало да се срещнат с апостолическия делегат, самия падре Валиняно, който бил в Макао по същото време и им отправил недвусмислено предупреждение. Според него мисията в Япония била безнадеждно загубена и мисионерската общност в Макао смятала за немислимо да се изпращат пове­че мисионери при така създалата се крайно опасна ситуация.
Още преди десет години падре Валиняно създал в Макао духовна академия за подготовка на мисионери, заминаващи за Япония и Китай. Освен това на него било поверено ръководството на местната йезуитска общност още от началото на гоненията на християни в Япония.
Относно Ферейра, когато тримата споделили, че след стъпването си на японска земя възнамеря­ват да издирват следите му, падре Валиняно им дал следната информация: от 1633 г. насам получава­нето на всякакви новини от тайно пребиваващите мисионери в Япония било рязко преустановено. От холандски мореплаватели, връщащи се от Нагасаки в Макао, се разбрало, че Ферейра е бил заловен в Нагасаки и подложен на мъчения чрез провесване в яма. След това не било известно да има нови сведе­ния, няма и как да се проследят събитията, тъй като холандците отплавали насам в същия ден, в който Ферейра бил провесен в ямата. Знаело се също така, че Ферейра е бил подложен на кръстосан разпит от Иноуе – новоназначения губернатор, отговарящ за религиозните въпроси на провинция Чикуго. Вали­няно още веднъж ясно заявил, че няма начин мисио­ нерската общност в Макао да даде съгласието си за пътуване до Япония при сегашните условия. Такова било личното становище и на самия него.
В наши дни имаме възможност да се запознаем с няколко писма, написани от Себащиау Родригеш, съхраняващи се в Португалския институт за изслед­ване на историята на чуждите територии. Първото от тях започва по времето на горепосочения разго­вор с Валиняно, описващ ситуацията в Япония.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Четивна и увлекателна е, дори приключенска, независимо, че засяга толкова дълбоки теми. Стилът на японския автор е страхотен - на моменти е като притча; реалността и вътрешният свят на героя се докосват

Оценка: +4

МЪЛЧАНИЕ... с кеф! Япония, култура, сблъсък, чест... Една от малкото екранизации, която ще гледам задължително, но книгата е... уау!

Оценка: +2

Тандемът между белетрист с размаха на Шюсаку Ендо и режисьор от ранга на Мартин Скорсезе със сигурност е обещаващ. Чудесно е, че „Колибри“ пускат книгата преди прожекцията на едноименния филм на „Киномания“ през януари. Ще бързам да я прочета, защото винаги е по-добре да познаваш литературната основа предварително, особено когато иде реч за мащабен исторически роман от рода на „Мълчание“, посветен на една далечна и слабо позната епоха.

Оценка: +3

Уау! Нямам търпение да я прочета, още повече че около филма вече зрее скандал. Браво, Колибри!

Оценка: +3

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-150-969-0
Купи
Цена
15.20 лв.
(19.00 лв.)

* 20% онлайн отстъпка
Доставка - 2 лв. / София, 2.50 лв. / България
Безплатна за поръчки над 30 лв. + Еко торбичка
-20%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-970-6
Купи
Цена
10.00 лв.
(19.00 лв.)

* 9 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-9лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2017 © Всички права запазени