Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Романтичният егоист
Печатно издание
ISBN
978-619-150-920-1
Купи
Цена
12.00 лв.
(16.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-25%
Електронно издание
ISBN
978-619-150-967-6
Купи
Цена
10.00 лв.
(16.00 лв.)
-6лв.
Информация
Рейтинг (5)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
290 гр.
Страници
288
Превод
Красимир Петров
Дата на издаване
07 октомври 2016

Романтичният егоист

Историята започва през 2000 година. Оскар Дюфрен е трийсет и четири годишен. Той е мним писател, така както има мними болни. Води си дневник, за да стане животът му по-интересен. Оскар е егоистичен, малодушен, циничен, пада си малко сексуален маниак. С две думи – мъж като всички други. Затова авторът определя книгата си като дневник на един народ и хроника на едно поколение. Определя я и като антидневник, като „деформиращо огледало, в което виждам собствения си пъп”. В „Романтичния егоист” Бегбеде за пореден път проявява умението си да се самоиронизира, да изпада в самоунищожителни откровения, но и да изразява критичното си отношение към света, който ни заобикаля.

За автора

Фредерик Бегбеде е роден през 1965 година. Учил е в престижни колежи, завършил е политически науки, маркетинг, журналистика и комуникации, има блестяща кариера като публицист, писател, литературен критик, телевизионен репортер и създател на литературната награда „Флора“. Автор е на десетина романа, сред които е филмираният „9.99 лв.“ („6.66 евро“) – безпощадна критика на рекламния бизнес, заради която го уволняват.

Освен всичко друго Фредерик Бегбеде е известен парижки денди и заклет купонджия, подобно на Марк Мароние, герой на първите му три книги: „Мемоари на един откачен младеж“, „Почивка в кома“ и „Любовта трае три години“.

На български са издадени и „Помощ, простете“, „Един френски роман“ и великолепната есеистична книга „Първа равносметка след Апокалипсиса“. С последния си роман, „Уна & Селинджър“, Бегбеде още веднъж разгръща богатството на своя талант и способността си да бъде различен.

Блог | Фредерик Бегбеде
Още за Фредерик Бегбеде
Откъс

Фредерик Бегбеде - „Романтичният егоист“

ИСТОРИЯ НА ДЪЖДА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Писателят е човек, който никога няма да порасне. /Мартин Еймис/
„Преживяно“, 2000 г.

Понеделник
Жените искат да превърнат любовниците си в съпрузи, което на практика означава да ги кастрират. Мъжете не падат по-долу: те преобразяват любовниците си в домашни прислужнички, а жените вамп в многодетни майки. От страх пред любовното страдание мъжете и жените несъзнателно се опитват да го видоизменят в скука. Скуката обаче също е форма на страдание. Казват, че във всяка семейна двойка единият страда, а другият скучае. Аз самият бих предпочел да бъда онзи, който страда, защото той поне не скучае, а онзи, който скучае, в същото време страда.

Вторник
Клер ми се обади! Клер ми се обади! Клер ми се обади! Направо съм на дъното, същинска жена! Трудно ми е да се правя на безразличен. Вълнението ми се предава по мобилната връзка. За мен лятото тази година започна на 19 септември. В десет вечерта навън все още беше над 20° С. Вечеряхме заедно в една осветена уличка. Менюто включваше супа от език, пръсти в устата, сопа в гащите. Може ли някой да ми каже защо сервитьорът в ресторанта пристига винаги в момент, когато искам да свърша нещо съвсем интимно с момичето, което седи срещу мен? След вечерята вървяхме заедно по парижкия паваж, духаше топъл ветрец, доста се бях изчервил и за да поддържам разговора, ѝ предложих да се омъжи за мен. Какъв тъпак!

Сряда
Не се обадих на Клер. Не се обадих на Клер. Не се обадих на Клер. Мамка му! Какво трябва да направи човек, за да обича една жена?

Четвъртък
Празнувам рождения си ден в „Кабаре“. Когато нямаш приятели, отбелязваш рождения си ден в нощен клуб. Темата, естествено, е остров Бали. Навсякъде гъмжи от руски манекенки, а, както казва Дидие Порт, „облеклата са много по-близко до филателията, отколкото до прет-а-порте“. Аз, разбира се, не познавам нито една от тях и те кръжат около масата на някакъв дилър на наркотици с тъпа физиономия. Сякаш се намирам в Маями заедно с Октав Паранго, този тежкар. От трийсет и пет години се бъхтя, за да ме забележат тези тъпачки, но нали не съм собственик на модна агенция, дискоджокер, нито пък съм метър и деветдесет с блокчета шоколад върху черната прилепнала тениска, прекосявам зрителното им поле подобно на The Hollоw Man. Видът на пичовете е неописуем: изрусени, с обеци навсякъде (с изключение на ушите), дългокоси, с кърпи на главите в стил people from Ibiza., гангстерски мутри с хиперзагар, излезли сякаш от филм на Абел Ферара.
Имам усещането, че не се намирам в Париж. Елизабет Куин високомерно отбелязва: „Кабаре“ се ползва с екстериториалност; това е един нощен Лихтенщайн“. Междувременно навалицата става толкова гъста, че заведението заприличва на консерва, в която сардините са прилепени една до друга, а във влажната атмосфера момичетата безстрастно и неволно ви прилагат бодибоди в изправено състояние. Франк съвсем на място се сети да замени хаусмузиката с хип-хоп, което води до допълнително скъсяване на дистанцията и разгорещяване на присъстващите. Някаква алкохоличка дръзко ме целува и аз с отвращение извръщам глава: изпитвам ужас от целувките с ухание на шампанско. Предпочитам да се прибера сам. Пак ще се наложи да мастурбирам дузина пъти, преди да успея да заспя. Заричам се следващия път, преди да пускам език, да се уверя, че жената е пила само водка.

Петък
Преживял съм ужасни мигове, страдал съм, измъчвал съм се, търпял съм поражения, бил съм побеждаван и унижаван, захвърлян в калта, тъпкан, пренебрегван, изоставян, но никога нищо не ми е струвало толкова усилия, колкото вложих, за да не ти се обадя, Клер; никой никога не ще узнае какви мъки ми е струвало ДА НЕ ТИ СЕ ОБАДЯ. Да спреш да обичаш е дори по-трудно, отколкото да спреш да пиеш.

Събота
При това аз не диря щастие, а само хармония с моменти на екстаз. Людо пристига у дома. Всяка неделна вечер се скарва с жена си, след като се е тормозил в продължение на четиресет и осем часа. Двамата си лижем раните, слушайки последния албум на Етиен Дао, който неуморно повтаря по прекрасната музика на Карли Саймън: „Научи се да не бъдеш сам“. Има ли право една жена да си присвоява мъж под предлог, че двамата имат дете? Безнадеждно пропаднал ли е съвременният мъж? Как искате от него да контролира бъдещето на света, след като не е в състояние да контролира собственото си тяло?

Понеделник
В момента, когато започнах да пиша това изречение, имах искреното намерение да кажа нещо интересно, но ето какво се получи.

Вторник
Небето е мръсно. Пенелопа скучае между два оргазъма. Казва ми това не за да ме накара да ревнувам, но все пак се нервирам. Обяснява, че ѝ е писнало от необрязани мъже. („Твърде бързо свършват, а освен това тази ненужна като спукан мехур кожа е отвратителна.“) Описва ми подробно първата си любовна нощ с женен мъж, която прекарала преди два дни. „Първата нощ винаги е малко притеснителна, но той се оказа достатъчно порочен, за да ме възбуди, и достатъчно стеснителен, за да се окажа аз по-порочната. Обикновено първите нощи са слаба работа, но уверявам те, че този път... при това не беше обрязан!“ Заявих ѝ, че дъската ѝ хлопа (римува се с нейното име). Може би ще умра. Може би ще мога да премахна това „може би“ във въпросното твърдение.

Четвъртък
Обядваме заедно с Людо, който е в отлична форма. Изглежда е намерил решение на всичките си проблеми.
– Трябва ми майордом. Слушай какво ти казвам.
– Майордом ли?
– Ами да – един тип в униформа, който живее у вас, сутрин ти носи закуската в леглото, съобщава ти разни новини, какво е времето, напомня какви са плановете ти за деня, такива неща... Вечер, когато се върнеш от работа, му казваш: „Между другото, забравих да ви съобщя, че очакваме шестнайсет души за вечеря“, а той дори не мигва и се погрижва за всичко. Казвам ти, трябва ни майордом!
– Искаш майордом като добавка към жена ти?
– Не, на нейно място!
– Прощавай, че сменям темата, но Пенелопа е преспала с женен мъж, да не би случайно това да си ти?
– Коя е тази Пенелопа? Познава ли някой майордом?
– Аха! Изчерви се! Мръсник!

Петък
Колкото повече пари печеля, толкова по-беден става животът ми.

Събота
Празник на „Юманите“ в Ла Курньов. Там вече не е кално като някога, но пак се носи миризма на препържено и все така сноват хубави пролетарки и групи в чилийски носии (единствената отстъпка пред капиталистическата система е изпълнението на песента на Селин Дион от „Титаник“ на панова флейта). Тъкмо ще сменя атмосферата след турнира по голф за купата на „Ланком“ в Сен Ном Ла Бреш. За почивните дни трябваше да направя избор между Жозе Бове и Ума Търман, която няма мустаци, но пък е много по-глобална. Избрах на чия страна да застана. Въпреки това смятам, че би било интересно поне веднъж празникът на „Юманите“ да бъде организиран на терена за голф в Сен Ном Ла Бреш, а турнирът за купата „Ланком“ в Ла Курньов. Просто да видим какво ще се получи. А вероятно ще се получи гърмяща смес. Инес Састре, която отхапва от сандвич с овнешка наденица и пържени картофи, а Робер Ю, издокаран в поло „Ралф Лорън“ – това ще да е следващата революция.

Неделя
Празникът на „Юманите“ продължава. Обичам ко­мунистите, защото те все още не искат да бъдат роби. Защото се борят срещу глобализацията, пеейки „Ин­тернационала“. Отдавна съм забелязал, че бедните мо­мичета са по-секси от фрашканите кокошки: те са по-естествени, защото нямат пари да се превърнат в КПП (Курви По Пантофи). Наричат се Мишела или Сесил, ходят с кецове, миришат на пачули, не епилират интим­ните си места, пият бяло вино, чували са за Ник Дрейк и са готови без превземки да легнат с теб още първата вечер, стига да не говориш лоши неща за Фидел Кастро. Ла Курньов е покрита с плакати „Деветдесет и трети3 в душите ни свети“, но аз, Оскар Дюфрен, извръщам глава. не бива да се забравя, че съм от Седемдесет и пети, също както Ален Менк.
Тази сутрин ми се обажда Пенелопа, за да ми съоб­щи, че ще се омъжва, и моли повече да не я споменавам в дневника си. Ето защо решавам занапред да я наричам Жана. Не е толкова секси, но тя сама си е виновна; нека друг път да не посяга върху свещената свобода на лето­писеца. Ако моите простотии един ден се превърнат в книга, бих могъл да я озаглавя „Жана и лошото момче“.

Фредерик Бегбеде - „Романтичният егоист“

ИСТОРИЯ НА ДЪЖДА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Писателят е човек, който никога няма да порасне. /Мартин Еймис/
„Преживяно“, 2000 г.

Понеделник
Жените искат да превърнат любовниците си в съпрузи, което на практика означава да ги кастрират. Мъжете не падат по-долу: те преобразяват любовниците си в домашни прислужнички, а жените вамп в многодетни майки. От страх пред любовното страдание мъжете и жените несъзнателно се опитват да го видоизменят в скука. Скуката обаче също е форма на страдание. Казват, че във всяка семейна двойка единият страда, а другият скучае. Аз самият бих предпочел да бъда онзи, който страда, защото той поне не скучае, а онзи, който скучае, в същото време страда.

Вторник
Клер ми се обади! Клер ми се обади! Клер ми се обади! Направо съм на дъното, същинска жена! Трудно ми е да се правя на безразличен. Вълнението ми се предава по мобилната връзка. За мен лятото тази година започна на 19 септември. В десет вечерта навън все още беше над 20° С. Вечеряхме заедно в една осветена уличка. Менюто включваше супа от език, пръсти в устата, сопа в гащите. Може ли някой да ми каже защо сервитьорът в ресторанта пристига винаги в момент, когато искам да свърша нещо съвсем интимно с момичето, което седи срещу мен? След вечерята вървяхме заедно по парижкия паваж, духаше топъл ветрец, доста се бях изчервил и за да поддържам разговора, ѝ предложих да се омъжи за мен. Какъв тъпак!

Сряда
Не се обадих на Клер. Не се обадих на Клер. Не се обадих на Клер. Мамка му! Какво трябва да направи човек, за да обича една жена?

Четвъртък
Празнувам рождения си ден в „Кабаре“. Когато нямаш приятели, отбелязваш рождения си ден в нощен клуб. Темата, естествено, е остров Бали. Навсякъде гъмжи от руски манекенки, а, както казва Дидие Порт, „облеклата са много по-близко до филателията, отколкото до прет-а-порте“. Аз, разбира се, не познавам нито една от тях и те кръжат около масата на някакъв дилър на наркотици с тъпа физиономия. Сякаш се намирам в Маями заедно с Октав Паранго, този тежкар. От трийсет и пет години се бъхтя, за да ме забележат тези тъпачки, но нали не съм собственик на модна агенция, дискоджокер, нито пък съм метър и деветдесет с блокчета шоколад върху черната прилепнала тениска, прекосявам зрителното им поле подобно на The Hollоw Man. Видът на пичовете е неописуем: изрусени, с обеци навсякъде (с изключение на ушите), дългокоси, с кърпи на главите в стил people from Ibiza., гангстерски мутри с хиперзагар, излезли сякаш от филм на Абел Ферара.
Имам усещането, че не се намирам в Париж. Елизабет Куин високомерно отбелязва: „Кабаре“ се ползва с екстериториалност; това е един нощен Лихтенщайн“. Междувременно навалицата става толкова гъста, че заведението заприличва на консерва, в която сардините са прилепени една до друга, а във влажната атмосфера момичетата безстрастно и неволно ви прилагат бодибоди в изправено състояние. Франк съвсем на място се сети да замени хаусмузиката с хип-хоп, което води до допълнително скъсяване на дистанцията и разгорещяване на присъстващите. Някаква алкохоличка дръзко ме целува и аз с отвращение извръщам глава: изпитвам ужас от целувките с ухание на шампанско. Предпочитам да се прибера сам. Пак ще се наложи да мастурбирам дузина пъти, преди да успея да заспя. Заричам се следващия път, преди да пускам език, да се уверя, че жената е пила само водка.

Петък
Преживял съм ужасни мигове, страдал съм, измъчвал съм се, търпял съм поражения, бил съм побеждаван и унижаван, захвърлян в калта, тъпкан, пренебрегван, изоставян, но никога нищо не ми е струвало толкова усилия, колкото вложих, за да не ти се обадя, Клер; никой никога не ще узнае какви мъки ми е струвало ДА НЕ ТИ СЕ ОБАДЯ. Да спреш да обичаш е дори по-трудно, отколкото да спреш да пиеш.

Събота
При това аз не диря щастие, а само хармония с моменти на екстаз. Людо пристига у дома. Всяка неделна вечер се скарва с жена си, след като се е тормозил в продължение на четиресет и осем часа. Двамата си лижем раните, слушайки последния албум на Етиен Дао, който неуморно повтаря по прекрасната музика на Карли Саймън: „Научи се да не бъдеш сам“. Има ли право една жена да си присвоява мъж под предлог, че двамата имат дете? Безнадеждно пропаднал ли е съвременният мъж? Как искате от него да контролира бъдещето на света, след като не е в състояние да контролира собственото си тяло?

Понеделник
В момента, когато започнах да пиша това изречение, имах искреното намерение да кажа нещо интересно, но ето какво се получи.

Вторник
Небето е мръсно. Пенелопа скучае между два оргазъма. Казва ми това не за да ме накара да ревнувам, но все пак се нервирам. Обяснява, че ѝ е писнало от необрязани мъже. („Твърде бързо свършват, а освен това тази ненужна като спукан мехур кожа е отвратителна.“) Описва ми подробно първата си любовна нощ с женен мъж, която прекарала преди два дни. „Първата нощ винаги е малко притеснителна, но той се оказа достатъчно порочен, за да ме възбуди, и достатъчно стеснителен, за да се окажа аз по-порочната. Обикновено първите нощи са слаба работа, но уверявам те, че този път... при това не беше обрязан!“ Заявих ѝ, че дъската ѝ хлопа (римува се с нейното име). Може би ще умра. Може би ще мога да премахна това „може би“ във въпросното твърдение.

Четвъртък
Обядваме заедно с Людо, който е в отлична форма. Изглежда е намерил решение на всичките си проблеми.
– Трябва ми майордом. Слушай какво ти казвам.
– Майордом ли?
– Ами да – един тип в униформа, който живее у вас, сутрин ти носи закуската в леглото, съобщава ти разни новини, какво е времето, напомня какви са плановете ти за деня, такива неща... Вечер, когато се върнеш от работа, му казваш: „Между другото, забравих да ви съобщя, че очакваме шестнайсет души за вечеря“, а той дори не мигва и се погрижва за всичко. Казвам ти, трябва ни майордом!
– Искаш майордом като добавка към жена ти?
– Не, на нейно място!
– Прощавай, че сменям темата, но Пенелопа е преспала с женен мъж, да не би случайно това да си ти?
– Коя е тази Пенелопа? Познава ли някой майордом?
– Аха! Изчерви се! Мръсник!

Петък
Колкото повече пари печеля, толкова по-беден става животът ми.

Събота
Празник на „Юманите“ в Ла Курньов. Там вече не е кално като някога, но пак се носи миризма на препържено и все така сноват хубави пролетарки и групи в чилийски носии (единствената отстъпка пред капиталистическата система е изпълнението на песента на Селин Дион от „Титаник“ на панова флейта). Тъкмо ще сменя атмосферата след турнира по голф за купата на „Ланком“ в Сен Ном Ла Бреш. За почивните дни трябваше да направя избор между Жозе Бове и Ума Търман, която няма мустаци, но пък е много по-глобална. Избрах на чия страна да застана. Въпреки това смятам, че би било интересно поне веднъж празникът на „Юманите“ да бъде организиран на терена за голф в Сен Ном Ла Бреш, а турнирът за купата „Ланком“ в Ла Курньов. Просто да видим какво ще се получи. А вероятно ще се получи гърмяща смес. Инес Састре, която отхапва от сандвич с овнешка наденица и пържени картофи, а Робер Ю, издокаран в поло „Ралф Лорън“ – това ще да е следващата революция.

Неделя
Празникът на „Юманите“ продължава. Обичам ко­мунистите, защото те все още не искат да бъдат роби. Защото се борят срещу глобализацията, пеейки „Ин­тернационала“. Отдавна съм забелязал, че бедните мо­мичета са по-секси от фрашканите кокошки: те са по-естествени, защото нямат пари да се превърнат в КПП (Курви По Пантофи). Наричат се Мишела или Сесил, ходят с кецове, миришат на пачули, не епилират интим­ните си места, пият бяло вино, чували са за Ник Дрейк и са готови без превземки да легнат с теб още първата вечер, стига да не говориш лоши неща за Фидел Кастро. Ла Курньов е покрита с плакати „Деветдесет и трети3 в душите ни свети“, но аз, Оскар Дюфрен, извръщам глава. не бива да се забравя, че съм от Седемдесет и пети, също както Ален Менк.
Тази сутрин ми се обажда Пенелопа, за да ми съоб­щи, че ще се омъжва, и моли повече да не я споменавам в дневника си. Ето защо решавам занапред да я наричам Жана. Не е толкова секси, но тя сама си е виновна; нека друг път да не посяга върху свещената свобода на лето­писеца. Ако моите простотии един ден се превърнат в книга, бих могъл да я озаглавя „Жана и лошото момче“.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-150-920-1
Купи
Цена
12.00 лв.
(16.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-967-6
Купи
Цена
10.00 лв.
(16.00 лв.)

* 6 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-6лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени