Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Любовни истории от Вавилонската библиотека
Печатно издание
ISBN
978-619-150-845-7
Купи
Цена
11.25 лв.
(15.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-25%
Електронно издание
ISBN
978-619-150-846-4
Купи
Цена
9.00 лв.
(15.00 лв.)
-6лв.
Информация
Рейтинг (7)
Мнения (1)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
250 гр.
Страници
200
Дата на издаване
10 юни 2016

Любовни истории от Вавилонската библиотека

Някои библиотеки горят, Вавилонската библиотека – не!

Вавилонската библиотека е необятният свят на книгите и диалозите между тях. Някъде в тази библиотека се намира и библейският разказ за Давид и Вирсавия. Царят Давид харесал Вирсавия, прелъстил я, убил мъжа ѝ Урия и я взел за своя жена. От този греховен пред очите на Господ брак се родил мъдрият цар Соломон – блясъкът на древното еврейско величие и неговата езотерична дълбочина.

Книгата „Любовни истории от Вавилонската библиотека“ пресъздава шест вариации на известната библейска история. Упражнения по стил, но по-скоро упражнения по смисъл. Изследване на страстта и изневярата, на верността, любовта и смъртта...

Библейската любовна драма е разказана чрез стилистиките и специфичните художествени светове на шестима велики писатели на двайсети век – Ярослав Хашек, Франц Кафка, Андрей Платонов, Хорхе Луис Борхес, Джеръм Д. Селинджър и Робърт М. Пърсиг.

Историята е една и съща.

Но разказите за нея и поуките от нея са винаги различни.

Затова хората продължават да пишат.

За автора

Валери Стефанов е професор по история на българската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. Автор е на петнайсет литературоведски книги – „Лабиринтите на смисъла“, „Литературната институция“, „Участта Вавилон“, „Българска литература ХХ век“, „Българска словесна култура“, „Дяволът“, „Четирима автори на „Дон Кихот“ и др. През 2004 г. издава първия си роман – „Изгубените магарета“. Носител на наградата „Южна пролет“ за първа критическа книга, наградата на Сдружение на българските писатели за критическата книга „Творбата – място в света“, наградата на София за романа „Някой отдолу“, наградата „Рицар на книгата“ на Асоциация „Българска книга“ и др.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Валери Стефанов – „Любовни истории от Вавилонската библиотека”

СТРАННИТЕ ТВОРБИНА НЯКОИ ПИСАТЕЛИ

Реалността е кълбо от изопачени разкази

В древни времена да се любиш с красива чужда жена било временна радост с дълги последици. Древните времена разполагали с повече време за любов от днешните. Някои любовни истории са записани, други не са.
Една привечер библейският цар Давид се разхождал по покрива на двореца си. От височината на покрива съзрял чуждата жена Вирсавия да се къпе. Макар да гледал отдалеч, Давид харесал голата библейска жена. Повикал я при себе си и – насилствено или не? – се любил с нея.
Давид победил гиганта Голиат, та голата Вирсавия ли няма да победи!
Вирсавия станала непразна и Давид се чудел как да скрие стореното. Съпругът Урия воювал с амонитците, но все някога щял да се върне и да застане срещу изобличаващите факти. Хитрият Давид извикал Урия да вземе участие в бременността на Вирсавия. От подозрителност, от вярност към несгодите на войската или от глупост, Урия отказал да се включи в делата на Давид и опозорената си жена. Разхождал се, лежал по улиците на града... Така и не видял Вирсавия.
Останал без избор, Давид отново го пратил срещу свирепите амонитци. Тайно заръчал да бъде предаден и убит. Царската дума е непреклонна – Урия бил предаден. Амонитците, верни на свирепата си същност, свършили каквото имало да се довърши.
Великият цар не чакал дълго и взел неутешимата вдовица за своя жена. Вирсавия раждала деца редом с останалите Давидови жени. Самият Давид имал велико потомство. Мъдрият цар Соломон е господарският блясък на това величие. И неговата езотерична дълбочина.

* * *
Никога не е достатъчно да знаем какво се е случило.
Затова упорстваме да разберем защо едни неща са се случили, а други – не.
По неизвестни и до днес причини, вариации върху фаталното посегателство на Давид създали различни писари и писатели. Винаги се намира кой да буди и разбужда духа, затворен в старите библейски истории. Дори да злоупотребява с него.
Възможно е и друго – публикуваните тук текстове да имитират нечии почерци. Почеркът е печат. Където има печат, там се появява фалшификат. Там дебнат крадци и отнасят каквото харесат.
За някои хора посегателството към чужди почерци и скъпи текстове е по-съблазнително от всичко на този свят. Включително и от посягането към нечия жена. Никак не се знае дали, ако по времето на Давид е имало толкова ценни и привлекателни
за присвояване текстове, царят е щял така настоятелно да наднича от покрива. И да се занимава с Вирсавия!
С осъзнат риск от измами и грешки, представяме шест от тези странни творения. Носят се слухове, че вариациите по темата са много повече и са писани в продължение на векове. Но подобно нещо не се доказа. Слуховете тъкмо затова имат лоша репутация, защото има кой да ги разнесе, но няма кой да ги потвърди.
Александрийската библиотека била запалена и напълно изгоряла. Някои библиотеки горят, но Вавилонската библиотека – не! Вавилонската библиотека съхранява всичко – оцелели творения на неизвестни народи, загадъчни книги на тайнствени секти, свитъци на анонимни писари, кодекси от велики повелители на словото... Някои от тези древни творения са участвали в похода на великия везир Абдул Касим през пустинята. В онези потайни дни везирът пренесъл и отнесъл в неизвестна посока хиляди книги, натоварени на керван от четиристотин камили.
Във Вавилонската библиотека са възможни всякакви авторства. Там истината и измислицата имат неограничен брой двойници. Всеки текст може да бъде пришиван към друг текст и така, век след век, се създават огромни платна. Заличават се следи и се унищожават улики. Съвсем рядко някой новопостъпил библиотекар се наема да оспори нечия самоличност или да изобличи необоснована (според него!) претенция.
Нарекохме тези истории „любовни“, но можем да ги наречем и по друг начин. Например истории за насилие. Истории за безчестие, страдание и плач. Истории за прегръщане на една непредпазливо разголена жена. Истории за спасяване на оцелялото... Заглавията се поставят като ориентир, но е обичайно да функционират като заблуждение. Авторът обещава едни неща, а текстът предлага съвсем други – и това го има.
Отбелязваме под заглавията на творбите имената на предполагаемите автори. Ако истината е друга, значи, прекалено тайни хора са писали, а ние сме се лъгали и грозно подвеждали.
В Библиотеката разпознаването на произхода е риск, който четецът сам следва да поеме и понесе. Има хиляди ситуации, в които знанието не достига, а любопитството е налице. Затова всеки читател е в правото си да поставя въпросителни знаци навсякъде, където съмнението е силно, а доверието слабо.
Каквато и да е истината за съмнителните творения, кратките справки за шестимата писатели не са излишни. Дълго време се е вярвало, че животът на писателя и в частност списъкът с неговите болести са сигурен ключ към най-дълбокия смисъл на творенията му. Вярва се и досега. Съществуват толкова нива на четене, колкото са книгите, пренесени и укрити от Абдул Касим, онзи странен везир.
Където има списък, там е закопана Библиотека!
Библиотеката е като смъртта, тя дава окончателен смисъл на всичко. Но в своите необятни лабиринти и Библиотеката, и смъртта продължават да крият хилядолетни загадки. Някъде в Библиотеката се пазят книги, чието авторство се приписва на самата Смърт.
Смъртта е не само последната тайна, тя е първият автор. Именно тя е въвела използването на имената, псевдонимите, маските на разказвачите...
Авторът е любител на видимото и господар на публичното. Но някои автори, сред които очевидно се нареждат Смъртта и Джеръм Д. Селинджър, предпочитат сянката. И я отстояват като свое обиталище.

Списък на авторите с кратки биографии

Ярослав Хашек и Франц Кафка са родени в един и същ град – Прага. Родени са в една и съща година – 1883. Малкият Ярослав се появил на бял свят през април, а малкият Франц през юли. Светът не разбрал, че става свидетел на велики събития, на забележителни рождества. През по-голямата част от живота си двамата били поданици на Хабсбургската династия, управлявала славната и носталгична Австро-Унгарска империя. Ярослав Хашек е ветеран от Първата световна война. Войникът Хашек симулирал, че е болен от ревматизъм, но бил разобличен от медицинските власти. От тиф се разболял истински във военнопленническия лагер.
През септември 1917 година Кафка се разболял от туберкулоза. Припреният Хашек умрял през януари 1923 година. Кафка го настигнал в смъртта през юни 1924-та. Независимо дали ставало дума за раждане, или за смърт, Кафка винаги търпеливо изчаквал до лятото.

Андрей Платонов и Хорхе Луис Борхес са родени през 1899 година. Борхес зарадвал света с появата си в края на август. Платонов изненадал всички в началото на септември. За разлика от императорските поданици Хашек и Кафка, месторожденията им не съвпадат. Платонов е роден във Воронеж, бившата Руска империя. Борхес е роден в Буенос Айрес, настоящата Аржентина. Освен поданик на трагичния император Николай II, Платонов бил гражданин на Съветския съюз и поданик на другаря Сталин.
Платонов е военен кореспондент, ветеран от Втората световна война. Боледувал от туберкулоза и от дълбока тъга. В ония времена тъгата не се брояла за болест. Умрял през 1951-ва. Борхес боледувал последователно от различни болести. Възхвалявал прогресиращата си слепота. Вероятно поради съображения за сигурност твърдял, че слепотата е дар, а не болест. Преместил се завинаги във Вавилонската библиотека през 1986 година. Постът на главен библиотекар в тази библиотека се пазел специално за него. На своя отговорен пост Борхес и досега внимава кой какво чете, кой от кого преписва и кое се изнася тайно от читалните.

Джеръм Д. Селинджър и Робърт М. Пърсиг са родени през различни години. Селинджър е роден през януари 1919 година в Ню Йорк. Това подсказва на географски осведомените читатели, че е граждани на Съединените американски щати. Подобно на Платонов, Селинджър е ветеран от Втората световна война. За разлика от руския си колега, Селинджър се ползвал с доверие и работил на по-отговорно място – в контраразузнаването. Боледувал от трайно отчуждение и се лекувал с усамотение. Умрял през 2010-а. Робърт Пърсиг е роден през септември 1928 година в Минеаполис, Минесота. Гражданин на Съединените американски щати. На младини прекалено умният Пърсиг е сполетян от психически проблеми. Ветеран от психиатричната клиника. Единственият жив от странната гилдия, въвлечена в тази вавилонска история.

* * *
Рождените дати показват, че писателите се раждат по различно време и на различни места. Писателите вземат участие в различни войни, съобразно достигнатата възраст и според каузата на родината си. Писателите, както се вижда от приведените примери, боледуват от различни болести. И умират от тях. Текстовете също боледуват. Някои от тях са безсмъртни. Други текстове са като хората – напълно смъртни са. Бог да бди над безсмъртната Вавилонска библиотека!

Валери Стефанов – „Любовни истории от Вавилонската библиотека”

СТРАННИТЕ ТВОРБИНА НЯКОИ ПИСАТЕЛИ

Реалността е кълбо от изопачени разкази

В древни времена да се любиш с красива чужда жена било временна радост с дълги последици. Древните времена разполагали с повече време за любов от днешните. Някои любовни истории са записани, други не са.
Една привечер библейският цар Давид се разхождал по покрива на двореца си. От височината на покрива съзрял чуждата жена Вирсавия да се къпе. Макар да гледал отдалеч, Давид харесал голата библейска жена. Повикал я при себе си и – насилствено или не? – се любил с нея.
Давид победил гиганта Голиат, та голата Вирсавия ли няма да победи!
Вирсавия станала непразна и Давид се чудел как да скрие стореното. Съпругът Урия воювал с амонитците, но все някога щял да се върне и да застане срещу изобличаващите факти. Хитрият Давид извикал Урия да вземе участие в бременността на Вирсавия. От подозрителност, от вярност към несгодите на войската или от глупост, Урия отказал да се включи в делата на Давид и опозорената си жена. Разхождал се, лежал по улиците на града... Така и не видял Вирсавия.
Останал без избор, Давид отново го пратил срещу свирепите амонитци. Тайно заръчал да бъде предаден и убит. Царската дума е непреклонна – Урия бил предаден. Амонитците, верни на свирепата си същност, свършили каквото имало да се довърши.
Великият цар не чакал дълго и взел неутешимата вдовица за своя жена. Вирсавия раждала деца редом с останалите Давидови жени. Самият Давид имал велико потомство. Мъдрият цар Соломон е господарският блясък на това величие. И неговата езотерична дълбочина.

* * *
Никога не е достатъчно да знаем какво се е случило.
Затова упорстваме да разберем защо едни неща са се случили, а други – не.
По неизвестни и до днес причини, вариации върху фаталното посегателство на Давид създали различни писари и писатели. Винаги се намира кой да буди и разбужда духа, затворен в старите библейски истории. Дори да злоупотребява с него.
Възможно е и друго – публикуваните тук текстове да имитират нечии почерци. Почеркът е печат. Където има печат, там се появява фалшификат. Там дебнат крадци и отнасят каквото харесат.
За някои хора посегателството към чужди почерци и скъпи текстове е по-съблазнително от всичко на този свят. Включително и от посягането към нечия жена. Никак не се знае дали, ако по времето на Давид е имало толкова ценни и привлекателни
за присвояване текстове, царят е щял така настоятелно да наднича от покрива. И да се занимава с Вирсавия!
С осъзнат риск от измами и грешки, представяме шест от тези странни творения. Носят се слухове, че вариациите по темата са много повече и са писани в продължение на векове. Но подобно нещо не се доказа. Слуховете тъкмо затова имат лоша репутация, защото има кой да ги разнесе, но няма кой да ги потвърди.
Александрийската библиотека била запалена и напълно изгоряла. Някои библиотеки горят, но Вавилонската библиотека – не! Вавилонската библиотека съхранява всичко – оцелели творения на неизвестни народи, загадъчни книги на тайнствени секти, свитъци на анонимни писари, кодекси от велики повелители на словото... Някои от тези древни творения са участвали в похода на великия везир Абдул Касим през пустинята. В онези потайни дни везирът пренесъл и отнесъл в неизвестна посока хиляди книги, натоварени на керван от четиристотин камили.
Във Вавилонската библиотека са възможни всякакви авторства. Там истината и измислицата имат неограничен брой двойници. Всеки текст може да бъде пришиван към друг текст и така, век след век, се създават огромни платна. Заличават се следи и се унищожават улики. Съвсем рядко някой новопостъпил библиотекар се наема да оспори нечия самоличност или да изобличи необоснована (според него!) претенция.
Нарекохме тези истории „любовни“, но можем да ги наречем и по друг начин. Например истории за насилие. Истории за безчестие, страдание и плач. Истории за прегръщане на една непредпазливо разголена жена. Истории за спасяване на оцелялото... Заглавията се поставят като ориентир, но е обичайно да функционират като заблуждение. Авторът обещава едни неща, а текстът предлага съвсем други – и това го има.
Отбелязваме под заглавията на творбите имената на предполагаемите автори. Ако истината е друга, значи, прекалено тайни хора са писали, а ние сме се лъгали и грозно подвеждали.
В Библиотеката разпознаването на произхода е риск, който четецът сам следва да поеме и понесе. Има хиляди ситуации, в които знанието не достига, а любопитството е налице. Затова всеки читател е в правото си да поставя въпросителни знаци навсякъде, където съмнението е силно, а доверието слабо.
Каквато и да е истината за съмнителните творения, кратките справки за шестимата писатели не са излишни. Дълго време се е вярвало, че животът на писателя и в частност списъкът с неговите болести са сигурен ключ към най-дълбокия смисъл на творенията му. Вярва се и досега. Съществуват толкова нива на четене, колкото са книгите, пренесени и укрити от Абдул Касим, онзи странен везир.
Където има списък, там е закопана Библиотека!
Библиотеката е като смъртта, тя дава окончателен смисъл на всичко. Но в своите необятни лабиринти и Библиотеката, и смъртта продължават да крият хилядолетни загадки. Някъде в Библиотеката се пазят книги, чието авторство се приписва на самата Смърт.
Смъртта е не само последната тайна, тя е първият автор. Именно тя е въвела използването на имената, псевдонимите, маските на разказвачите...
Авторът е любител на видимото и господар на публичното. Но някои автори, сред които очевидно се нареждат Смъртта и Джеръм Д. Селинджър, предпочитат сянката. И я отстояват като свое обиталище.

Списък на авторите с кратки биографии

Ярослав Хашек и Франц Кафка са родени в един и същ град – Прага. Родени са в една и съща година – 1883. Малкият Ярослав се появил на бял свят през април, а малкият Франц през юли. Светът не разбрал, че става свидетел на велики събития, на забележителни рождества. През по-голямата част от живота си двамата били поданици на Хабсбургската династия, управлявала славната и носталгична Австро-Унгарска империя. Ярослав Хашек е ветеран от Първата световна война. Войникът Хашек симулирал, че е болен от ревматизъм, но бил разобличен от медицинските власти. От тиф се разболял истински във военнопленническия лагер.
През септември 1917 година Кафка се разболял от туберкулоза. Припреният Хашек умрял през януари 1923 година. Кафка го настигнал в смъртта през юни 1924-та. Независимо дали ставало дума за раждане, или за смърт, Кафка винаги търпеливо изчаквал до лятото.

Андрей Платонов и Хорхе Луис Борхес са родени през 1899 година. Борхес зарадвал света с появата си в края на август. Платонов изненадал всички в началото на септември. За разлика от императорските поданици Хашек и Кафка, месторожденията им не съвпадат. Платонов е роден във Воронеж, бившата Руска империя. Борхес е роден в Буенос Айрес, настоящата Аржентина. Освен поданик на трагичния император Николай II, Платонов бил гражданин на Съветския съюз и поданик на другаря Сталин.
Платонов е военен кореспондент, ветеран от Втората световна война. Боледувал от туберкулоза и от дълбока тъга. В ония времена тъгата не се брояла за болест. Умрял през 1951-ва. Борхес боледувал последователно от различни болести. Възхвалявал прогресиращата си слепота. Вероятно поради съображения за сигурност твърдял, че слепотата е дар, а не болест. Преместил се завинаги във Вавилонската библиотека през 1986 година. Постът на главен библиотекар в тази библиотека се пазел специално за него. На своя отговорен пост Борхес и досега внимава кой какво чете, кой от кого преписва и кое се изнася тайно от читалните.

Джеръм Д. Селинджър и Робърт М. Пърсиг са родени през различни години. Селинджър е роден през януари 1919 година в Ню Йорк. Това подсказва на географски осведомените читатели, че е граждани на Съединените американски щати. Подобно на Платонов, Селинджър е ветеран от Втората световна война. За разлика от руския си колега, Селинджър се ползвал с доверие и работил на по-отговорно място – в контраразузнаването. Боледувал от трайно отчуждение и се лекувал с усамотение. Умрял през 2010-а. Робърт Пърсиг е роден през септември 1928 година в Минеаполис, Минесота. Гражданин на Съединените американски щати. На младини прекалено умният Пърсиг е сполетян от психически проблеми. Ветеран от психиатричната клиника. Единственият жив от странната гилдия, въвлечена в тази вавилонска история.

* * *
Рождените дати показват, че писателите се раждат по различно време и на различни места. Писателите вземат участие в различни войни, съобразно достигнатата възраст и според каузата на родината си. Писателите, както се вижда от приведените примери, боледуват от различни болести. И умират от тях. Текстовете също боледуват. Някои от тях са безсмъртни. Други текстове са като хората – напълно смъртни са. Бог да бди над безсмъртната Вавилонска библиотека!

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
"Човек може да понесе теснината на всеки затвор, но не и необятността на собствената си свобода." Книга, към която човек неминуемо се пристрастява. Благодаря ви за този избор, Колибри.
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-150-845-7
Купи
Цена
11.25 лв.
(15.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-846-4
Купи
Цена
9.00 лв.
(15.00 лв.)

* 6 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-6лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени