Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Русалката
Печатно издание
ISBN
978-954-529-541-8
Купи
Цена
13.50 лв.
(18.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-25%
Електронно издание
ISBN
978-619-150-542-5
Купи
Цена
10.00 лв.
(18.00 лв.)
-8лв.
Информация
Рейтинг (10)
Мнения (4)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
440 гр.
Страници
472
Превод
Любомир Гиздов
Дата на издаване
27 юли 2015

Русалката

Eдин мъж тайнствено изчезва във Фелбака. Инспектор Патрик Хедстрьом и колегите му напразно се опитват да го открият. Три месеца по-късно тялото му е намерено замръзнало под леда. В същото време писателят Кристиан Тюдел издава своята първа книга, „Русалката“, но сякаш не се радва на огромния й успех. От известно време той и приятелите му получават загадъчни заплашителни писма. Ерика Фалк, която му помага в първите крачки на писателското поприще, приема писмата на сериозно и без знанието на Патрик започва собствено разследване. Постепенно става ясно, че всички нишки водят към миналото и че Русалката от живота, прототип на Русалката от романа, е в основата на отвратително престъпление. Иначе Патрик и Ерика очакват близнаци, сестрата на Ерика, Ана, е все така щастлива, а началникът Мелберг, при всичките си недостатъци, става все по-симпатичен.

Роман в романа, „Русалката“ е един от най-завършените психологически трилъри на Камила Лекберг с една от най-изненадващите развръзки.

Очаквайте седмия роман за Патрик и Ерика, „Пазачът на фара“.

За автора

Сега, когато скандинавската криминална литература твърдо се установи на върха на жанра, става ясно, че Хенинг Манкел и Стиг Ларшон са две утвърдени, но не останали без конкуренция имена. Третото, вече известно в цял свят, е Камила Лекберг, нашумяла гръмко в родната си Швеция и преведена на повечето езици. Тя има в портфолиото си седем романа, първия от които държите в ръка, а феноменалният й успех в родината е повторен навсякъде с триумфалното оглавяване на листите на най-продаваните книги. В англоговорещите страни я наричат „шведската Агата Кристи“, но това далеч не е цялата истина. Макар да разполагаме с провинциално селце (в каквото е родена и самата авторка) и с богат набор от заподозрени в едно отвратително убийство, и макар фабулата да е изпипана с майсторството на английската крими-кралица, Лекберг е подчертано съвременна, модерна писателка и предоставя на вниманието ни един много точен, дори задълбочен разрез на днешното шведско общество.

Още за Камила Лекберг
Откъс

Камила Лекберг - „Русалката“

– Дебелана.
– Кой го казва!
Ана погледна сестра си и посочи многозначително към корема й.
Ерика Фалк се завъртя, застана с профил към огледалото, също като сестра си, и бе принудена да се съгласи. Мили боже, колко беше огромна. Изглеждаше като гигантски корем, към който е прикрепена една малка Ерика, колкото да го докарва на вид. И тя точно така се чувстваше. Докато беше бременна с Мая, тялото й бе небивало гъвкаво в сравнение със сега. Но този път имаше двама бебоци в корема.
– Наистина не ти завиждам – заяви Ана с бруталната откровеност на малка сестра.
– Благодаря – каза Ерика и я бутна с корем.
Ана я бутна на свой ред и в резултат двете за малко да паднат. Размахаха ръце във въздуха, за да си възвърнат равновесието, но се разсмяха така силно, че се наложи да седнат на пода.
– Ама че майтап! – каза Ерика и избърса няколко сълзи от крайчетата на очите си. – Човек не може да изглежда така. Приличам на кръстоска между Татко Барба и онзи мъж от скеча на Монти Пайтън, който се пръсна, след като изяде ментовата сладка.
– Да, вечно ще съм ти благодарна за близнаците, защото, застанала до теб, се чувствам като силфида. Наистина ти благодаря.
– Няма защо – отвърна Ерика и направи опит да се изправи. Не се получи.
– Чакай, ще ти помогна – каза Ана, но дори тя изгуби битката с гравитацията и тупна тежко по дупе. Погледнаха се с разбиране, след което викнаха в унисон: „Дан!“
– Да, какво има? – чу се от долния етаж.
– Не можем да станем! – отговори Ана.
– Какво каза? – попита Дан.
Чуха го как се качва по стълбите по посока на спалнята, където се намираха.
– Ама какво правите? – каза той развеселен, когато видя половинката и балдъзата си на пода пред стенното огледало.
– Не можем да станем – отвърна Ерика с всичкото достойнство, което успя да събере, и протегна ръка.
– Чакайте, ще докарам електрокара – каза Дан и се престори, че се обръща и тръгва обратно надолу.
– Ей – викна Ерика, а Ана се разсмя толкова силно, че легна по гръб.
– Добре де, може и така да се получи. – Дан хвана ръката на Ерика, за да я издърпа.
– Оох!
– Спести си звуковите ефекти, ако обичаш.
Ерика се изправи с усилие.
– Леле, ама че си грамадна – възкликна Дан и Ерика го удари по ръката.
– Това вече си го казвал около сто пъти и не си единствен. Ще бъдеш ли така добър да спреш да ми го натякваш и вместо това да се фокусираш върху своята си дебелана.
– С удоволствие.
Дан издърпа и Ана и се възползва от случая, за да я целуне по устата.
– Намерете си стая – рече Ерика и сръчка Дан отстрани.
– Вече сме си в стаята – отговори Дан и отново целуна Ана.
– Да, така че може да се концентрираме върху причината и аз да съм тук – каза Ерика и отиде до гардероба на сестра си.
– Не знам защо мислиш, че мога да ти помогна – каза Ана и се заклатушка след нея. – Едва ли имам нещо, което да ти става.
– Не, но какво да правя иначе? – Ерика зарови из дрехите по закачалките. – Рилийз партито на Кристиан е довечера и единствената ми алтернатива е индианската палатка на Мая.
– Окей, все нещо ще намерим. Панталоните, които носиш, си изглеждат добре, а мисля, че имам и една блуза, която може да те побере. На мен така и така ми е малко голяма. Ана измъкна от гардероба лилава бродирана туника. Ерика свали тениската си и с помощта на сестра си нахлузи туниката през глава. Да я смъкне над корема беше като да пълни коледна наденица, но се получи. Тя се обърна към огледалото и инспектира критично отражението си.
– Страшно си хубава – каза Ана, а Ерика изсумтя в отговор.
Със сегашната й фигура „страшно хубава“ звучеше като утопия, но поне изглеждаше що-годе прилично и почти издокарана.
– Върши работа – каза тя и направи опит сама да свали туниката, но се отказа и остави Ана да й помогне.
– Къде ще е партито? – попита Ана, приглади дрехата и я окачи обратно на закачалката. – В „Стура Хотелет“.
– Много любезно от страна на издателството да организира рилийз парти за дебютиращ автор – каза Ана и тръгна към стълбите.
– Много са ентусиазирани. Продажбите са невероятно добри за дебютен роман, затова издателката ни с радост организира партито. От нея чух също, че щяло да има солидно медийно присъствие.
– Ти самата какво мислиш за книгата? Предполагам, че ти харесва, иначе нямаше да я препоръчаш на издателството. Но колко е добра?
 – Тя е... – Ерика се замисли, докато слизаше внимателно по стъпалата, следвайки малката си сестра. – Магична. Мрачна и красива, обезпокоителна и въздействаща и... да, магична е най-добрата дума, с която мога да я опиша.
– Кристиан сигурно прелива от щастие.
– Да, да – Ерика провлачи думите. Отиде в кухнята и тъй като знаеше къде се намира всичко, направо започна да пълни кафеварката. – Щастлив е. Но в същото време... – Тя млъкна, за да не изгуби бройката, докато отмерваше кафе във филтъра. – Страшно се зарадва, когато одобриха романа, но имам чувството, че работата с книгата го е разтревожила по някакъв начин. Не мога да кажа с какво, всъщност не го познавам толкова добре. Не съм съвсем наясно защо се обърна към мен, но, естествено, се отзовах, когато ме помоли за помощ. Все пак безспорно имам известен опит с подготовката на ръкописи, макар и да не пиша романи. И в началото всичко вървеше много добре, Кристиан беше позитивно настроен и отворен за всякакви предложения. Но към края, когато исках да обсъдим определени неща, започна да се отдръпва. Не мога да го обясня точно. Но той си е малко ексцентричен, може би всичко се дължи на това.
– Значи, е открил правилната професия – каза Ана тържествено и Ерика се обърна към нея.
– Искаш да кажеш, че съм не само дебела, ами и ексцентрична?
– Че и разсеяна. – Ана кимна към кафеварката, която Ерика тъкмо беше включила. – Помага, ако сипеш и вода.
Кафеварката изпъшка в знак на съгласие и хвърляйки намръщен поглед на сестра си, Ерика я изключи. Вършеше всички домакински задачи механично. Постави чиниите и приборите в миялнята машина, след като първо ги беше изплакнала, после събра с ръка остатъците храна от мивката и я изтърка с четката за съдове и малко препарат. След това навлажни кърпата, разгъна я и мина с нея кухненската маса, за да обере трохите и мръсотията.

– Мамо, може ли да отида в Сандра? – Елин влезе в кухнята и непокорното изражение на петнайсетгодишното й лице разкри, че от самото начало се е настроила да получи отрицателен отговор.
– Знаеш, че не става. Баба и дядо ще идват довечера.
– Но те започнаха да идват толкова често, защо трябва да съм тук всеки път?
Гласът й придоби онзи хленчещ тон, който Сия едва издържаше.
– Те искат да се видят именно с теб и Лудвиг. Добре разбираш, че ще са разочаровани, ако не сте вкъщи.
– Ама толкова е скучно! И баба винаги се разплаква и после дядо й казва да престане. Искам да отида в Сандра. Всички ще са там.
– Не преувеличаваш ли? – каза Сия, докато плакнеше кърпата, след което я окачи на кранчето. – Не вярвам, че „всички“ ще са там. Ще отидеш друга вечер, когато баба и дядо няма да идват.
– Татко би ми позволил да отида.
Дробовете на Сия сякаш се свиха. Не издържаше. Не издържаше яда и непокорството точно сега. Магнус щеше да знае как да постъпи. Щеше да е в състояние да се справи със ситуацията, с Елин. Тя не можеше. Не и сама.
– Татко го няма сега.
– А къде е тогава? – викна Елин и сълзите й потекоха. – Къде се е дянал? Сигурно му е омръзнало от теб и мрънкането ти. Проклета... вещица!
В главата на Сия настана абсолютна тишина. Сякаш звуците изведнъж изчезнаха и всичко наоколо се превърна в сива мъгла.
– Той е мъртъв.
Гласът й звучеше така, сякаш идваше от някъде другаде, сякаш говореше някой непознат.
Елин я зяпна.
– Той е мъртъв – повтори Сия. Чувстваше се странно спокойна, като че се носеше над себе си и дъщеря си и просто мирно наблюдаваше сцената.
– Лъжеш – каза Елин и гръдният й кош се изду, все едно бе тичала няколко мили.
– Не лъжа. Полицията мисли така. И знам, че е така.
Щом се чу сама да го казва, разбра колко е вярно. Дотогава отказваше да го осъзнае, беше се вкопчила в надеждата. Но истината бе, че Магнус е мъртъв.
– Откъде можеш да знаеш? Откъде може да знае полицията? – Той не би ни изоставил. Елин клатеше глава, сякаш за да попречи на мисълта да се загнезди. Но Сия виждаше, че дъщеря й също знае. Магнус никога не би си тръгнал просто така. Тя направи няколко крачки по кухненския под и обви ръце около дъщеря си. Елин се опита да я отблъсне, но после се отпусна и се остави да бъде прегърната, да бъде малко момиче. Сия галеше косата й, докато плачът набираше сила.
– Шш – успокои я тя и усети как собствената й сила по странен начин се възвръща, докато дъщеря й ридаеше в прегръдките й.
– Можеш да отидеш в Сандра довечера. Аз ще обясня на баба и дядо.
Осъзна, че вече тя ще е тази, която взима всички решения.

Кристиан Тюдел се наблюдаваше в огледалото. Понякога не знаеше как точно да реагира на външния си вид. Беше на четирийсет. По някакъв начин годините се бяха изнизали покрай него и сега виждаше мъж, който е не просто зрял, ами дори леко посивява по слепоочията. Сана се появи зад него и обви ръце около талията му.
– Ама че си стилен.
Кристиан се сепна.
– Изплаши ме. Не се промъквай така.
Измъкна се от прегръдката й и успя да мерне разочарованото й изражение в огледалото, преди да се обърне.
– Извинявай. Тя седна на леглото.
– И ти изглеждаш добре – каза той и се почувства още по-виновен, когато видя как малкият комплимент накара очите й да светнат. Но същевременно се подразни. Мразеше, когато тя се държи като кученце, което маха с опашка при най-малката проява на внимание от страна на господаря си. Съпругата му беше с десет години по-млада от него и понякога той имаше чувството, че разликата спокойно би могла да бъде и двайсет.
– Ще ми помогнеш ли с вратовръзката? – каза той и застана до нея.
Тя се изправи и умело върза възела. Получи се съвършен още от първия опит и тя отстъпи назад, за да огледа произведението си.
– Довечера ще си блестящ.
– Мм... – отвърна той, главно защото не знаеше какво се очаква да каже.
– Мамо! Нилс ме бие!
Мелкер влезе на бегом, като че го гонеше глутница вълци, и с лепкави от яденето ръце грабна най-близкия обект, предлагащ закрила: крака на Кристиан.
– По дяволите! – Кристиан се изтръгна грубо от петгодишния си син.
Но вече бе късно. И по двата крачола имаше ясни следи от кетчуп на нивото на коленете. Помъчи се да запази спокойствие. В последно време му беше все по-трудно да го прави.
– Не можеш ли да държиш малките под око! – изръмжа той и започна демонстративно да разкопчава официалните си панталони, за да се преобуе.
– Сигурно мога да ги изчистя – каза Сана и тръгна след Мелкер, който се беше запътил с лепкавите си пръсти към леглото.
– И как ще стане, като трябва да съм там след час? Ще ги сменя.
– Но... В гласа на Сана се прокрадваше плач.
– По-добре се погрижи за децата.
Сана мигаше на всяка сричка, сякаш я беше ударил. Мълчаливо хвана Мелкер за ръка и го изведе от спалнята. Когато остана сам, Кристиан седна тежко на леглото. С крайчеца на очите си се видя в огледалото. Мъж, стиснал зъби, със сако, риза, вратовръзка и по долни гащи. Прегърбен, сякаш на раменете му тежаха всички тревоги на света. Изправи гръб и изпъчи гърди. Веднага придоби по-представителен вид. Това беше неговата вечер. Никой не можеше да му я отнеме.

Камила Лекберг - „Русалката“

– Дебелана.
– Кой го казва!
Ана погледна сестра си и посочи многозначително към корема й.
Ерика Фалк се завъртя, застана с профил към огледалото, също като сестра си, и бе принудена да се съгласи. Мили боже, колко беше огромна. Изглеждаше като гигантски корем, към който е прикрепена една малка Ерика, колкото да го докарва на вид. И тя точно така се чувстваше. Докато беше бременна с Мая, тялото й бе небивало гъвкаво в сравнение със сега. Но този път имаше двама бебоци в корема.
– Наистина не ти завиждам – заяви Ана с бруталната откровеност на малка сестра.
– Благодаря – каза Ерика и я бутна с корем.
Ана я бутна на свой ред и в резултат двете за малко да паднат. Размахаха ръце във въздуха, за да си възвърнат равновесието, но се разсмяха така силно, че се наложи да седнат на пода.
– Ама че майтап! – каза Ерика и избърса няколко сълзи от крайчетата на очите си. – Човек не може да изглежда така. Приличам на кръстоска между Татко Барба и онзи мъж от скеча на Монти Пайтън, който се пръсна, след като изяде ментовата сладка.
– Да, вечно ще съм ти благодарна за близнаците, защото, застанала до теб, се чувствам като силфида. Наистина ти благодаря.
– Няма защо – отвърна Ерика и направи опит да се изправи. Не се получи.
– Чакай, ще ти помогна – каза Ана, но дори тя изгуби битката с гравитацията и тупна тежко по дупе. Погледнаха се с разбиране, след което викнаха в унисон: „Дан!“
– Да, какво има? – чу се от долния етаж.
– Не можем да станем! – отговори Ана.
– Какво каза? – попита Дан.
Чуха го как се качва по стълбите по посока на спалнята, където се намираха.
– Ама какво правите? – каза той развеселен, когато видя половинката и балдъзата си на пода пред стенното огледало.
– Не можем да станем – отвърна Ерика с всичкото достойнство, което успя да събере, и протегна ръка.
– Чакайте, ще докарам електрокара – каза Дан и се престори, че се обръща и тръгва обратно надолу.
– Ей – викна Ерика, а Ана се разсмя толкова силно, че легна по гръб.
– Добре де, може и така да се получи. – Дан хвана ръката на Ерика, за да я издърпа.
– Оох!
– Спести си звуковите ефекти, ако обичаш.
Ерика се изправи с усилие.
– Леле, ама че си грамадна – възкликна Дан и Ерика го удари по ръката.
– Това вече си го казвал около сто пъти и не си единствен. Ще бъдеш ли така добър да спреш да ми го натякваш и вместо това да се фокусираш върху своята си дебелана.
– С удоволствие.
Дан издърпа и Ана и се възползва от случая, за да я целуне по устата.
– Намерете си стая – рече Ерика и сръчка Дан отстрани.
– Вече сме си в стаята – отговори Дан и отново целуна Ана.
– Да, така че може да се концентрираме върху причината и аз да съм тук – каза Ерика и отиде до гардероба на сестра си.
– Не знам защо мислиш, че мога да ти помогна – каза Ана и се заклатушка след нея. – Едва ли имам нещо, което да ти става.
– Не, но какво да правя иначе? – Ерика зарови из дрехите по закачалките. – Рилийз партито на Кристиан е довечера и единствената ми алтернатива е индианската палатка на Мая.
– Окей, все нещо ще намерим. Панталоните, които носиш, си изглеждат добре, а мисля, че имам и една блуза, която може да те побере. На мен така и така ми е малко голяма. Ана измъкна от гардероба лилава бродирана туника. Ерика свали тениската си и с помощта на сестра си нахлузи туниката през глава. Да я смъкне над корема беше като да пълни коледна наденица, но се получи. Тя се обърна към огледалото и инспектира критично отражението си.
– Страшно си хубава – каза Ана, а Ерика изсумтя в отговор.
Със сегашната й фигура „страшно хубава“ звучеше като утопия, но поне изглеждаше що-годе прилично и почти издокарана.
– Върши работа – каза тя и направи опит сама да свали туниката, но се отказа и остави Ана да й помогне.
– Къде ще е партито? – попита Ана, приглади дрехата и я окачи обратно на закачалката. – В „Стура Хотелет“.
– Много любезно от страна на издателството да организира рилийз парти за дебютиращ автор – каза Ана и тръгна към стълбите.
– Много са ентусиазирани. Продажбите са невероятно добри за дебютен роман, затова издателката ни с радост организира партито. От нея чух също, че щяло да има солидно медийно присъствие.
– Ти самата какво мислиш за книгата? Предполагам, че ти харесва, иначе нямаше да я препоръчаш на издателството. Но колко е добра?
 – Тя е... – Ерика се замисли, докато слизаше внимателно по стъпалата, следвайки малката си сестра. – Магична. Мрачна и красива, обезпокоителна и въздействаща и... да, магична е най-добрата дума, с която мога да я опиша.
– Кристиан сигурно прелива от щастие.
– Да, да – Ерика провлачи думите. Отиде в кухнята и тъй като знаеше къде се намира всичко, направо започна да пълни кафеварката. – Щастлив е. Но в същото време... – Тя млъкна, за да не изгуби бройката, докато отмерваше кафе във филтъра. – Страшно се зарадва, когато одобриха романа, но имам чувството, че работата с книгата го е разтревожила по някакъв начин. Не мога да кажа с какво, всъщност не го познавам толкова добре. Не съм съвсем наясно защо се обърна към мен, но, естествено, се отзовах, когато ме помоли за помощ. Все пак безспорно имам известен опит с подготовката на ръкописи, макар и да не пиша романи. И в началото всичко вървеше много добре, Кристиан беше позитивно настроен и отворен за всякакви предложения. Но към края, когато исках да обсъдим определени неща, започна да се отдръпва. Не мога да го обясня точно. Но той си е малко ексцентричен, може би всичко се дължи на това.
– Значи, е открил правилната професия – каза Ана тържествено и Ерика се обърна към нея.
– Искаш да кажеш, че съм не само дебела, ами и ексцентрична?
– Че и разсеяна. – Ана кимна към кафеварката, която Ерика тъкмо беше включила. – Помага, ако сипеш и вода.
Кафеварката изпъшка в знак на съгласие и хвърляйки намръщен поглед на сестра си, Ерика я изключи. Вършеше всички домакински задачи механично. Постави чиниите и приборите в миялнята машина, след като първо ги беше изплакнала, после събра с ръка остатъците храна от мивката и я изтърка с четката за съдове и малко препарат. След това навлажни кърпата, разгъна я и мина с нея кухненската маса, за да обере трохите и мръсотията.

– Мамо, може ли да отида в Сандра? – Елин влезе в кухнята и непокорното изражение на петнайсетгодишното й лице разкри, че от самото начало се е настроила да получи отрицателен отговор.
– Знаеш, че не става. Баба и дядо ще идват довечера.
– Но те започнаха да идват толкова често, защо трябва да съм тук всеки път?
Гласът й придоби онзи хленчещ тон, който Сия едва издържаше.
– Те искат да се видят именно с теб и Лудвиг. Добре разбираш, че ще са разочаровани, ако не сте вкъщи.
– Ама толкова е скучно! И баба винаги се разплаква и после дядо й казва да престане. Искам да отида в Сандра. Всички ще са там.
– Не преувеличаваш ли? – каза Сия, докато плакнеше кърпата, след което я окачи на кранчето. – Не вярвам, че „всички“ ще са там. Ще отидеш друга вечер, когато баба и дядо няма да идват.
– Татко би ми позволил да отида.
Дробовете на Сия сякаш се свиха. Не издържаше. Не издържаше яда и непокорството точно сега. Магнус щеше да знае как да постъпи. Щеше да е в състояние да се справи със ситуацията, с Елин. Тя не можеше. Не и сама.
– Татко го няма сега.
– А къде е тогава? – викна Елин и сълзите й потекоха. – Къде се е дянал? Сигурно му е омръзнало от теб и мрънкането ти. Проклета... вещица!
В главата на Сия настана абсолютна тишина. Сякаш звуците изведнъж изчезнаха и всичко наоколо се превърна в сива мъгла.
– Той е мъртъв.
Гласът й звучеше така, сякаш идваше от някъде другаде, сякаш говореше някой непознат.
Елин я зяпна.
– Той е мъртъв – повтори Сия. Чувстваше се странно спокойна, като че се носеше над себе си и дъщеря си и просто мирно наблюдаваше сцената.
– Лъжеш – каза Елин и гръдният й кош се изду, все едно бе тичала няколко мили.
– Не лъжа. Полицията мисли така. И знам, че е така.
Щом се чу сама да го казва, разбра колко е вярно. Дотогава отказваше да го осъзнае, беше се вкопчила в надеждата. Но истината бе, че Магнус е мъртъв.
– Откъде можеш да знаеш? Откъде може да знае полицията? – Той не би ни изоставил. Елин клатеше глава, сякаш за да попречи на мисълта да се загнезди. Но Сия виждаше, че дъщеря й също знае. Магнус никога не би си тръгнал просто така. Тя направи няколко крачки по кухненския под и обви ръце около дъщеря си. Елин се опита да я отблъсне, но после се отпусна и се остави да бъде прегърната, да бъде малко момиче. Сия галеше косата й, докато плачът набираше сила.
– Шш – успокои я тя и усети как собствената й сила по странен начин се възвръща, докато дъщеря й ридаеше в прегръдките й.
– Можеш да отидеш в Сандра довечера. Аз ще обясня на баба и дядо.
Осъзна, че вече тя ще е тази, която взима всички решения.

Кристиан Тюдел се наблюдаваше в огледалото. Понякога не знаеше как точно да реагира на външния си вид. Беше на четирийсет. По някакъв начин годините се бяха изнизали покрай него и сега виждаше мъж, който е не просто зрял, ами дори леко посивява по слепоочията. Сана се появи зад него и обви ръце около талията му.
– Ама че си стилен.
Кристиан се сепна.
– Изплаши ме. Не се промъквай така.
Измъкна се от прегръдката й и успя да мерне разочарованото й изражение в огледалото, преди да се обърне.
– Извинявай. Тя седна на леглото.
– И ти изглеждаш добре – каза той и се почувства още по-виновен, когато видя как малкият комплимент накара очите й да светнат. Но същевременно се подразни. Мразеше, когато тя се държи като кученце, което маха с опашка при най-малката проява на внимание от страна на господаря си. Съпругата му беше с десет години по-млада от него и понякога той имаше чувството, че разликата спокойно би могла да бъде и двайсет.
– Ще ми помогнеш ли с вратовръзката? – каза той и застана до нея.
Тя се изправи и умело върза възела. Получи се съвършен още от първия опит и тя отстъпи назад, за да огледа произведението си.
– Довечера ще си блестящ.
– Мм... – отвърна той, главно защото не знаеше какво се очаква да каже.
– Мамо! Нилс ме бие!
Мелкер влезе на бегом, като че го гонеше глутница вълци, и с лепкави от яденето ръце грабна най-близкия обект, предлагащ закрила: крака на Кристиан.
– По дяволите! – Кристиан се изтръгна грубо от петгодишния си син.
Но вече бе късно. И по двата крачола имаше ясни следи от кетчуп на нивото на коленете. Помъчи се да запази спокойствие. В последно време му беше все по-трудно да го прави.
– Не можеш ли да държиш малките под око! – изръмжа той и започна демонстративно да разкопчава официалните си панталони, за да се преобуе.
– Сигурно мога да ги изчистя – каза Сана и тръгна след Мелкер, който се беше запътил с лепкавите си пръсти към леглото.
– И как ще стане, като трябва да съм там след час? Ще ги сменя.
– Но... В гласа на Сана се прокрадваше плач.
– По-добре се погрижи за децата.
Сана мигаше на всяка сричка, сякаш я беше ударил. Мълчаливо хвана Мелкер за ръка и го изведе от спалнята. Когато остана сам, Кристиан седна тежко на леглото. С крайчеца на очите си се видя в огледалото. Мъж, стиснал зъби, със сако, риза, вратовръзка и по долни гащи. Прегърбен, сякаш на раменете му тежаха всички тревоги на света. Изправи гръб и изпъчи гърди. Веднага придоби по-представителен вид. Това беше неговата вечер. Никой не можеше да му я отнеме.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Здравейте, благодарим Ви! "Пазачът на фара" най-вероятно ще е готова за печат догодина.
Прочетох книгата с огромен интерес. Кога можем да очакваме издаването на "Пазачът на фара" ?
Здравейте! Да, очаквайте електронното издание съвсем скоро. Приятно четене!

Оценка: +1

Здравейте. Искам да попитам дали ще има електронно издание на РУСАЛКАТА на КАМИЛА ЛЕКБЕРГ. Благодаря
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-541-8
Купи
Цена
13.50 лв.
(18.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-542-5
Купи
Цена
10.00 лв.
(18.00 лв.)

* 8 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-8лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени