Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Силата на ума
Печатно издание
ISBN
978-619-150-269-1
Цена
16.00 лв.
Купи

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (5)
Мнения (1)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
280 гр.
Страници
312
Превод
Юлия Петкова
Дата на издаване
09 февруари 2015

Силата на ума

За какво става дума в книгата? Отново за неограничените възможности на човешкия ум. Как да постигнем емоционално благополучие и професионален успех, като упражняваме контрол върху мисълта и активизираме умствения си потенциал в процеса на промяна на нагласата и поведението си. Когато затворите последната страница на „Силата на ума“, ще разполагате с „подробен план“ за: отхвърляне на тиранията на мислите, ограничаващи постиженията във вашия живот; тотална промяна в начина ви на мислене и в нагласата ви към света; установяване на контрол върху спомените от миналото. Следователно тази книга има за цел да ви провокира (благородна цел, нали?) и да насърчи осъзнаването на вътрешната ви сила, на способността да управлявате собствените си мисли, вместо да позволявате да ви управляват те.

„Тази книга е безупречна и следва да бъде задължително четиво.“
Дейли Телеграф

„Дали успя да ни убеди? Успя. Купете си я.“
Мениджмънт Тудей

„Рядко ценна книга за самопомощ – изключително четивна и забавна. Препоръчвам горещо!“
Джили Купър

За автора

Джеймс Борг е практикуващ психолог на работното място и бизнес консултант в областта на междуличностните умения и мениджмънта. Кариерата му обхваща реклама, продажби, маркетинг, журналистика, психология на работното място. Завършил е икономика в London School of Economics (LSE), а докторатът му е в областта на психологията. Като консултант към „Психологията отива на работа” (Psychology Goes to Work), Джеймс Борг дава съвети в областта на маркетинга и как се прилага психологията на работното място. Автор е също така на бестселърите „Езикът на тялото” и „Силата на ума”, преведени в повечето страни на света.

Още книги от автора
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Джеймс Борг - „Силата на ума“

Знаеш ли, че през главата ти минават средно около шейсет-осемдесет хиляди мисли на ден? Смайващо, нали? Това означава, че качеството на мислите ни е отговорно за начина, по който се чувстваме и държим в обществото.
Този диалог вътре в твоя ум е отговорен за автобиографията на живота ти. Мисленето ти може да те тласне към успех, но може и да ти попречи. И така, за да промениш живота си, е необходима единствено промяна в мисленето.
Контролираш ли ума си, или той те контролира? Когато осъзнаеш, че ти си този, който държи юздите, ще си дадеш сметка, че всичко е възможно.
Начинът, по който се чувстваш всеки ден, зависи само от твоите разсъждения. И понеже става дума за собствения ти живот, мислите ти имат решаващо значение. Няма две мнения – за всеки от нас животът е битка, в една или друга степен. Сблъскваме се с разочарования, тревоги, чувство за безсилие и финансови затруднения, обсъждаме неминуемата гибел на планетата, а да не говорим какво ни костват травмите, причинени от себеподобните ни.
И макар за гнева, стреса, тъгата, отвращението, безпокойствата и какво ли още не да е някак естествено да виним другите или „сценария“ на самия живот, само умът е този, който диктува чувствата и определя поведението ни.
Ти се превръщаш в онова, за което мислиш – нищета, болка, проблеми, обич, доброта, надежда... Зависи какво си избрал.
Как се справяме с предизвикателствата на ежедневието и колко тревожни се чувстваме, зависи изцяло от начина, по който виждаме всяка една ситуация. Важен е „филтърът“, през който възприемаме света.

Мисълта е това, което има значение

Казано по-просто, ако не сме в състояние да променим хората около нас и собствената си житейска ситуация, то можем да променим поне онова, което подлежи на контрол. Можем да използваме силата на ума и да актуализираме начина си на мислене, а това без съмнение ще се отрази на нашите чувства.
Въпросната техника е много ефикасна и неслучайно води началото си от дълбока древност. Различни философи и мислители са си предавали щафетата през вековете. Докато тя стигне до Албърт Елис – клиничният психолог я поема преди петдесет години, когато създава Рационално-емоционалната поведенческа терапия, ознаменувала нарастващото значение на промяната в мисленето. Личните ми наблюдения в областта на социалната и когнитивната психология са много по-богати благодарение на Елис и изучаването на неговите техники, положили основите на извънредно успешната Когнитивна поведенческа терапия.
Ние сме щастливци, защото от 90-те години насам знаем много повече за дейността на мозъка. Вече знаем, че от увеличаването на броя връзки между невроните (мозъчните клетки) зависи неговият растеж. Колкото повече ползвате и „тествате“ своя мозък, толкова по-здрави стават връзките, умножават се и се обновяват. Тези открития предизвикаха коренна промяна в разбирането ни затова как самият мисловен процес променя мозъка. Възможно е да сте чували термина „пластичност“ на мозъка, който е свързан със способността на нервната система да се настройва към промените в средата.
Възможно ли е тогава да има нещо по-важно от мислите ни? Те присъстват във всичко, което правим, ние мислим ежедневно. Но много от нас приемат този процес за даденост. Нашият ум работи непрестанно, но много хора не посвещават и мисъл на самия мисловен процес! Едва ли има по-съществена тема от тази, тя е в сърцевината на всичко.
Само си помислете. Огледайте се. Всичко, което виждате, се е родило като мисъл в нечия глава. Дизайнът на този стол, корицата на онази книга, будилникът, лаптопът, който ви позволява да пребивавате някъде далеч от офиса или дома. Нека се задълбаем още малко в „по-големи“ работи: компютърът (наследен от гореспоменатия лаптоп); изобретяването на такова средство за комуникация като телефона; фактът, че третираме стационарните телефони като даденост; идеите за все повече и най-разнообразни мобилни устройства. А какво ще кажете за телевизора? Продукт на идеята, че една чудотворна катодно-лъчева тръба може да се трансформира в плоско изображение. А онзи самолет, дето с лекота достига височина 30 000 фута...
Мисля, че изясних становището си. Всички човешки усилия, свързани с най-значимите открития, с напредъка в медицината и постиженията в сферата на храненето, с инженерството, архитектурата и бизнеса – всичко това се е пръкнало като мисъл в нечия глава.
Нещо повече, тези хора са направили по-трудния избор. Те са решили да преследват мечтите си, а не да възприемат удобна позиция от типа: това няма да проработи; звучи комично; не съм сигурен, че ще се получи; ще ми се присмиват; по-добре нещата да останат такива, каквито са; това няма как да стане. Другият проблем е ниската самооценка: не, не ме бива достатъчно в това. И така нататък.
Както споменах по-рано, умът може да постигне чудеса, но същият този ум може и да пречи, при това безмилостно.

Контролирай ума си, за да не те контролира той

И така, всички ние сме продукт на мисленето си. Всяка секунда, всяка минута от деня произвежда своевременен коментар в твоята глава, той задава намерението и бъдещото действие, той определя чувствата ти.

Важният въпрос е:

Упражняваш ли контрол върху своя ум, или позволяваш той да контролира теб?

Възможно е мислите цял живот да са те заблуждавали и да си смятал, че няма как да владееш своите чувства. Е, акордирай мозъка си, ако обичаш. Това всъщност е най-добре опазената тайна на света – че сме достатъчно силни, за да влияем върху собствените си чувства. Всичко зависи от силата на ума, а той е на твое разположение. Разумът е генератор на определени чувства, но е и достатъчно великодушен към нас, за да ни позволи да ги променяме. Обърках ли те? Това е нормално.
Ти не си твоят ум – погледни на нещата от този ракурс. Довод за последното е фактът, че си в състояние да наблюдаваш своите мисли. Следващия път, когато останеш насаме с брътвежа в главата си, пробвай да видиш как те прииждат и изчезват. Отпусни се за две минути и се вслушай в този интимен диалог, проследи го пасивно, като външен наблюдател. Не коментирай разсъжденията си, само ги наблюдавай, все едно си случаен свидетел.
Обърни внимание на негативните мисли, които изникват, както и на склонността си да им даваш шанс. И така, с какви скъпоценности те замери твоето съзнание, докато траеха тези безконечни две минути? Не беше ли нещо от сорта (примерът е реален):

„Мммда, таванът трябва да се замаже... това там паяк ли е... В колко часа щях да се срещам с Наташа, какво казах... Предполагам, че ще изглежда фантастично след две седмици плаж. А моята кожа е толкова суха, и цялата е на петна... този климатик такъв шум вдига... Никога няма да излъчвам сексапила на Наташа... тази стая е мизерна... ще трябва да се добера до химическото чистене днес... мразя новата мадама на щанда... къде го бутнах този билет... уф, не минаха ли двете минути?“

Ето че можеш да изложиш мислите, които те поглъщат. Приемайки този факт, доказваш, че се намираш извън своя ум. Ти наблюдаваше своя мисловен поток. Следователно обладаваш силата да контролираш съзнанието си (ако решиш), вместо да му позволяваш да те контролира то.
Признаването на този прост факт би могло изцяло да промени живота на милиони хора. И въпреки това идеята все още не е достатъчно разпространена, не е придобила популярност, малцина са щастливците, признали пред себе си двойствеността на човешкия ум – те, разбира се, печелят от това.
Тези хора са постоянно нащрек по отношение на вътрешния си диалог, осъзнават, че той вещае съответното действие и нагласа (следователно и чувство), и се опитват винаги когато е възможно да заместват негативните, саморазрушителни мисли с по-ведри и оптимистични такива.
Не бях достигнал още тийнейджърска възраст, а вече навлизах в тази област на знание. По време на една училищна ваканция се улових да прелиствам книга за възрастни – с твърди корици, с много изморителен текст, разпрострян върху стотици неумолими страници, всички пожълтели от годините и влагата и с онзи мирис на плесен, който напомня за Свещения Граал на детската фантазия – „Книгата на магиите“ (това беше преди Хари Потър, разбира се). И тогава попаднах на един цитат в курсив, който дълбоко ме впечатли, продължава да ми влияе и до днес. Беше нещо като еврика ефект:

Дали си оптимист, или песимист – резултатът навярно ще е един и същ. Но оптимистите си прекарват времето по-приятно.

Джеймс Борг - „Силата на ума“

Знаеш ли, че през главата ти минават средно около шейсет-осемдесет хиляди мисли на ден? Смайващо, нали? Това означава, че качеството на мислите ни е отговорно за начина, по който се чувстваме и държим в обществото.
Този диалог вътре в твоя ум е отговорен за автобиографията на живота ти. Мисленето ти може да те тласне към успех, но може и да ти попречи. И така, за да промениш живота си, е необходима единствено промяна в мисленето.
Контролираш ли ума си, или той те контролира? Когато осъзнаеш, че ти си този, който държи юздите, ще си дадеш сметка, че всичко е възможно.
Начинът, по който се чувстваш всеки ден, зависи само от твоите разсъждения. И понеже става дума за собствения ти живот, мислите ти имат решаващо значение. Няма две мнения – за всеки от нас животът е битка, в една или друга степен. Сблъскваме се с разочарования, тревоги, чувство за безсилие и финансови затруднения, обсъждаме неминуемата гибел на планетата, а да не говорим какво ни костват травмите, причинени от себеподобните ни.
И макар за гнева, стреса, тъгата, отвращението, безпокойствата и какво ли още не да е някак естествено да виним другите или „сценария“ на самия живот, само умът е този, който диктува чувствата и определя поведението ни.
Ти се превръщаш в онова, за което мислиш – нищета, болка, проблеми, обич, доброта, надежда... Зависи какво си избрал.
Как се справяме с предизвикателствата на ежедневието и колко тревожни се чувстваме, зависи изцяло от начина, по който виждаме всяка една ситуация. Важен е „филтърът“, през който възприемаме света.

Мисълта е това, което има значение

Казано по-просто, ако не сме в състояние да променим хората около нас и собствената си житейска ситуация, то можем да променим поне онова, което подлежи на контрол. Можем да използваме силата на ума и да актуализираме начина си на мислене, а това без съмнение ще се отрази на нашите чувства.
Въпросната техника е много ефикасна и неслучайно води началото си от дълбока древност. Различни философи и мислители са си предавали щафетата през вековете. Докато тя стигне до Албърт Елис – клиничният психолог я поема преди петдесет години, когато създава Рационално-емоционалната поведенческа терапия, ознаменувала нарастващото значение на промяната в мисленето. Личните ми наблюдения в областта на социалната и когнитивната психология са много по-богати благодарение на Елис и изучаването на неговите техники, положили основите на извънредно успешната Когнитивна поведенческа терапия.
Ние сме щастливци, защото от 90-те години насам знаем много повече за дейността на мозъка. Вече знаем, че от увеличаването на броя връзки между невроните (мозъчните клетки) зависи неговият растеж. Колкото повече ползвате и „тествате“ своя мозък, толкова по-здрави стават връзките, умножават се и се обновяват. Тези открития предизвикаха коренна промяна в разбирането ни затова как самият мисловен процес променя мозъка. Възможно е да сте чували термина „пластичност“ на мозъка, който е свързан със способността на нервната система да се настройва към промените в средата.
Възможно ли е тогава да има нещо по-важно от мислите ни? Те присъстват във всичко, което правим, ние мислим ежедневно. Но много от нас приемат този процес за даденост. Нашият ум работи непрестанно, но много хора не посвещават и мисъл на самия мисловен процес! Едва ли има по-съществена тема от тази, тя е в сърцевината на всичко.
Само си помислете. Огледайте се. Всичко, което виждате, се е родило като мисъл в нечия глава. Дизайнът на този стол, корицата на онази книга, будилникът, лаптопът, който ви позволява да пребивавате някъде далеч от офиса или дома. Нека се задълбаем още малко в „по-големи“ работи: компютърът (наследен от гореспоменатия лаптоп); изобретяването на такова средство за комуникация като телефона; фактът, че третираме стационарните телефони като даденост; идеите за все повече и най-разнообразни мобилни устройства. А какво ще кажете за телевизора? Продукт на идеята, че една чудотворна катодно-лъчева тръба може да се трансформира в плоско изображение. А онзи самолет, дето с лекота достига височина 30 000 фута...
Мисля, че изясних становището си. Всички човешки усилия, свързани с най-значимите открития, с напредъка в медицината и постиженията в сферата на храненето, с инженерството, архитектурата и бизнеса – всичко това се е пръкнало като мисъл в нечия глава.
Нещо повече, тези хора са направили по-трудния избор. Те са решили да преследват мечтите си, а не да възприемат удобна позиция от типа: това няма да проработи; звучи комично; не съм сигурен, че ще се получи; ще ми се присмиват; по-добре нещата да останат такива, каквито са; това няма как да стане. Другият проблем е ниската самооценка: не, не ме бива достатъчно в това. И така нататък.
Както споменах по-рано, умът може да постигне чудеса, но същият този ум може и да пречи, при това безмилостно.

Контролирай ума си, за да не те контролира той

И така, всички ние сме продукт на мисленето си. Всяка секунда, всяка минута от деня произвежда своевременен коментар в твоята глава, той задава намерението и бъдещото действие, той определя чувствата ти.

Важният въпрос е:

Упражняваш ли контрол върху своя ум, или позволяваш той да контролира теб?

Възможно е мислите цял живот да са те заблуждавали и да си смятал, че няма как да владееш своите чувства. Е, акордирай мозъка си, ако обичаш. Това всъщност е най-добре опазената тайна на света – че сме достатъчно силни, за да влияем върху собствените си чувства. Всичко зависи от силата на ума, а той е на твое разположение. Разумът е генератор на определени чувства, но е и достатъчно великодушен към нас, за да ни позволи да ги променяме. Обърках ли те? Това е нормално.
Ти не си твоят ум – погледни на нещата от този ракурс. Довод за последното е фактът, че си в състояние да наблюдаваш своите мисли. Следващия път, когато останеш насаме с брътвежа в главата си, пробвай да видиш как те прииждат и изчезват. Отпусни се за две минути и се вслушай в този интимен диалог, проследи го пасивно, като външен наблюдател. Не коментирай разсъжденията си, само ги наблюдавай, все едно си случаен свидетел.
Обърни внимание на негативните мисли, които изникват, както и на склонността си да им даваш шанс. И така, с какви скъпоценности те замери твоето съзнание, докато траеха тези безконечни две минути? Не беше ли нещо от сорта (примерът е реален):

„Мммда, таванът трябва да се замаже... това там паяк ли е... В колко часа щях да се срещам с Наташа, какво казах... Предполагам, че ще изглежда фантастично след две седмици плаж. А моята кожа е толкова суха, и цялата е на петна... този климатик такъв шум вдига... Никога няма да излъчвам сексапила на Наташа... тази стая е мизерна... ще трябва да се добера до химическото чистене днес... мразя новата мадама на щанда... къде го бутнах този билет... уф, не минаха ли двете минути?“

Ето че можеш да изложиш мислите, които те поглъщат. Приемайки този факт, доказваш, че се намираш извън своя ум. Ти наблюдаваше своя мисловен поток. Следователно обладаваш силата да контролираш съзнанието си (ако решиш), вместо да му позволяваш да те контролира то.
Признаването на този прост факт би могло изцяло да промени живота на милиони хора. И въпреки това идеята все още не е достатъчно разпространена, не е придобила популярност, малцина са щастливците, признали пред себе си двойствеността на човешкия ум – те, разбира се, печелят от това.
Тези хора са постоянно нащрек по отношение на вътрешния си диалог, осъзнават, че той вещае съответното действие и нагласа (следователно и чувство), и се опитват винаги когато е възможно да заместват негативните, саморазрушителни мисли с по-ведри и оптимистични такива.
Не бях достигнал още тийнейджърска възраст, а вече навлизах в тази област на знание. По време на една училищна ваканция се улових да прелиствам книга за възрастни – с твърди корици, с много изморителен текст, разпрострян върху стотици неумолими страници, всички пожълтели от годините и влагата и с онзи мирис на плесен, който напомня за Свещения Граал на детската фантазия – „Книгата на магиите“ (това беше преди Хари Потър, разбира се). И тогава попаднах на един цитат в курсив, който дълбоко ме впечатли, продължава да ми влияе и до днес. Беше нещо като еврика ефект:

Дали си оптимист, или песимист – резултатът навярно ще е един и същ. Но оптимистите си прекарват времето по-приятно.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Страхотно четиво за вечните песимисти! Подарих на двайсетина души;-)
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-150-269-1
Купи
Цена
16.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени