Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
За дипломатите и хората
Печатно издание
ISBN
954-529-423-X
Купи
Цена
5.25 лв.
(7.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-25%
Електронно издание
ISBN
978-954-529-868-4
Купи
Цена
3.00 лв.
(7.00 лв.)
-4лв.
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (1)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
180 гр.
Страници
224
Дата на издаване
09 ноември 2005

За дипломатите и хората

В „За дипломатите и хората“ читателят се среща с обитателите на едно българско посолство през началния период на демократичните промени. От посланика до готвача през съветниците, аташетата и „вторите членове“ – всички са описани, а ако някой е пропуснат, той би трябвало по-скоро да се радва. Абсурдните ситуации, в които изпадат героите, забавните истории, поднесени с тънка ирония и добродушна усмивка, нареждат книгата сред най-добрите образци на българския хумор. Наричат авторката българския Удхаус, сравняват я с Джером К. Джером и с Пиер Данинос, наричат книгата й „най-смешния текст, писан на български“. Това второ издание на „За дипломатите и хората“ ще зарадва любителите на хумора, до които не е стигнало първото издание.

За автора

Росица Ташева е родена в София, където завършва Английската гимназия и френска филология в Софийския университет. Автор е на нашумелите хумористични книги „За дипломатите и хората“ и „Домашен апокалипсис“. Работила е в агенция „София прес“, в посолството на Франция в София и в посолството на България в Париж. В момента е редактор в издателство „Колибри“. В неин превод от френски са излезли към 50 заглавия на автори като Балзак, Мопасан, Флобер, Селин, Албер Коен, Сан Антонио, Милан Кундера.

Носител на награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ за 2010 г. за „Колкото до Шотландеца“.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

РОСИЦА ТАШЕВА
ЗА ДИПЛОМАТИТЕ И ХОРАТА

АЛИ БАБА И ДЕСЕТИМАТА ДИПЛОМАТИ

Описаните лица и събития, които нямат нищо общо с действителността, се отнасят към времето, когато един високоиздигнал се политически мъж произнесъл следната историческа фраза: "Нужно ли е да си дипломат, за да си дипломат?" Уникалният характер на този знаменателен въпрос се състоял в това, че той съдържал отрицателния отговор вътре в себе си. Стават такива работи.
Описаните лица действали, а събитията се случвали не къде да е, а в Париж. Е, сигурно можели да се случат и на друго място.
Когато бил малък, Близнака откраднал колело, заради което баща му го напердашил. Маринко Странски пък станал костюмиер в един театър, въпреки че бил учил за съвсем друго нещо. Него не го пердашили. Общото между двата случая е, че пердах или не, бащите им казали: "Ти по този път далеч няма да стигнеш." Те по този път стигнали до Париж. Там не е много далеч, но е хубаво.
Такива работи също стават понякога.
И посолството било хубаво като Париж. Няма как, нали било в Париж. Само дето било поовехтяло. Но това е друга тема. Помещавало се в прекрасна сграда, от всички прозорци се разкривала прекрасна гледка, а отпред течала Сена. Кеф! Когато отивали в отпуск, дипломатите бивали обземани от носталгия по родната Сена.
Дипломатите били десет на брой. Нищо и половина в сравнение с времето, когато наброявали сто и двайсет. Така е то, sic transit gloria грандоманска.
В духа на цитирания в първия параграф въпрос, дипломатите имали най-разнообразни професии. Намирал им се архитект, режисьор, биолог, лекар, дори един хомосексуалист. Е, не, хомосексуалист нямало.
Излишно е да се уточнява кой от дипломатите какъв бил първоначално. Важното е, че архитектът не архитектствал, биологът... какво не правел? И т.н. Негова си работа на хомосексуалиста.
Е, имало и баш дипломати със съответното образование в съответната страна и всичко. Те също не дипломатствали. Имало и ченгета. Те живот си живеели.

Г-н Посланикът овладява положението
Над дипломатите властвал господин Посланикът. Г-н Посланикът не само властвал, той владеел положението. Той пристигнал в Париж твърдо решен да го овладее във всичките му аспекти. За тази цел трябвало да започне отнякъде. И той започнал от чинопочитанието.
Не минали и два дни, откакто поел поста си, и г-н Посланикът забелязал, че екипът му проявява нездрава склонност да си говори на "ти". Това обстоятелство не влизало в представите му за дипломация, поради което той наредил на всички да поддържат строго официални отношения. Г-н Посланикът бил убеден, че официалните отношения са залог за добра работа, а приятелските - тъкмо обратното. Според Близнака било тъкмо обратното.
Г-н Посланикът впрочем не само наредил. Той лично дал пример, като се обръщал на "ви" към всички без изключение и целенасочено забравил малките им имена. Той и в сънищата си говорел със събеседниците си на "ви". Г-н Посланикът бил възпитан човек.
Веднъж той се обадил на жена си по телефона и също я заговорил на "ви". Толкова го било завладяло възпитанието. Тя му казала: "Ей, ти съвсем си изперкал." Такъв език му държала понякога. Не му цепела басма.
Като минал още месец от постопоемането, г-н Посланикът с известно прискърбие забелязал друго едно нещо. А именно че дипломатите не си говорели на "ви" зад гърба му. Чакали да си го обърне и започвали срамно да фамилиарничат помежду си. Той веднъж дори дочул с крайчеца на достолепното си ухо как собственият му посланишки шофьор се обръща към заместник-консула по един определено оскърбителен начин: "Дорче, душко..." - започнал той свойски. Г-н Посланикът чак го заболяло достолепието, та не се вслушал в продължението. Всъщност какво значение имало продължението при такова скандално начало.
Тогава решил да вземе мерки. Събрал дипломатите и ги запознал с основите на дипломатическото достойнство и с бездната, която разделя дипломат от персонал. След това наредил през неговия мандат дипломат да не разрешава на персонал да му се държи като с равен. "Откъде-накъде!" - така завършило словото му.
Г-н Посланикът сметнал, че този път е улучил право в целта. Знаел със сигурност, че на суетата винаги може да се заложи. Подценил обаче дълбочината на бездната, която разделя колектив от началник.
Г-н Посланикът бил мъдър човек. Той искал да обедини високоотговорните си подчинени срещу нискоотговорните си подчинени. Не му хрумнало обаче, че съществува и друг вид обединение. Така е, рекъл по този повод Близнака, и най-мъдрият си е малко прост.
За да докажат меродавността на тази неувяхваща максима, дипломатите разпространили подробностите от съвещанието със скоростта на светлината. Резултатът бил от ясен по-ясен. Персоналът се докачил. Посланишкият шофьор Драго резюмирал положението със следната любезна фраза: "Що не се гръмнеш!"
Дипломатите, като разпространили подробностите от съвещанието, не го направили, за да злепоставят г-н Посланика. Не само затова. Те искали и да видят как ще реагира персоналът. Приятно им ставало, като видят как някой се докачва. Е, никой не е съвършен.
Когато заложил на суетата, г-н Посланикът сбъркал, но не съвсем. Посетите семена взели, че се прихванали. Семето най-неочаквано изкласило у г-н културния съветник Странски на един 24 май. Защо най-неочаквано ли? Ами защото г-н Странски не бил такъв човек. Г-н културният съветник отбелязал празника на културата, като помолил част от персонала да сервира по време на дипломатското съвещание кафе с коняк, за да почерпи колегите. Ясно е кого включвал в колегите. Ясно е и кого не включвал. В колегите не включвал персонала. Персоналът се състоял от шофьора, домакина, готвача и съпругите на колегите, които им помагали в работата.
Черпенето се проточило и когато дипломатите заизлизали от съвещателната зала, очите им издайнически блестели. Най блестели те у г-жа консула Заекова, на която блестели и бузите. Г-жа консулът Заекова обичала да отбелязва празници.
Избуялите у г-н Странски кълнове били още същия ден безжалостно подрязани от един член на персонала - персоналната му жена. У г-н Странски кълновете не се превърнали в растителност. Нямало кой да ги полее. Пък и не бил такъв човек, нали така?
Веднага щом празникът бил отбелязан, персоналната жена на г-н Странски го пипнала за яката в преносния смисъл. А в буквалния смисъл му казала следното:
- Да не би значи ние да не знаем да четем? Да не би да сме гърци? Да не би аз да пиша нощта с шт?
И още много неща му казала.
Г-н Странски отговорил, че не бил съобразил. Успял да съобрази само до половината колеги. Г-н Странски за първи път включил в колегите и персонала. Това било голяма победа на справедливостта.
Г-н Посланикът веднъж също съобразил, може да се каже, до три четвърти. Той отбелязал друг празник с бяло вино за дипломатите вечерта и с плодов сок за целия състав на патерица.
Тогава вече Дорчето Спасова не издържала и в интерес на климата в колектива му разказала кой, кога и какво точно е казал по негов адрес. Г-жа заместник-консулът обичала климата в колектива.
Г-н Посланикът силно се притеснил.
- Че аз нали за добро - изстенал той.
Г-н Посланикът с цялото си сърце желаел да установи в повереното му посолство атмосфера на доверие и творчески труд. Убеден бил, че малко резервираност не може да навреди никому. А то виж какво се получило. Бил зле разбран. Превратно го изтълкували. Изопачили мотивите му.
Притеснението било последвано от активно самосъжаление към интелигентния човек, принуден да работи във враждебно обкръжение. После г-н Посланикът страхотно се ядосал. "Ще видят те", рекъл и решил: "Повече никакви такива. Празници ли?" Беснял няколко дни, пък махнал с ръка и обявил: "Писна ми на оная работа".
Възпитан, възпитан, ама и той бил човек.
Като махнал с ръка, г-н Посланикът всъщност не се предал, а просто продължил нататък.

Г-н Посланикът си измива ръцете
Обаче като продължил нататък, у него се загнездило онова чувство за враждебното обкръжение. То го преследвало през целия му мандат и добивало разнообразни и неочаквани форми. Понякога се изразявало в убеждението, че масово не му се изпълняват нарежданията.
Такъв бил случаят с разузнавача, пожелал да запази анонимност. Разузнавачът смятал, че трябва да работи за ведомството, на което се подчинява. Г-н Посланикът смятал, че трябва да работи и за неговото ведомство. Че как иначе. И без това хората не стигали. И г-н Посланикът започнал да възлага на г-н разузнавача задачите, които нямало кой да изпълни. Пращал го да прави справки из парижките библиотеки по най-чудноватите въпроси, от които се интересували собствените му работодатели. Нареждал му да осигурява охраната на всяка среща, коктейл и коктейлче, организирани от всеки подчинен му дипломат. Изстрелвал го на летището да посреща всеки български деец, комуто хрумвало да посети Париж.
Тоест в действителност г-н Посланикът само се опитвал да прати, нареди и изстреля, защото разузнавачът всеки път му казвал, че има Важна Среща. Г-н Посланикът не можел да го попита с кого и по какъв въпрос, нито да установи има ли среща, или няма. Не било в компетенциите му. Обаче определено му се струвало, че броят на срещите далеч надхвърля средните статистически данни за този вид дейност. "Дали не ме пързаля?" - такава мисъл дори му минавала през главата. Тя окончателно пуснала корени, когато веднъж най-случайно по време на една такава важна среща Дорчето Спасова срещнала разузнавача да разхожда семейството си из Булонския лес. Кой знае пък какво правела Дорчето Спасова в Булонския лес.
Тогава г-н Посланикът решил да подходи по друг начин. Той поискал от разузнавача да му представя седмичния план на анонимните си срещи. Искал да знае кога може и кога не може да разчита на него. Така де! Разузнавачът охотно му го представял, защо да не му го представи, и без това можел да си пише вътре каквото си иска, със забележката, че планът може да претърпи промени. Планът наистина претърпявал промени и всъщност нищо не се променило, тоест разузнавачът продължил да работи (или да не работи, иди разбери) за своите си хора. Но на г-н Посланика някак му станало по-леко. Бил направил каквото могъл, за да осигури дисциплината. Оттук нататък си измивал ръцете.

РОСИЦА ТАШЕВА
ЗА ДИПЛОМАТИТЕ И ХОРАТА

АЛИ БАБА И ДЕСЕТИМАТА ДИПЛОМАТИ

Описаните лица и събития, които нямат нищо общо с действителността, се отнасят към времето, когато един високоиздигнал се политически мъж произнесъл следната историческа фраза: "Нужно ли е да си дипломат, за да си дипломат?" Уникалният характер на този знаменателен въпрос се състоял в това, че той съдържал отрицателния отговор вътре в себе си. Стават такива работи.
Описаните лица действали, а събитията се случвали не къде да е, а в Париж. Е, сигурно можели да се случат и на друго място.
Когато бил малък, Близнака откраднал колело, заради което баща му го напердашил. Маринко Странски пък станал костюмиер в един театър, въпреки че бил учил за съвсем друго нещо. Него не го пердашили. Общото между двата случая е, че пердах или не, бащите им казали: "Ти по този път далеч няма да стигнеш." Те по този път стигнали до Париж. Там не е много далеч, но е хубаво.
Такива работи също стават понякога.
И посолството било хубаво като Париж. Няма как, нали било в Париж. Само дето било поовехтяло. Но това е друга тема. Помещавало се в прекрасна сграда, от всички прозорци се разкривала прекрасна гледка, а отпред течала Сена. Кеф! Когато отивали в отпуск, дипломатите бивали обземани от носталгия по родната Сена.
Дипломатите били десет на брой. Нищо и половина в сравнение с времето, когато наброявали сто и двайсет. Така е то, sic transit gloria грандоманска.
В духа на цитирания в първия параграф въпрос, дипломатите имали най-разнообразни професии. Намирал им се архитект, режисьор, биолог, лекар, дори един хомосексуалист. Е, не, хомосексуалист нямало.
Излишно е да се уточнява кой от дипломатите какъв бил първоначално. Важното е, че архитектът не архитектствал, биологът... какво не правел? И т.н. Негова си работа на хомосексуалиста.
Е, имало и баш дипломати със съответното образование в съответната страна и всичко. Те също не дипломатствали. Имало и ченгета. Те живот си живеели.

Г-н Посланикът овладява положението
Над дипломатите властвал господин Посланикът. Г-н Посланикът не само властвал, той владеел положението. Той пристигнал в Париж твърдо решен да го овладее във всичките му аспекти. За тази цел трябвало да започне отнякъде. И той започнал от чинопочитанието.
Не минали и два дни, откакто поел поста си, и г-н Посланикът забелязал, че екипът му проявява нездрава склонност да си говори на "ти". Това обстоятелство не влизало в представите му за дипломация, поради което той наредил на всички да поддържат строго официални отношения. Г-н Посланикът бил убеден, че официалните отношения са залог за добра работа, а приятелските - тъкмо обратното. Според Близнака било тъкмо обратното.
Г-н Посланикът впрочем не само наредил. Той лично дал пример, като се обръщал на "ви" към всички без изключение и целенасочено забравил малките им имена. Той и в сънищата си говорел със събеседниците си на "ви". Г-н Посланикът бил възпитан човек.
Веднъж той се обадил на жена си по телефона и също я заговорил на "ви". Толкова го било завладяло възпитанието. Тя му казала: "Ей, ти съвсем си изперкал." Такъв език му държала понякога. Не му цепела басма.
Като минал още месец от постопоемането, г-н Посланикът с известно прискърбие забелязал друго едно нещо. А именно че дипломатите не си говорели на "ви" зад гърба му. Чакали да си го обърне и започвали срамно да фамилиарничат помежду си. Той веднъж дори дочул с крайчеца на достолепното си ухо как собственият му посланишки шофьор се обръща към заместник-консула по един определено оскърбителен начин: "Дорче, душко..." - започнал той свойски. Г-н Посланикът чак го заболяло достолепието, та не се вслушал в продължението. Всъщност какво значение имало продължението при такова скандално начало.
Тогава решил да вземе мерки. Събрал дипломатите и ги запознал с основите на дипломатическото достойнство и с бездната, която разделя дипломат от персонал. След това наредил през неговия мандат дипломат да не разрешава на персонал да му се държи като с равен. "Откъде-накъде!" - така завършило словото му.
Г-н Посланикът сметнал, че този път е улучил право в целта. Знаел със сигурност, че на суетата винаги може да се заложи. Подценил обаче дълбочината на бездната, която разделя колектив от началник.
Г-н Посланикът бил мъдър човек. Той искал да обедини високоотговорните си подчинени срещу нискоотговорните си подчинени. Не му хрумнало обаче, че съществува и друг вид обединение. Така е, рекъл по този повод Близнака, и най-мъдрият си е малко прост.
За да докажат меродавността на тази неувяхваща максима, дипломатите разпространили подробностите от съвещанието със скоростта на светлината. Резултатът бил от ясен по-ясен. Персоналът се докачил. Посланишкият шофьор Драго резюмирал положението със следната любезна фраза: "Що не се гръмнеш!"
Дипломатите, като разпространили подробностите от съвещанието, не го направили, за да злепоставят г-н Посланика. Не само затова. Те искали и да видят как ще реагира персоналът. Приятно им ставало, като видят как някой се докачва. Е, никой не е съвършен.
Когато заложил на суетата, г-н Посланикът сбъркал, но не съвсем. Посетите семена взели, че се прихванали. Семето най-неочаквано изкласило у г-н културния съветник Странски на един 24 май. Защо най-неочаквано ли? Ами защото г-н Странски не бил такъв човек. Г-н културният съветник отбелязал празника на културата, като помолил част от персонала да сервира по време на дипломатското съвещание кафе с коняк, за да почерпи колегите. Ясно е кого включвал в колегите. Ясно е и кого не включвал. В колегите не включвал персонала. Персоналът се състоял от шофьора, домакина, готвача и съпругите на колегите, които им помагали в работата.
Черпенето се проточило и когато дипломатите заизлизали от съвещателната зала, очите им издайнически блестели. Най блестели те у г-жа консула Заекова, на която блестели и бузите. Г-жа консулът Заекова обичала да отбелязва празници.
Избуялите у г-н Странски кълнове били още същия ден безжалостно подрязани от един член на персонала - персоналната му жена. У г-н Странски кълновете не се превърнали в растителност. Нямало кой да ги полее. Пък и не бил такъв човек, нали така?
Веднага щом празникът бил отбелязан, персоналната жена на г-н Странски го пипнала за яката в преносния смисъл. А в буквалния смисъл му казала следното:
- Да не би значи ние да не знаем да четем? Да не би да сме гърци? Да не би аз да пиша нощта с шт?
И още много неща му казала.
Г-н Странски отговорил, че не бил съобразил. Успял да съобрази само до половината колеги. Г-н Странски за първи път включил в колегите и персонала. Това било голяма победа на справедливостта.
Г-н Посланикът веднъж също съобразил, може да се каже, до три четвърти. Той отбелязал друг празник с бяло вино за дипломатите вечерта и с плодов сок за целия състав на патерица.
Тогава вече Дорчето Спасова не издържала и в интерес на климата в колектива му разказала кой, кога и какво точно е казал по негов адрес. Г-жа заместник-консулът обичала климата в колектива.
Г-н Посланикът силно се притеснил.
- Че аз нали за добро - изстенал той.
Г-н Посланикът с цялото си сърце желаел да установи в повереното му посолство атмосфера на доверие и творчески труд. Убеден бил, че малко резервираност не може да навреди никому. А то виж какво се получило. Бил зле разбран. Превратно го изтълкували. Изопачили мотивите му.
Притеснението било последвано от активно самосъжаление към интелигентния човек, принуден да работи във враждебно обкръжение. После г-н Посланикът страхотно се ядосал. "Ще видят те", рекъл и решил: "Повече никакви такива. Празници ли?" Беснял няколко дни, пък махнал с ръка и обявил: "Писна ми на оная работа".
Възпитан, възпитан, ама и той бил човек.
Като махнал с ръка, г-н Посланикът всъщност не се предал, а просто продължил нататък.

Г-н Посланикът си измива ръцете
Обаче като продължил нататък, у него се загнездило онова чувство за враждебното обкръжение. То го преследвало през целия му мандат и добивало разнообразни и неочаквани форми. Понякога се изразявало в убеждението, че масово не му се изпълняват нарежданията.
Такъв бил случаят с разузнавача, пожелал да запази анонимност. Разузнавачът смятал, че трябва да работи за ведомството, на което се подчинява. Г-н Посланикът смятал, че трябва да работи и за неговото ведомство. Че как иначе. И без това хората не стигали. И г-н Посланикът започнал да възлага на г-н разузнавача задачите, които нямало кой да изпълни. Пращал го да прави справки из парижките библиотеки по най-чудноватите въпроси, от които се интересували собствените му работодатели. Нареждал му да осигурява охраната на всяка среща, коктейл и коктейлче, организирани от всеки подчинен му дипломат. Изстрелвал го на летището да посреща всеки български деец, комуто хрумвало да посети Париж.
Тоест в действителност г-н Посланикът само се опитвал да прати, нареди и изстреля, защото разузнавачът всеки път му казвал, че има Важна Среща. Г-н Посланикът не можел да го попита с кого и по какъв въпрос, нито да установи има ли среща, или няма. Не било в компетенциите му. Обаче определено му се струвало, че броят на срещите далеч надхвърля средните статистически данни за този вид дейност. "Дали не ме пързаля?" - такава мисъл дори му минавала през главата. Тя окончателно пуснала корени, когато веднъж най-случайно по време на една такава важна среща Дорчето Спасова срещнала разузнавача да разхожда семейството си из Булонския лес. Кой знае пък какво правела Дорчето Спасова в Булонския лес.
Тогава г-н Посланикът решил да подходи по друг начин. Той поискал от разузнавача да му представя седмичния план на анонимните си срещи. Искал да знае кога може и кога не може да разчита на него. Така де! Разузнавачът охотно му го представял, защо да не му го представи, и без това можел да си пише вътре каквото си иска, със забележката, че планът може да претърпи промени. Планът наистина претърпявал промени и всъщност нищо не се променило, тоест разузнавачът продължил да работи (или да не работи, иди разбери) за своите си хора. Но на г-н Посланика някак му станало по-леко. Бил направил каквото могъл, за да осигури дисциплината. Оттук нататък си измивал ръцете.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Книгата е забавна и интересна. По български обичай и малко тъжна ако човек гледа между редовете.
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
954-529-423-X
Купи
Цена
5.25 лв.
(7.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-954-529-868-4
Купи
Цена
3.00 лв.
(7.00 лв.)

* 4 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-4лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени