Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Гръцко кафе
Печатно издание
ISBN
978-619-150-502-9
Купи
Цена
11.25 лв.
(15.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-25%
Електронно издание
ISBN
978-619-150-516-6
Купи
Цена
8.50 лв.
(15.00 лв.)
-6.50лв.
Информация
Рейтинг (19)
Мнения (18)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
250 гр.
Страници
272
Дата на издаване
19 януари 2015

Гръцко кафе

ФАТАЛНА автомобилна катастрофа с гръцки бизнесмен, преобърнала живота на младата му съпруга – българска журналистка. Сурова истина, изплувала на повърхността. И смело навлизане в дълбините на родовата история, в които ТЯ (Катерина, Жената, Пречистващата се) търси себе си и от които изтръгва енергии за справяне с болката...

Това е само сюжетната рамка на романа „Гръцко кафе”. Сплитайки автобиографично и фикционално, историческо и интимно, той дръзко разтваря пластовете на времето и се вглежда в разломите му, спотаили първични сили, стари конфликти и стереотипи.

Всъщност „Гръцко кафе” е разказ за Балканите, за ГРАНИЦИТЕ на Балканите – парадоксално свързващи и разделящи. Тях историята немилостиво изпитва, завихряйки в странно безредие разпокъсани човешки животи, национални комплекси, архетипи, разтърсващи страсти на устояващи мъже и жени, горди жестове, сдобиващи се с ценност чрез белезите от раните... Но преди всичко това е разказ за границите в самите нас, за границите в съзнанието, които и днес упорито укрепват собствените си територии и чието преодоляване винаги е свързано с травмата – на миналото и на паметта.

„Гръцко кафе” е блестящо написан роман. Фрагментиран, с деконструирана хронология, той е паноптикум от „малки” и „големи” истории, виртуозно споени от множество гласове, които свободно преминават през времето и пространството и дават сила на настоящето. Той е притчово-песенен, писан е сякаш от утробата – една съкровена изповед на Майката пред Сина, който ще продължи не само нишката на живота, но и на разказа.

Но най-вече „Гръцко кафе” е модерен роман, който без страхове оголва уязвими места и приканва не само към размисъл, но и към разговор – за нашата обреченост да сме СВЪРЗАНИ.

За автора

КАТЕРИНА ХАПСАЛИ завършва икономика и испански език в САЩ. От 2000 г. работи като журналист, макар че предпочита по-широкото определение „човек на думите” – неслучайно прави докторантура по философия.

Сред любимите ѝ медийни проекти през годините са предаването „Говори с нея” в Дарик радио, както и рубриките „Детектор на лъжата” и „Жени с история” в сп. ТЕМА. Тя е и първият главен редактор на сп. Harper’s BAZAAR у нас. „Гръцко кафе” е дебютният ѝ роман.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Катерина Хапсали - Гръцко кафе

– Сико, Хрони, сико!
Ставай, Хрони, ставай…
Така крещеше баба ти в малката задушлива стаичка.
Крещеше с отчаяние и с гняв. Изглеждаше внезапно остаряла и непреодолимо сама. Въпреки десетките фигури, застинали в спарения, наситен с тамян и сладникави аромати въздух.
Никога няма да забравя този толкова специфичен мирис. На формалин и цветя.
– Сико, Хрони, сико! Защо ми причиняваш това?
Така крещеше баба ти Деметра и се хвърляше към отворения ковчег. Обсипваше с целувки гримираното лице на баща ти, галеше изненадващо посивялата му коса. Няколко дни по-рано бях изпратила на работа един млад мъж. Смъртта, или срещата с нея, го бе състарила с поне двайсет години.
Жените от селото вдигаха Деметра, връщаха я да седне на малкото канапе до леля ти и оглупелия от страдание твой дядо. За да се надигне отново след минута и пак да зацелува баща ти.
Така ги заварих, твоето гръцко семейство. Наредени на старото евтино канапе като на витрина. Жални, пресовани – от мъката, неизразимата мъка, от жегата, тази всепроникваща гръцка жега, от хорските погледи, в които съчувствието се редуваше с мрачно очакване за карнавал.
Такова погребение в село Неос Ставрос не бе имало. Или поне хората не помнеха да е имало. А те помнеха много. Нищо че не обичаха да разказват.
Погребение с четирима владици и стотици венци. С неприлично луксозни коли и автобуси с работници.
Сико, Хрони, сико…
Баща ти, затрупан с цветя, с посиняло лице и посивяла коса, не ставаше. И нямаше, никога вече нямаше да проехти безподобният му клокочещ смях. Макар че в онзи паметен ден – точно оня, който ми пожелаха да е най-лошият в живота ми, имах натрапчивото усещане, че ще се вдигне. Баща ти обичаше изненадите. Три години по-рано ми бе дал годежен пръстен броени дни след запознанството ни… Тогава седяхме в задимен индийски ресторант, пълен с подпийнали англичани, нейде около Варна. Незнайно откъде, докато аз бях твърде заета с поръчката, баща ти домъкна някаква фалшива циганска банда - да изпълнява единствено „Катерино, моме”. „Катерино, моме, хубава” - пееше запалено и обезоръжаващо фалшиво и той. И след всеки финален акорд ме питаше хем лукаво, хем някак детински „Любоф, сте се омъзис ли за мен?”.
Аз само се разсмивах – и смешно, и хубаво беше - циганите хващаха наново инструментите, англичаните ръкопляскаха. Със сигурност не разбраха, че джипсис свирят една-единствена песен.
След седемнадесетото изпълнение обаче Полихронис Георгиу Салис ме стисна силно за изтънялото ми от диети и нередовен живот рамо и каза на несравнимия си български:
– Виз какво. За последен път ти предлагам. Ако сега не ми отговорис, сте спра! Никога няма да ти предлоза пак!
– Да - казах му, преди да успея да спра думите. – Ще се омъжа за теб.
Баща ти ме целуна. Кратка, весела целувка, без излишен драматизъм, без невротична страст. Вече бях отговорила. Нямаше смисъл отново да погазва мъжкото си достойнство. Такова, каквото го разбираха в Неос Ставрос.
– Ми да поръцаме песен тогава… Ей, Лоренцо, „Катерино, моме” дали я знаете?
Такъв беше баща ти. Притежаваше странен, но прелъстителен чар. Умееше да излиза от всякакви ситуации с широката си усмивка и с настроение. И - да, по неведоми причини наричаше Лоренцо всеки, чието име не знаеше.
Затова в онзи ден – деня на най-горещото погребение, въпреки логиката и въпреки фактите все си мислех, че ще се вдигне. Че ще махне с типичните си, недодялани жестове купчините унили цветя, ще поизтупа своето сто и шейсет килограмово двуметрово тяло и ще каже с най-гръцката си, дяволита усмивка: „Спокойно бе, посегувах се малко…”
Сико, Хрони, сико.

Катерина Хапсали - Гръцко кафе

– Сико, Хрони, сико!
Ставай, Хрони, ставай…
Така крещеше баба ти в малката задушлива стаичка.
Крещеше с отчаяние и с гняв. Изглеждаше внезапно остаряла и непреодолимо сама. Въпреки десетките фигури, застинали в спарения, наситен с тамян и сладникави аромати въздух.
Никога няма да забравя този толкова специфичен мирис. На формалин и цветя.
– Сико, Хрони, сико! Защо ми причиняваш това?
Така крещеше баба ти Деметра и се хвърляше към отворения ковчег. Обсипваше с целувки гримираното лице на баща ти, галеше изненадващо посивялата му коса. Няколко дни по-рано бях изпратила на работа един млад мъж. Смъртта, или срещата с нея, го бе състарила с поне двайсет години.
Жените от селото вдигаха Деметра, връщаха я да седне на малкото канапе до леля ти и оглупелия от страдание твой дядо. За да се надигне отново след минута и пак да зацелува баща ти.
Така ги заварих, твоето гръцко семейство. Наредени на старото евтино канапе като на витрина. Жални, пресовани – от мъката, неизразимата мъка, от жегата, тази всепроникваща гръцка жега, от хорските погледи, в които съчувствието се редуваше с мрачно очакване за карнавал.
Такова погребение в село Неос Ставрос не бе имало. Или поне хората не помнеха да е имало. А те помнеха много. Нищо че не обичаха да разказват.
Погребение с четирима владици и стотици венци. С неприлично луксозни коли и автобуси с работници.
Сико, Хрони, сико…
Баща ти, затрупан с цветя, с посиняло лице и посивяла коса, не ставаше. И нямаше, никога вече нямаше да проехти безподобният му клокочещ смях. Макар че в онзи паметен ден – точно оня, който ми пожелаха да е най-лошият в живота ми, имах натрапчивото усещане, че ще се вдигне. Баща ти обичаше изненадите. Три години по-рано ми бе дал годежен пръстен броени дни след запознанството ни… Тогава седяхме в задимен индийски ресторант, пълен с подпийнали англичани, нейде около Варна. Незнайно откъде, докато аз бях твърде заета с поръчката, баща ти домъкна някаква фалшива циганска банда - да изпълнява единствено „Катерино, моме”. „Катерино, моме, хубава” - пееше запалено и обезоръжаващо фалшиво и той. И след всеки финален акорд ме питаше хем лукаво, хем някак детински „Любоф, сте се омъзис ли за мен?”.
Аз само се разсмивах – и смешно, и хубаво беше - циганите хващаха наново инструментите, англичаните ръкопляскаха. Със сигурност не разбраха, че джипсис свирят една-единствена песен.
След седемнадесетото изпълнение обаче Полихронис Георгиу Салис ме стисна силно за изтънялото ми от диети и нередовен живот рамо и каза на несравнимия си български:
– Виз какво. За последен път ти предлагам. Ако сега не ми отговорис, сте спра! Никога няма да ти предлоза пак!
– Да - казах му, преди да успея да спра думите. – Ще се омъжа за теб.
Баща ти ме целуна. Кратка, весела целувка, без излишен драматизъм, без невротична страст. Вече бях отговорила. Нямаше смисъл отново да погазва мъжкото си достойнство. Такова, каквото го разбираха в Неос Ставрос.
– Ми да поръцаме песен тогава… Ей, Лоренцо, „Катерино, моме” дали я знаете?
Такъв беше баща ти. Притежаваше странен, но прелъстителен чар. Умееше да излиза от всякакви ситуации с широката си усмивка и с настроение. И - да, по неведоми причини наричаше Лоренцо всеки, чието име не знаеше.
Затова в онзи ден – деня на най-горещото погребение, въпреки логиката и въпреки фактите все си мислех, че ще се вдигне. Че ще махне с типичните си, недодялани жестове купчините унили цветя, ще поизтупа своето сто и шейсет килограмово двуметрово тяло и ще каже с най-гръцката си, дяволита усмивка: „Спокойно бе, посегувах се малко…”
Сико, Хрони, сико.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Приятно изненадана съм!
Фантастична книга! Хваща те за гърлото, прониква в душата ти! Браво, Катерина! Искаме още твои книги!
Удивителна книга!Стойностна,мъдра и най-вече ИСТИНСКА!!!
Страхотна книга, истинско и завладяващо четиво! Многопластова, интелигентна и талантлива книга. Благодарности на авторката! Бъдете здрава и чакаме следващите ви четива.

Оценка: +2

Не беше за мен тази книга! Твърде много обяснения и описания, без никакъв смисъл в цялото това нещо! Не ми е по вкуса!

Оценка: -3 +5

Книгата е написана на ниво. Доказва, че писателката е „човек на думите”.

Оценка: -4 +1

Магическо съчетание от лична изповед, вглеждане в националните стереотипи и размисъл за всичко онова, което ни свързва. Като жители на Балканите, но преди всичко като човеци. Адмирации за този невероятен дебют! А читателката по-долу първо да се научи как се пише "заимствам" и после да пуска несъстоятелни коментари.

Оценка: -1 +1

Книгата не струва.Очаквах повече класа...Авторката взаимствала от Черно мляко на Елиф Шафак.

Оценка: -1 +4

Рядко български текст ме е завладявал така. Този фрагментарен стил внушава именно идеята за безсмисленото противопоставяне на Балканите. И напротив, и иронията, и хуморът, всичко е универсално, адресирано към склонността на хората (независимо от националността!) да робуват на стереотипи, защото им е по-удобно да си обяснят света през тях. Не смятам, че авторката е пощадила българите за сметка на гърците, нито обратното. Всъщност, тази книга е напоена с много повече любов и милост, отколкото с укор и болка...

Оценка: -2 +4

Побързах да си купя книгата, защото от представянето й останах с впечатление, че ще прочета нещо различно, нещо, което поднася балканските ни различия и еднаквости по един деликатен и толерантен начин. Оказа се, че каквото "гръцко" има в нея, то е назадничаво, еснафско, примитивно, за да може на този фон да изпъкне героичното, модерно и при всички случаи по-симпатично българско. Харесах стила, харесах историята, и със сигурност ще прочета и следващата книга на авторката, но остана горчивото усещане, че тя е част от онзи български хор, който не харесва никой от съседите си и избива комплекси за тяхна сметка. Само не разберам защо авторката продължава да носи тази фамилия.

Оценка: -2 +1

Стойностен дебют, не бих и си помислил, че е дебют, ако не беше разгласено. Много лична книга, а написана без грам излишна сантименталност, затова хваща за гърлото...

Оценка: -1 +3

Много ми хареса мнението на Ал. Секулов, чийто почитател съм: "За радост, в случая има равновесие между книга и успех. Имах късмет да наблюдавам как се раждаше тази книга, писана през сълзи и узо. И затова не харесах заглавието й, превръщащо този вик през опарено от алкохола гърло в гръцко кафе, но пък успеха сред читателите ми показа колко безмислено е да се дават съвети на колега, още повече - непоискани. Книгата е много добра, Катерина ще има своя пътека в българската литература, ако иска и стои близо до онова, което очите на хората и успеха не забелязват." Напълно съм съгласна! Чест прави на Секулов, че не е спестил добрите думи.

Оценка: +4

Еднодневка с пиар.

Оценка: -4 +3

Тази книга е ритуално преживяване. Благодаря на авторката за тази съкровена изповед, с която всеки може да се идентифицира в един или друг смисъл. Препоръчвам с чисто сърце!

Оценка: -3 +3

Книгата е ... посредствена, жалко. Никаква литература - съчинение от 9 клас - преразказана автобиография. и на вниманието на автора - думата *фукара* - означава бедняк, сиромах - ползвате я в съвсем различен смисъл.

Оценка: -5 +6

Книгата е прекрасна - и нежна, и затрогваща, и тъжна, пълна със сцени от нашия живот и с истории от гръцката митологията. Всичко има в книгата...Но най-много ми хареса поезията, скрита в думите! Книгата ме плени...Постарах се да я чета по-бавно, за да удължа удоволствието. Препоръчах я на всички приятели и колеги. Отдавна не бях чела толкова хубава книга от български автор! Искрените ми поздравления към авторката и ...къде е следващата Ви книга?

Оценка: -1 +3

Гледах авторката в "Панорама". На фона на жалките политически боричкания.........една тъжна житейска история, от нашите балкански ширини, разказана по неповторим начин от една красива и интелигентна българка, вкусила от духа на висшата световна цивилизация. Купих си книгата, прочетох я на един дъх. Много изводи могат да се направят: за хубавите круши и краставите магарета, за "разпасаните" чужди консултанти , които като дойдат в България се самозабравят - забравят за морал и вярност, семейни и човешки ценности. (Не всички са такива разбира се). И романът го потвърждава. Ама това е друга тема...... Пожелавам успех на Катерина Хапсали и ползотворно писане на още по-интересни романи.

Оценка: -1 +2

"Толкова обаче нямах търпение да зачета „Гръцко кафе“ на Катерина Хапсали, че дори не ми се притичваше в забързания делник до най-близката книжарница, за да търся книгата по рафтовете. Никога не питам продавачите, винаги сама си ровя, защото така покрай търсенето на едно конкретно заглавие, откривам неподозирано много други. Този път реших да си купя електронното издание. Ей така, без обяснение! Просто понякога има книги, които ми действат като магнит. И ме карат с лекота да прекрачвам собствените си правила. Знам, че ще ги харесам, още преди да съм разгърнала корицата." - из ревю на Маргарита Бойчева, http://delo.bg/art/first/gratsko-kafe-katerina-hapsali/. Електронното "Гръцко кафе" вече е на ваше разположение!

Оценка: +2

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-150-502-9
Купи
Цена
11.25 лв.
(15.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-516-6
Купи
Цена
8.50 лв.
(15.00 лв.)

* 6.50 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-6.50лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени