Лъжи на дивана, или истината за задкулисието в психотерапията

24 януари 2016 г.
Лъжи на дивана, или истината за задкулисието в психотерапията

Той вярва, че на всеки пациент е необходимо да се назначава отделна терапия, защото всяка лична съдба е уникална. И прокарва идеята си, смело и категорично, в блестящия психоаналитичен трилър „Лъжи на дивана”

Едва десетгодишен, Ървин Ялом става свидетел на инфаркта на баща си и решава да се посвети на лекарското поприще. Родителите му емигрират от Русия малко след края на Първата световна война. Семейството дълго време се бори за оцеляването си. Навярно това е спомогнало за независимия му нрав - Ялом е известен като свободомислещ интелектуалец и иконоборец. „В училищната ми среда цареше антисемитизъм и се чувствах наистина зле. Много бързо започнах да търся убежище в литературата. Толстой и Достоевски ме формираха психологически, философски и социологически. Благодарение на тях открих дълбините и страховете на човешката душа.” 

След като ни прелъсти с полуфикционалния разказ за отчаянието на Ницше („Когато Ницше плака”), Ървин Ялом се завръща с това провокативно изследване на отношенията между трима психотерапевти и техните (недотам открити) пациенти. Сиймор Тротер е ерудиран терапевт от старата школа, който прескача границата на благоприличието с умната и съблазнителна Бела. Амбициозният Маршал Страйдър, който е жертва на собственото си обсесивно-компулсивно поведение, е твърде зависим от парите и тяхната роля в договарянето му с пациентите. Ърнест Лаш е водещата фигура на това повествование и несъмнено въплъщава черти от характера на самия Ялом – освен че е креативен и упорит, той е представен като искрящ литературен талант. Мотивиран от вярата си в психоанализата и от искреното си желание да помага, Лаш изобретява  нов подход  – пълно себеразкриване пред пациента или радикална егалитаристка терапия. Целта е изграждане на „автентична връзка” с пациента и постигане на траен оздравителен ефект. Без възстановки на ситуации, без тълкуване на миналото, без фокусиране върху психосексуалното развитие. За съжаление този експеримент се оказва далеч по-рискован, отколкото той предполага първоначално... Тук се намесва Карол, коварната и отмъстителна бивша съпруга на дългогодишния му пациент Джъстин, която се зарича да постави Лаш „на мястото му.” 

Книгата се вглежда в опитите за очовечаване на терапевтичната процедура, като излага на показ всички съпъстващи опасности. Ялом открехва похлупака за професионалните злоупотреби в психотерапевтичните среди, насочва прожектора към морала на т.нар. бартерни сделки, към сексуалните „ритуали” като част от терапията, към подхранваните илюзии и спекулации с доверието на пациента. Разкрива шокиращи подробности за кариеризма, интригите и манипулациите в гилдията. От друга страна, иронизира тесногръдието и „стандартите” на професията, които се съблюдават безкритично, но само когато е удобно. За съжаление има ситуации, в които абсурдът е единственият възможен изход... 

Богатият и образен език, драматургичният ефект, майсторството, с което разнищва необичайни междуличностни връзки в тяхната динамика, лекотата, с която изгражда персонажите си и умението да смесва привидно несъвместими жанрови парадигми  - всичко това обяснява успеха на Ървин Ялом и популярността на творби като „Лъжи на дивана” и „Когато Ницше плака”. Ялом е истински ясновидец на човешката психика. Доказателство за това са и книги като „Все по-близо всеки ден” и „Дарът на терапията”. Първата е дебютният му художествено-документален текст, описващ странния случай на Джини Елкин - интелигентна млада писателка, затънала в агонията на дисфункционална любовна връзка. Втората книга представлява достолепен опит на Ялом да обобщи своята клинична работа в нещо като пътеводител от 85 съвета към по-млади колеги („идиосинкратичен меланж от идеи и техники”), илюстриращ сложните взаимоотношения терапевт–пациент. 

Освен че се осмелява да развенчае мита за добросъвестния психотерапевт, авторът на „Лъжи на дивана” хвърля мост между екзистенциалната терапия и философията. Според него терапевтът трябва да бъде чувствителен към въпроси като: Как да се примирим със смъртта? Как да придадем смисъл на живота си? Как да приемем факта, че дори да е в двойка с някого, човек винаги умира сам? Ялом вярва в идеята за осмисляне на живота през съзнанието за тленността. Според него съзнанието, че животът е само проблясък между две еднакви бездни - тъмнината преди раждането и мрака след смъртта, всъщност ни спасява. Дава ни шанс да напълним секундите с вечност.

Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени