Неизтощимата империя на чувствата

31 декември 2015 г.
Неизтощимата империя на чувствата

Истинският герой на „Любов и секс в Древен Рим" са не римляните, а начинът, по който са обичали. Няма да отречете, че любовта заслужава тази чест. А какво по-ведро и разтоварващо четиво на границата между две години, в тези дни на неясен смут и безсмислени равносметки. 

Вие вече познавате автора. Алберто Анджела е сладкодумникът, който ни преведе през Imperium Romanum във времето на най-голямата й експанзия - когато се простира от Шотландия до Кувейт, от Португалия до Армения. И ако „Imperium, пътешествието на една монета из Римската империя” е нещо като продължение на „Един ден в Древен Рим”, то „Любов и секс в Древен Рим” на свой ред допълва разказа за митарствата на сестерцията. С други думи, Анджела отново ни пренася в света от началото на II век сл. Хр. Прави го с лекота и намигване и ни гощава с изобилие от пикантни блюда, чието съдържание не е кой знае колко различно от онова, което сте опитвали. Като изключим всичко останало;-)

Стилът на „Любов и секс в Древен Рим” примирява три жанра: на археологическата монография (заради съдържанието), на популярното четиво (заради стила) и на романа заради живописно пресъздадените нрави и усета за духа и атмосферата в тогавашния свят. Това е книга с учестен пулс, но едва ли ще я видите да се изчервява. Следвайки ритъма на интимните чувства и страсти, тя рисува щрих в голямата фреска на любовта, като ни допуска в покоите на най-изненадващата и „модерна“ империя на древността – Imperium Romanum. 

Днес не бихте се впечатлили, ако видите двойка да се целува на улицата, нали? На целуването пред хора в Древен Рим се гледало с лошо око, защото не съответствало на свяна, който римската жена винаги трябвало да демонстрира. Затова не бихте забелязали матрона да целува собствения си съпруг пред всички или да бъде докосвана от мъж на публично място. Естествено, това не важало за проститутките и актрисите (статутът на двете „професии” в онези времена бил еднакъв), които раздавали целувки на клиентите си по улиците, за да ги завлекат в своите „спални“. 

Римляните обаче притежавали любопитен обичай. Съпругът по закон имал „право на целувка“ (ius osculi). Съпругата била задължена със закон да целува всеки ден съпруга си по устата. При това не само него, но и всички роднини, нейни и на мъжа ѝ, до братовчедите втора степен, когато ги срещала за пръв път. Произходът на този обичай датира от зората на Рим, ако не още от епохата на Ромул, но продължили да го практикуват и през Императорската епоха. Целта била коварна – така проверявали дали жената е пила, защото пиенето на вино било равносилно на изневяра. Твърдяло се, че жената, която е жадна за вино, „затваря вратата за добродетелите и я отваря за пороците”. Всъщност между младоженците в онези времена съществувала абсолютна и „естествена” липса на любов – бракът бил граждански и обществен дълг, вариация на военната служба. 

Само че трепетите на сърцето са непроницаеми. Знаете ли какви тактики за прелъстяване прилагали римските мачовци? Еротичните писания на поетите помагали в тази игра, особено на елита. Овидий, например, бил неизчерпаем източник на съвети благодарение на своя поетичен трактат „Любовно изкуство“, на чиято популярност би завидял всеки съвременен автор. Бедата е, че римският мъж, civis Romanus, бил подтикван още от детството да властва и да се налага навсякъде, където е възможно. Както във война, така и в политиката, в обществото, но преди всичко в семейството. Между четирите стени на дома мъжът, pater familias, бил абсолютен господар, полубог, с власт дори над живота и смъртта на съпругата, децата и робите си. Бащите възпитавали синовете си да стават бисексуални, но не толкова за удоволствие, колкото по „политически и културни причини”. С една дума: за да налагат властта си. Древните римляни били убедени, че възбуденият мъжки орган, носител на живот и плодовитост, не само функционира като закрила, но е и най-добрият талисман за просперитет... 

„Любов и секс в Древен Рим” се чете с широко затворени очи и осветлява купища факти и ритуали, за някои от които не сте се и замисляли. Ще разберете защо поставяме брачните халки на четвъртия пръст на лявата ръка, имало ли е разводи, какво се е случвало в римските терми, що е то amatoria pocula, какви сексуални сцени изобразявали древните статуи и амулети, кои ястия се считали за афродизиаци... В епоха, в която мъжът живеел средно 41 години, а жената – 29 заради усложненията при раждането, животът трябвало да се живее на пълни обороти, преди смъртта да го е заличила. Любовта и сексът се схващали като дар от боговете (най-вече за мъжете) и трябвало да се консумират „на мига”. Днес средната продължителност на живота е по-дълга, но не пречи да се сещаме по-често за неговата летливост, още повече че спиртомерът на верността е останал в историята.

Пък и близо 19 века след Овидий и Хораций един френски поет написа: „Трябва винаги да си пиян. Всичко се свежда до това, там е истината. За да не усещаш ужасното бреме на Времето, което те смазва и привежда раменете ти към земята, трябва непрестанно да се опияняваш. С какво ли? С вино, с поезия или с някаква добродетел, с каквото ти душа иска. Само се опиянявай. И ако някога на стъпалата на царски палат, на зелената трева до изкопан ров или в тягостната самота на собствената си стая се събудиш и опиянението ти е намаляло или напълно отлетяло, попитай вятъра, вълната, звездата, птицата, часовника, всичко, което отлита, което стене, което се върти, всичко, което пее, което шепти, попитай ги: кое време е? И вятърът, вълната, птиците, часовникът ще ти отговорят: „Време за пиянство!” В тази задочна, обърната кореспонденция с Бодлер отговорът на Хораций е  Carpe Diem! „Цени мига, не вярвай ти напразно в утрешния ден.“ Освен да ги послушаме. 

Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени