Къде остана, „Бонита Авеню”?

29 октомври 2015 г.
Къде остана, „Бонита Авеню”?

На „Бонита Авеню” слънцето изгрява по-иначе. Година-две минават безметежно. Сим Сигериус веднага става доцент във Факултета по математика. Не че в дървената къща в Бъркли, Калифорния, двамата със съпругата му Тинеке нямат пререкания. Домът наподобява резонаторна кутия, а дъщерите им, Джони и Джанис, слушат кавгите „с бумтящи сърца”. Обикновено се дърлят заради Вилбърт, криминално проявения син на Сим.

Но Холандия е вътрешен срив, омразното им жилище на „Антониус Матеуслан” е музей на тайните, които ги изгарят. А взривът на „Ес И Файъруъркс”, фабриката за фойерверки в Енсхеде, се явява външен израз на неудържимите душевни имплозии. Между другото, тази експлозия съвсем не е фикция, авторът припомня реално събитие, което затрива цял квартал на 13 май, 2000 година.

„Може и да съществува закон, според който тътен с такава сила задейства непредвидими механизми, образува шокови вълни, които на свой ред предизвикват всевъзможни реакции, пораждат недоразумения, подтикват към решения... Физическо бедствие като катастрофата с фойерверките е родилна зала, от която се пръкват все нови и нови катастрофи.”

Математически гений, любимец на медиите, уважаван ректор на един от най-достолепните холандски университети, бивш шампион по джудо и бъдещ министър на образованието, Сим Сигериус като че ли няма за какво повече да мечтае. Освен това е щастливо (е, добре, точната дума е „спокойно”) женен баща на две пораснали момичета. За страховитото досие на сина му споменахме. След като една първокурсничка на име Изабел му взема ума, Сим се натъква на порносайт, поддържан от Джони, своенравната му доведена дъщеря, и Аарон, нейния психически нестабилен, болезнено ревнив приятел. И постепенно (или... внезапно?) всичко се преобръща. А после ще потекат и онези заплашителни есемеси, които събуждат задрямалите му страхове – парализиращ микс от користолюбие и бащина загриженост.

Доста беше посърнал, смотаняк такъв. Да ти чуя офертата.

Проникновен трилър, дегизиран като семейна сага с размазващи въображението обрати. Ексцентрично изследване на човешката психика, което свидетелства за извратената ни епоха. Изненадващ бестселър, предизвикал асоциации с Франзен и Уелбек, дори с ранния Филип Рот. Един роман, който ни напомня, че животът е най-драматичната случайност. Че единственото, от което трябва да се стряска човек, е самият страх. Че ласкателствата не носят нито покой, нито задоволство, а пораждат латентна агресия, в най-добрия случай „лепкава локва от апатия”. Не бива да се учудваме, че не познаваме собствените си деца, след като самите ние таим гнусни тайни. Не е за подценяване социалният критицизъм на романа – тук идват аналогиите с двете заглавия на Херман Кох, издадени у нас.

„Хубава страна е това, Холандия – отбеляза Сигериус, - ако не ставаш за нищо, с теб се заема широк кръг дружелюбно настроени професионалисти. Който няма куража сам да запретне ръкави, но пък има криминално досие, получава прекрасна, добре платена работа.”

Бестселър за 2010 г., „Бонита Авеню” е сгъстен, мрачен фарс в духа на Айрис Мърдок от „най-маниакалния” й период. Каквато и база за сравнение да използваме, хиперболичната невъздържаност на тази книга и желанието да се гмурнеш в нея най-безразсъдно са причините за удивителния й успех. Номинирана за 12 награди и прибрала 3 от тях, „Бонита Авеню” смайва със своята зрялост, нищо че авторът й е дебютант.

Пластичният език, рязката смяна на гледните точки, сполучливо подбраните тропи, главно метафори и амплификации, допринасят за въздействието на разказа, зададено от непредвидимата му траектория още от самото начало. И най-преднамереният читател не би могъл да отрече, че Петер Бювалда притежава натрапчив, ослепителен талант. Холандският писател владее изкуството на съспенса, на ретроспекциите и подскоците в бъдещето, и е създал произведение, издаващо големи амбиции. Времето ще покаже в какво ще се превъплътят те.

Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени