Никой не се спасява сам

08 юли 2015 г.
Никой не се спасява сам

Любовта е храм,
любовта е висш закон,
каниш ме да вляза,
a после ме караш да лазя… 

Много тежко се пише за автор, който е изчегъртал душата ти. Историите на Мацантини обръщат и най-интимните чувства с хастара навън, изстискват соковете на мисълта, преобръщат представите за собствената сензитивност. Накрая те оставят немощен и жалък като наркоман, който няма избор и иска още много от същото, нищо че то пак ще го разнищи.

Делия и Гаетано са съвременна двойка с модерни проблеми. Смъртоносен пример за съвременна двойка. Тя е бивша анорексичка, настоящ нутриционист, едно привлекателно, болезнено крехко същество, алергично към джинджифила и постоянно люшкано от вълнения. Той е несполучил сценарист с озъбено вдъхновение, професията му е връв от компромиси, отстояване на стандарт на живот.

Нея я увлича неопределеността – Делия обича безсюжетните истории, вечното домогване. Счита за арогантно убеждението, че двама души могат истински да се настигнат някога. Гаетано е сантиментален идеалист, драматичните взаимоотношения го плашат. Отвъд личния свят анормалното го забавлява - пада си по психеделично фентъзи и всяка година си подарява „Книгата на Гинес”. А, и все се тъпче с джинджифил като за последно.

Имат две деца – Нико и Козмо. Понякога им крещят само защото момчетата са живи. За разлика от тях.

“Принадлежаха към поколението на сурогатите, на римейка. Всичко вече бе опитано, само трябваше да се копира без особен плам. Стари бяха и раните, и намацаните лица на емо-та-та. Кое беше ново? Сушито за къщи, Хелоуин, фейсбук. Мечтите на всички, които познаваха, се свеждаха до това да организират събития. Да се задъхват в един безкраен празник върху развалините от всичко. Нарамили егоизма като чанта с дълга дръжка. Но това беше техният свят и трябваше да вървят през него заедно с децата си. Да изпънат антени, за да дебнат за положителен сигнал."

В началото страстта е завихряла Делия и Гае на най-необичайни места. На него Делия винаги му е липсвала по един-единствен начин - липсвали са му те, двамата. И в продължение на много време се е опитвал да бъде мъж, да я закриля. След 10 години споделяне на мечти, пот, дом и деца сега са разделени, отдавна са престанали да се чувстват леко.

Запознаваме се с тях на чаша вино, през една лятна вечер в римски ресторант. Около целта на срещата им няма въпросителни, свързана е с децата. Тази среща прилича на пристъп, на неволен сблъсък с едно минало, което упорства, не иска да свърши. Двамата се ненавиждат точно защото някога са се спасили – всеки другия. После идват безсмислените рани, дребните упреци започват да нагарчат, травмите от детството напомнят, че са жилави. И тази трудна вечеря е просто още един епизод от вечния сериал „В какво се превърна, какво направи с живота ми?”.

Кулминацията на романа е на съседната маса. В лицето на завидно ведра, възрастна двойка. Делия и Гаетано още не знаят колко важни могат да се окажат те за тях. Не знаем как да живеем заедно, това е всичко, заключава авторката. Толкова често се разминаваме преди изобщо да сме се докоснали. А хората стават само това, което вече са. На онзи старец от съседната маса може да се вярва - никой не се спасява сам.

Преди този роман бяха други два. „Чуй ме”, с оригинално заглавие „Не мърдай”, и „Да дойдеш на света” – покъртително силни, изповедни книги, които наложиха Мацантини като автор визионер със собствен, разпознаваем стил. И обраха купища награди, включително „Стрега“ и „Кампиело“.

Двете заглавия са филмирани под режисурата на стряскащо талантливия Серджо Кастелито (съпруг на писателката), а актьорският състав е безапелационен. Още нещо свързва двете екранизации - абсолютното, неотнимаемо присъствие на Пенелопе Крус: „Романът „Да дойдеш на света“ е едно от най-хубавите неща, които съм чела. Чувствах, че ако изиграя главната героиня Джема, това ще бъде най-важната роля в живота ми, заедно с тази на Италия в предишния филм на Кастелито“.

Никой не се спасява сам печели авторитетното отличие „Флаяно“ и вече е преведен на десетки езици. Екранизацията отново е дирижирана от вещата палка на Кастелито, този път с участието на Рикардо Скамарчо и Жасмин Тринка.

За щастие на заклетите фенове на Маргарет Мацантини, пръснати по цял свят, въображението й не търпи покой. През 2011 година излезе романът „Утринно море“ (носител на наградите „Павезе“ и „Матеоти“), а най-актуалната й творба се нарича „Блясък“. Едно е сигурно – и като новелист, и като човек с ясна гражданска позиция Маргарет Мацантини не умее да остава в сянка.

Издателство "Колибри"
1990-2017 © Всички права запазени