Паоло Джордано - Литературата на физика & „Самотата на простите числа“

12 декември 2010 г.
Паоло Джордано - Литературата на физика & „Самотата на простите числа“

Физикът с външен вид на плейбой Паоло Джордано получава най-престижната награда за италианска литература „Стрега“ през 2008 г. за дебютния си роман „Самотата на простите числа“. Със своите 26 години, той е най-младият автор, удостояван някога с това отличие, а творбата му удря рекордната цифра от над 1 милион екземпляра, ставайки най-продаваната книга в Италия за 2008 година.

Наградата „Стрега“ (буквално „вещица“, от итал.) съществува от 1947 г., резултат от кооперацията между литературния салон на Мария и Гофредо Белончи и Гуидо Алберти – собственикът на едноименната фирма, която произвежда ликьора „Стрега“, 40-процентов алкохолен дижестив на билкова основа. За 60-годишната си история наградата е била връчвана на Алберто Моравия (1952), на Джузепе Томази ди Лампедуза за „Гепардът“ (1959) и на Умберто Еко за „Името на розата“ (1981). Паоло Джордано се нарежда като перлата в короната на тази изискана листа, дестилирала елита на италианската проза.

Досущ като гениалния протагонист на „Самотата“ – Матия, Паоло Джордано завършва с отличие природо-математическия лицей „Джино Сегре“, Торино, след което следва физика и продължава с докторат по физика на елементарните частици с теза върху третото поколение b-кварки. „Самотата на простите числа“ е първата му творба, публикувана от реномираното италианско издателство „Мондадори“.

Текстът на Джордано разплита 20-годишна връзка между едно момиче и едно момче, започнала с неслучила се целувка. Тя е анорексичка, получила белязваща живота й травма по време на урок по ски. Той – математик, гений със синдром на Аспергер (синдром от регистъра на аутизма, при който човек е гениален само в една сфера на живота и частично или напълно отсъстващ от другите). Събират ги тишината, която ги поглъща, самотата им, странността и уникалността, които ги отвличат от живота на околните. Паоло Джордано тръгва от една лесна метафора, тази за простите числа „близнаци“, 11 и 13, 17 и 19 – числа, които се делят само на единица и на себе си и са завинаги разделени и събрани от едно друго нормално число помежду им. Такива близнаци са Аличе и Матия, емблематични за духа на времето на атомизираното ни общество, в което често единственият изход от самотата се крие в желанието за почти невидимо сливане само с един човек – безкрайно близък и безкрайно далечен. Това желание и чезнещата в антиматерията любов между двамата аутсайдери са описани с лабораторна прецизност, с безупречно внимание към най-дребните детайли от реалността – духовна и материална, с човечност и нежност. А първата целувка, макар и на 150 страница, не закъснява.

Премиерата на филмовата адаптация, режисирана от Саверио Констанцо, с Изабела Роселини в главната женска роля, беше през септември на кинофестивала във Венеция.

Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени