Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Герой по неволя

30 март 2015 г.
Герой по неволя

Всичко започва както всеки друг ден от незапомнени времена. Като се изключи една нескопосана рисунка вместо подпис. С вид на паяче. То идва да напомни, че „всичко в този живот се заплаща”. Дали си превивал гръб от сутрин до вечер, или си натрупал състояние от кражби, значение няма. Така или иначе, някой ден изнудвачите ще те оплетат в паяжината си и ще те задушат.

Единият от двамата протагонисти се казва Фелисито Янаке и е почтен собственик на транспортна фирма. Дребен петдесет и пет годишен мъж, сдържан и работлив. Когато се опълчва срещу опитите за шантаж, съгражданите му са възхитени от куража му, а той е съкрушен от безхаберието на полицията: „Не се чувствам герой, чувствам се глупак. Кръгъл идиот – ето това съм, защото си играят с мен, а аз нищо не мога да направя”.

Дон Исмаел Карера е героят на паралелната история в тази книга. Някога елегантен и напет, след смъртта на съпругата си той се сбръчква и започва да влачи крака. Но във всеки един момент знае какво прави. Справедлив наследник на малък застрахователен бизнес, Исмаел решава да се ожени за чувствително по-младата си прислужница метиска, въпреки неудържимото възмущение на синовете си. Или дори тъкмо заради него.

Сечението на двете истории се случва между другото, като в живота. Около двамата „герои по неволя” е организирана цяла галерия от сочни второстепенни образи и ролята на всеки от тях за ефекта от развръзката е равносилна. Тук е живописната Мабел - куртизанка, в чиито обятия намират утеха и неутешимите. Тук са добрите ни стари познайници сержант Литума и капитан Силва. Тук е целомъдреният Фончито, едно земно ангелче без крила, което разговаря с въображаеми същества. А какво да кажем за омайващата доня Лукресия и мъжът й Ригоберто, който вярва, че Библията е най-еротичната книга на света...

Марио Варгас Льоса излива ярък, многофасетъчен разказ в идеалната за целта форма. Показва, че разбира, но не толерира малодушието и посредствеността. Осъжда инертността на институциите, продажната журналистика, корупцията и расизма, които изглеждат неизкореними. А както знаем, тези явления съвсем не са „специалитет” само на перуанското общество.

Колкото до истинския мъж, той не само че не допуска да го тъпчат. Той нарича виното вино и хляба хляб. И плаче само два пъти в живота си. Кога и защо, ще разберете сами.

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2017 © Всички права запазени