„Алекс”, или как Тулуз-Лотрек срещна Манон Леско

18 ноември 2014 г.
„Алекс”, или как Тулуз-Лотрек срещна Манон Леско

„Таймс” го определи като новия Стиг Ларшон, а от „Рейвън Крайм Рийдс” решиха, че „Алекс” е „сензационен, завладяващ и абсолютно непредсказуем роман, с героиня, пред която Лисбет Саландер изглежда като Мери Попинс”.

Миналогодишният носител на „Гонкур” Пиер Льометр  е роден в Париж през 1956 година. Дълги години работи като учител по литература, а сега цялото си време посвещава на писане – вае филмови сценарии и романи и колекционира отличия. Ето едно интервю с Пиер Льометр, което ще ви сближи с Алекс и Камий, централни персонажи в неговия хипнотичен психологически трилър „Алекс”, част от трилогията „Верховен”.

Въпрос: Вашите главни герои, Алекс и Камий, носят унисекс имена. Как подбирате имената на героите си? Какво значение имат те за вас?

Пиер Льометр: При второстепенните герои обикновено просто поглеждам в телефонния указател за имена, които подхождат на представата ми за тях. Що се отнася до главните герои, там предизвикателството е по-голямо, тъй като прекарвам повече време с тях. С Алекс беше ясно от самото начало: кратко, неопределено, международно и „двуполово” име,  нещо като ехо на малкото име на Верховен - Камий... Фамилията на Алекс идва от класическия френски роман „Манон Леско”.

Въпрос: Писането ви понякога е подчертано кинематографично. Вдъхновявали ли са ви определени филми и/или режисьори? Кои други автори са ви въздействали и са повлияли на вашия стил както в областта на трилър и съспенс жанра, така и в другите жанрове, в които творите?

Пиер Льометр: Аз принадлежа към първото поколение автори, отраснали с телевизия и кино едновременно - съвсем естествено е в писането ми да усетите ефекта от това. Нещо повече, бях наистина повлиян от „киноромани” като „Война и мир” или „Граф Монте Кристо”. Забележете, че романите ми са разделени на сцени като театралните пиеси. Тези сцени се раждат в съзнанието ми, като „прожектирам” образите върху моя „вътрешен екран”. Писането ми се състои в това, да обрисувам съдържанието на екрана.

Въпрос: Въпреки сериозността и ужаса в сюжета на „Алекс”, вашият текст е поръсен с  хумор. Какво е мястото на хумора в трилър жанра?

Пиер Льометр: Мисля, че хуморът  не е нещо, което новелистът избира. Хуморът в работата или ти е присъщ, или не. В криминалните романи хуморът има много по-особен ефект, отколкото в другите художествени жанрове, защото поражда силен контраст с мрачните обстоятелства около престъпленията. Хуморът е чудесен начин да се постигне резултат, който с други средства би бил непостижим.

Въпрос: Огледалото е силен и важен мотив в книгата, особено за Алекс, чиито статус и начин на живот може да се установят чрез анализ на външния вид. Как измислихте визията на своите герои? Има ли описанието на външния им вид някакво символично значение?

Пиер Льометр: Външният вид на героите ми рядко е описан с подробности. Обикновено прибягвам до две или три специфични характеристики, за да уплътня особеностите на личността. В идеалния случай тези няколко характеристики трябва да бъдат достатъчни, за да изразят общото между всички коафьори, така да го кажем, както и онова, което е специфично за даден фризьорски салон.

Въпрос: Изкуството, пазарът на изкуство и личният живот на твореца са важна нишка към характера на Камий. Защо беше толкова важно за вас комисарят да е тясно свързан с изкуството и да притежава артистична чувствителност?

Пиер Льометр: Както вече казах, Алекс има общо с Манон Леско, а Камий се доближава до Тулуз-Лотрек. Жалко, но е факт – никога не съм създал и една скица през живота си и измислих художник, за да компенсирам това. Друго предимство на използването на художник като главен герой (макар и провалил се художник като Камий) е, че той може да говори език, който е различен от езика на разследването. На последно място, образът на майката на Камий - лоша жена, но велика художничка, беше моят начин да бележа Камий със знака на едно противоречие, което ще го следва и в останалите книги от трилогията.

Въпрос: Какви проучвания направихте, за да бъдат героите, сцените и описанията ви толкова ярки и достоверни?

Пиер Льометр: Аз не правя много проучвания поначало. Не се интересувам дали оръжието, магазинът или вестникът, които споменавам, наистина съществуват. Когато ми е необходима улица, понякога ползвам име на реална такава, друг път си я измислям. Това, което живо ме интересува, не е прецизността на описанията, а правдивостта на образите, защото искам читателят да ги почувства близки до себе си (били те положителни или отрицателни герои), да ги възприема като реални индивиди.

Въпрос: Една книга трябва да носи някаква универсална привлекателност, за да е успешна на световния литературен пазар, и вашата без съмнение е такава. Смятате ли, че тази история би могла да бъде валидна навсякъде по света, или има нещо специфично френско в нея? Щеше ли да изгуби част от чара си, ако действието се развиваше другаде?

Пиер Льометр: Бих се радвал, ако книгата ми разказва универсална история. Това е мечтата (или фантазията) на всеки писател - да го четат и разбират както бразилците, така и инуитите. В „Алекс” действието се развива в Париж и градът дава цвят и атмосфера, но темите, които засягам, са универсални: отмъщението, семейните неврози, насилието срещу жените.

Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени