„Невидимият пазител“ е само началото

06 ноември 2014 г.
„Невидимият пазител“ е само началото

Прозата на баската писателка Долорес Редондо е източник на силни електрически и магнитни полета и няма как да не ти наруши съня. Но ще си струва, ще видиш.

Ето нещо за самия сюжет. Трупът на младо момиче е открит на брега на река Бастан в иначе живописното баско градче Елисондо. Много скоро след това броят на жертвите набъбва, а убиецът маркира територията си като диво животно, като хищник и провокира различни реакции у местните жители. Умъртвява момичетата по абсолютно идентичен начин, чрез удушаване с корда, после ги пренася на реката, разполага ги според фантазиите си и изпълнява специфичен психо-сексуален ритуал. Пресата припомня легендата за басахауна, господарят на гората, а инспектор Амая Саласар, на която е възложено разследването, трябва да съчетае съвременните научни методи с познанията си за митични представи и народни вярвания.

Любопитен детайл: изборът на име на главната героиня е своеобразен трибют към една ярка личност в европейската история - Алонсо де Саласар Фриас, представител на Инквизицията и църковен юрист, предотвратил серия от жестокости в условията на масови процеси срещу „вещици”. Омъжена за Джеймс, американски скулптор, който я обожава, в професионалното си ежедневие Амая се концентрира върху ролята си на добросъвестен полицай. Източеното й гъвкаво тяло, както и леко консервативните дрехи, които облича, я карат да се чувства неловко в присъствието на други жени, главно съпруги на приятелите на Джеймс, чиито ръце никога не са доближавали труп. Твърдият ѝ глас и самочувствието, което демонстрира (без да го натрапва), са достатъчни, за да уплашат всички интригантки с техните злонамерени намеци за така желаната от нея бременност. Да, героинята на Редондо е отраснала сред любители на картите таро, но уважава здравомислието и се опитва да пребори страховете, катурнали детството й. Много интригуващо са структурирани взаимоотношенията на Амая със сестрите й – властната и арогантна Флора и меланхоличната Росаура. Притегателната сила на романа се състои в мистиката, обвила миналото на героите, в каскадата от изненади, от които историята не губи психологическа плътност, в умело вплетените антропологически мотиви, в лириката, с която са пресъздадени душевни състояния:

Повечето хора бъркат, смятайки, че любовта може да премине в омраза само за миг, че любовта се пръсва на парчета изведнъж, като при разрив на сърцето. За мен не беше така – любовта не се пръсна изведнъж, просто изведнъж си дадох сметка, че се беше изхабила като при бавно, но неумолимо търкане с пила – напред-назад, напред-назад, ден след ден. И този ден осъзнах, че не беше останало нищо.

„Невидимият пазител” e психологически мощен, въздействащ „панорамен” трилър, който поставя началото на трилогия, превърнала баската авторка Долорес Редондо в явление. Неслучайно броят на посетителите в долината на река Бастан се увеличава със 70 % след публикуването на романа. Освен всичко останало, „Невидимият пазител” е творба със социален заряд, който не е за подценяване. Докато четеш тази история, често ще те обзема чувство на безпомощност и безсилие и то ще те сроди с Амая Саласар. Защото общество, което допуска да умират деца, изглежда безсилно да опази собственото си бъдеще, разсъждава героинята на Долорес Редондо. Нима това не се отнася и за родната ни действителност?

Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени