Зовът на блога, или новото амплоа на една легенда

20 август 2014 г.
Зовът на блога, или новото амплоа на една легенда

Здравейте, скъпи приятели! Блогът ме зове, любимите читатели също, и ето че се завръщам с нещо изключително – “Зовът на кукувицата” на Робърт Галбрейт/Дж. К. Роулинг!

Когато започнах да чета “Зовът”, не знаех какво да мисля. Бях почитател на Хари Потър, особено на първите три книги, прочетох и останалите и както винаги съм казвал, свалям шапка на Дж. К. за умението да пише, за лекотата на разказа, за потопяването на читателя в атмосферата. Уникална е в това отношение. После прочетох “Вакантен пост” и ми хареса страшно много. Аз съм си пристрастен към всичко английско – от футбола и историята до времето, наистина, не ви лъжа, обожавам английското време, влагата край Темза, бързо движещите се облаци, хладния въздух и цигарата привечер… Уф, размечтах се. Та страшно ми хареса “Вакантен пост”, страшно английска, много социална, с богатството на описания и разгръщането на образите, толкова характерни за викторианската литература на Дикенс и Харди. Впечатлява с акцента върху дълбоката консервативност на английската провинция, странните образи и обикновените човешки съдби, разслоението на обществото и личните трагедии, преплитащи се с политика, социални и обществени проблеми. Дж. К. изключително умело използва парадигми, стереотипи, популярни образи и конотации, за да ни срещне с герои, които нямат нужда от подробно характеризиране. Ужасно е умела в това, непостижимо добра. С няколко думи, правейки паралел с известни лица или герои от други романи, тя те въвежда в цял един свят. Всеки читател може да възпроизведе образа на героя в главата си, да си представи как той ходи, как говори, как мисли, какъв е по душа. И всичко това само с няколко умели паралела или чрез стереотипни образи от класиката в криминалния жанр. Защото “Зовът на кукувицата” - за всички, които не знаят, е криминале.

Класическо, разтърсващо, прекрасно написано и изпълнено с напрежение и обрати до самия край криминале

 Аз претендирам, че обожавам тънкото, интелигентно насочване към убиеца и успявам доста бързо да разгадая леките намеци на авторите, добрите имам предвид, защото при лошите убиецът става ясен още в първата третина на книгата, та обикновено доста бързо се ориентирам – интуитивно, ако щете, в трохите, оставени от писателя, но тук просто не очаквах този край!

Иначе в основата е образът на класическия частен детектив - в добрите традиции на Сам Спейд и Филип Марлоу – един непрокопсаник, алкохолик, изхвърлен от жена си и спящ в кантората, циник и небрежен бохем, съчетаващ в себе си Бонд, Дон Жуан и Шерлок Холмс. Няма как да не се влюбите в него. За частния детектив Корморан Страйк тепърва ще се говори много. Защото е уникален образ на герой - инвалид от войната в Афганистан, извънбрачен син на велик рокмузикант и майка – легендарно “групи” от 60-те. Умен, хладнокръвен, страдащ, отхвърлен и обичан, уважаван и преследван от наемодателя си, просто чуден!

Исках да постна откъси от книгата, ала тя е толкова плътна и с такива живи и оригинални образи, че не можах да избера. Има филмови продуценти, богаташи, рапзвезда, супермодели, фотографи, моделиери, полицаи, вярна секретарка на временен договор с неслучайното име Робин (между другото, направо съм влюбен в нея, тази жена е мечта за всеки – съпруг, работодател...), роклегенди и неуспели актьори, каращи лимузини.

 Историята сама по себе си е много интересна

Книгата разказва за самоубийството на най-популярния и обичан модел на Англия. Прекрасната Лула Ландри е намерена късно през нощта, размазана под балкона си в най-скъпия лондонски квартал. Официалната версия е самоубийство. Но нейният брат наема детектив Корморан Страйк, защото не вярва, че сестра му може да го е направила. Висшето общество, модните среди, минало и настояще, кръвни връзки, властни майки и безотговорни родители, обичани и отхвърлени деца, алкохол, изкуство, красота, дрога и насилие. Уффф, много ми се иска да ви разкажа повече, но ме е страх, че ще ви отнема от удоволствието, защото всичко е важно. Има и много силен социален елемент, търсене на корените, заложените проблеми в детството, съзряването, човешките съдби, приятелството и предателството. Като пиша и си спомням моментите, героите, текста, се изпълвам с все по-голямо уважение към Дж. К. Ще се върна пак към книгата след месец, за да я усетя още веднъж. Защото това е една от най-добрите криминални книги, които съм чел. Роман с потенциал да се превърне в жанрова класика. Очаква се поредицата да включва общо седем книги. „Зовът на кукувицата” вече е абсолютен бестселър и сигурно ще бъде „Романът на годината” в България.

Той е за всички почитатели и на криминалния жанр, и на добрата литература изобщо. Пюър плежър. Както знаете, това е моята най-висока оценка. В понеделник си го вземете от най-близката книжарница, прочетете го, подарете го на близък човек, говорете за него. Струва си. Приятно четене.

Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени