„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” - чисто удоволствие

15 юли 2014 г.
„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” - чисто удоволствие

“Старецът, който скочи през прозореца и изчезна”? Като чух това заглавие, се зачудих много какво ли ме очаква вътре. Сигурно и вие се чудите. Смях, забавление, удоволствие от четенето, светлина в душата и скандинавска свежест. Ей това ми донесе на мен. Влюбих се в тази книга и този автор. Абсолютно неизвестен до този момент швед, дебютиращ като писател, популярен само в родината си журналист, живеещ на един от многото острови из Швеция.

Името му е Юнас Юнасон

Бях чувал за книгата, бях чел за фурора, който е направила в Европа, беше една от най-продаваните книги за 2012 година. Знаех, че има хумористичен елемент, знаех, че е оригинална, знаех, че е различна. И че си заслужава. Страшно се зарадвах, когато разбрах, че „Колибри” ще я издава, и имах удоволствието да я прочета много преди другите читатели. Но не бях подготвен за Алан Карлсон и неговите всепомитащ оптимизъм, простота, човещина, нихилизъм, трансгресия; за липсата на каквито и да било задръжки в желанието му да помогне на всички. За него не съществуват норми, правила, граници, зло, вина. Небрежна лежерност, съчетана с дяволски късмет и чудеса от нищото - е, няма такава амалгама. Един стогодишен скандинавски Форест Гъмп, ама още по-невъобразим, още по-ангажиран с всички световни събития на ХХ век, с още по-голяма важност за световната история. Той минава като торнадо през войни, конфликти, континенти, общества. Среща се със силните на деня, с жената на Мао, със сина на Ким Ир Сен и с търсещия смъртта си брат на Айнщайн.

И успява да остане невинен като агнец...

Едната линия е случващото се в настоящето с веселата компания на Алан, която се състои от няколко невъобразими, направо недействителни човешки екземпляра и една слоница. Ще станете свидетели на шеметно преследване от страна на шведската полиция, пресата и една рокерска банда, на безметежно преживяване в една прекрасна ферма с ябълкова градина на брега на красиво езеро… Уффф, няма такова усещане, много е яка тази книга! Другата линия е животът на Алан, минаващ като метеор през най-важните събития и хора на ХХ век. Паметни срещи с генералисимус Франко, Труман, Сталин, Берия, Мао, Ким Ир Сен, Линдън Джонсън и генерал Дьо Гол… Истински паноптикум от лица и събития, които феерично минават покрай непроменящия се герой. Много силно, ама много. 

Не сте го чели още? Тази книга трябва да се притежава и препрочита редовно. Действа като еликсир. Литературна амброзия. Пюър плежър. Аз лично чакам с нетърпение втората книга на Юнасон, която в свободен превод се казва “Неграмотната, която можеше да брои”. До края на годината ще я има. Приятно четене.

Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени