Персонажи на предела

28 юни 2013 г.
Персонажи на предела

Интервю на Соледад Галиего-Диас за Ел Паис, 25 септември 2010 г.

Възгледът за етика присъства неотменно в цялото творчество на аржентинската писателка Клаудия Пинейро. Новият й роман „Твоя“ е наситен с напрежение разказ за съвременното латиноамериканско общество.  Клаудия Пинейро (родена през 1960 г. в Буркасо, провинция Буенос Айрес) няма особено добро мнение за възрастните хора. Поне такова впечатление може да придобие читателят на нейните романи, пропити с дълбок песимизъм за човешката същност. Тя обаче не е съгласна с тази жестока присъда: „Вярно е, че възрастните в моите романи са обречени, надежда носят единствено подрастващите. Но аз не мисля, че всички възрастни са такива. Това се отнася само за персонажите, които съм искала да пресъздам“ – уточнява тя. Седнала в едно кафене в Буенос Айрес, в което понякога пише статиите си за столичния печат, Клаудия Пинейро разговаря вежливо, но не изпуска от острия си изучаващ поглед евентуални нови действащи лица за творбите си.

Въпрос: „Твоя“, романът, който сега излиза в Испания, е изграден почти изцяло от диалози.

Отговор: Така е, диалогът ми се удава съвсем естествено и може би затова започнах с драматургия.Търсех нещо близко до литературата и се насочих към театъра и телевизионните сценарии. По-късно, когато започнах да уча драматургия (две години посещавах Градската школа за драматично изкуство, след като вече бях публикувала няколко романа), разбрах, че не всичко е диалог. Но вярно е, че се чувствам удобно в този вид повествование.

Въпрос: Главната героиня в „Твоя“ е доволна от живота си в един лицемерен свят, който на пръв поглед е еднообразен, но постепенно се превръща в кошмар.

Отговор: Обичам да създавам подобни персонажи в една среда, в която царят лицемерието, отчуждението, привидното, и които в определен период от живота си не могат вече да се променят. Това е така във „Вдовици в четвъртък“ и в един по-нов роман – „Пукнатините на Хара“, въпреки че в него главното действащо лице прави опит за промяна. Общо взето, моите герои са поставени в кризисни ситуации, което ми позволява да придам драматично развитие на историята и така тя придобива смисъл да бъде разказана.

Въпрос: Твоите персонажи не са ли представители на една част от аржентинското общество, която нарасна много през последните години – прослойка от висококвалифицирани професионалисти, живеещи предимно в затворени квартали?

Отговор: В романа „Вдовици в четвъртък“ това е очевидно. В „Твоя“ става дума за семейство от същия тип, макар да не живее в затворен квартал. Всъщност предразсъдъкът за привидното, за „какво ще кажат хората“ не зависи от това, къде живееш, но естествено, в затворени „едноплеменни“ квартали той е по-силен. Бих казала, че това се отнася за цяла Латинска Америка и дори има страни като Чили например, в които това предубеждение е доведено до крайност.

Въпрос: Аржентинското общество не е ли толкова консервативно, колкото чилийското?

Отговор: Аржентина е консервативна, ако се сравняваме с Европа или Съединените щати, но не и в сравнение с останалите страни в Латинска Америка. У нас намери място дискусия, каквато не можеше да се проведе в други страни. Става въпрос за дебата относно гейбраковете. Вярно, че по време на разискванията можеха да се чуят безобразни мнения, които също представляват аржентинското общество, но в крайна сметка законът бе приет благодарение на активното съдействие на много хора и на мнозинството сенатори и депутати, които гласуваха за него.

Въпрос: Вие сте една от най-четените писателки в Аржентина. Смятате ли, че читателите ви произлизат от същия обществен сектор, който анализирате, или са хора отвън, които надничат през оградата, за да се уверят, че в тези „кънтри клубове“ цари само лицемерие и привидно благополучие?

Отговор: Вероятно има и от едните, и от другите. Мнозина от читателите навярно си казват: „Всичко това тук е пълен ужас!“. Но аз много харесвам определението на Пирандело за хумористичното. Според него това не е виц, на който човек се смее и след малко забравя, а нещо, на което се смее, а после с ужас си мисли: „Как можах да се засмея на такава тъпотия?“.

Въпрос: Темата за прикриването на истината, която винаги присъства във вашето творчество, има ли нещо общо с виждането ви за най-новата история на Аржентина?

Отговор: По време на диктатурата бях на тринайсет години и баща ми непрекъснато ни разказваше какво става навън. Баща ми беше с леви убеждения, макар и безпартиен, знаеше какво става, беше наясно, че изчезват хора, и ни разказваше всичко това. Но нито една от приятелките ми нямаше представа за тези неща, а и те не ги интересуваха. Аз знаех, но на улицата си затварях устата. Да, премълчаването на истината имаше трайно присъствие в живота ми на подрастваща. Може би с това е свързан песимизмът, за който споменахте в началото. Защото виждам неща, които другите не забелязват. Веднъж някой ми каза, че не умея да се отказвам или да отричам. И това е проблем, защото не е лошо понякога да се откажеш от едно нещо, за да се насладиш на друго. Но при мен този процес не действа. Аз виждам всичко и невинаги съм щастлива, но предпочитам да не си затварям очите.

Въпрос: Във всичките ви романи неотменно присъства възгледът за етика, за морал, нали?

Отговор: По-скоро за етика. Много ме интересува въпросът за позицията на определени хора, които не желаят да поемат отговорност по социалните проблеми, защото са извън сферата на индивидуалните им действия. Смятам, че обществените слоеве, които притежават нужното образование и имат достъп до културните ценности, трябва да поемат отговорност, особено когато определени обществени действия са във вреда на другите.

Въпрос: В романа ви „Пукнатините на Хара“ се появява твърдението, че „ако законите се правят от силните, то слабите са в правото си да ги нарушават“. Така ли мислите?

Отговор: Не е редно да се нарушава законът. Почти никога. Но от друга страна, законите непрекъснато се променят. Такъв е случаят със закона за гейбраковете, за който говорихме. Много неща приемаме, защото определени хора ги представят за непоклатими, но дори закони, които изглеждат неподлежащи на апелация, се оказва, че може да бъдат отменени. Това не означава, че законите трябва да се нарушават. В романите си аз просто поставям персонажите на предела.

Въпрос: В държавите с диктаторски режими има закони, които сякаш са направени, за да ги нарушаваш, защото иначе не можеш да оцелееш. Но това автоматично те прави по-уязвим, нали?

Отговор: Разбира се. В Аржентина такъв е случаят с абортите, който принуждава много жени да нарушават закона. И естествено, този проблем изцяло зависи от финансовото положение. Сигурна съм, че от десет жени на улицата поне пет са правили аборт, и то в Аржентина. Но на тази тема не се говори. Има случаи с тринайсетгодишни момичета, изнасилени от бащите - безспорно признат казус за законно прекъсване на бременността, но често тези момичета се сблъскват с ужасни последствия, защото, когато отидат в болницата, все ще се намери някой да подаде иск „в защита на живота на зародиша“ и докато съдията вземе съответното решение, времето минава… Засегнах този въпрос в „Елена знае“, защото смятам, че това е сериозен проблем, който трябва да се разреши колкото се може по-скоро.

Въпрос: Аржентинското общество, за което пишете, е претърпяло много удари, нали?

Отговор: Да, нашето общество е много ощетено. Но най-интересното през последните години – от кризата през 2001 г. до сега – е, че хората отново проявяват съпричастие с политическия, обществения и гражданския живот в страната. През 2001 г. девизът беше „всички вън“, хората бяха загубили вяра в политиците. А сега ми се струва, че те отново се интересуват от политика, спорят, включват се в социалната борба. Има отговорни млади хора с широки интереси, както се видя в случая с гейбраковете, докато през 2001 г. единственият интерес се отнасяше до джоба. Това е най-доброто, което ни се е случило през последните години.

Въпрос: Много ли четете?

Отговор: Да, аз съм всеядна и хаотична читателка. Не съм завършила литература (по образование съм счетоводител), затова нямам академичен подход. Ако излезе роман от Дейвид Лодж, със сигурност ще го прочета. Много ми харесва и Кутси. А също и автори, които пишат за литература или за други неща, които ме интересуват, като например Щайнер и Барт.

Въпрос: Когато пишете, мислите ли за структурата на повествованието?

Отговор: Това е свързано с професията ми. Когато пишеш сценарии, трябва да се придържаш към определена структура. Така е и при романа, но там то е завоалирано. Да, мисля за структурата на романа. За мен това е нещо естествено.

Въпрос: Във всичките ви романи има интрига – някой е загинал или е убит.

Отговор: Винаги ми задават този въпрос и не знам какво да отговоря. Вярно, че дори в книгите ми за деца обичам да създавам напрегнато очакване – съспенс. Правя го с удоволствие,  все едно вземам читателя за ръка, за да ме придружи в това ново приключение, което е поредният роман. Не смятам романите си за криминални, но все пак съдържат някои елементи от детективския жанр, като интригата и търсенето на истината.

Въпрос: Някой от авторите на криминални романи интересува ли ви по-специално?

Отговор: Хенинг Манкел. Чандлър, измежду по-старите. Харесва ми и Мюриъл Спарк. Но повече чета други неща. Много пъти чета криминални романи, за да видя как разрешават проблеми, с които и аз се сблъсквам. Патриша Хайсмит е майсторка на съспенса. В нейните романи, както и в моите, класическият въпрос „Кой го е убил?“ е заменен с „Как така никой не е забелязал?“.

Пинейро, която е разделена със съпруга си и е майка на три деца, е една от писателките с най-голям успех в Аржентина. Но тя е постигнала и нещо извънредно трудно в света на литературата – да не допусне потресаващият успех на първия й роман, „Вдовици в четвъртък“, да хвърли плътна сянка върху по-нататъшната й литературна кариера. Тъкмо обратното – с всяка нова книга Пинейро утвърждава престижа си на творец. „Вдовици в четвъртък“ е удостоен с престижната награда „Кларин“ в годината, когато журито се оглавява от Нобеловия лауреат Жозе Сарамаго. Екранизацията на Марсело Пинейро разгаря допълнително страстите около литературната творба.

Отзивите на журито за „Вдовици в четвъртък“:

Безмилостен анализ на един социален микрокосмос в ускорен процес на упадък. (Жозе Сарамаго)

Остър като бръснач социалнопсихологически портрет не само на Аржентина, но на богатия Западен свят като цяло. (Роса Монтеро)

Обсебваща вниманието история с кинематографичен ритъм и жизненост, която напомня за удар с юмрук в стомаха.  (Едуардо Белграно Роусън)

Романът „Твоя“ е интригуваща плетеница от любовни афери, предателства и заговори. Разказът тече игриво и забавно, текстът навява усещането за допир до лека и фина материя, въпреки че книгата е фокусирана върху екстремните човешки страсти и техните още по-екстремни последствия.

Пинейро умело преплита сюжетни линии от миналото и настоящето и им позволява да се избистрят взаимно. Великолепно пресъздава взаимоотношенията между майка и дъщеря, връзката между чувството за зависимост, любовта и омразата. Книгите й третират и една обща болест, за която никой не говори открито, а именно старостта и грижата за възрастните ни близки. Централен мотив са човешката арогантност и бързите присъди, които раздаваме въз основа на вяра или предразсъдъци, а не на факти.

„Клаудия Пинейро е истинско откритие. Успехът й е още едно доказателство, че Южна Америка е играч от световна величина в съвременната криминална литература.“ - Дойче Веле

Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени