Исабел Алиенде - Национална награда за литература на Чили 2010

20 декември 2010 г.
Исабел Алиенде - Национална награда за литература на Чили 2010

Националната награда за литература на Чили (Premio Nacional de Literatura) е създадена през 1942 г. по време на президентството на Хуан Антонио Риос. От 1972 г. се връчва веднъж на две години и представлява най-високата оценка за цялостно творчество и литературни постижения в Чили. Сред най-известните носители са Пабло Неруда (1945), Габриела Мистрал (1951), Едгардо Гаридо (1972), Алфонсо Калдерон (1998). Тази година отличието е присъдено на най-продаваната латиноамериканска писателка за всички времена – Исабел Алиенде. Получавайки приза, авторката на „Къщата на духовете“ казва: „Тази награда е най-важната, която съм получавала през целия си живот... защото ми я дава Чили“.

Сравнявана с Габриел Гарсия Маркес, отнесена прибързано към жанра „магически реализъм“, „гений“ според „Лос Анджелис Таймс“, племенницата на Салвадор Алиенде, Исабел, започва литературната си кариера почти случайно, пишейки писмо до умиращия си дядо. „На 8 януари 1981 г., когато живеех във Венецуела, получих телефонно обаждане, че моят обичан дядо умира.“ Така писмото до него се превръща в ръкописа на „Къщата на духовете“ – нейният дебют, едновременно „разправа“ с диктатурата на Пиночет и хроника на четири поколения жени, които търсят изгубеното време чрез любовта. След мигновения триумф на първата й творба (последван от чилийска награда за роман на годината през 1982 г. и 11 години по-късно от умопомрачителната екранизация на Биле Аугуст), за 30 години Исабел Алиенде публикува над 15 романа, преведени на повече от 30 езика. През 1988 г. посещава Калифорния и среща бъдещия си съпруг, 15 години след това добива американско гражданство и се установява на Западния бряг. Въпреки че от малка пътува по света около дипломатическите мисии на баща си и от десетилетия не живее в Чили, литературата на Исабел Алиенде остава преди всичко дълбоко свързана с Латинска Америка, с нейните чувствителност и митология. Когато кандидатурата й за Националната награда за литература на Чили бе обявена, във facebook се сформира група в нейна подкрепа с над 4000 последователи. Самата тя признава, че в родината й интелектуалците не я обичат, мразят успеха й и се опитват да го омаловажат, определяйки го като комерсиален трик без никакъв писателски талант. Въпреки всички нападки, въпреки годините на емиграция и болезнените спомени от детството, Исабел Алиенде е четвъртата жена, удостоена с наградата на Чили – повече от доказателство за ценността и значимостта на творчеството й.

Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени