Нобелова награда за литература 2012 г.

21 февруари 2013 г.
Нобелова награда за литература 2012 г.

Мо Йен, Нобелова награда за литература 2012 година:

„Тревожа се за настоящото положение в Китай. Един писател не бива да се бои да показва грозните страни на живота. Това дори е негова отговорност.“

Мо Йен (псевдоним на Гуан Мойе) е изключително плодовит китайски писател, с множество публикувани сборници, романи и антологии.

Роден е през 1955 г. във фермерско семейство.

Сравняват го с Кафка и Хелър, а той твърди, че го е вдъхновил стилът на модерния китайски класик Лу Сюн.

През 2012 г. беше удостоен с Нобеловата награда за литература за постиженията му на писател, който съчетава с рядко майсторство фолклор, история и съвременност. Мо Йен спечели в конкуренция с имена като Мураками, Боб Дилън, Амос Оз, Милан Кундера, Маргарет Атууд, Том Стопард, Филип Рот, Алис Мънро.

„Смесвайки фантазия с реализъм, исторически с настоящи лични и обществени перспективи, Мо Йен създава свят, който в сложността си напомня за творбите на Уилям Фокнър и Габриел Гарсия Маркес, като същевременно използва за опорна точка древната китайска литература и устната традиция.“

Нобелов комитет за литература

Творчество

Мо Йен започва да пише като войник в началото на 80-те години на ХХ век, когато в Китай се завихря мощно авангардно движение в литературата.

Произведенията му са халюцинационни, почти съновидни истории за примитивния, дълбоко вкоренен в древните китайски обичаи живот на незначителни хора в незначителни места, които обаче често са видимо поставени в конкретна историческа ситуация.

Стефан Русинов, в. Култура

Герои

Мо Йен пресъздава делнични сюжети, до които западната публика няма достъп. Персонажите му често са забравени от историята човеци, обитаващи невзрачната реалност на „вехтите“ си убеждения.

В редица негови творби главните героини са силни жени („Пищни гърди, тлъсти бедра“, „Умора от живота и смъртта“, „Жаби“).

Екранизации

Новелата „Червено сорго“ (1986) има филмова адаптация, с която китайският режисьор Джан Имоу печели „Златна мечка“ от филмовия фестивал в Берлин през 1988 година.

Разказът „Люлката на бялото куче“ (1985) е филмиран като „Нуан“ от режисьора Хуо Дзиенци.

Любопитни факти

Произведенията на Мо Йен са преведени на над 10 езика, включително на английски, френски, руски и норвежки. 

Действието в повечето от разказите на писателя се развива в родното му село Гаоми, провинция Шандун. 

За пръв път през 2012 г. най-авторитетното литературно отличие се присъжда на автор, който живее и пише в Китай. През 2000 г. Нобеловата награда отива при китаеца Гао Синдзиен, който обаче живее в Париж и се смята за представител на френската литература.

Псевдонимът Мо Йен означава „не говори“. Заслуга за него имат родителите на автора, които през 60-те години често го предупреждават да не говори каквото мисли...

Заради Културната революция, започнала през 1966 г., напуска началното училище и започва работа в петролен завод. Впоследствие се присъединява към Освободителната армия.

Мнозина го наричат държавен писател. Той признава, че като други автори, получава заплата и осигуровки от китайското министерство на културата: „Това е реалността. Без да съм назначен, не мога да си позволя да се разболея в Китай. Разбирам, когато чужденците ме критикуват, но когато критиката идва от моите сънародници, е безсрамно“.

За първи път на български език: романът Промяната

Романът излиза на български език на 25 февруари 2013 г. в превод на Надя Баева.

Анотация:

„Промяната“ е роман, дегизиран като автобиография или обратното – мемоари, изваяни като роман, в който Мо Йен персонализира политическите и социалните промени, настъпили в родината му през последните десетилетия.

„Промяната“ е поглед към динамиката на страната откъм нейните низини. Като се придвижва ту назад, ту напред във времето и се фокусира върху най-дребни детайли, Мо Йен вдъхва живот на своя разказ, предавайки въздействието на значими, животопроменящи събития върху съдбата на обикновените граждани.

Мо Йен: "В същността си „Промяната“ е съвкупност от спомени и ако не всичко написано е исторически достоверно, то е, защото след толкова много години в паметта ми се появиха празноти“.

Из интервюта с Мо Йен

„Не съм израснал с голяма литература, а със селски истории. В нашия район имаше няколко великолепни разказвачи, които вечер разказваха страшни истории. И наистина техният език, напълно необуздан, хиперболизиран и драстичен, се превърна в език на моите книги – до днес, въпреки че от 20 години живея в Пекин. Истината за Китай не е елегантна.“

„По времето на Мао Дзедун литературата беше оръжие на революцията и писателите трябваше да представят обществото така, че да отговаря на социалистическия светоглед.  Но в епохата на реформи това табу беше пречупено и днес пишем, както искаме: за политиката и обществото, живота и любовта, насилието и секса.“

„Възхищавам се на жените и ги и уважавам дълбоко, защото са благородни, а житейският им път винаги е по-тежък от този на мъжете. При големи беди жените са по-смели и устойчиви от мъжете, защото са и майки. Силата, която майчинството дава, е невъобразима.“ 

„Когато започнах да пиша през 1981 г., не бях чел нищо от Маркес и Фокнър. През 1984 г. за пръв път прочетох техни книги и несъмнено тези двама писатели оказаха голямо влияние върху моите произведения. По-късно открих, че житейският им път е сходен с моя.“

„Използвам доста широко местен диалект, идиоми и каламбури, особено в по-ранните си творби, защото по онова време въобще не мислех, че те ще бъдат превеждани на други езици.“

„Вярвам, че политическите ограничения или цензурата са много полезни за творчеството в сферата на литературата. Писателите са лекарите на обществото.“

„През последните трийсет години сме свидетели на това, как Китай осъществява огромен напредък било то в стандартите на живот или в интелектуалното и духовното развитие на нашите граждани; този прогрес е видим, но несъмнено има много неща, от които не сме доволни в нашето всекидневие. И наистина Китай прогресира, но самият прогрес поставя много въпроси, например за околната среда и упадъка на високите морални норми. Меланхолията в мемоарния ми роман се дължи на две обстоятелства – осъзнавам, че моята младост вече си е отишла, и се тревожа за настоящото положение в Китай, особено за нещата, от които не съм доволен.“ 

Отзиви за Мо Йен и романа Промяната

„Мо Йен е един от най-известните, най-забраняваните и най-пиратстваните автори на съвременен Китай.“

сп. „Тайм“

„Промяната“ може да се сравни със сребърна рамка на картина, представяща съвременен Китай. Малък, но очарователен роман.“

М. А. Ортхоуфър

„Промяната“ не е политическо есе, а нещо като скица – предвестник на една по-внушителна по обем творба. Авторът описва няколко ключови епизода от своя живот след изключването му от училище. Ще попаднете на много забавни случки и анекдоти.“

Бертран Миаларе

Въпреки своя критичен поглед към обществото, Мо Йен е смятан за един от най-големите автори на своята страна.

Нобелов комитет

Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени