Марио Варгас Льоса

02 август 2012 г.
Марио Варгас Льоса

„Поради неговата картография на властовите структури и неговите мощни образи на съпротивата, въстанието и погрома на индивида“ – така Шведската академия синтезира мотивацията си за присъждането на Нобеловата награда за литература на Марио Варгас Льоса през 2010 година. Литературната кариера на испанско-перуанския писател преминава през пет десетилетия, през главозамайващи смени на идеологии и политически режими, на фалшиви герои и обречени битки, през стилове и техники на писане, които винаги, в препускащия ход на времето, се опитват да уловят трудната съдба на Латинска Америка и нейната мъчителна, но вечна жажда за свобода.

Роден през 1936 г. в обикновено семейство от средната класа, Марио Варгас Льоса още на 27-годишна възраст публикува първия си роман – „Градът и кучетата“, и незабавно приковава вниманието на критиката към прекалено изискания си и професионален подход към словото. Същата година печели Наградата на испанската критика – дебют, с какъвто малцина могат да се похвалят. През 1971 г. защитава докторска степен по литература с дисертация върху тогавашния си приятел, бащата на магическия реализъм, Габриел Гарсия Маркес. Пет години по-късно обаче двамата се разделят завинаги – Варгас Льоса удря с юмрук колумбийския гений, след което не си проговарят над 30 години, отказвайки публично да разкрият причините за сблъсъка. През 60-те и 70-те Варгас Льоса активно се налага като едно от централните имена на латиноамериканския бум, литературното движение, в което участват също Кортасар, Фуентес и Гарсия Маркес. В този период испанско-перуанският автор публикува някои от най-значителните си творби – „Зелената къща“, „Разговор в Катедралата“ и „Панталеон и посетителките“. Варгас Льоса продължава да пише и до днес, като последният му роман, „Мечтата на келта“, излиза през 2010 година.  

Освен като едно от най-влиятелните имена на латиноамериканската проза, Варгас Льоса е известен и със своята социална и политическа кариера. Като млад марксист, авторът е един от най-пламенните поддръжници на Кубинската революция и Фидел Кастро. Непосредствено след победата на комунизма фойерверките на идеализма бързо угасват и настъпва дългата нощ на диктатурата, и Варгас Льоса се отрича категорично от своите леви убеждения. Конкретният повод е арестът на поета Еберто Падийа през 1971 г. – акт на цензура от страна на Кастро, който дълбоко противоречи на хуманитарните възгледи на автора. След този случай перуанският писател минава в мъдрия политически център, превръщайки се в опозиция на всички леви и десни авторитарни режими в Латинска Америка. Дългата властова авантюра на Марио Варгас Льоса приключва през 1990 г., когато губи президентските избори в Перу. Същата година, поканен от мексиканския писател Октавио Пас, той произнася в Мексико своята известна реч за същността на авторитаризма – реч, която завинаги хвърля сянка върху света на Южна Америка с фразата „Мексико е перфектната диктатура“.

Не политиката, а литературата е истинската любов на Варгас Льоса – неговата автентична арена, неговата еднолична, но хуманна власт, неговата възможност да отрази и да провокира ужаса и болката на един жертвен континент. Прозата му балансира умело между историческото, документалното и автобиографичното – романите му са текстове, които като острови изплуват от мътния океан на една преживяна, изстрадана и отговорно осмислена реалност. Социалната ангажираност на Варгас Льоса е колосална – военни преврати, корупция по високите етажи на властта, политически манипулации, социални катаклизми, расизъм, класови борби са основните движещи сили на романите му. Литературната критика поставя творчеството му на границата между модернизма и постмодернизма, между интелектуалните игри с езика и повествованието и привидно лекия хумор. От Сартр Варгас Льоса взема свръхупотребата на диалозите като динамичен похват, от Вирджиния Улф и Уилям Фокнър – полифоничното наслагване на фабули и изграждането на лабиринти във времето и пространството, от Флобер – социално ангажираната естетика на „оргията“, която надскача конвенционалните норми на реалността и морала. От една страна, литературата на Варгас Льоса е подчертано повлияна от европейската и американската традиция, хибрид между интелектуалните страсти на Западния свят, между реализма, екзистенциализма и деконструкцията. От друга, тя е витална част от апогея на латиноамериканската проза, редом до произведенията на Пас, Гарсия Маркес, Борхес, Фуентес, Кортасар, Неруда, Амаду.

Кой уби Паломино Молеро?“ (1986) е сред ключовите романи на Варгас Льоса – роман, който преди всичко е ангажиран със същността на перуанското общество и неговите дехуманизирани механизми за социален контрол и подчинение. Тази така сериозна тема обаче е разиграна под формата на напрегната криминална мистерия с убийство, в която хуморът изобилства дори и в най-мрачните ъгли на текста.

„Панталеон и посетителките“, краткият, комичен роман на Варгас Льоса от 1973 г., е една от най-смешните му и интригуващи творби. Фабулата се разгръща около капитан Панталеон Пантоха, който е натоварен с извънредно странна, тайна мисия в сърцето на войсковите части на Перуанската армия в Амазония – мисията да организира и достави сексуалните услуги на „посетителки“ (евфемизъм за проститутки), които да обгрижват и задоволяват желанията първо на редниците, а после и на офицерите. Името на секретната мисия е „Ревизорни услуги за гарнизонните и пограничните постове“, а Панталеон, в комичен обрат на всичко това, е човек със солиден морал и пристойна съпруга. Романът на Варгас Льоса, освен налудничав амазонски афродизиак, е и сериозен анализ на моралните принципи на човека, на неговата вечна борба срещу безскрупулните методи на властта.

Литературата на Марио Варгас Льоса е изкуство, което забавлява своята аудитория с ярките си образи, наситените си пейзажи и майсторски изваяните сюжети, изобличава демоните на света, в който живеем, доказвайки, че достойнството и свободата на думите остават завинаги най-висшето благо.  

Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени