Информация
Рейтинг (2)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Венсан Винел излезе от сянката

01 юни 2018 г.
Венсан Винел излезе от сянката

Венсан Винел гостува в България за участие във фестивала Варна Лит на 31 май и 1 юни, а на 23 юни ще покори публиката (с музика!) от сцената на „Франкофоли” – Благоевград.

Музиката тече във вените му от самото му раждане – можел да пее, преди да се научи да говори... Бил на 18  месеца, когато родителите му са го видели за пръв път в едно сиропиталище в България, на две години, когато са го осиновили и е напуснал родната си страна.

По онова време баща му бил преподавател по пластични изкуства, майка му - учителка. Силно искали да имат дете и като други двойки в същото положение решили да си осиновят едно. Но във Франция процедурата била твърде дълга и тромава. Решили да пробват в други страни и разпратили документи. За своя изненада получили положителен отговор от България, от един „Дом за деца, лишени от родителска грижа”.

Детето се оказало полусляпо, затова пък с безпогрешен слух. Слава богу, бъдещите му родители не послушали перачката на Дома, която ги посъветвала „да не взимат това недъгаво и постоянно ревящо дете”. В индивидуалистично общество като френското, за да осиновиш дете с увредено зрение, изглежда, трябва да си светец.  В България също.

„Ако днес в тази книга говоря за осиновяването си, то е, за да знаят хората откъде идвам и кой съм. Но вкъщи, без да е забранена тема, го споменаваме много рядко, само когато вдигаме чаши за годишнината от пристигането ми в семейството, че и тогава невинаги. Това, което разказвам, не е обикновена история, но тъй като и аз не съм обикновен човек, тя ми пасва като ръкавица и аз си я харесвам!”

Едва 4-годишен, Венсан започва да възпроизвежда чути песни.  Заради увреждането си докато расте, посещава куп сеанси по рехабилитация: ортоптика, психомоторика, ортофония, еготерапия, локомоция, плюс обучение по информатика и работа с психолог, за да живее възможно най-добре. И по възможност да подобри зрението си.

Когато свири на пианото, вижда само ръцете си, няма партитура и прави всичко по слух. Това изисква отлична памет, но Венсан твърди, че е хипермнезик. Което значи, че паметта му регистрира всичко, а ухото му долавя многократно умножени вибрации. Но да си извън нормите никак не е лесно. Не го приемат в консерваторията, защото там се преподава само по класическия начин. На 17 години започва да свири на пианата по парижките гари. Когато е на пианото, заобиколен от пътниците, спрели се да го чуят, вместо да се опитва да ги впечатли, той търси близост и съучастничество. Ако някой го помоли да изпее Давид Гета, той ще изпее Стромей, и обратно. Умее да се забавлява и да радва хората… 

Три години по-късно, по силата на неведомо съвпадение, го канят да се яви на прослушване за предаването The Voice – Най-хубавият глас на Франция. Приключение, за което тайно е мечтал. Към края на състезанието, когато дарбата му предизвиква нечувана сензация, а интернет публиката с възхищение му отрежда първото място, Венсан написва „Да излезеш от сянката”.

„Съществува един класически въпрос, който много хора сигурно изгарят от желание да ми зададат. Ако по някакво чудо Дяволът или Дядо Боже ми каже: „Венсан, сега си на кръстопът. Изборът е прост – животът ти може да бъде съвършен, но при условие че изгубиш абсолютния си слух“, отговорът е толкова очевиден, че дори няма нужда да се замислям... Не! Предпочитам да ослепея напълно и нищичко да не виждам, отколкото да изгубя дара си свише! Какво по-важно има от този абсолютен слух, който определя всичките ми качества на изпълнител и композитор?” 

Венсан твърди, че никога не си е представял среща с биологичните си родители. Единствените родители, които имат значение за него, са тези, които са го отгледали. И които никога не прекършват порива му. Както сам признава, те не просто са осиновили дете, осиновили са една инвалидност. Освен че ни запознава с невероятната му съдба, „Да излезеш от сянката” отправя затрогващ апел: 

„Това, че куцате или че не сте горди със стореното досега, не означава, че е прекалено късно. Участието ми в The Voice беше преди всичко надежда, покана към всички, които страдат, да се вземат в ръце и да предприемат нещо. Постоянствайте, бъдете позитивни – животът е пълен с възможности, имайте му вяра и той ще ви поднесе изненади. ”

Истина е, случва се човек в живота си да срещне ангели. Венсан и родителите му са едни от тях.

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2018 © Всички права запазени