Едуардо Мендоса и свободата на смеха

11 август 2011 г.
Едуардо Мендоса и свободата на смеха

68-годишният каталунец Едуардо Мендоса е считан от критиката и от публиката за една от най-важните фигури в посттоталитарната литература на Испания. Адвокат по образование и публична опозиция на Франко и фашистката диктатура, Мендоса успява с произведенията си да пречисти със смях и почти невъзмутим абсурдизъм травмите и горчивината от една не съвсем отминала епоха, от един исторически кошмар, белязал завинаги съдбата на Барселона и на Европа. Многократно отличаван с литературни награди и гилдийни аколади, автор с пристрастена към хумора му публика и с една благодарна за изкуството му Испания, Едуардо Мендоса е един от последните истински рицари на прозата на един полуостров, започнал осмислянето на света с Дон Кихот.

През 60-те години Мендоса учи право в родната си Барселона, след което почти 10 години работи като преводач за Обединените нации в щабквартирата им в Ню Йорк Сити. Когато го питат защо един амбициозен млад адвокат напуска родния си град и се отказва от кариерата си, той разказва как след затварянето на един бар на улица "Тусет" Барселона е станала страшно скучно място за живеене; „Освен това Испания през онези години беше много тъжна, горчива и изпълнена с насилие“, добавя той с усмивка. През 1975 г. Мендоса публикува дебютния си роман – „Истината за случая Саволта“, който е обявен за първия роман на „прехода към демокрация“ в Испания след авторитарния режим на генерал Франко. Първоначалното заглавие на романа – „Войниците на Каталуня“, е цензурирано от франкистите, но само няколко месеца след забраната умира самият Франко. Творбата описва борбите и страстите на синдикатите от 20-те години на миналия век, изследвайки социалния, икономическия и културния живот на Барселона в междувоенния период, малко преди Голямата депресия. Романът му е документ за борбата за права и свободи, за търсенето на справедливост и достойнство по време на една фискална и етична холера, в която човешката ситуация е засмукана от алчния въртоп на разрастващия се капитализъм. Година по-късно Мендоса получава Наградата на критиката в Испания.  

Четири години след това се появява първата книга от трилогията за лудия детектив – „Загадката на омагьосаната крипта“ (1979). С този роман Мендоса се доказва в литературното пространство като майстор на пародията. Текстът е смесица между черен хумор и готически разказ, която преди всичко трябва да забавлява своя читател, макар да засяга някои от сериозните теми в първия му публикуван роман. Лудият детектив, анонимен аматьор, хоспитализиран в психиатрия, продължава своите авантюри и във втората част от смешната сага на Мендоса – „Маслиновият лабиринт“ (1982). През 1982 г. Мендоса се завръща в Барселона, като продължава известно време да работи като преводач за международни организации, преди да се отдаде изцяло на книгите. Последната книга от трилогията – „Приключенията на дамския фризьор“, излиза през 2002 г. и каталунският писател получава Наградата за най-добра книга на 2002, Испания.

През 1986 г. Мендоса публикува своя най-голям творчески успех – „Градът на чудесата“, който френското списание „Lire“ определя като най-добрия роман на годината, издаден във Франция. Произведението проследява еволюцията на Барселона като град в периода между двете световни изложения през 1888 г. и през 1929 г., между най-бляскавите и обещаващи години на Европа и нейния срив след Първата световна война. През 1999 г. режисорът Марио Камю заснема епонимичния филм с участието на Ема Суарес и Оливие Мартинес.

През август 1990 г. Едуардо Мендоса започва да публикува във вестник El Pais отделни истории за едно извънземно, което пристига в Барселона и започва да наблюдава и анализира поведението на хората, техните безумни навици и желания – следващата година издателство Seix Barral обединява разказите във фантастичната комедия „Ни вест от Гурб“. През 1996 г. излиза романът му „Една лека комедия“, за която две години по-късно получава Наградата за най-добра чуждестранна книга във Франция.

Най-значимата награда обаче Едуардо Мендоса получава едва миналата година, през октомври – престижната комерсиална награда Планета, която се дава от частното издателство Grupo Planeta за роман, написан на испански език, след гласуване на подбрано жури. Планета е най-голямата парична награда след Нобеловата за литература – 601 000 евро, и се присъжда веднъж годишно от 1952 г. насам. Мендоса я получава за най-новата си книга – „Котешко спречкване“. Произведенията на Едуардо Мендоса са едновременно сериозни и леки, тъжни и смешни, черни като хумора си и цветни като героите си, защото авторът им знае, че има трагедии, човешки и исторически, които не може да бъдат преодолени без свободата на смеха. 

Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени