Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Тъжното дете, което се превърна в знаменит писател

05 януари 2018 г.
Тъжното дете, което се превърна в знаменит писател

Сборникът Познатият непознат“ съдържа изречения „ясни като планински поток“ и сюжети, които се оглеждат в кривите огледала на детството. Там, където самотата така силно боли, че единственото, което може да бъде направено от нея, е литература от най-висок клас.

Изящният писател Труман Капоти, когото всички познаваме през гениалните романи и прецизните кратки разкази, крие в душата си толкова силно концентрирана болка, че тя цял живот го стиска силно за ръката и го води напред към пропастта. А долу, в грозното й възпалено гърло, се крият самотата и агонията от липсата на любов...

„Въображението може да отвори всяка врата. Завърти ключа и позволи на ужаса да влезе.”

Архивът в Нюйоркската обществена библиотека пази край полиците си 39 небрежно подредени кашона, които преливат от стотици страници, написани на машина. Това са ранните разкази на Труман Капоти. Толкова ранни и така гимназиални. Създадени тогава, когато неопитното перо на писателя е едва на 14, 15 и 16-годишна възраст. Факт, който води към подвеждащото заключение, че вероятно в кашоните лежат незрели и необработени творби, но в действителност изненадата настъпва не с това, че Капоти пише още в ранна възраст (все пак не е тайна, че дори и когато е на 8 години, той прекарва следобедите си пред пишещата машина), а с гениалността и чистотата на разказите, сътворени тогава.  Почти на всяка страница, открита в кашоните, се виждат стотици изречения, написани на ръка и с дребен шрифт. Деликатни подчертавания и малки жълти листчета с критики и препоръки. Това е той. Това е Капоти. Който сам редактира себе си, когато е едва на 14 години!

„Писането има своите закони на перспектива, светлина и сянка, също както рисуването и музиката. Ако си роден, познавайки ги - добре. Ако не, научи ги. След това пренареди правилата както ти е удобно.”

Чувствителността и мъдростта в изреченията издават една осезаема фраджилност, която ни помага да изградим в съзнанието си образ на един объркан и толкова напукан човек. Проблемното и тежко детство на малкия Труман е онова, което поражда неговата характерна Капоти-мелодия.  Писането – „този малък демон“, както той го нарича, сякаш цял живот е единственият верен приятел на клетия нещастник. Така умело и с любопитство разглежда света, че с лекота се превъплъщава в чернокожи възрастни дами, стари мъже, намиращи се в късната зима на своя живот, влюбени малки момичета...

Тъжното дете, което се превърна в знаменит писател

Парадоксално или не, макар и цял живот да носи у себе си чувството, че е отхвърлен и неодобрен, Капоти никога не е страдал от липса на увереност. Смел и изпитващ комфорт в ума и кожата си, той никога не пожелава да скрие хомосексуалността си, осъзнава особения си характер, чува странния си глас, проумява писателските си заложби и вижда в тази странност свой собствен почерк. Безкрайната тъга от липса на майчина фигура в живота му всъщност създава специфичното настроение на творчеството му. Кратък и блестящ в думите си. Откровен и разголен. Това е Капоти. Това е малкото страдащо момче, което успява да събере смелост и вместо да тръгне по наклонената плоскост на нещастието...избира пътя на преследването на собствената си творческа личност.

„Не ме интересува кой какво казва за мен, стига да не е вярно.”

„Познатият непознат“ е всичко, което можем да очакваме от Труман Капоти, но и всичко, което дори и не сме подозирали, че някога е било прилежно скрито в душата на големия гений. Изречения „ясни като планински поток“ и сюжети, които се оглеждат в кривите огледала на детството. Там, където самотата така силно боли, че единственото, което може да бъде направено от нея, е литература от най-висок клас. И все пак Капоти минава през този живот с грация и нежност. В търсене на топлината и закрилата. В поглед, отправен към отдавна отрязаните криле. В опит за бягство от клетката на нещастието. И живее с любов.

„Мозъкът може да приема съвети, но не и сърцето. Любовта не познава граници. Колкото и дълбоко да е потопена, тя винаги намира път към повърхността.“

Автор на статията: Александра Александрова
Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2018 © Всички права запазени