Информация
Рейтинг (2)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Томас Пинчън на 80 – осем причини да отбележим неговия юбилей

08 декември 2017 г.
Томас Пинчън на 80 – осем причини да отбележим неговия юбилей

Той е майстор на комедията, баща на киберпънка, винаги нащрек за онова, което се случва в политиката... И тази година навърши 80.

Томас Пинчън превъзхожда повечето писатели, за които територията на комичното е запазена марка, изпълвайки своите осем романа с шеговити пародии, чудати характери, ексцентрични диалози и сценарии, обагрени с духовитост. Най-добрите му сценични картини - сцената на прелъстяване и якобинската пиеса-пастиш на отмъщението, вмъкнати в повестта „Обявяването на серия № 49” (най-доброто, с което можем да започнем) - съчетават блестящ хумор с наситен с метафори, символи и алюзии текст.

Неговият интерес към политиката е неизменен - интерес, който обикновено не се свързва нито с комедията, нито със сложните литературни текстове. Другите писатели, родени през 30-те, само спорадично (Филип Рот, Джон Ъпдайк) или периферно (Дон ДеЛило) засягат политически въпроси. Неговата писателска кариера започва с V., публикувана през 1963 г. и посветена на въпроса за властта – реална и въобразена; повестта „Обявяването на серия № 49”, излязла от печат през 1966 г., се занимава с голяма конспирация, свързваща маргинализирани фигури; в своя шедьовър Gravity’s Reinbow, чието действие се развива през 1944-45 г., Пинчън говори за ракетите «Фау-2“ и една предполагаема война на цивилизациите - възможност, скрита в съществуващ конфликт. Онова, което свързва политиката с неговите персонажи, е ключовата фигура на параноята, заета от популярната литература и разработена в неговите текстове. Но не очаквайте да видите президенти и премиери (въпреки че Ричард Никсън се появява в края на романа): видени от прикритата лявоанархистка перспектива на контракултурата, те са обикновени говорители на неофашизма или военнопромишления комплекс.

Онова, което го отличава от неговите съвременници, е желанието му да постави в центъра на романите си женски персонажи, които не са единствено обекти на любов или препятствия по пътя към свободата. Неговата дебютна книга носи името на жена – мистериозна жена с много имена, т.нар. V. (първоначално Виктория) - и проследява чрез нейните превъплъщения различни моменти от началото на ХХ век. В следващата му книга – „Обявяването на серия № 49” – протагонист е Едипа Маас, домакиня, която живее в Калифорния и става детектив аматьор. Това не означава, че не можем да открием проблемни аспекти в представянето на женските образи като повтарящия се мотив за жената предател или неустоимата сексуална привлекателност на жени мерзавки и престъпнички.

Колкото американски, толкова и европейски писател, Пинчън често пише за нас. Действието в Gravity’s Reinbow се развива в Германия, Англия и Франция. Значителни части от повествованието в други три негови големи книги – V., Mason & Dixon и Against the Day, също се разгръщат в Европа. Мейсън и Диксън, реални личности изследователи от XVIII в., са англичани, също V. и Стенсил, изгнаник в Ню Йорк през 50-те, който е обсебен от нея.

Пинчън е възхитителна антитеза на днешните „селфи новелисти”, избягва всеки намек за автофикция, преди да навърши 70 години (На ръба на света хвърля бърз поглед към неговия семеен живот в Ню Йорк) и отива още по-далеч в сравнение с други писатели, които ревниво пазят в тайна личния си живот и се съпротивляват на излагането на публичен показ - никакви снимки (за разлика от Селинджър), никакви интервюта (за разлика от Елена Феранте). Негови връстници, които преди време също са поддържали ореол на тайнственост – ДеЛило, Боб Дилън, – напоследък са станали по-отстъпчиви. Най-големият компромис на Пинчън по отношение на рекламата е актът му на самоосмиване, когато се появява в „Семейство Симпсън” с книжна торба на главата.

Алергичните към постмодернизма читатели не би трябвало да бъдат отблъснати. Въпреки че голяма част от V. всъщност се занимава с модернизма (това е най-видимо в главата, която представя премиерата на балета „Пролетно тайнство”) и авторът вплита в текста метафикцията и пародията, книгата ясно заявява себе си като първият постмодерен роман в Европа. Томас Пинчън обикновено е свързван с ДеЛило и Дейвид Фостър Уолъс в една посмодернистка тройка, но тези определения могат да бъдат отнесени единствено към неговите ранни творби: той се завръща на сцената след 17-годишно прекъсване с нова естетика, не толкова интелектуален или напомнящ за Мелвил и Джойс, а по-близо до „жанровата фикция”. „Наследен порок” (2009) и „На ръба на света” (Bleeding Edge) са квазидетективски романи, тъй като техният акцент е поставен върху повествователните техники. Дикенс, станал модел за подражание на Джонатан Франзен, когато американският писател отхвърля наследството на модернизма и постмодернизма, е пример и за Пинчън в „На ръба на света”.

Салман Рушди, представителят на новата вълна в историческата фикция, е авантюристично интернационален и парадоксално комбинира специално внимание към детайла, съчетано с находчивост и въображение и крещящо анахронични елементи (често комични), чрез които демонстрира, че всички наративи са субективни, а всички персонажи – частични авторови проекции. Също толкова щедър в описанието на бъдещето, колкото и на миналото, Пинчън е акламиран като баща на киберпънка и оказва влияние върху Уилям Гибсън и Нийл Стивънсън.

Писателят създава едни от най-добрите начални страници в сравнение с всеки друг от неговите съвременници (дори Against the Day, голямата му несполука, започва по брилянтен начин), дава възможно най-смешните имена на своите персонажи (след Едипа Маас, попадаме на „правната фирма на Уорп, Уистфул, Кубичек или Макмингус”), обърква и очарова читателя, накъсвайки повествованието, за да вмъкне в него собствени текстове за поппарчета, оперни арии и песни от мюзикъл. Но ние нямаме музика, с която да ги запеем.

ДЖОН ДЪГДЕЙЛ

 

Превод от английски: РУЖА МУСКУРОВА. Публикация в бр. 24 на „Литературен вестник” по материали  от „Гардиън“, 8 май 2017 г.
Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2018 © Всички права запазени