Информация
Рейтинг (2)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Тед Кочев: „Много пътища водят към върха”

17 август 2017 г.
Тед Кочев: „Много пътища водят към върха”

И макар да е вече на достолепните 86, все още му се струва, че не ги е пребродил всичките. „Моят живот в киното. Режисьорска версия” е един от тези пътища.

Творчеството на Тед Кочев включва 17 игрални и 13 телевизионни филма, повече от 40 епизода на живо по телевизията и един късометражен филм. Известен е като изпълнителен продуцент на цели 289 епизода от хитовата телевизионна поредица Закон и ред: Специални разследвания. По собствените му признания филмографията му е „тюрлюгювеч”. Режисирал е екшън филми като Първа кръв, първия от поредицата за Рамбо, и Безпримерна храброст; драми, подправени със съспенс - от Отборът на Северен Далас до Джошуа преди и сега; комедии, сред които Забава с Дик и Джейн, Смяна на каналите и Уикендът на Барни. Добавете разтърсващата класика Да се събудиш в страх, ултракомичната мистерия Кой убива великите готвачи на Европа? и уестърна Били Двете шапки и съвсем ще се объркате.

Единственото, което Тед Кочев никога не е правил, е да удовлетворява нечии представи за себе си. Да се кланя на правила, задушаващи експериментите и креативността: „Не обичам да правя продължения на собствените си филми. Рамбо например мрази насилието, а след това го превърнаха в машина за убиване – нещо, с което аз не бях съгласен.”

Много пътища водят към върха

Силвестър Сталоун в ролята на Джон Рамбо от световния блокбастър „Първа кръв”

Роден през 1931 г., Кочев израства в бордеите на Торонто в суров недоимък. Родителите му напускат България с куфар от бляскави илюзии, но скоро след това се озовават насред Голямата депресия, когато имигрантите са третирани като утайката на обществото. Семейството живее под заплаха от депортиране и едва успява да плаща ежемесечния наем. Не е чудно, че режисьорът не е имал възможност да посещава филмов институт, нито дори специализирани курсове.

Покойният Мордекай Рихлер, най-скъпият приятел на Тед Кочев, е тясно свързан с люлката на неговата слава. Защото филмът за Дуди Кравиц, оказал се пропуск за Холивуд, е заснет именно по роман на Рихлер. Тъй като в Канада през 60-те и 70-те на практика няма филмова индустрия, Кочев се мести в Лондон, където си отглежда име като телевизионен и театрален режисьор. Навярно малцина знаят, че в началото на кариерата му САЩ, „най-свободната страна в света”, го заклеймява като комунист без основания, властите не му позволяват достъп и дори го арестуват…

Впечатляващ е пиететът на Кочев към творчеството и личността на Чехов. Мантрата, която ще го крепи цял живот, звучи така: „Аз нито заклеймявам, нито критикувам. Наблюдавам и проявявам съпричастност. Никога не съдя хората, аз съм техен добронамерен свидетел.” Кочев до днес остава добронамерен свидетел (нещо като психиатър) на своите актьори и никога не ги унижава. Навярно затова списъкът със знаменитостите, работили с него, е безкраен: Джийн Хекман, Ричард Драйфус, Джейн Фонда, Грегъри Пек, Джордж Сигъл, Силвестър Сталоун, Ник Нолти, Ингрид Бергман, Катлийн Търнър, Бърт Рейнолдс, Кристофър Рийв и Жаклин Бисе…

Много пътища водят към върха

Кадър от филма „Да се събудиш в страх” (1971)

Успехът, който бедното момче от Торонто постига благодарение на умението си „да се учи в крачка” и своето упорство, е грандиозен. Почти всичките му филми се радват на положителен отзвук и от критиката, и от широката публика. Световният блокбастър Първа кръв носи на Кочев брутна печалба от 125 млн. долара, което за времето си е чутовна сума. Обучението на Дуди Кравиц е номиниран за „Оскар” и печели „Златна мечка“ на Берлинския филмов фестивал през 1974 година. Суровият, безкомпромисен трилър Да се събудиш в страх, който е отличен на фестивала в Кан, и до днес остава най-представителен за австралийското кино изобщо. (Филмът става повод да бъде приет закон, забраняващ избиването на кенгурута за индустрията с храна за домашни любимци!) Джошуа преди и сега също има номинация от Кан (1985).

Сам Кочев признава: „Ако има константа в моята работа, това са героите - винаги съм бил привличан от герои, които сами не познават себе си, не са сигурни какво ги мотивира и са поели път към себеоткриване.” И в личен, и в професионален план никога не е харесвал и не се е доверявал на хора, които поставят идеите пред човека…

Спомените на режисьора са толкова „кинематографични” и така неразделни един от друг, че повличат напред като река, бистра и стремителна, после реката се разклонява, обладана от онова ненаситно въображение, присъщо на големите артисти, което е способно да превърне и делнична история в зрелищен киноразказ. Ще прочетете за първата му среща с Холивуд в лицето на Бети Дейвис, но и за вонята в Кабиджтаун, едно от най-големите англосаксонски гета в Северна Америка. За лудорията с чесъна в гимназията, знаменателната среща с Антониони и всички онези брилянтни актьори, одухотворили сценариите и режисьорските му виждания. И ще се възторгнете от сърдечността и широко сложените възгледи на един забележителен човек.

Миналата година на официалното откриване на XX-ия София Филм Фест той получи Наградата на столична община за принос към света на киноизкуството, а на 11 август 2017 г. кацна в София по покана на „Колибри”, за да представи лично българското издание на „Моят живот в киното. Режисьорска версия”.

Автор на статията: Юлия Хаджиева
Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2017 © Всички права запазени