Информация
Рейтинг (0)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Срещите отминават, чувствата остават...

15 август 2017 г.
Срещите отминават, чувствата остават...

Тази книга е приятелско съзаклятие между автор и читател, в което се раждат пречистващи сълзи, но и по детски шумни и невъздържани смехове.

Добрата книга те поглъща, краде от времето ти, държи в плен вниманието ти, завладява сетивата ти и те кара да й се посветиш. А на финала ти оставя приятното чувство за близост с личността на автора и едно топло усещане на авантюристично сливане с неговите герои. Истинско приключение е да сменяш епохи, географски ширини, традиции, мирогледи, животи, лични преживявания, професии и личности – само с отварянето на една корица.

Любимите книги те предизвикват към по-голяма близост с теб самия. В тях главното действащо лице сякаш си ти. Честното споделяне в тях е заразно – неизменно те предизвиква да си искрен в потоците на вътрешните ти гласове, които неусетно те понасят към дълбините на подсъзнателните ти океански течения. Там, останал насаме със себе си, лекуваш душата си, утешаваш я като осиротяло дете, галиш я, прегръщаш я и я обгрижваш с приятелско разбиране и човешка топлина.  На финала на една такава книга винаги си станал по-добър човек. Защото си стоплил отношението към себе си. А това със сигурност те кара да проявяваш повече симпатия и към хората около теб. Защото разбирането е врата към съпричастността. А пък откровеното споделяне е ключът към тази, понякога тежка и често твърде ръждясала, врата.

„Близки срещи със смесени чувства“ е на първо място възможност да се срещнеш със самия себе си, да потънеш в спомени от детството и да разгледаш детайлите на житейските картини, с които си израснал, през които си преминал някога или пък изживяваш в момента. Тази книга предразполага към интимен разговор с най-непристъпните кътчета на емоционалността и най-тъмните ъгълчета на съзнанието. В приятелското съзаклятие между автор и читател се раждат болезнени и пречистващи сълзи, но и по детски шумни и невъздържани смехове. Чудотворно е!

Остров на завладяващата искреност и болезнената откровеност, чистилище на сетивата, убежище от лицемерието, малчуганско и хулиганско оплезване в лицето на хейта като култура на общуването, или... “Близки срещи със смесени чувста”. С други думи – Мария Касимова.

Чете се леко, на един дъх, с учестен пулс, с ускорено дишане и с ръка на сърцето. И не, не го казвам, защото Мария Касимова е най-добрата ми приятелка от 30 години. Не е субективно. Нито е преувеличено. Книгата на Мария излезе на 20 юни 2017 година и откакто изповедалната й откровеност плъзна по плажове и аерогари, приятелски кръгове и емигрантски диаспори, социалните мрежи прегряха от възторжени отзиви и интимни дружески коментари... Изведнъж ме сполетя усещането, че най-близката ми приятелка е също толкова близка с целия останал свят. На моменти ревнувам, признавам си. Публичността е изпитание за близостта. Знам го от личен опит. Приемам Срещите като още една причина и още един начин да обичам Мария. “Близки срещи със смесени чувства” дойдоха, за да ме научат, че Срещите отминават, Чувствата остават...

Автор на статията: Наталия Симеонова
Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2017 © Всички права запазени