Филип Рот

30 юни 2011 г.
Филип Рот

Тази година на 18 май по време на литературния фестивал в Сидни, Австралия, международната награда Man Booker бе присъдена на американския писател Филип Рот. Тя е сателитна на основната награда за художествена литература Man Booker, екслузивно запазена само за британски писатели, и се връчва веднъж на две години на значим в световен мащаб автор, който пише на английски език или е вече преведен на него. Филип Рот е четвъртият автор, получил престижното отличие след Исмаил Кадаре, Чинуа Ачебе и Алис Мънро. Според литературния критик Харолд Блум Филип Рот е един от четиримата най-влиятелни живи американски писатели.  

Филип Рот е от малкото писатели, които имат академично образование по литература – през 50-те той получава магистърската си степен по английска литература в Чикагския университет. След това преподава творческо писане и литература в един от най-престижните университети от Бръшляновата лига (Ivy league) – Принстън, с курс на тема „Кафка и Белоу“. Редом с Хенри Джеймс и Уилям Фокнър, Рот посочва именно Кафка и Сол Белоу като основните си източници на вдъхновение и литературно влияние през цялата си писателска кариера. В интервю Рот казва, че избира именно тези двама еврейски автори, за да може да противопостави крайностите (по еврейския въпрос) – от аскетизма и изолационизма на Кафка до пищното изобилие на Белоу. Много пъти носителят на "Букър" ще цитира „Приключенията на Оги Марч“ като книгата, към която най-често се завръща в търсене на собствената си идентичност. В Чикаго Рот се запознава лично със своя идол Белоу, който, разочарован от департамента по английска литература на Чикагския университет и неговите антиеврейски позиции, се прехвърля в друг университет, където завършва антропология и социология. По това време, 1959 година, излиза дебютният сборник на Рот от пет къси разказа и една новела - „Сбогом, Колумб“, който само година по-късно получава Националната награда за художествена литература. В този сборник са заложени два от ключовите за цялостното му творчество мотиви –  от една страна, това е употребата на родния Ню Джърси като мизансцен, пространство, което Рот ще експлоатира неуморно, чрез повечето си герои, в почти всичките си творби като лаборатория на американската идентичност, с всички нейни реални и въобразени характеристики и стереотипи; от друга страна, в центъра на всички истории от сборника е разположен въпросът за еврейската идентичност и нейните метаморфози след асимилацията й от американската действителност. Голяма част от творчеството на Рот е с автобиографичен характер – едно безкрайно пътуване към самия себе си, към корените си, едно силно фрустрирано разследване на миналото и на настоящето на вечния чужденец, един напрегнат и изтощителен монолог на другостта.

Освен Белоу Рот среща в Чикаго и първата си съпруга Маргарет Мартинсън – бракът им се оказва провал, а разводът им е последван от нейната смърт в автомобилна катастрофа. Години след това той, дълбоко афектиран от това разрушителното преживяване, ще оформи образа на Морийн Тарнопол в романа „Животът ми като мъж“ (1974) по подобие на покойната си бивша съпруга. Рецензията на книгата в "Ню Йорк Таймс", 1974, започва с изречението „Никога в нашата история американците не са разкривали себе си с такава охота: в нашата скорошна преоценка на нашите ценности личното пространство беше една от първите жертви“ – често нападките срещу Филип Рот започват с критика на неговия литературен ексхибиционизъм и (зло)употребата му с личния живот като неизчерпаем източник на творческо вдъхновение. През 60-те Рот публикува още два романа, но истинският комерсиален и критически успех идва с вече превърналата се в класика творба „Синдромът Портной“ (1969). Тази изповед на един обикновен ерген смесва безконечното описание на мастурбационните практики на един мъж с абсолютно съзнателното превръщане на еврейската вселена във фарс; смесицата между автопсихоанализа, псевдорелигиозен хумор и ежедневна борба със сексуалната фрустрация са превърнали третия роман на Филип Рот в радикален, почти документален текст за живота на самотния мъж в Америка. Малко след това излиза и късият роман „Гърдата“ (1972), в която друг от любимите герои на писателя – Дейвид Кепеш, се превръща в огромна женска гърда след една безобидна шега. Сравненията с късия разказ на Кафка „Метаморфозата“ са очевидни и Рот открито заявява за пореден път до каква степен е повлиян от чешкия писател.

За Рот следва десетилетие работа над главния си персонаж – Нейтън Цукерман, чак до края на 90-те, когато се поставя началото на най-известната му трилогия с първия роман „Американски пасторал“ (1997) – още следващата година той получава "Пулицър". Романът се фокусира ретроспективно върху живота на Симор Левов, който остава травматизиран за цял живот, след като дъщеря му хвърля бомба по време на протест срещу Виетнамската война и случайно убива невинен човек. Основна причина за написването на този роман, освен историческото вглеждане в може би най-противоречивото и динамично десетилетие на Америка – 60-те години, е и желанието на Рот да се фокусира върху изграждането на един истински положителен герой, какъвто е Симор Левов. След прекалено дългото изследване на самоиронията, фрустрацията, липсата на идентичност, битката с американския начин на живот и проблемите на младостта в частните случаи на отделни мъже, Филип Рот започва напълно нов етап в кариерата си, който е много по-ориентиран към големите политически въпроси и към обществото като цялост. „Омъжих се за комунист“ (1998), вторият роман от трилогията за Цукерман, разглежда най-вече епохата на маккартизма и параноята, обсебила Америка в сърцето на Студената война; мнозина смятат книгата за литературен отговор на „Да напуснеш един куклен дом“ – очерк на актрисата Клер Блум за тоталния интимен провал, който е преживяла заедно с Рот. (Издателката на Блум, Кармен Калил, като част от журито на международната награда Man Booker, беше и единствената възразила именно Филип Рот да бъде удостоен с отличието.)

Прословутата трилогия завършва с романа „Петното“ (2000) – най-обсъжданата и най-противоречивата книга на Рот след „Синдромът Портной“. Творбата проследява живота на професор по литература – Колман Силк, който на 71 години е обвинен в расизъм, след като случайно нарича двама от своите цветнокожи студенти „spooks“ – думата едновременно означава "призрак" и представлява негативно обръщение към афроамериканци. Романът разследва задълбочено и критично идеята за политическата коректност, за идентичността, етническата принадлежност, темата за справедливостта и наказанието, срама в обществото. През 2004 г. се появява друг скандален текст на Рот – романът „Заговорът срещу Америка“, чиято фабула е вдъхновена от едно-единствено изречение. В своята автобиография американският историк Артур Шлезинджър-младши твърди, че по време на президентските избори през 1940 г. крайно консервативните сенатори са искали да издигнат кандидатурата на летеца Чарлс Линдберг срещу тази на Франклин Д. Рузвелт. Прочитайки това изречение, Филип Рот си представя съвсем различна историческа реалност за една Америка, чийто президент по време на Втората световна война не е Рузвелт, а Линдберг, който влиза в антисемитски съюз с Хитлер. Стилът на Рот е до такава степен убедителен, аналитичното му майсторство е толкова въздействащо, че според някои критици само след няколко страници от началото на романа човек започва да си мисли, че реалният свят е измислица за сметка на художествения.

Филип Рот е феномен за американската белетристика – за своите над 50 години изключително продуктивна и многолика литературна кариера той е писателят, получил почти всяка литературна награда в Америка – от Националната награда за художествена литература през "Пулицър" до наградата "ПЕН/Фокнър". Творчеството му изследва и отразява човешката ситуация от най-интимните й проявления до голямата сцена на историческите събития. Черното чувство за хумор, докосващо се безсрамно до най-свещените теми, се съчетава с безпощадна социална зрялост и творческа отговорност относно политическата и културната съдба на Америка и света. Според "Ню Йорк Таймс" Филип Рот е най-великият американски писател за последните 25 години. 

Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени