Информация
Рейтинг (2)
Мнения (0)
Публикувай мнение

За истините, които падат от небето

13 март 2017 г.
За истините, които падат от небето

„Трудно се живее в хаотичен свят като нашия. Затова хората се опитват да го структурират – за да осмислят живота и действията си. В книгата има много такива опити, но те неизменно се провалят. И все пак намирам тенденцията за положителна.”

Финландската писателка СЕЛЯ АХАВА пред журналиста ДАМЯН ХОРНЪР след приемането на ЕВРОПЕЙСКАТА НАГРАДА ЗА ЛИТЕРАТУРА 2016 Г.

Аз и книгата

Аз съм Селя Ахава от Финландия. Книгата ми се нарича „Неща, които падат от небето”. Тя е за хора, които се сблъскват с неразбираеми, неочаквани и необясними събития. За момиче, чиято майка е убита от леден блок, паднал от небето. Леля й печели джакпота от лотарията два пъти – веднъж е късмет, но два пъти е неразбираемо. Лелята започва да си пише с един рибар от Шотландия, четири пъти удрян от мълния. Те обсъждат защо се е случило, защо те, дали има някакъв по-висш смисъл. Героите трябва да намерят обяснение на случилото им се, за да продължат нататък.

Структурирането на света

Интересува ме начинът, по който може да се структурира един свят, който по дефиниция е хаотичен. Наративът е структура, начин да контролираш собствената си история, да създадеш континуум, развитие. В книгата има много други структури, някои от тях съвсем конкретни, като къща или стени. Например начинът на бащата да контролира живота е притежанието на дървена къща – много финландски начин, наистина. Има и други структури – скелети, кожа, очертанията на човешкото същество.

Смисълът на наградата

Надявам се наградата да помогне книгата да бъде преведена на други езици и да намери пътя си към други страни. Финландия е малка страна, само пет милиона души могат да четат финландската литература. А и аз не се определям предимно във финландски контекст. Например авторите, които имат значение за мен, в по-голямата си част не са финландци. Така че въпросът кое е само близко до теб и кое е лично твое е сложен. Писането е важно за мен. Приятно е да го споделяш с други култури чрез превода.

За театъра и литературата

Учила съм в театралната академия, единственият университет тогава, в който се изучаваше и творческо писане. Всъщност аз вече пишех, когато открих театъра. Да се пише проза и пиеса са две различни неща. Театърът е свързан със сътрудничеството, със социалното, с работата в екип. Текстът е само част от този процес. Писателят никога не е създател на крайния продукт. Създателят е режисьорът или трупата. Като творец, аз съм доволна, че книгата е изцяло моя, и за добро, и за лошо. По-самотно е. Аз трябва да реша кога е готова книгата, аз съм отговорна за целия процес. Качество на прозата е и че не е толкова ориентирана към сюжета и мога да се фокусирам върху езика. Това е може би главната причина в момента да пиша проза. Езикът е важен.

Опасната безкрайност там горе

В книгата, след като майката умира, дъщерята описва баща си. Когато излиза от вратата, той се опитва да го направи, както го е правил преди, но внезапно си дава сметка за огромното, безкрайно небе там горе и че всичко може да падне оттам и че по някакъв същностен начин ние никога вече няма да се чувстваме в безопасност. За мен това е важно виждане за света. Имала съм това чувство още от малка. Не си спомням конкретно събитие, за да илюстрирам идеята, но с възрастта все повече вярвам в нея. Трудно се живее в хаотичен свят като нашия. Затова хората се опитват да го структурират – за да осмислят живота и действията си. В книгата има много такива опити, но те неизменно се провалят. И все пак намирам тенденцията за положителна.

Тривиалното и необичайното

Съчетанието на обикновеното със странното, дори с абсурдното винаги ме е привличало. Има някои важни за мен творци, които използват обикновени предмети в изкуството си. Йозеф Бойс или финландката Мария Виркала могат да си послужат с обикновен дървен стол или железен прът по напълно абсурден начин. Това ме омагьосваше – най-обикновен стол, но със смисъл, който може би никога няма да разбера. Може би такава е и моята цел – простота, комбинираща различните елементи и пространството, в което са разположени, така че да се появи смисълът. Може би заради участието ми в театъра мисля много за пространството между събитията. Театърът е за това, което не е казано, а само показано, за пространството помежду. Това е отразено в прозата ми.

За стила 

Аз обичам да съчетавам известна лекота, дори хумор с мрачни неща. Това е нещо, което се получава по естествен начин, то също е свързано със съчетанието на елементите. Впрочем една от отправните точки в тази книга бяха приказките и насилието в тях. Това е любопитно съчетание – приказките за деца с насилието в тях, като отрязването на петите, пръстите и други осакатявания, или отрязването на пръста, за да се използва вместо ключ… Приказките също бяха източник на вдъхновение за книгата ми.

 

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2017 © Всички права запазени